Р Е Ш Е Н И Е
№731
гр.Перник,
18.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Антоанета Василева, разгледа гражданско
дело № 4424 по описа за 2017 г. и взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 200 от КТ.
Ищецът Ю.Б.П.претендира от ответника “Стомана индъстри” АД сумата 10000 лв. в обезщетение на
неимуществени вреди – представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, резултат на
професионално заболяване: неврит на слуховите нерви, признато за професионално с решение № 3261/17.11.2003г. С решение
№365/12.05.2004г. ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 8000 лв.
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Сочи се наличие на
ексцес на професионалното заболяване, установено с ЕР №0720/27.03.2016. и с ЕР № 0436/22.03.2017г. Претендира се
обезщетение в размер на 15000, ведно със законната лихва от датата на
установяване на ексцеса.
Ответникът,
в срока по чл.131 от ГПК дава становище за недопустимост на ищцовите претенции,
тъй като твърденият от ищеца ексцес не е установен по предвидения
административен ред. Сочи се, че ответното дружество не носи отговорност за
влошаването на здравословното състояние на ищеца. Твърди се, че процесното
експертно решение от 22.03.2017г. е обжалвано, поради което не е влязло в
законна сила. Ответникът твърди,че същото не могло да породи
правни последици като административен акт,тъй като не била изчерпана
административната процедура по връчване и обжалване на решението от
работодателите осигурители на ищеца. В отговора на исковата молба се твърди,че
не съществуват вредности в работната среда и поради това нямало причинна връзка
между условията на труд в „СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД и твърдяното професионално
заболяване. В отговора на исковата
молба се сочи,че размерът на предявената претенция е в изключително завишен
размер,като ответникът маркира това,с оглед на евентуалното уважаване на иска
на ищеца.
Районният съд, преценявайки събраните
по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 5 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
От приложените по делото писмени доказателства /трудова
книжка на ищеца и др./ се установява, че за времето от 25.02.1972г. до
01.09.1980г., е работил въз основа на сключен трудов договор в МК”Ленин” гр.Перник, както и за периода от 03.10.1988г. до 01.07.1990г. ищецът
е работил като резчик, работник по обрязване на готова продукция, опаковчик на
готова продукция, раздавач на инструменти, обслужващ работник на готова
продукция. В ответното дружество – „Стомана" Перник е работил в периода от
01.07.1990г. до 17.01. 2000г. на длъжността оператор на агрегат СПЦ; от
17.01.2000г. до 15.06.2001 г. съм бил на работа в „Еврометал” ООД гр.Перник
като е изпълнявал длъжността оператор на агрегат СПЦ. В „Стомана-Индъстри“ АД
гр.Перник ищецът С.А. е работил от 05.06.2001г-21.10.2002г. на длъжността
„оператор на агрегат” СПЦ.
Трудовото му правоотношение е прекратено от ответното дружество на
основание чл.328 ал.1 т. 10 от КТ, считано от 21.10.2002г.
Видно от ЕР №3261/17.11.2003г. заболяванията на ищеца – двустранен неврит
на слуховите нерви и двустранен радиален епикондулит са признати да
професионални, като му е призната трайна неработоспособност както следва : за
дисковата херния -30%; двустранен епикондулит—20% и двустранния неврит на
слуховите нерви с акустиции ДУ-45 ДБ, на ЛУ-46 ДБ, средна слухова загуба-
обуславяща 35 % TНP. Общо е определена ТНР от
професионалните заболявания 58.6%.
С Решение № 365 от 12.05.2004г. по гр.д. № 21/2004г. по описа на Пернишкия
районен съд - влязло в сила на 29.07.2008г. ответното дружество е осъдено да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди от цитираните
по-горе професионални заболявания общо в размер на 8000 лева. със законната
лихва от датата на установяване на професионалния характер на заболяването
– 7.11.2003г. до окончателното изплащане
на сумата.
С ЕР № 0499 от зас.052 от 19.03.2013г. на ТЕЛК-общи и професионални
заболявания при УМБАЛ „Св.Иван Рилски” е установено усложнение на болестта
неврит на слуховите нерви на ищеца, като е констатирана ФД в степен на тежко
чуване, със слухова загуба 68 дцб. за дясно ухо и 65 дцб. за ляво ухо,
обуславяща 35 % ТНР и срок на инвалидизиране 3 години.
С ЕР № 0720 от зас.099
/27.03.2016г. на ТЕЛК-общи и професионални заболявания при УМБАЛ „Св.Иван
Рилски” на С.А.А. е извършено преосвидетелстване и е
установено
усложнение на професионалното му заболяване „Неврит на слуховите нерви” - тежка
двустранна неврозагуба / ДУ-71 db и JlY-69db/. Степен
на практическа глухота, която обуславяща 60% ТНР, а в съвкупност с общите му
заболявания, които обуславят 28 % ТНР и 10% по причина трудова злополука, е
определена общо 74% степен на увреждане пожизнено.
С ЕР № 0436 от зас.043 от
22.03.2017г. на ТЕЛК общи и професионални заболявания при УМБАЛ „Св.Иван
Рилски” е установено професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви-
степен на практическа глухота”, което макар и да обуславя ТНР от 60% , показва
по-високи стойности на загуба на слуха: на дясно yxo-70dB и на ляво yxo-75dB. Със същото
експертно решение на ТЕЛК на ищеца е извършено преосвидетелстване по повод
прекаран мозъчен инфаркт през м.януари 2017г. В съвкупност с общите му
заболявания, които определят ТИР 82% и професионалното заболяване, което
обуславя 60% ТНР на С.А. е определена 100% степен на увреждане с чужда помощ
пожизнено.
По делото е прието като
писмено доказателство препис от МЕД на С.А.А.. В кориците на същото се
съхраняват заверени копия от решенията на ТЕЛК с които е преосвидетелстван
ищецът. В досието липсват данни ЕР
№0720/27.03.2016. да е обжалвано от ответното дружество. ЕР № 0436/22.03.2017г. е обжалвано от „Стомана индъстри“АД като същото
е отменено и върнато за ново преосвидетелстване, но видно от мотивите на НЕЛК
обективирани в ЕР № 1028/зас. 149/11.10.2017г. е потвърдено, че ищецът страда
от двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на
практическа глухота.. Д.У 70д., ЛУ 75 дб.
В хода на процеса ищецът е преосвидетелстван отново
с ЕР №0124 от зас. 031/02.03.2018г.
Видно от мотивната част на решението е налице невросензорна загуба на
слуха ДУ и ЛУ 75дб. Степен на практическа глухота. Цитираното решение е
изпратено на „Стомана индъстри“ АД с обратна разписка на 15.03.2018г. и същото
е получено видно от същата на 20.03.2018г.
Установява се от показанията на разпитаните по делото
свидетелка М.А./съпруга на ищеца/, че общуването с него е изключително
затруднено, като следва в дома им да се говори много силно, за да може той да я
чува. Посочва, че С.А. не може да разговаря по телефона. Слуховият апарат, с
който разполага, ищецът не носи, тъй като усилва шума в ушите му. Свидетелката
заявява, че ищецът не излиза навън без придружител, тъй като не чува. По тази
причина и не шофира. Чувства се самотен и изпитва чувство на малоценност.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо
лице д-р Д.Д. се потвърждава, че ищцецът
страда от неврит на слуховите нерви. Характерът на увреждането в резултат на
заболяването е намаление на слуха и шум в ушите. Заболяването се поражда след
работа продължително време в условията на
наднормен шум. Намалението на слуха е степен практическа глухота.
Посочено е, че заболяването е с необратим характер към по-добра степен на чуване.
Отразено е, че в сравнение с предишни изследвания е налице прогресивно
намаление на слуха в двете уши. Свързано е с бучене и шум и в двете уши и
главата. Заболяването в степен
„Практическа глухота“ не затруднява контакта с хората. Следващата степен на
намалението е глухотата.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, които
съдът приема като компетентно дадена.
Съгласно
чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. Видно от законовата разпоредба фактическият състав за
възникване на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен
характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово
правоотношение между страните по делото, 2) професионално заболяване или
трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 % /а според действащата до 1.08.2004 г. редакция на
чл. 200, ал. 1 – инвалидност/ или смърт, 3) вреда – имуществена или
неимуществена, и 4) причинна връзка между професионалното заболяване или
трудовата злополука и вредата.
В настоящият случай не се спори, а това е установено и с влязлото в сила
решение от 20.05.2005г. по в.гр.д 1010/2004г. с което е отменено Решение по
гр.д. №365 от 12.05.2004г. по гр.д. 21/2004г. влязло в сила на 29.07.2008г., че
между страните е съществувало трудово правоотношение, като вследствие на
работата си на тази длъжност е заболял от “двустранен неврит на слуховите
нерви“, което заболяване е било признато за професионално с редица ЕР на ТЕЛК и
с цитираното съдебно решение. Ищцата основава исковете си по чл. 200 КТ на
влошаване на здравословното й състояние /ексцес/ в сравнение със състоянието и
до ЕР №3261/17.11.2003г.., причинено от
професионалното му заболяване, което довело и до влошаване на установените му общи
заболявания. Видно от ЕР №3261/17.11.2003г. ищецът страда от посоченото
професионално заболяване, като акустицията на ЛУ е 45 ДБ, а на ЛУ е 46 ДБ.
Ищецът основава претенцията си на ЕР №072 от зас. 099/27.07.2016г., а
останалите две експертни решения само потвърждават неговото здравословно
състояние. Отразено е в цитираното ЕР,
че е налице тежка двустранна неврозагуба /ДУ 71 ДВ и ЛУ 69 ДВ/ -степен на
практическа глухота.
Решението на ТЕЛК е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност за наличието на влошаване на установено по надлежния ред
професионално заболяване, за началната дата, от която е констатирано това
влошаване и за наличието на причинна връзка, като елемент от фактическия състав
на имуществената отговорност на работодателя. Ето защо възраженията на
ответника за липса на причинна връзка се явяват неоснователни. В задължителната
практика на ВКС по чл.290
от ГПК е прието, че
констатациите, направени от компетентния медицински орган не могат да бъдат
опровергавани в производството по чл.200 от / Р 226 от
29.03.2010г. по гр.д.№4119/2008г./. Констатациите на ЕР се потвърждават и от
приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ. Безспорно е налице влошаване
на слуха на ищеца с над 25 ДБ за всяко ухо, като състоянието на слуха му е в
предпоследната степен преди пълната глухота. В този смисъл съдът приема, че е
проведено необходимото доказване за наличие на влошаване на здравословното
състояние на претендиращия обезщетение по чл.200 КТ ищец.
Ответникът "Стомана
индъстри" АД е релевирал възражение, че по делото не са ангажирани
доказателства за това, че ЕР №0720/27.03.2016. му е съобщено и да е влязло в сила.
Съдът намира, че и тези доводи са неоснователни. Макар съгласно чл.12 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране ,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести
решенията на ТЕЛК да подлежат на обжалване по реда на чл.112 от Закона
за здравето/ в 14-дневен срок от получаването им. Липсват
доказателства по делото посоченото експертно решение да е връчвано на
ответника, но ответникът е узнал за решението от момента на получаване на
препис от исковата молба. След като по делото не са представени доказателства,
нито са наведени твърдения след тази дата или преди това да е подадена жалба
против решението на ТЕЛК, то съдът приема, че същото не е обжалвано от
осигурителя и това оплакване също е неоснователно. По отношение на решение ЕР № 0436/22.03.2017г. се установява, че
същото е обжалвано, като е отменено с ЕР
№1028 от зас.149/11.10.2017г. на НЕЛК, като е указано че следва да бъде
извършено ново освидетелстване на ищеца, но с това решение на НЕЛК . Но с това
и върнато за ново освидетелстване, но в констатациите на същото решение са
претотвърдени професионалния характер на заболяването „Двустранен неврит на
слуховите нерви“, както и степента на функционален дефицит у ищеца. На
ответника е изпратено ЕР 124 от зас. 31/02.03.2018г. с обратна разписка,
получена в дружеството на 20.03.2018г., като липсват данни същото да е
обжалвано. Горните констатации обосновават неоснователност на възраженията на
ответника, касаещи узнаването за процесните експертни решения.
По отношение на размера на дължимото
обезщетение:
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението.
При ексцес обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията
само от влошаване на състоянието на ищеца, без да се дублира с вече присъденото
за първоначалното страдание. Следва да бъдат взети предвид новите емоционални,
психически, психологически терзания на личността, евентуалните болки и
страдания, причинени от нарушаване на целостта на организма и здравето на
увредения както и дали същите са увеличили.
Следва да бъдат обсъдени
и всички фактори, които обективно се отразяват на психическото и физическото
състояние на лицето и намират отражение при конкретното проявление на
страданието. Това са възрастта, степента на увреждане на здравето, доколко
социалният статус на лицето е повлиян от влошаването на състоянието и др.
По делото безспорно се
установи, че че прогреса на заболяването "неврит на слуховите нерви"
е довел до практическа глухота на ищеца. Същият вече не може да излиза сам, тъй
като не възприема какъвто и да било шум и това е опасно за здравето и живота
му, не може да шофира, не може да осъществява какъвто и да било социален
контакт без помощта на своите близки. Независимо от това, че заболяването не е
съпроводено с болки, налице е силен дискомфорт от наличието на постоянен и
променлив шум в ушите.
В предходното
производство с влязло в сила решение ищецът е бил първоначално обезщетен със
сумата от 8000лв. В настоящият процес
размерът на претенцията му е 15 000лв., като според съда и предвид
изложените по горе критерии следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на
9000лв.
Направеното възражение
за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като исковата молба е
подадена на 11.07.2017г., а давностният срок по чл.358 от е тригодишен и изтича
на 27.07.2019г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че е налице правното основание на чл. 200 от КТ за ангажиране
отговорността на ответното дружество, която отговорност е обективна и
обезщетителна. По несъмнен начин по делото се установи, че в следствие на
продължителния трудов стаж на ищеца в ответното дружество, е получил
заболяване, признато от компетентните за това медицински органи за
професионално, налице е влошаване на здравословното му състояние от момента на
предходното му обезщетяване, което прави искът доказан по основание и като
такъв следва да се уважи до сумата от 9000лв., а до пълния предявен размер от
15 000лв. да се отхвърли.
На основание чл. 86, във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
ответникът дължи и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от деня на ЕР № 0720 от зас. 099/27.07.2016. до окончателното изплащане
на сумата.
По разноските:
При този изход на спора на страните следва да бъдат
присъдени разноски съобразно правилата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК. Доколкото
ищецът е представляван от адвокат осъществил безплатна правна помощ, следва
разноските за дължимия адвокатски хонорар да бъдат заплатени на адв. М.Х..
В тежест на ответника следва да бъде възложено изплащането на дължимата
държавна такса и част от заплатеното възнаграждение на вещото лице съразмерно
на уважената част от иска.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
“СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник,
ул.”Владайско въстание” 1, да
заплати на С.А.А., с ЕГН ********** и адрес:г*** сумата в размер на 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - изразяващи се в страдание от влошаване на
здарвословното състояние (ексцес) на професионалното заболяване “Неврит на
слуховите нерви”, констатирано с ЕР № 0720 от зас. 099/27.07.2016,изменено
с ЕР №0436 от зас. 043/22.03.2017г и ЕР № 124 от зас. 31/02.03.2018г. ведно със
законната лихва върху главницата от констатиране на ексцеса - 27.07.2016 г. до
окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция
за разликата над 9 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА “СТОМАНА
ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.”Владайско
въстание” 1, да заплати на адв. М.М.Х.,*** сумата от
900 лв. – адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ на осн.
Чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА С.А.А., с ЕГН **********
и адрес:г*** да заплати на “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.”Владайско въстание” 1
сумата от 494,40лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА “СТОМАНА
ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.”Владайско въстание” 1 да заплати по сметка на Пернишкия
районен съд сумата от 480 държавна такса и разноски, заедно със законната лихва
върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: