Решение по дело №1204/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2424
Дата: 21 юли 2022 г.
Съдия: Марина Георгиева
Дело: 20223110101204
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2424
гр. В., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20223110101204 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „ЗИПТРИП“ ЕООД, ЕИК *********,
адрес: с. О., местност П., ПИ 506.126, област В. срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С., бул. „Ч.в.“ № 51 иск с правно основание чл. 405,
ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 367 лева /след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляващ оставащо дължимо обезщетение по
застрахователна полица № 93002010070549/26.08.2020 г. по автомобилна застраховка „К.“
със срок на действие от 27.08.2020 г. до 26.08.2021 г. за настъпило на 13.07.2021 г.
застрахователно събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди на
собствения на ищеца л.а. С. рег. № **********, предна броня ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 02.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Притежава в собственост л.а. С. рег. № **********. На 26.08.2020 г. сключил
застрахователен договор „К.“ с ответника относно горепосочения автомобил, за което е
издадена застрахователна полица № 93002010070549. Последният е със срок на валидност
27.08.2020 г. до 26.08.2021 г. На 13.07.2021 г. управлявал собствения си автомобил в град В.
като при маневра на ул. „Н.Р.“ № 3 ударил предна броня в бордюр. Автомобилът е
приключил движение. За събитието е уведомена мобилна група на ответника, съставен е
опис заключение и е извършен оглед. Образувана е щета № 003-1201- 21-000310 като е
констатирана щета – предна броня. Към настоящия момент не е заплатено застрахователно
обезщетение. Твърди, че стойността на обезщетението за обезвреда на настъпилите
увреждания, възлиза на 590 лева. Искането е за уважаването на искова претенция и
присъждане на сторените разноски. По реда на чл. 143 ГПК с депозираната молба преди
1
съдебно заседание е направил признание, че е налице заплащане от страна на ответника в
размер на 118,38 лева, както и конкретизира искането си за присъждане на законна лихва –
от датата на предявяване на исковата молба в съда.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с
който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Заявява, че
действително е уведомен за настъпилото застрахователно събитие като е образувата щета, с
посочения в исковата молба номер. Заявява, че е заплатил на 26.08.2021 г обезщетение в
размер на 118 лева. Оспорва заявения ремонтът на процесния автомобил за увредения
детайл да възлиза на 590 лева. Оспорва и датата, от която се претендира заплащането на
лихва за забава.
С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби,
съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при който в доказателствена
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „К.”, с включено
покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване.
Съдът приема за доказани следнити факти, които са обявени за безспорни с
изготвения доклад по делото, а именно че е налице валидно сключен договор за застраховка
„К.“, сключен между собственика на л.а. Субару с рег. № ********** и ответника, валиден
към датата на застрахователното събитие; че ищецът е уведомил мобилна група на
ответника за настъпило на 13.07.2021 г. застрахователно събитие и е съставен опис
заключение и е извършен оглед като е образувана, от страна на ответника, щета № 003-1201-
21-000310 като е констатирана щета – предна броня; че е налице извършено плащане от
страна на ответника по отношение на процесната щета в размер на 118,38 лева.
От полица № 93002010070549/26.08.2020 г. е видно, че е налице сключена
застраховка „К.“ между „Зиптрип“ ЕООД и ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********* относно лек
автомобил л.а. С. рег. № **********. От същата е видно, че ищецът е изправна страна по
застрахователното правоотношение като е заплатил дължимата застрахователна премия,
който факт не се оспорва от ответника.
Установява се по делото, че пред застрахователя е депозирано уведомление за щета
от 14.07.2021 г. за настъпило на 13.07.2021 г. застрахователно събитие, настъпило в град В.,
ул. „Н.Р. като заявил, че при маневра на ул. „Н.Р.“ ударил броня в бордюра.
Прието като писмено доказателство е опис на щетите по претенция № 0003-1201-21-
2
000310/14.07.2021 г., издадено от ЗАД „Л.И.“, от което се установява, че по процесния
автомобил са налице следните щети – предна броня. От анализа на това писмено
доказателство следва, че увредения детайл, който подлежи на обезщетяване в резултат на
настъпилото застрахователно събитие от 13.07.2021 г. е предна броня, в какъвто смисъл е и
отправеното от страна на ищеца искане.
От приетата по делото САТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се
установява, че на 13.07.2021 г. около 10:00 часа в гр. В., на ул. „Н.Р." до № 3, управляваният
лек автомобил „С.А." с per. N: ********* от С.С.С., е предприел извършване на маневра, и е
ударил броня предна на автомобила в бордюр. Вследствие на удара са настъпили
материални щети по автомобила. Реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е пряк контакт на предната част на превозното средство, като се
движи с ниска скорост и обект намиращ се на пътната настилка, с височина достигащ до
долната част на броня предна, какъвто би могъл да бъде бордюрно блокче.
Съприкосновението настъпва с долна лява част на вертикалната повърхност на броня
предна, при което се наранява и отнема част от покритието на детайла, непосредствено до
халоген преден ляв. Налице е причинно – следствена връзка между процесното събитие и
настъпилите вреди за лек автомобил „С.А." с per. N: ********* и е възможно същото да е
причинено по степен и вид от настъпилото събитие. Общата стойност на щетите на
автомобила поотделно и като обща сума, като се определи стойността на частите по средни
пазарни цени към датата на събитието, и средни пазарни цени на труда, като съобрази и
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ - без да се прилага коефициент на овехтяване, е в размер на
487.68 лв. Общата стойност, на която възлиза необходимия труд за възстановяване на
автомобила като се определи стойността по средни пазарни цени за труд към датата на
събитието, като при изчисляване на средни пазарни цени на труда се използва цената в три
различни сервиза със съответния сертификат, е в размер па 675.28 лв., а без сертификат –
313,48 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при определяне на стойността
необходима за възстановяване на автомобила в размер на 487,68 лева е използвал както
сервизи притежаващи сертификат, така и сервизи, които не притежават сертификат.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и обявените за безспорни
между страните факти се установява, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за застраховка “К.” от 26.08.2020 г., с
предмет собствения на ищеца лек автомобил „С.А." с per. N: ********* и период на
застрахователно покритие от 27.08.2020 г. до 26.08.2021 г. По същия ищецът е изправна
страна, тъй като застрахователната премия е заплатена, който факт не се оспорва от
ответника. Доказва се, че на 13.07.2021 г. е констатирано настъпило застрахователно
събитие. Срокът на действие на договора за застраховка покрива настъпилото
застрахователно събитие. От заключението на назначената в настоящото производство
САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено и е прието без възражения от страните
в производството, не е оспорено от страна на ответника и е компетентно изготвено като е
отговорило в цялост на поставените въпроси, поради което съдът изцяло го кредитира и
3
следва да основе изводите си въз основа на същото. От заключението по назначената САТЕ
се установява, че настъпилите увреждания по процесния автомобил лек автомобил „С.А." с
per. N: ********* е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие - на
13.07.2021 г. около 10:00 часа в гр. В., на ул. „Н.Р." до № 3, управляваният лек автомобил
„С.А." с per. N: ********* от С.С.С., е предприел извършване на маневра, и е ударил броня
предна на автомобила в бордюр - пряк контакт на предната част на превозното средство,
като се движи с ниска скорост и обект намиращ се на пътната настилка, с височина
достигащ до долната част на броня предна, какъвто би могъл да бъде бордюрно блокче. От
гореизложеното следва изводът, че в резултат на събитието ищецът е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид както и че същите се намират в причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и в частност заключение по САТЕ и на писменото доказателство - опис на
щетите по претенция № 0003-1201-21-000310/14.07.2021 г., издадено от ЗАД „Л.И.“ следва,
че увредените детайли, който подлежи на обезщетяване в резултат на настъпилото
застрахователно събитие от 13.07.2021 г. е предна броня.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. На увредения се
дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на
производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат
същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в
състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без
същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.
Определянето на обезщетението по експертна оценка на застрахователя противоречи
на императивната норма на закона, разписана в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. От
4
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и заключението на САТЕ, което
съдът цени като компетентно изготвено се установява, че общата стойност на увредените
детайли предна броня на автомобила като обща сума и като се вземе предвид стойността на
ремонта по средни пазарни цени на труда в сервизи отговарящи на съвременните изисквания
за качество ISO и такива, които не притежават сертификат за качество, възлиза на 487,68
лева. Предвид извършеното признание на неизгоден факт от страна на ищеца, че е налице
заплащане на обезщетение в размер на 118,38 лева, от горепосочената сума следва да се
извади сумата от 118,38 лева, поради което оставащото дължимо обезщетение възлиза на
369,30 лева. Ищецът претендира сума в по-малък размер, поради което съдът следва да
присъди същата в заявения размер, с оглед действащия принцип на диспозитивното начало
и предвид недопустимостта съдът да се произнася плюс петитум. Предвид уважаване на
исковата претенция в цялост на уважаване подлежи и акцесорното искане за присъждане на
законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който претендира сумата от
50 лева, заплатена държавна такса; 150 лева – депозит вещо лице и 350 лева– адвокатско
възнаграждение. По делото се съдържат доказателства за извършените разноски. Направено
е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, поради което съдът
дължи произнасяне по същото. На основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се установява, че претендираното възнаграждение
е много над минималния размер, който възлиза на 300 лева. Делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност следва да се
уважи и да се присъди минималния размер от 300 лева. Мотивиран от горното съдът следва
да присъди в полза на ищеца разноски в размер на 500 лева, които следва да се възложат в
тежест на ответника, на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
С., бул. „Ч.в.“ № 51 да заплати на „ЗИПТРИП“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: с. О.,
местност П., ПИ 506.126, област В. по предявения иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ
сумата от 367 лева, представляваща оставащо дължимо обезщетение по застрахователна
полица № 93002010070549/26.08.2020 г. по автомобилна застраховка „К.“ със срок на
действие от 27.08.2020 г. до 26.08.2021 г. за настъпило на 13.07.2021 г. застрахователно
събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л.а.
С. рег. № ********** - предна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 02.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
5
С., бул. „Ч.в.“ № 51 да заплати на „ЗИПТРИП“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: с. О.,
местност П., ПИ 506.126, област В. сумата от 500 лева, представляващи сторени в
производството разноски, на основание чл. 78 ГПК
УКАЗВА на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С., бул. „Ч.в.“ № 51, че може да заплати присъдените в полза на ЗИПТРИП“ ЕООД,
ЕИК *********, адрес: с. О., местност П., ПИ 506.126, област В. по негова банкова сметка
или чрез друг начин на плащане
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град В.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6