Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 3902 20.11.2015г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХ-ти граждански
състав
На шести октомври
2015 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: : ЗОЯ БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Каменка Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1643
по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с прав на квалификация чл.55 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД,предявени от Й. Я.П. ЕГН********** с адрес *** против „Уникредит
Булбанк“АД ЕИК831919536 със седалище и адрес на управ ление гр.София район Възраждане
пл.“Света Неделя“№7.
Ищецът твърди,че е сключил Договор за
кредит №71328139/ 19.03. 2008г., по силата на който ответната банка му
предоставила кредит в размер на 60
000лв. срещу задължението на ищеца да го върне
на месеч ни погасителни вноски, които се олихвяват с лихва от
6,683% и 8.683% наказателна лихва при
просрочие за просрочената главница.Твърди се в исковата молба, че при просрочие
ответникът му начислявал лихви не само върху просрочената главница, но и върху
целия неизплатен остатъчен дълг по кредита, считано от датата на забавената
вноска.Така при просрочие ищецът бил принуден да заплаща освен лихва върху
просрочената главница и лихва върху целия остатъчен дълг по кредита при това
без същият да е изискуем. Ищецът твърди, че в периода на изпълнение на
цитирания по- горе договор 19.03.2008г.- 10.02.2015г. платил лихви за
про срочие върху остатъка от редовната главница в размер на 9000лв.
Счита,че така описаната сума е платена неправомерно и без основание, като навежда доводи,че клаузата на чл.4.3 от договора задължаваща го
да заплаща 5% лихва върху целия дълг за просрочие на главница и/или лихва е
неравноправна и нарушаваща правата му на потребител и като про тиворечаща на
чл. 143 ЗЗП е нищожна и не поражда правно дей ствие.Счита, че цитираната клауза
противоречи на законови разпоредби в
Закона за защита на потребителя, на Закона за потребителски кредит /отм./ и
Закона за кредитните институции. Поради изложеното, счита че плате ната от него
сума в размер на 9000лв. е платена без основание и подлежи на връщане.Възоснова
на изложеното от съда се иска да постанови реше ние, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца гореописаната сума, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва така предявения иск.Признава,че
между стра ните е сключен Договор за банков кредит, по силата на който е предо
ставил на ищеца банков кредит за финансиране на текущи нужди в размер на 60
000лв., със срок за погасяване на кредита 19.03.2033г. Оспорва сочената клауза
на чл.4.3 от договора да е нищожна.Твърди че
спазването на уговорените в договора срокове зависи изцяло от
ищеца,който често допускал просрочия и по негово искане са сключвани няколко
анекса,с които са променяни падежните дати, даван му е гратисен
период,уговаряни са отново обезщетенията и лихви за просрочие.Счита,че
уговорените лих вени условия не са неравноправни и не са в приложното поле на
нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗД.Прави възражение за изтекла пога
сителна давност по отношение на плащанията извършени преди 10.02. 2012г. По
изложените съображения настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
съгласно раз поредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Няма спор по делото, а и видно от
представените договор за кредит, сключен между страните на 19.03.2008г. и
анекси към него №1,№2 и №3/ л.8-13
и л.62-66 от делото/ ответната банка е
отпуснала на ищеца като кредитополучател и С. му като солидарен длъжник кредит
за текущи нужди в размер на 60 000лв.
със срок за погасяване 19.03.2033г срещу задължението на последните да
го върнат при условията на до говора-на месечни вноски,платими за периода
19.03.2008г-19.03.2033г. съгласно погасителния план към договора. /чл.1,2,3 и 4
от договора/ За обез печаване на вземанията на банката по договора за кредит
кредито получателите са учредили в нейна полза договорна ипотека върху недви жим имот,находящ се в гр.П. ул.“*******“№*. /чл.8.1
от дого вора/.
Няма спор между страните,а и видно от
представеното по делото удостоверение№0362-64-004700/20.04.2015г
кредитополучателят е в про срочие със 173 дни и според посоченото в
удостоверението задъл жението му възлиза както следва 58067,18лв главница
1372,85лв лихва и 58,23лв такса управление
Няма спор също така ,а и видно от
представената справка за платени суми за просрочия върху редовния дълг за периода 19.03.2008г-10.02.2015г. ищецът е платил
на ответника лихва за забава в общ размер на 9 653,76лв.Посочената сума е
изчислена съобразно клаузите на чл.4.2 от договора съответно чл.4.3 от анексите като годишен лихвен процент от 5%
върху текущия дълг /редовна плюс просрочена главница/ за срока на
просрочието,която страните са уговорили да се начислява едновременно и
независимо от лихвите за редовна и просрочена главница по т.4.1а или 4.1б и
т.4.2
Именно в тази връзка са доводите на ищеца
за нищожност на клаузите на чл.4. 3 от Договора и квалифицирането им като
неравноправни по смисъла на чл.143 от
Закона за защита на потребителите и твърдението им за нищожност на същите
съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.146 ал.2 от ЗЗП
Цитираните клаузи отразяват договорения и
приет от страните с под писването на Договора начин на изчисляване на дължимата
от кредито получателя лихва като при
просрочие цялата неиздължена част от налич ния кредит с ненастъпил падеж
/редовен дълг по главницата/ се олихвява с лихва за просрочие в размера на годишния лихвен процент по т.4.1б а или б
плюс надбавката по т.4.2 от договора от пет пункта (чл.11.2.2 от договора
съответно чл.4.3 от анекс№3)
Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита
на потребителите съдържа примерен и неизчерпателен списък на неравноправните
клаузи. Нормата на чл.143
дава легално определение на неравноправна клауза в договор, което включва в
себе си следните белези: 1) уговорка във вреда на потребителя; 2) която не
отговаря на изискването за добросъвестност; 3) води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В случая по отношение на цитираните по-горе
клаузи от договора всеки един от елементите на фактическия състав на чл.143 от
ЗЗП е налице. Посочените по-горе клаузи от Договора са уговорка във вреда на
потре бителя,който следва да запаща лихва за просрочие не само върху про срочената вноска но и върху
все още неизискуемата част на главницата по кредита т.е. върху неизискуемата
част от дълга .Това не може да се опре дели като добросъвестно поведение от
страна на търговеца.
Налице е и значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. Това е видно от приетите по делото
справки,изгответни от ответната банка и неоспорени от ищеца които съдът
кредитира и според които освен месечните
вноски главница и лихва върху редовна главница при просрочие ищецът следва да
заплаща и лихвата за просрочена главница
която се изчислява едновременно с редовната лихва за периода на просрочието и
то върху цялата главница- редовна и просрочена.
На
второ място, налице са неравноправни клаузи и по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП,
съгласно който неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка В настоящия случай, це
ната на услугата, т.е. лихвата, която ищецът ще заплаща при просрочие се
завишава многократно – със сумата от 2803лв на месец / 5% от остатъка на дълга
от 58067,17лв./Т.е налице е небосновано висок размер на угово рената лихва при
просрочие
Посочените
клауза от договора са неравноправни по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП,
тъй като те не са индивидуално договорени.
Обстоятелството, че някои условия са индивидуално
уговорени със склю чените анекси не изключва прилагането на чл.146 ал.1 от ЗЗП
към останалата част от договора,доколкото клаузите за лихви за просрочие не са
променяни с анексите т.е. не са индивидуално уговорени клаузи
Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП
цитираните клаузи от процесния договор,
които позволяват на ответника да накърнява договорното равноправие и да
начислява лихви за просрочие върху главница която не е изискуема, а от там и
значително да завишава дължимите от ищеца лихви за просрочие са нищожни.
Клаузите в процесния договор противоречат и на Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребител ските договори,който е част от вътрешното право съгласно пар.13а от ПЗР на ЗЗП
Терминът "неравноправни клаузи"
означава договорни клаузи, опре делени в чл.3 от Директивата, а именно
"когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за
неравноправна, когато въпре ки изискването за добросъвестност, тя създава в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произти чащи от договора".Не се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят
не е имал въз можност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти
от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени,както в
случая с преподписването на трите анекса не изключва приложението на чл.3 от
Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия.Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, той следва да докаже това с факти.В случая
ответникът не доказа клаузите по договора, сключен с ищците да са дого ворени
индивидуално.
Затова следва да се приеме,че
неравноправната клауза няма да обвърже потребителя, в случая ищеца да заплаща
едностранно определените от банката лихви при просрочие.
Предвид гореизложеното съдът приема за
установен фактическия състав на чл.55 от ЗЗД-налице извършено плащане от ищеца
на лихви за просрочие върху цялата неиздължена част от наличния кредит с
ненастъ пил падеж /редовен дълг по главницата/ и липса на основание за запла
щането им поради нищожност на клаузата на чл.4.3 от сключения между страните договор.При това
положение следва да се разгледа възражението на ответника за изтекла
погасителна давност.
При фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при
самото извършване на престацията,поради което следва да се приеме, че
давностният срок по чл.110 от ЗЗД започва да тече за всяка платена лихва за
посрочие от деня на получаването й.Това означава, че за периода от 10.02.2010г до датата на
предявяване на иска-10.02.2015г петгодишният давностният срок не е изтекъл и
исковата претенция която възлиза на сумата от 7505,37лв, изчислена от съда
съгласно представената от ответ ника на л.88 от делото справка като основателна
следва да се уважи. Посочената сума е недължимо
платена от ищеца поради което ответни къэт
следва да бъде осъден да я върне на ищеца,ведно със закон ната лихва,
считано от датата на завеждане на иска-10.02.2015г до окончател ното й
заплащане.Вземанията на ищеца за връщане на недължимо плате ните лихви за
просрочие, чийто падеж е настъпил 5 години преди предявя ване на иска т.е.
преди 10.02.2010г. са погасени по давност.Следователно исковата претенция за
периода 21.04.2008г-09.02. 2010г. е погасена по дав ност и следва да се
отхвърли.Ето защо за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от
9000лв исковата претенция като погасена по давност следва да се отхвърли.
На осн чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1551,23лв разноски за настоящото
производство съразмерно уважената част на иска съгласно представен списък на
разнос ките.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“АД ЕИК831919536 със седалище и адрес на управление
гр.София,район Възраждане пл.“Света Неделя“ №7 да заплати на Й.Я.П. ЕГН**********
с адрес *** сумата от общо 7505,37 лв
представляваща платена без основание лихва за просрочие съгласно нищожна клауза
на чл.4.3 от склю чен между страните на 19.03.2008г договор за банков кредит и
анекси към него№1,№2 и №3 за периода
19.02.2010г до 10.02.2015г.,ведно със
закон ната лихва върху главницата, считано от 10.02.2015г до окончателното й заплащане,както
и сумата от общо 1551,23 лв разноски за настоящото производство,КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 9000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: /п./ З.Б.
Вярно с оригинала.
КК