Решение по дело №3842/2018 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ № 1123

гр. Пловдив, 22.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар Стефка Костадинова като разгледа адм. дело № 3842 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба, подадена от А.Г.Д. ***, против Решение № 2153-15-252 от 03.12.2018 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореж­дане № **********/ Протокол № 2140-15-671/ 21.09.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на жалбодателя е било отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ. В жалбата се твърди, че неправилно е категоризиран стаж за периоди, подробно описани, което е довело до постановяване на незаконосъобразен административен акт и се иска отмяната му.  В СЗ жалбодателят не се явява, в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата. Претендират се разноски   

Ответникът по жалбата  чрез процесуален представител намира същата за не­ос­нователна. В писмени бележки се излагат съображения по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Спорните периоди, категоризирани като такива от трета категория, което е довело до отказ за отпускане на пенсията за ОСВ, са обсъдени подробно от вещото лице в представеното заключение, прието с оспорване на направените изводи, но без искане за назначаване на друга или тройна експертиза.  За период 01.08.1986 г. – 31.08.1987 г. се сочи, че заеманата длъжност е „Началник склад дограма“, като същата не предполага работа с дърводелски машини, грундове, лакове и бои съгласно технологията на производство на осигурителя. В СЗ вещото лице допълва, че през този период жалбодателят най-вероятно е бил в контакт с такава среда, макар и без да е работил пряко. За период 01.08.1988 г. – 31.10.1988 г. вещото лице сочи, че изпълнението на длъжността „инпектор по охрана на труда“ изисква преобладаващо присъствие в производствените цехове и обслужващите територии на предприятието и изразява мнение, че „преобладаващото   място на полагане на труда е изложено на въздействията резултат от работата на дърводелските машини, лепила, грундове, лакове и бои, изброени в т.30в от ПКТП /отм./.“, като цитираната разпоредба обхваща следните категории:  „Гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. Работници и инженерно-технически работници до началник-цех в производството за ламиниране и лакиране на дървесновлакнести плочи и плочи от дървесни частици. Лепилоприготвители в отделение за производство на фенолна и карбамидформалдехидна смола в дървообработването, производството на дограма и мебели. Работници по обслужване на лакозаливни машини и линии, шприцьори на лак и бои, грундировачи на дограма и мебелни детайли в производството на мебели и дограма. Пресьори лепилообмазвачи в производството на фурнировани и слоести детайли, плочи, шперплат, шпервани плочи, платна за врати, каси за врати и бурета от шперплат. Работници в производството на шкурка и апаратчици на рол-машина.“ Съобразно доказателствата по преписката съдът намира, че тези два периода правилно са категоризирани като „трета категория труд“, като не следва да бъдат кредитирано заключението на вещото лице в тази част, тъй като цитираната разпоредба обхваща пряко заетите в производството, но не и посочената длъжност „инпектор по охрана на труда“, което прави оплакванията по отношение на тези периоди неоснователни.

За другите два периода  вещото лице е посочило следното:

За период 01.02.1986 г. – 01.08.1986 г. жалбодателят е работил като „дърводелец в цех за дограма и прозорци“, съгласно данните от трудовата книжка /л.89/ и уведомително писмо /л.75 от делото/. За период 31.08.1987 г. – 30.06.1988 г. жалбодателят е работил като „дърводелец в цех за каширане“, съгласно данните от трудовата книжка. Отделно от това се сочи, че  за м.7, 1988 г. също има доказателства, че работата е положена в „цех за каширане“ /УП-3 на л.59/. Като е  разгледало подробно технологичния и производствен процес на осигурителя и характеристиките на съответните длъжности, вещото лице е направило извод, че трудовата дейност на тези длъжности е непосредствено свързана с работа с дървообработващи машини, грундове, бои, лакове и лепила /смоли/. В СЗ вещото лице допълва, че няма как човек на тази длъжност /дърводелец в посочените цехове/ да не работи пряко с машини или химикали, за разлика от предходните разглеждани периоди.

При така изложеното съдът намира, че неправилно положеният труд през вторите два посочени периода е категоризиран като такъв от „трета категория“. Същият попада в обхвата на чл.30в от ПКТП /отм./, при което следва да бъде зачетен като такъв от „втора категория“, а направените в този смисъл оплаквания са основателни. От друга страна в цитираното разпореждане органът се е задоволил единствено да посочи, че „няма данни труда да е в обхвата на т.30в от ПТКТ отм.“, а в оспореното решение е допълнено единствено, че органът бил изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателства, което следва да бъде приравнено на практическа липса на мотиви за обсъжданите периоди. Не става ясно в тази връзка защо са игнорирани без обсъждане записите в трудовата книжка, представеното УП-3 от осигурителя и неговото предложение за категоризиране на този труд от втора категория. Но дори и горното да не бъде възприето, се налага извод, че административните органи са постановили своите актове в нарушение на административнопроизводствени правила, което е съществено – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК, тъй като не са  изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което впрочем се дължи на недостатъчната процесуална активност на органите в административното производство.    

Поради изложеното жалбата е основателна и следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено  Решение № 2153-15-252 от 03.12.2018 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореж­дане № **********/ Протокол № 2140-15-671/ 21.09.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на жалбодателя е било отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ, като преписката следва да бъде изпратена за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. Искането за присъждане на разноски за един адвокат е неоснователно, тъй като в договора за правна помощ липсва изрично отбелязване относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение - в брой или по банков път. Този извод е в съответствие с мотивите на т. 1 от ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което в договора за правна помощ следва да е налице изрично отбелязване относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение – в брой или по банков път. Само в този случай договорът има характера на разписка, удостоверяваща не само, че адвокатското възнаграждение е договорено, но и заплатено в действителност, а липсата на подобно отбелязване води до неоснователност на искането за присъждане на разноски /в този смисъл - Определение № 326 от 13.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. 1196/2015 г., IV г. о.; Определение № 307 от 13.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 802/2012 г., II т. о. и много други/. При това положение следва на жалбодателят следва да бъдат присъдени единствено направените разноски за вещо лице в размер на 200 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-252 от 03.12.2018 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореж­дане № **********/ Протокол № 2140-15-671/ 21.09.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на жалбодателя е било отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ.

ИЗПРАЩА преписката по заявлението на А.Г.Д. ***, за произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Пловдив да заплати на А.Г.Д. ***, разноски в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: