Решение по дело №94/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 6
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Елизабета Кралева
Дело: 20211600900094
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. М., 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседА.е на двадесет и седми октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Търговско дело №
20211600900094 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основА.е
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 133 от ЗЗД; чл. 26, ал.
2, предл. 2; чл. 26, ал. 2, предл. 1, чл. 26, ал. 1, предл. 1, съединен с чл. 108 от
ЗС от А.“ ООД (н), ЕИК ***,' седалище и адрес на управление в град М., ул.
„З.“ 44, представлявано от синдика Г. Г. Ч., ЕГН **********, срещу „А.“
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в село Е., област М., община
Б., летище Е., представлявано от Управителя си В.Д., ЕГН: **********;.
В исковата си молба ищецът излага доводи, че „А.“ ООД (н),
се е снабдила с Констативен нотариален акт за собственост на Хангар за
селскостопанска техника“, находящ се в имот № *** в землището на село Е.,
община Б., № 144, том I, рег. № 1107, дело № 41 от г. на В.Т. - нотариус с
район на действие РС - М., вписана в НК с рег. № ***, вписан в Службата по
вписвА.ята - М. като акт № 175, том 1, с вх. рег. № 709 от 08.02.2012 г.
С Нотариален акт за Покупко - продажба на недвижим имот № 39, том
IX, рег. № 13487, дело № 929 от 27.12.2013 г. на В.Т. - нотариус с район на
действие РС - М., вписана в НК с рег. № ***, вписан в Службата по
вписвА.ята - М. като акт № 94, том 26, дело № 3395, с вх. рег. № 9765 от
27.12.2013 г. А. А. С., действаща като управител на „А.“ ООД (н), прехвърля
чрез продажба на зА.жена цена, срещу сумата от 29 800,00 лв. на „А.“ ЕООД,
1
представлявано отново от А. А. С., правото на собственост върху процесния
Хангар за селскостопанска техника, който в нотариалния акт е посочен с
площ по архитектурен проект от 363 кв. м., а съгласно актуална скица е с
площ от 484 кв. м., които Хангар съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1002/24.04.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представлява:Сграда с идентификатор
***, с. Е., общ. Б., обл. М., вид собственост: частна, функционално
предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1, застроена площ: 484
кв. м., съгласно извлечение от кадастрално - административната
информационна система на АГКК .
Твърди се ,че половин година по-късно е издаден Нотариален акт
за поправка на № 123, том III, рег. № 4393, дело № 264 от 02.06.2014 г. на В.Т.
- нотариус с район на действие РС - М., вписана в НК с рег. № ***, вписан в
СВ - М. като акт № 102, том 12, дело № 1534, вх. рег. № 4305 от 02.06.2014 г.
с който се изменя съществен елемент от договора, а именно цената, като се
сочи че същата следва да се чете 142 100 лв. С акта за поправка стрА.те са
декларирали, че това е действителната цена по сделката, т.е. че продажната
цена е 142 100 лв.
Твърди се, че освен този имот управителят на „А.“ ООД/н/ А. С. е
извършила и редица други отчуждаваня на имоти на дружеството с цел
избягване отговорността на дружеството с тях.В исковата молба подробно са
описА. сделките и имотите.Купувач на всички имоти обаче е „А.“ ЕООД-
ответник в настоящето производство, чийто едноличен собственик на
капитала и управител към момента на сделките е А. С..Налице е свързаност и
индентичност между лицата, които притежават дялове и представляват „А.“
ООД/н/ и лицата, в чиято полза са извършени разпоредителните сделки.
Към датата на извършване на нищожната отчуждителна сделка се
заобикаля законът, представляващ прехвърлителя „А.“ ООД (н) и
приобретателя „А.“ЕООД, е едно и също лице - управителят А. А. С., ЕГН
**********.
Към същата дата, както и към днешна дата, съдружници в „А.“ ООД (н)
са А. А. С., ЕГН ********** и съпругът й А. Б. С., ЕГН **********.
Извършени две междинни прехвърляния на дружествените дялова от
дружестото „А.“ ЕООД, чрез които в крайна сметка едноличен собственик и
2
управител става дъщеря им - В.Д..
А. А. С. продава всички свои дружествени дялове от капитала на „А.“
ЕООД на И.Г., ЕГН ********** което обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ
на 05.03.2015 г.
Твърди се, че имуществото на „А.“ ООД (н), собственост на А. С. и А. С.
бива прехвърлено поетапно и контролирано, при заобикаляне на общата
забрана на чл. 133 от ЗЗД, на дружеството „А.“ ООД, собственост на дъщеря
им - В.Д..
На 26.08.2020 г. или малко повече след изтичането на 5 (пет) години от
извършването на описА.те сделки, с които се цели разпореждане с
недвижимите имоти на „А.“ ООД (н), срещу които може да се насочи
изпълнение и които не са предмет на обезпечение в полза на кредитори на
дружеството, с молба с вх. № 3816- 74247/26.08.2020 г. в деловодството на
Окръжен съд - М. е депозирана молба от А. А. С. - управител на „А.“ ООД (н)
по чл. 625 от ТЗ, в която се сочи че: „Дружеството има задължения към И АП,
Община М. и търговско дружество, което е представило заем по договор и
които задължения не може да заплати. “ С молбата се иска откриване на
производство по несъстоятелност на „А.“ ООД (н) (Писмено доказателство №
19). От това действие, като продължение на описА.те по - горе в логическа
последователност и точно след изтичане на този 5 - годишен период от
извършване на предхождащите сделки, може да се направи обоснован извод,
че се цели приключване на производството по несъстоятелност при липса на
достатъчно имущество за покриване на задълженията на „А.“ ООД, в резултат
на умишлено целените и извършени нищожни отчуждителни сделки, а
задълженията на дружеството да се погасят на основА.е чл. 739 от ТЗ, без да
могат да се удовлетворят кредиторите със стойността на недвижимите имот,
предмет на атакувА.те сделки.
Съгласно одобрения от съда по несъстоятелността списък с приети
вземА.я единственият кредитор - търговско дружество, чието вземане е
съществувало към момента на предявяване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност е „Г.“ ЕООД, ЕИК чието вземане е в общ
размер на 3 308 686,75 лева. Това вземане е с най - голям размер от всички
приети вземА.я в общ размер на 3 380 444,31 лева и представлява 97,88 % от
тях, съгласно списъците на приетите вземА.я на кредиторите на „А.“ ООД и
3
определението за одобряването им, обявени в ТРРЮЛНЦ .
Твърди се че това вземане е възникнало от Договор за паричен заем от 1
1.05.2007 г., и от Договора за сух лизинг на въздухоплавателно средство от
01.04.2008 г., потвърдено е със споразумения и/или с погасителни планове от
2008 г., 2009 г. и 2012 г. и до 17.12.2019 г. по него са извършвА. плащА.я от
длъжника. Тези задължения са поети, респ. признати и потвърдени преди
длъжникът „А.“ ООД (н) да започне масовото и целенасочено разпореждане с
недвижимото си имущество.
Към договора за паричен заем от 11.05.2007 г., поради прехвърляне на
вземането на 28.05.2008 г., са подписА. Споразумения от 01.06.2008 г. и от
30.11.2009 г. На основА.е Споразумение от 01.06.2008 г. са издадени са нови
15 броя записи на заповед от длъжника „А.“ ООД, авалирА. от А. Б. С. и А. А.
С. като физически лица в полза на кредитора, придобил вземА.ята .
Споразумение от 30.11.2009 г. „А.“ ООД е договорило нов погасителен план
към Договора за заем от 11.05.2007 г., а със Споразумение от 30.11.2009 г.
такъв план е договорен и за погасяване на задължения по Договора за сух
лизинг на въздухоплавателно средство от 01.04.2008 г., който е новиран като
заем. В последствие, след придобивА.ята на вземА.ята от кредитора „Г.“
ЕООД на 08.06.2012 г., между него и „А.“ ООД е подписан и още един
Погасителен план .Записите на заповеди са джиросА. в полза на кредитора
„Г.“ ЕООД Независимо, че най - обременителното задължение е възникнало и
съществува още от 2007 г., в инициираното от „А.“ ООД производство и въз
основа само на представените от дружеството документи и направените от
него изявления за начална дата на неплатежоспособността с решението,
описано в т. 1 по - горе, е определена датата 16.09.2020 г. На етапа на
определяне на началната дата в това производство не участват нито
кредиторите, нито има назначен временен или постоянен синдик.Макар
управителят на „А.“ ООД и авалист по записите на заповед да е декларирала в
молбата за откриване на производството по несъстоятелност задължението
към търговското дружество и да е посочила същото пред съда като кредитор
на „А.“ ООД по - късно тя с възражение срещу изготвените списъци с приети
вземА.я го отрича . С Определение от 08.06.2021 г. съдът по
несъстоятелността е отхвърлил възражението и е одобрил списъците на
приетите вземА.я.
4
„А.“ ООД (н), при начална дата на неплатежоспособността, определена
с решението за откриване на производството по несъстоятелност, посочено в
т. 1 - 16.09.2020 г., в периода от 31.01.2020 г., до 30.08.2020 г., е извършило
плащА.я и е погасило изцяло задълженията си към свързА. лица, в това число
и към съдружниците си в общ размер на 32 995,22 лева (плащА.ята във евро
са изчислени в левове по курса на БНБ), съгласно Декларация с нотариално
удостоверен подпис рег. № 2625 от 06.04.2021 г. по описа на В.Т. - нотариус с
район на действие РС - М., вписана в НК с рег. № ***, но не погасило, нито е
направило каквито и да е действия в посока погасяване на задълженията си
към останалите кредитори. По този начин свързА.те лица към момента са с
изцяло погасени вземА.я, възникнали преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, за разлика от останалите
кредитори.
Според чл. 133 от ЗЗД: „Цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворяват от него, ако нямат законни основА.я за предпочитане.“
Според трайната практика на ВКС, в т.ч. Решение № 18 от 04.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3396/2014 г.: ,Длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникне на креди торовото
вземане. а ... „Кредиторът разполага с възможност да избира от кое
имущество да се удовлетвори - с обезпеченото в негова полза имущество на
длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие на
длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора. “
Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Според доктрината и практиката
заобикаляне на закона е налице винаги когато чрез една или няколко
позволени сделки се постига непозволен от закона резултат. В случая такъв
резултат е избягване на отговорността на „А.Г“ ООД (н) с цялото му
имущество. Този забранен от закона резултат е постигнат чрез позволени
сделки, с които имуществото е преминало от „А.“ ООД (н) в дружеството
„А.“ ЕООД, което е част от пратримониума на дъщерята на съдружниците в
„А.“ ООД (н).По този начин, в противоречие на чл. 133 от ЗЗД, съдружниците
и управители в „А.“ ООД (н), целенасочено, последователно и плА.рано във
времето, заобикаляйки закона, от една страна избягват отговорността на
дружеството с цялото му имущество по отношение на неговите кредитори, а
5
от друга осуетяват отговорността си като физически лица към собствените си
кредитори с ликвидационните си дялове от в „А.“ ООД (н), като част от
патримониума им като физически лица, прехвърляйки имуществото в
капитала на дружеството „А.“ ЕООД, което е свободно от задължения и чийто
собственик е дъщеря им, която също е свободна от задължения. По този
начин, без реално да губят прехвърленото имущество, осуетяват
изпълнението на задълженията на „А.“ ООД (н) към неговите кредитори. В
същото време са изтекли сроковете за предявяване на други искове, поради
което този установителен иск за нищожност е единствения останал способ за
защита на кредиторите.Резултатът от тези действия е увреждане на
кредиторите на „А.“ ООД (н). Този извод следва както от лицата - стрА. по
сделките така и от хронологията в която са извършени всички действия, от
възникване на обременителните за дружеството задължения през 2007 и 2008
г., потвърдени със споразумения и/или погасителни планове през 2009 г. и
2012 г. чиито размер към момента е над 3 000 000,00 (три милиона) лева, през
извършване на разпоредителни сделки и действия, посочени по - горе,
молбата за откриване на производството по несъстоятелност, депозирана
малко повече от 5 години след сделките, когато голяма част от исковете са
погасени по давност и се стигне до координирА.те действия, извършвА. и към
момента, целящи препятстване изпълнението на задълженията на „А.“
Доколкото „А.“ ООД (н) е извършило разпореждането с процесния Хангар,
подробно описан в т. 7 по - горе, в заобикаляне разпоредбата на чл. 133 от
ЗЗД, то извършената сделка е нищожна на основА.е чл. 26, ал. 1, предл. 2 от
ЗЗД и следва това имущество да служи за удовлетворяване вземА.ята на
кредиторите на „А.“ ООД (н) и поражда задължение на синдика на „А.“ ООД
(н) да попълни масата на несъстоятелността чрез предявяване на настоящия
иск, както и да иска осъждане на „А.“ ЕООД да върне владението като
фактическа власт на процесния имот, което неоснователно упражнява.
Сделката е нищожна и на основА.е чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД и
поради липса на съществен елемент, изразяващ волята на стрА.те за
сключването й, а именно - продажната цена. Действителността на договора за
покупко-продажба, имащ за предмет прехвърляне право на собственост върху
недвижим имот, е обусловена от наличието на насрещни волеизявления на
стрА.те по конкретни насрещни престации, с отразяване на конкретни
индивидуализиращи белези на имота, предмет на договора, като
6
местонахождение, площ и грА.ци, както и уговорена между стрА.те цена. С
нотариален акт за поправка, направен половин година по-късно след
прехвърлителната сделка, стрА.те на практика са „обективирали волята си“
сделката да се сключи на цена, различна от цената по нотариалния акт, т.е. че
така изразеното съгласие в първоначалния нотариален акт за покупко-
продажба на Хангара за сумата от 29 800 лева не е действителната им воля.
От една страна, не е допустимо с нотариален акт за поправка да се
отстраняват грешки при формиране на волята, т.е. да се правят такива по
естеството си поправки и допълнения, които водят до подмяна на стрА.те,
предмета и други съществени елементи от договора, каквато е цената при
сделка по продажба, т.е. нотариалният акт за поправка не е породил своето
валидно действие. От друга страна, обаче, е безспорно и очевидно че
обективираната в нотариален акт за покупко-продажба воля на стрА.те да
прехвърлят Хангара за посочената в акта сума от 29 800 лв. не съответства на
изразеното по-късно от тях с нотариалния акт за поправка. Посоченото води
до извода, че липсва съгласие за договора за покупко-продажба и че
Нотариален акт за Покупко - продажба на недвижим имот № 39, том IX, рег.
№ 13487, дело № 929 от 27.12.2013 г. на В.Т. - нотариус с район на действие
РС - М., вписана в НК с рег. № ***, вписан в Службата по вписвА.ята - М.
като акт № 94, том 26, дело № 3395, с вх. рег. № 9765 е нищожен, поради
липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД.Сделката е нищожна, още и
на основА.е чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД - поради невъзможен предмет.
Хангарът, предмет на прехвърлителната сделка е с площ от 484 кв.м., видно
от нанасянето му в КККР под идентификатор ***. Видно от разрешението за
строеж и удостоверението за въвеждане в експлоатация, площта, по
документи е с 25 % по - малка. Както бе посочено в т. 19.2, действителността
на договора за покупко-продажба е обусловена от наличието на насрещни
волеизявления на стрА.те по конкретни насрещни престации, с отразяване на
конкретни индивидуализиращи белези на имота, предмет на договора, между
които е и площта на имота. Действително, при сключване на сделката не е
имало кадастър, но е факт че Хангарът е нанесен в КККР, директно с по-
голямата площ, без да има данни за изменения на база други, последващи
цитирА.те документи, обосноваващи построяването му с по-голяма от
разрешената и въведена в експлоатация площ. Т.е. реалната площ на
построения Хангар е именно отразената в кадастъра. От това следва, че при
7
сключването на сделката не е налице валидна индивидуализация на площта на
имота. Към момента на изповядване на сделката не е съществувал
самостоятелен обект на разпореждане, идентичен с описА.я в нотариалния
акт. Съществувал е самостоятелен обект с устройство и площ, които не са
идентични с описА.те в нотариалния акт за прехвърляне на сделката. Воля за
извършване на разпореждане със съществуващия към датата на нотариалния
акт обект в договора не е изразена (налице е воля за разпореждане с друг
обект, който на практика не съществува реално), поради което сделката е
нищожна поради невъзможен предмет. Изводът дали е налице годен предмет
на разпореждане следва да се основава не само на обстоятелството, дали към
момента на сключване на договора в обема на разпоредените права
съществува самостоятелен обект, но и дали според изразената в договора воля
е налице съгласие за разпореждане с така съществуващия обект.
Сделката е нищожна и на основА.е чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД -
противоречие със закона. Видно е, че е прехвърлен обект, който е с площ,
надвишаваща тази за която строежът е разрешен и въведен в експлоатация.
Съгласно § 16 от преходните разпоредби на ЗУТ, законодателят е дал
възможност за извършване на сделки със строежи, за които няма строителни
книжа, но са били допустими, въз основа на удостоверение за търпимост, ако
са изградени до 7 април 1987 г. По аргумент за противното, такава
възможност за строежи, изградени след тази дата, не съществува и
разпоредителни сделки с такива имоти не могат да се извършват. Видно от
разрешението за строеж и удостоверението за въвеждане в експлоатация,
Хангарът е строен след 7 април 1987 г. Поради това, сделката е нищожна и
като противоречаща на закона.
Не може да има и изменение на нотариален акт по нищожна сделка,
поради изначалната липса на правоотношение. По тази причина и
нотариалния акт за поправка също е нищожен. Отделно основА.е за
нищожността на нотариалния акт за поправка е, че с него по същество не се
отстранява допусната техническа грешка, а се изменя волята на стрА.те, при
това без да се приложени пълните последици от това, като например
заплащане на увеличената с поправката цена, както и дължимите за
увеличения й размер данъци и такси.
Твърди се, че по силата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска
8
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основА.е за
това. Доколкото „А.'' ООД (н) е собственик на процесния хангар, придобил
собствеността въз основа на учредено и упражнено право на строеж , а
описА.те сделки са нищожени, то ответникът „А.“ ЕООД владее процесния
хангар без основА.е и за синдика на „А.“ ООД (н) се поражда правния
интерес и задължението да иска вледението (фактическата власт) върху тези
имоти да му бъде предадено.
Моли съда след установяване на гореизложеното да постанови
решение, с което на основА.е чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД - поради
заобикаляне на закона във вр. с чл. 133 от ЗЗД, или при условията на
евентуалност на основА.е чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД - поради липса на
съгласие, или при условията на евентуалност на основА.е чл. 26, ал. 2, предл.
1 - поради невъзможен предмет, или при условията на евентуалност на
основА.е чл. 26, ал. 1, предл. 1 - поради противоречие със закона, да признае
за установено, че договор от 27.12.2013 г., сключен с Нотариален акт за
Покупко - продажба на недвижим имот № 39, том IX, рег. № 13487, дело №
929 на В.Т. - нотариус с район на действие РС - М., вписана в НК с рег. №
***, вписан в Службата по вписвА.ята - М. като акт № 94, том 26, дело №
3395, с вх. рег. № 9765 от г., както и Нотариален акт за поправка на № 123,
том III, рег. № 4393, дело № 264 от 02.06.2014 г. на В.Т. - нотариус с район на
действие РС - М., вписана в НК с рег. № ***, вписан в СВ - М. като акт №
102, том 12, дело № 1534, вх. рег. № 4305 от г., са нищожни.
Моли на основА.е чл. 108 от ЗС и т. 2А от ТР № 4 от 14.03.2016 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, като установи съда, че „А.“ ООД (н)
продължава да е собственик на Хангар за селскостопанска техника, който
съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот вписан в СВ - М.
като акт 175, том 1, с вх. рег. № 705/08.02.2012 г., е посочен като Хангар за
авиационна техника, със застроена площ съгласно архитектурен проект от
363 (триста шестдесет и три) кв. м., на един етаж, построен в имот с номер
*** в землището на с. Е., община Б., представляващ нива в местността „Ч.“,
трета категория, с площ от 18,451 дкр., а съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1002/24.04.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представлява:Сграда с идентификатор
***, с. Е., общ. Б., обл. М., вид собственост: частна, функционално
предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1, застроена площ: 484
9
кв. м., разположена в имот с идентификатор ***, да осъди ответника „А.“
ЕООД, ЕИК ***, да предаде владението (фактическата власт) върху
описаната по - горе сграда на ищеца „А.“ ООД (н), ЕИК ***, представлявано
от синдика му и да му се присъдят направените в процеса съдебни разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А.
Б. С., А. А. С. и „А.“ ЕООД с.Е., обл.М. с изложени доводи за недопустимост
и неоснователност на исковата молба.Твърди се , че така предявените искове
са недопустими спрямо физическите лица А. С. и А. С., тъй като стрА. по
сделката, чиято недействителност се атакува са „А.“ ООД/н/ и А.“ ЕООД,
поради което молят по отношение на тях производството да бъде прекратено.
Възразяват срещу правомощията на синдика да атакува процесната
сделка, тъй като същия има само правомощия в рамките на производството по
несъстоятелност и на основА.ята визирА. в чл.647 от ТЗ,но не и настоящата
сделка по която не е страна.Не са налице и предпоставките на чл.647 т.6 от
ТЗ, тъй като е изтекъл двугодишния срок преди подаване на молбата по
отношение на процесната сделка.
Прави се искане за спиране на производството по делото, тъй като е
налице висящо производство –т.д.№85/2021година по описа на МОС с което
се оспорват вземА.ята приети в производството по несъстоятелност.
Оспорват наличие на задължения на „А.“ ООД/н/ в полза на „Г.“ ЕООД в
размер на 3308 686,75лева към 27.12.2013година и липсва намерение за
увреждане на това дружество.
Правят възражение за придобиване на имота описан в
нот.акт№391том.9,рег.№13487,д.№929 от 27.12.2013година по давност от
страна на „А.“ ЕООД, което обуславя неоснователността на иска по чл.108 от
ЗС.Не са налице основА.я за нищожност на сделката-нито като сключена
поради заобикаляна на закона, нито поради липса на предмет, цена и
противоречие със закона.Смятат, че синдика не е страна по тази сделка и
твърденията на трето лице за недействителност на сделката е недопустимо.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца с подробно взети становища по всяко едно от възраженията за
недопустимост на исковата молба изложени в отговора на ответниците.
Прието е за основателно възражението за недопустимост на иска
спрямо А. и А. С.и като физически лица и също моли по отношение на тях
10
производството да бъде прекратено.
Изложени са подробни доводи защо синдикът не само има право, но е и
задължен да предяви настоящия иск, като е цитирана и приложена съделна
практика.
Изложени са доводи за неоснователност на искането за спиране на
производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт тг.д.
№852021година по описа на МОС.
Изложени са и доводи за неоснователност на възражението за
придобната давност.
С допълнителната искова молба са представени писмени доказателства
и е направено искане за събиране на нови, а именно нзначаване на съдебно
техническа експертиза.
В срока по чл.373 от ГПК няма постъпил допълнителен отговор от
ответниците.
С определение №138/29.07.2022година, постановено по настоящето
дело, което не е обжалвано и е влязло в сила е прекратено производството по
отношение на А. А. С. и А. Б. С. по така предявените искове.
По делото са събрА. писмени доказателства и е изслушано заключение
на вещо лице поо изпълнена съдебно-техническа експертиза
МОС като обсъди събрА.те по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно приема следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основА.е чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 133 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2,
предл. 2; чл. 26, ал. 2, предл. 1, чл. 26, ал. 1, предл. 1, и чл. 108 от ЗС.
събрА.те по делото писмени доказателства се установи по безспорен и
несъмнен начин, че „А.“ ООД (н), се е снабдила с Констативен нотариален
акт за собственост на Хангар за селскостопанска техника“, находящ се в имот
№ *** в землището на село Е., община Б., № 144, том I, рег. № 1107, дело №
41 от г. на В.Т. - нотариус с район на действие РС - М., вписана в НК с рег. №
***, вписан в Службата по вписвА.ята - М. като акт № 175, том 1, с вх. рег. №
709 от 08.02.2012 г.
С Нотариален акт за Покупко - продажба на недвижим имот № 39, том
IX, рег. № 13487, дело № 929 от 27.12.2013 г. на В.Т. - нотариус с район на
11
действие РС - М., вписана в НК с рег. № ***, вписан в Службата по
вписвА.ята - М. като акт № 94, том 26, дело № 3395, с вх. рег. № 9765 от
27.12.2013 г. А. А. С., действаща като управител на „А.“ ООД (н), е продала
срещу сумата от 29 800,00 лв. на „А.“ ЕООД, правото на собственост върху
процесния Хангар за селскостопанска техника, като с Нотариален акт за
поправка на № 123, том III, рег. № 4393, дело № 264 от 02.06.2014 г. на В.Т. -
нотариус с район на действие РС - М., вписана в НК с рег. № ***, вписан в СВ
- М. като акт № 102, том 12, дело № 1534, вх. рег. № 4305 от 02.06.2014 г е
поправена цената на описА.я в по-горния нотариален акт имот като същата
вместо 29800лева да се чете 142100.00лева. С акта за поправка стрА.те са
декларирали, че това е действителната цена по сделката, т.е. че продажната
цена е 142 100 лв.
По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между стрА.те с
оглед твърденията в исковата молба дали се касае за нищожна сделка ва
изложените по-горе основА.я или не, породила ли е своето правно действие и
от тук основателна или не е исковата претенция.
Установено е по делото, че по отношение на ищеца е открито
производство по несъстоятелност и дружеството се представлява от избрА.я
на първото събрА.е на кредиторите синдик Г. Г. Ч., който към ностоящия
момент представлява дружеството и в каквото и качество е предявил
исковете, предмет на настоящето производство,упражнявайки правомощията
си по чл.658 от ГПК.
Един от начините за попълване на масата на несъстоятелността е
предявяването на отменителните искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ.
Легитимиран да предяви тези искове е синдикът, в качеството му на орган на
производството по несъстоятелност, в чиито правомощия принципно е
предоставено управлението на масата на несъстоятелността, включително и
попълването й. Като изключение, при бездействие на синдика, законът
предоставя правото за предявяване на отменителните искове на всеки
кредитор на несъстоятелността. Посоченото изключение, обаче, касае само
отменителните искове, но е неприложимо за всички останали действия за
попълване масата на несъстоятелността, в т.ч. и за предявяване на осъдителни
искове за събиране вземА.ята на длъжника. Това следва категорично от
разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, посочваща синдика като единствено
12
легитимиран да участва в производствата по делата на предприятието на
длъжника и да завежда от негово име дела. Изричното указА.е, че делата се
завеждат от името на длъжника, сочи недвусмислено на извода, че страна
(ищец) по тях е самият длъжник, т.е. че сам той упражнява своите права.
Именно с оглед наличието на специална уредба за упражняване
имуществените права на длъжника в производството по несъстоятелност, в
това производство общата разпоредба на чл. 134 ЗЗД е неприложима.
Бездействието на синдика за предявяване на иск за събиране вземА.ята на
несъстоятелния длъжник би било основА.е евентуално за ангажиране на
отговорността му по реда на чл. 663 ТЗ, включително и за освобождаването
му съгласно чл. 657, ал. 2 ТЗ, но не поражда право на кредиторите на
несъстоятелността да упражняват правата на длъжника.
Попълването на масата чрез предявени от синдика искове цели да бъдат
върнати в имуществото на длъжника имуществени права, с които последният
се е разпоредил, при определени от закона хипотези и в подозрителни
периоди преди подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ. По този начин се
постига увеличаването на имуществените права на длъжника, които да бъда
послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, каквато е целта на
отменителните искове в производството по несъстоятелност, включително
свързА.я с производството по несъстоятелност иск по чл. 135 от ЗЗД вр. с чл.
649 от ТЗ. Това следва и от систематичната уредба на същите в Търговския
закон - Глава четиридесет и първа "Попълване на масата на
несъстоятелността. ОхрА.телни мерки", раздел I "Попълване на масата на
несъстоятелността".
Искът за установяване нищожност на сключена от длъжника на
основА.ята по чл. 26 ЗЗД не е сред исковете по чл. 649 ТЗ, за които
законодателят е предвидил възможност да бъдат предявени от кредитор на
несъстоятелността при бездействие на синдика, и поради това кредиторите не
притежават активна процесуалноправна легитимация за воденето им дори да
считат, че са налице основА.я по чл. 26 ЗЗД и че оспорването на сключената
от длъжника сделка като нищожна ще доведе до попълване на масата на
несъстоятелността. Ето защо МОС е приел, че така предявените искове са
допустими и следва да бъдат разгледА..
Поначало сделките се сключват, за да породят желА.те от стрА.те
13
правни действия и затова е необходимо да отговарят на изисквА.ята на закона
относно тяхното сключване и съдържА.е.Нищожните сделки не могат да
породят желаното правно действие още при сключването им.
С исковата молба са въведи няколко основА.я за нищожност на
процесната прехвърлителна сделка материализирана в Нотариален акт за
Покупко - продажба на недвижим имот № 39, том IX, рег. № 13487, дело №
929 на В.Т. - нотариус с район на действие РС - М., вписана в НК с рег. №
***, вписан в Службата по вписвА.ята - М. като акт № 94, том 26, дело №
3395, с вх. рег. № 9765 от г., както и Нотариален акт за поправка на № 123,
том III, рег. № 4393, дело № 264 от 02.06.2014 г. на В.Т. - нотариус с район на
действие РС - М., вписана в НК с рег. № ***, вписан в СВ - М. като акт №
102, том 12, дело № 1534, вх. рег. № 4305 изразяващи се в заобикаляне на
закона, липса на съгласие,невъзможен предмет и противоречие на закона.За
да се установи налице ли е твърдяната недействителност следва да се
изследва всяко едно от посочените основА.я.
В чл.26 от ЗЗД е предвидено, че са нищожни договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити
наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет,
договорите, при които липсва съгласие и предписаната от закона
форма.Характерно за нищожните сделки е че, те още при сключването им не
могат да породят желаното от стрА.те правно действие и всеки може да се
позове на тази нищожност.Нищожната сделка не може да се
заздрави.Нищожността настъпва с извършването на порочната сделка и не
произвежда исканото правно действие.
Противоречието със закона има предвид не закона изобщо, а конкретна
правна норма, чиято забрана се нарушава.Затова винаги когато се обявява
нищожност на сделката поради противоречие със закона е необходимо да се
посочат конкретните правни норми, които съдържат забрана.Не се изисква
каквото и да е субективно състояние.Сделката трябва да противоречи на
повелителни разпоредби, за да бъде нищожна.В исковата молба тази
нищожност се извежда с твърдението , че е прехвърлен обект, който е с площ,
надвишаваща тази за която строежът е разрешен и въведен в експлоатация.Не
14
е посочена обаче коя разпоредба на закона е нарушена.Продажбата на чужда
вещ не е нищожна и дори да е така, това не води до твърдяната нищожност.
В случая МОС намира, че не е налице и липса на съгласие при
изповядване на сделката с оглед извършената поправка на продажната цена на
имота.Съгласието е съществен елемент от двустранните сделки.Видно с
извършения акт за поправка на договор за покупко продажба, същия е
съставен по молба на двете стрА. по сделката, които са декларирали, че това е
действителната им воля касаеща цената ,за което са положили и подписи пред
нотариуса.
Не е налице и невъзможен предмет, с оглед факта, че в констативния
акт процесния хангар за авиационна техника е отразен със застроена площ от
363кв.м., а в договора за покупко-продажба е посочен с площ от 484кв.м. по
актуална скица, тъй като имота е надлежно индивидуализиран и отразен по
приложените скици.
И на последно място съдът не установи да е налице и заобикаляне на
закона.Това основА.е за нищожност е налице когато законът установява
забрана за постигане с определена сделка на даден резултат.Ако стрА.те искат
да постигнат този резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е
забранена, но която води до забранения резултат, налице е заобикаляне на
закона, т.е. по околен път стрА.те се стремят да постигнат забранения
резултат.В случая стрА.те са постигнали резултат, който не е забранен от
закона.Ако кредитор е имал претенции, че са нарушени правата му, същият е
разполагал към онзи момен с правото да предяви иск с правно основА.е
чл.135 от ГПК.
При така направения анализ, МОС намира, че не се касае за нищожност
на сделките материализирА. в Нотариален акт за Покупко - продажба на
недвижим имот № 39, том IX, рег. № 13487, дело № 929 на В.Т. - нотариус с
район на действие РС - М., вписана в НК с рег. № ***, вписан в Службата по
вписвА.ята - М. като акт № 94, том 26, дело № 3395, с вх. рег. № 9765 от г.,
както и Нотариален акт за поправка на № 123, том III, рег. № 4393, дело №
264 от 02.06.2014 г. на В.Т. - нотариус с район на действие РС - М., вписана в
НК с рег. № ***, вписан в СВ - М. като акт № 102, том 12, дело № 1534, вх.
рег. № 4305 на посочените в исковата молба основА.я, поради, което и
претенцията с правно основА.е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2
15
във вр. с чл. 133 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. 2; чл. 26, ал. 2, предл. 1, чл. 26,
ал. 1, предл. 1 е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Изхода на спора по главния иск обуславя и изхода на иска с правно
основА.е чл.108 от ЗС, тъй като не се установи имота предмет на сделката да
се владее от несобственик.
При този анализ на доказателствата по делото МОС намира така
предявените искове за неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото на ответника се дължи възстановяване на
направените по делото разноски.В заседА.ето по същество ищецът е направил
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение в размер на
4500лева.
Касае се за иск за вещни права върху недвижим имот с данъчна оценка
8270лева/л.114 от делото/.При предяване на иска не е внесена държавна такса
на основА.е чл.620,ал.5 от ТЗ, поради коео с оглед изхода на спора следва да
се определи с решението по делото.Предвид разпоредбата на чл.71,ал.2 от
ГПК дължимата държавна такса възлиза на 82,70лева/8270:4х4%/, която
следва да се събере от ищеца.
Ответникът претендира разноски в размер на 4500лева.Касае се иск с
цена 8270лева и за същия за процесуално представителство, защита и
съдействие минималното адвокатско възнаграждениие, съобразно
действащата към този момент наредба възлиза на 743,50лева/580+5%х3270/-
чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата.Предвид фактическата и правна сложност на
делото, МОС намалява с оглед направеното възражение от ищеца
възнаграждението на ответника до размер от 1500лева, която сума следва да
му бъде възстановеао от ищеца.
С оглед гореиизложеното, МОС

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ А.“ ООД (н), ЕИК
***,със седалище и адрес на управление в град М., ул. „З.“ 44, представлявано
от синдика Г. Г. Ч., ЕГН **********, срещу „А.“ ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление в село Е., област М., община Б., летище Е.,
16
представлявано от Управителя си В.Д., ЕГН: **********;. ИСКОВЕ с правно
основА.е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 133 от ЗЗД;
чл. 26, ал. 2, предл. 2; чл. 26, ал. 2, предл. 1, чл. 26, ал. 1, предл. 1, съединен с
чл. 108 от ЗС като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.“ ООД (н), ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в
град М., ул. „З.“ 44, представлявано от синдика Г. Г. Ч., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА НА Окръжен съд М. държавна такса в размер на
82,70лева.
ОСЪЖДА А.“ ООД (н), ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в
град М., ул. „З.“ 44, представлявано от синдика Г. Г. Ч., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на А.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в село Е.,
област М., община Б., летище Е., представлявано от Управителя си В.Д., ЕГН:
********** сумата от 1500лева разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
съобщението му на стрА.те , че е изготвено.

Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
17