№ 124
гр. Ботевград, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200111 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предмет на обжалване е Наказателно постановление №
******/22.02.2022 г. на Началник отдел "Контрол и правоприлагане",
Национално ТОЛ управление към Агенция "П.и." София, издадено срещу
жалбоподателя М. Т. ИВ., ЕГН: **********, с адрес с. С., общ. Г.м., обл.
София, за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. С
наказателното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
300,00 лева. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му
нарушение, тъй като е закупил винетен стикер на датата на нарушението –
16.11.2021 г. и той важи от 00,00 часа на 16.11.2021 г., а не от часа на
закупуване – 10,30 часа. Моли да бъде отменено обжалваното постановление.
Не претендира разноски.
Административнонаказващият орган чрез юрисконсулт Д., оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в
жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по
отделно и в съвкупност, взе предвид следното:
На жалбоподателя М. Т. ИВ. е съставен от св. З.К., в качеството на
инспектор в сектор "Контрол и правоприлагане" – В.Т., НТУ при АПИ АУАН
№ 000839/16.11.2021 г. и въз основа на изложените в него изложените
обстоятелства е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
М.И. е наложена глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Задължен е нарушителят да заплати и такса от 10 лв. на основание чл. 10а ал.
1
2 ЗП.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, възприе
следната фактическа обстановка:
На 22.11.2021 г., в 16,05 часа, на път I-4, км 93, след извършена
проверка се установило, че М. Т. ИВ. управлява л.а. „Ф.г.“ с рег. № *******, с
обща техническа допустима максимална маса 1380 кг, за което не е заплатил
дължимата по чл. 10, ал. 1, т.1 ЗП пътна такса, като самото нарушение е било
извършено на 16.11.2021 г. в 10.21 часа, по път 1-1, 197+085 км: Чурек –
Ботевград-7. Извършеното нарушение било установено чрез справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № 10222. За нарушението бил генериран доказателствен запис
в системата по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП под номер ******/16.11.2021 г. който,
заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10222) част от системата.
За извършеното административно нарушение бил съставен АУАН №
000839/16.11.2021 г., който е връчен на нарушителя И. срещу подпис, в
присъствието на свидетеля Д.М.. Жалбоподателят не направил възражение
при предявяване и връчване на процесния АУАН, както и такива в срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП на нарушителя била разяснена
възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се
освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното
нарушение. Компенсаторна такса обаче не била платена по сметка на Агенция
"П.и." в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на
административно нарушение на нарушителя.
Тази фактическа обстановка съдът възприе при съвкупна преценка
показанията на свидетелите К. и М., които показания кореспондират с
приетите по делото относими писмени доказателствени средства – електронна
винетка от 16.11.2021 г. с валидност 10,30 часа на 16.11.2021 г. – 15.11.2022 г.
23,59 часа; АУАН № ******/16.11.2021 г.; заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019
г.; заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.; заповед № РД-11-486/20.04.2021 г.; НП
№ ******/21.02.2022 г.; справка от АПИ рег. № 11-00-580/28.03.2022 г.
Относно възражението на жалбподателя, че винетния стикер важи от
00,00 часа на датата на закупуването, а не от часа на закупуване, съдът
намира същото за неоснователно. В справката от АПИ с рег. № 11-00-
580/28.03.2022 г. е посочено, че за ППС с рег. № ***** към дата 22.11.2022 г.
е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, като е закупена
електронна винетка с № ************** с валидност от 10,30 часа на
16.11.2021 г. до 16.11.2022 г. Сочи се още, че обжалваното НП е издадено за
2
нарушение, установено на 16.11.2021 г. в 10,21 часа, момент към който
дължимата пътна такса за посоченото ППС не е била заплатена.
При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна
страна приема следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл. 59ал. 2 ЗАНН / към момента на установяване на нарушението /. Видно от
известие за доставяне, процесното НП е връчено на жалбоподателя на
02.03.2022 г., докато жалбата е депозирана на 07.03.2022 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в
тази връзка са приети и два броя заповеди – Заповед №РД-11-167/08.02.2021
г. и Заповед №РД-11-486/20.04.2021 г. на Председателя на УС на АПИ.
Както актосъставителя, така и Началник отдел "Контрол и
правоприлагане", Национално ТОЛ управление към Агенция "П.и." са
оправомощени да издадат съответните актове. Спазени са и формалните
изисквания на ЗАНН относно съдържанието на процесните АУАН и НП.
Правилно от наказващия орган като нарушена е посочена разпоредбата
на чл. 139, ал. 6 ЗДвП и е наложено наказание глоба в законоустановения
размер от 300 лв., на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Съгласно чл. 139, ал. 6 ЗДвП, водачът на ППС е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, когато такава е дължима според категорията
на ППС. В настоящия случай се установи, че за управлявания от
жалбоподателя автомобил таксата не е била е заплатена. Установи се, че при
съставянето на процесния АУАН е било разяснено на жалбоподателя правото
да плати компенсаторна такса по чл. 189е ал. 2 ЗДвП и чл. 10, ал. 2 от ЗП, при
което ще последва прекратяване на производството и отпадане на наложена
глоба за липса на винетка съгласно чл. 189е ал. 6 ЗДвП, но компенсаторната
такса не е била заплатена.
Правилна е и преценката на наказващия орган за липсата на условия за
приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, Съдът трябва да изследва относимите за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието или отсъствието на
обстоятелства, определящи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /съответно административно нарушение/, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
3
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в настоящия процес,
съобразно нормата на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай извършеното нарушение е формално, поради което
не стои въпросът за липса на вредни последици. Не са установени други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Напротив, общоизвестно е, че този тип нарушения са често
срещани, поради което следва да бъдат санкционирани с необходимия
интензитет.
От субективна страна жалбоподателят е действал с пряк умисъл,
какъвто извод се налага от възприетата фактическа обстановка. Несъмнено,
като правоспособен водач на МПС е наясно със задълженията си по ЗДвП.
Ето защо атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Пред въззивната инстанция наказващият орган е представляван от
юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на
разноски. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение
от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно
заседание, с разпит на двама свидетели, като същото не е с голяма правна и
фактическа сложност, поради което следва да се присъди минималния размер
на юрисконсултско възнаграждение, а именно 80 лева, който ще отговоря на
осъщественото процесуално представителство.
Воден от горното и на основание чл. 63ал. 2т. 5 ЗАНН Ботевградският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 000839/21.02.2022 г.
на Началник отдел "Контрол и правоприлагане", Национално ТОЛ
управление към Агенция "П.и." София, с което на М. Т. ИВ., ЕГН:
********** от с. С., общ. Г.м., обл. София, е наложена глоба в размер на 300
лв. /триста лева/, както и е постановено заплащането на такса по чл. 10а ал. 2
от Закона за пътищата в размер на 10 лв. /десет лева/.
ОСЪЖДА М. Т. ИВ., ЕГН: ********** от с. С., общ. Г.м., обл. София,
да заплати на Агенция "П.и." гр. София, сумата от 80 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област, в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
4
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5