РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. гр.Мадан, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно
наказателно дело № 20235430200097 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от В. А. Г. ЕГН ********** с адрес:
с.Е., общ.Р., против наказателно постановление №*******/***** г. на
началника на РУ-М., ОДМВР-С., с което за нарушение на чл.140 ал. 1 от
ЗДвП на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП са му
наложениадминистративни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В жалбата срещу
санкционния акт В. А. Г. сочи, че не е уведомяван за прекратената
регистрация на автомобила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява,
моли за отмяна на наказателното постановление. От негово име в писмено
становище жалбата поддържа процесуалният му представител адв.И..
За въззиваемата страна, не се явява процесуален представител в
съдебно заседание. От гл.юрисконсулт Кр. В. е постъпило писмено
становище, в което се развиват съображения за законосъобразност на
санкционния акт.
Районна прокуратура гр.Смолян, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с
интерес да обжалва, а разгледана по същество- основателна.
На *****г., около ****** часа жалбоподателят управлявал
собствения си лек автомобил „******“ с рег.№*** в гр.М., по ул. *****. На
разклона за пречиствателна станция на ВиК М. бил спрян за проверка
отназначените в наряд по охрана на обществения ред и автоконтрол
свидетели мл.автоконтрольор В. Д. и мл.инспектор Д. П.- служители на РУ
М.. След установяване самоличността на водача, свидетелите В. Д. и Д. П.
напарвили проверка в АИС КАТ чрез служебно предоставените им таблети
дали за автомобила е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. Установили, че такава няма, а след спрвака по телефон
с дежуния в РУ М.- че автомобилът е с прекратена регистрация на осн.чл.143
ал.10 ЗДвП от ****** г.
Свидетелят В. Д. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение №******* от ********. за това, че на
*********., около *****ч управлявал собствения си лек автомобил „*******“
с рег.№******* в гр.М., по ул. Република на разклона за пречиствателна
станция на ВиК М. с посока на движение от с. С. към гр. М., по пътища
отворени за обществено ползване, като автообилът е със служебно прекратена
регистрация на ***** г. на осн.чл.143 ал.10 ЗДвП (липса на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
същото МПС) - нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП. Актът бил съставен на
мястото на проверката в присътвието на свидетеля П.. Бил предявен на
жалбоподателя и той го подписал. Получил копие от него.
С мотивирана резолюция от ****** г. началникът на РУ М. прекратил
административно-наказателното производство по АУАН, поради наличието
на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК. Била образувана
прокурорска преписка по описа на РП С., по която районният прокурор на РП
С. издал постановление на ********г., с което отказва да образува досъдебно
производство и прекратява преписката. Разпоредил също тя да бъде изпратена
по компетентност на началника на РУ М. за евентуално реализиране на
администативно-наказателната отговорност на В.Г..
2
Въз основа на постановлението и материалите по изпратената му
прокурорска преписка, на осн.чл.36 ал.2 ЗАНН началникът на РУ-М.,
ОДМВР-С. издал обжалваното наказателно постановление срещу В. А. Г. за
това, че на *******г., около ****** часа в гр.М., по ул. ******* на разклона
за пречиствателна станция на ВиК М. с посока на движение от с. С. към гр.
М., управлява собствения си лек автомобил „********“ с рег.№******* който
е със служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрация от
****** г. - нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП са й наложени административни наказания „глоба“ в размер на
200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В
наказатлното постановление АНО посочил, че административното нарушение
е извършено непредпазливо.
От приетата по делото справка по история за лек автомобил
„*******“ с рег.№*******се установява, че на ****** г. е отбелязано
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, поради постъпило уведомление от ГФ.
От писмо рег.№******/****** г. на Сектор „Пътна полиция“ гр.С. се
установява, че лек автомобил „*****“ с рег.№******е собственост на В. А. Г.
и че му е изпратено уведомително писмо за прекратяване на регистрацията на
превозното средство, но че липсват данни дали е получено. Видно от
адресиранто до В.Г. писмо на Сектор „Пътна полиция“ гр.С., то е от
********* г.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показания на
свидетелите Д. П. и В. Д., които съдът кредитира като неоспорени и
еднопосочни, Акт за установяване на административно нарушение №*****от
*******г., писмо рег.№*******/****** г. на Сектор „Пътна полиция“ гр.С.,
справка по история за ПС, справка за нарушител/водач на жалбоподателя;
Заповед № ******* от ******* г. на МВР; постановление от********г., на
РП-С. за отказ да се образува досъдебно производство; преписка на РП-С. и
др.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
3
номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на Разпоредбата на чл. 175, ал. 3
от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
По делото безспорно се установи, че на ****** г., в гр.М.
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил рег.№ *******,
след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път.
Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното
средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало
поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ (за липса на
сключена задължителна застраховка). Изложеното сочи, че в случая са
налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна
процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се
направи извод, че нарушителят е знаел или поне предполагал, че
управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не са представени. АНО не
ангажира доказателства за уведомяване на В. Г., че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация от ******** г. До него на *********г. е
било адресирано писмо от Сектор „Пътна полиция“ гр.С. за прекратената
регистрация на автомобила, но липсват данни да е било получено към
******* г., когато В.Г. е спрян за проверка. С оглед наличието на поставени
на определените места регистрационни табели, В. Г. не е осъзнавал
общественоопасния характер на извършеното действие по управление на
автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са
налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било
4
доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел
или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените
правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
Настоящата инстанция намира за неоснователно искането на АНО за
изменение на наказателното постановление чрез преквалифициране на
нарушението, като на осн.чл.638 ал.1 т.1 вр. с чл.483 ал.1 т.1 КЗ на Г. се
наложи глоба в размер на 250лв. за управление на автомобила при липса на
сключена застраховка гражданска отговорност. Безспорно е, че съгласно
разпоредбите на чл. 63, ал. 7, т. 1, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН,
районният съд може да измени наказателното постановление, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Съдът намира, че в случая, наказателното постановление не може да се
измени, като се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Жалбоподателят е наказан на основание чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП за това, че
на посочените в НП дата и място е управлявала на път, отворен за
обществено ползване, моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, което съставлява нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Според
разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ физическо лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 250 лева. Съпоставката на двете
санкционни норми сочи, че се касае до нарушения на нормативни актове,
които уреждат различни обществени отношения и съответно, нарушенията на
материалноправните норми на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането, имат различни съставомерни факти от обективна
страна. С оглед на това, административно нарушение, за което е
санкциониран В. Г. с обжалваното наказателно постановление не може да
бъде преквалифицирано със санкциониране на водача на основание
разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. В този смисъл е решение
5
№**/******* г. на АдмС К. по КАНД№**/****** г.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски
по делото. С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат деловодни
разноски от насрещната страна. При първоначалното разглеждане на делото е
представен договор за правна защита и съдействие за заплатено
възнаграждение в размер 400лв. за адв.И., процесуален представител на
жалбоподателя по делото. По повод обжалване на решение №**/*******г. на
РС М. в хода на КАНД №**/***** г. на АдмС С. В. Г. е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., а по настоящото - разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
От представителя на ответната страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение при разглеждане на делото
във всяка една от инстанциите. Съдът намира това възражение за
неоснователно, тъй като възнагражденията са съобразени с чл. 18, ал. 2 вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 и § 2а от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения 400лв. На жалбоподателя следва да
се присъдят по 400лв. разноски за адвокатски възнаграждения за
производството по АНД №***/***г на РС- М., по КАНД №**/***** г. на
АдмС- С. и по настоящото, общо 1200лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *******/******* г. на
началника на РУ-М., ОДМВР-С., с което на В. А. Г. ЕГН ********** с адрес:
с.Е., общ.Р., за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-С. да заплати на В. А. Г.
сумата 1200 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатски
възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-С. в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7