Р Е
Ш Е Н
И Е
София,13.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
Като се запозна с докладваното от съдията БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА ч.гр.д.№1097 по описа на 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство
С.О.с ЕИК *****, гр. София,
ул. "*********, чрез юрк. Я.П.АД срещу
постановление за разноски на ЧСИ Р.М.per. №790 от
КЧСИ, по изпълнително дело №20197900402118,
с което е оставено без уважение възражението му с изх. №СОА 19-ДИП -6277-[1]/25.11.2019г. за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело №20197900402118.
Взискателят – О.М.А., ЕГН **********,
чрез адв. Г.С.-изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В мотиви на ЧСИ Р.М.са развити съображения за неоснователност на
жалбата, тъй като разноските били определени правилно в минималния предвиден от
закона размер.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните
по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на акт на съдебния
изпълнител /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Изпълнителното дело №20197900402118 е било образувано по молба на О.М.А.
чрез адв. Г.С.въз основа на Изпълнителен лист,
издаден на 22.10.2019 г. от АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД на основание съдебно
определение по АХД № 8464 от 2019 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-град, 52 с-в,
като към молбата за образуване на изпълнително дело са приложени пълномощно,
договор за правна защита и съдействие, по силата на които О.М.А. е упълномощил
адвокат Г.С.да го представлява по образуваното изпълнително дело.
На длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение на 20.11.2019г.
На 26.11.2019г.
под вх. № 24794 е депозирано възражение
срещу размера на разноските по
изпълнението, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на
взискателя О.М.А..
С постановление №
4570 от 27.11.2019г. въз основа на депозираното възражение ЧСИ е отказал да
редуцира адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя - адв. Г.С., което е станоло повод за депозиране на настоящата частна жалба.
При така
изложената по-горе фактическа обстановка
настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна по следните
съображения:
Според Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за
оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз
основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от установения
в наредбата размер за съответния вид помощ.
Направените разноски в изпълнителното производство са
доказани чрез сключения между взискателя и адв. Г.С.договор, като чрез него изплатеното адвокатско възнаграждение е
документално установено.
Основателно е обаче възражението на ч.жалбоподел
за прекомерност на възнаграждението, уговорено от взискателя
и неговия адвокат. Видно от данните по
делото и съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело адв. възнаграждение е 200 лв. Единствените извършени от пълномощника
на взискателя действия са подаване
на молба за образуване на
изпълнително дело с посочване в същата на способа на
изпълнението. Няма никакви данни по
делото да са извършени от пълномощника
действия по т. 2 на чл.10 от Наредбата, а именно: процесуално
представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – за да се определи
допълнително адв. възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2, т.4. В конкретния случай на основание издаден един изпълнителен лист е образувано едно изпълнително дело с цитирания по - горе номер,
като в производството пред ЧСИ адвокатът претендира хонорар от 300лв. при формално извършено
едно действие - депозиране на молба
от няколко реда с приложен изпълнителен лист и платена такса.
Ето защо в процесния случай претендираният
адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до
минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в
Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Длъжникът не следва да отговаря за
разноските на взискателя, направени за изпълнителни
способи, които не са приложени ( Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. ОСГТК, Решение № 251 от 5.09.2012 г,
на ВКС по гр. д. № 517/2011г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК).
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на посочените по-горе
корекции, които ЧСИ следва да извърши, пропорционална такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ също подлежи на намаление.
Разноски за производството пред въззивната
инстанция не следва да се присъждат, тъй като производството по частната жалба
не е образувано във връзка с процесуално поведение на другата страна, поради
което и разноските за него не следва да му се възлагат.
Поради
изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановление № 4570/
27.11.2019г за разноски на ЧСИ Р.М.per. №790 от
КЧСИ, по изпълнително дело №20197900402118,
с което е оставено без уважение възражението с изх. №СОА 19-ДИП -6277-[1]/25.11.2019г. на СО за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело №20197900402118, като
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.10, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС (изм.ДВ.бр.10 от 5 февруари 2016г.) адв. възнаграждение в размер на 200лв. (двеста лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/