№ 347
гр. В , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и пети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500198 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от РДИ. от гр.В, чрез пълномощника й адв.Р. Т. от
МАК, против съдебно решение №3/04.01.2021г., постановено по Гр.д.№1583/2020г. по описа
на РС – В, с което е отхвърлен предявения от Р.И. Д, ЕГН **********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено по
отношение на „ЕС“ АД със седалище гр.В, с ЕИК ***, че РДИ. не дължи на дружеството
сумата в размер на 2 249,41лв., представляваща начислена корекционна сума на основание
чл.55 ПИКЕЕ по партида с кл.№********** и аб.№********** за електроенергия на адрес в
гр.В, ул. "Х" № ***, за което е издадена фактура №********** от 19.06.2020г., като
неоснователен и недоказан, както и е осъдена РДИ. да заплати на „ЕС“ АД със седалище
гр.В сумата в размер на 647,46лв., представляваща направените от дружеството разноски по
делото.
Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
първоинстанционно решение. Твърди се, че на стр. 2 от КП №1501569/21.12.2016г. за
монтаж на процесното СТИ е записано, че се монтира СТИ с показания, без да е отбелязан
фабричен номер на СТИ, поради което този запис е неотносим за процесния електромер, а и
при изрично записване на всички тарифи на СТИ на стр.1 от КП не може въз основа на
хипотези и тълкуване да се твърди обратното. Твърди, че видно от показанията на двамата
разпитани пред първоинстанционният съд свидетели, на нито един от тях не са показвани
1
цифровите показания по тарифи на монтиращият се електромер, тези по скритите тарифи на
СТИ Т-3 и Т-0 /обща/ са видими единствено и само на дисплея на компютър на служителите
на ЕРП ., а на свидетелите не са показвани цифрови показания на компютър, и показанията
на свидетелите не са взети предвид при постановяване на решението. Твърди се, че по
делото не е приложен документ, изходящ от завода производител на СТИ, в който да са
записани фабричен номер на СТИ и показанията по всички тарифи, а КП, съставен от
служителите на ЕРП, не е документ, касаещ техническите параметри на СТИ. Позовава се,
че чл.55 от ПИКЕЕ /2019г./ в случая може да се приложи единствено и само за периода от
03.05.2019г. до 07.02.2020г., който не е определен от въззиваемия и в тази връзка напълно
незаконосъобразно от страна на „ЕРП .“ АД е приложен чл.55 от ПИКЕЕ, който и за да бъде
приложен следва да е установено, че цифровите показания по Т-3 представляват измерени
количества ел. енергия за този период. Сочи, че в случая не е изследвана в БИМ Тарифа Т-3,
няма доказателства по делото СТИ да измерва ел. енергия по Т-3 и е недоказано, че
цифровите показания в Т-3, които са моментни, са ел. енергия. Моли съда, да постанови
съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова като неправилно и
незаконосъобразно, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК. Претендира направените съдебни
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника по делото „ЕС“ АД със седалище гр.В, чрез адв.М. от ВТАК, редовно
преупълномощена, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена изцяло, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като
правилно и законосъобразно. Релевира, че правно необоснован е довода на въззивника, че
нормата на чл.55 от ПИКЕЕ няма действие в настоящия случай. Излага, че противно на
твърденията във въззивната жалба, в случая всички елементи от фактическия състав на
чл.55 от ПИКЕЕ са и доказани. Позовава се, че е доказано по делото, че показанията на
скрития регистър са нулеви към датата на монтажа на СТИ, респ., че записаната в него
енергия е измерена след монтажа в обекта на ищеца. Твърди, че от КП за монтаж на СТИ по
делото е доказано, че процесният електромер е монтиран на адреса на ищеца на 21.12.2016г.
като нов, с нулеви показания по всички регистри, в т.ч. и по регистър Т-3. Сочи, че
начислените количества ел. енергия не са следствие на редовен отчет и никога не е твърдяно
в рамките на производството подобно основание за извършеното начисление. Твърди
неоснователност на доводите на жалбоподателя за липса на виновно поведение на абоната.
Претендира всички направени по делото разноски.
В СЗ въззивникът РДИ., чрез пълномощника си адв.Т. от МАК, поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено
изцяло като неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата и
доразвити в представена писмена защита. В допълнение към развитите оплаквания във
въззивната жалба твърди и неспазване от въззиваемото дружество на разпоредбата на чл.42
2
ал.5 от ПИКЕЕ. Претендира направените съдебни разноски пред първа и въззивна
инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5
ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение и
моли да бъде намалено.
В СЗ въззиваемата страна „ЕС“ АД със седалище гр.В, чрез адв.М. от ВТАК, редовно
преупълномощена, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ.
обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и законосъобразно, по
съображения, изложени в отговора на въззивната жалба и доразвити в представена писмена
защита. Във връзка с оплакването на въззивника на неспазване от „ЕРП С“ АД на
разпоредбата на чл.42 ал.5 ПИКЕЕ излага, че случая измерването на адреса на доставка е
извършването само чрез електромер и не е налице измервателна система, поради което и не
е било необходимо извършването на проверка на всеки три месеца, съгласно чл.42 ал.5
ПИКЕЕ. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е основателна, а обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В е бил предявен от ищеца
РДИ., чрез пълномощника й адв.Р. Т. от МАК, против ответника „Е .“ АД със седалище гр.В,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2249,41лв., начислена по
партида с кл.№**********, за аб.№**********, за недоставена и непотребена ел. енергия на
адрес: гр.В, ул.“Х“ № ***. В ИМ са изложени твърдения, че потребителят е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.В, ул.“Х“ № ***, като ползваната ел. енергия на този адрес
се заплаща на дружеството „Е“ АД по негова партида с кл.№**********, за аб.
№**********, записан на името на ищеца. Оспорва дължимостта на начислената й искова
корекционна сума от 2249,41лв. по процесната фактура №**********/19.06.2020г. за
начислени служебно 12075 кВтч. енергия на основание извършена проверка и съставен КП
3
от страна на служители на ответното дружество, с довод, че не дължи заплащането й,
поради което я е оспорила изрично с писмена жалба до ответното дружество, счита, че
издадената фактура не е годно основание за доставка на ел. енергия, която да е реално
доставена, измерена и получена ел. енергия въз основа н годно и сертифицирано СТИ при
действието на договор за продажба при ОУ на ел. енергия за процесния обект, както и
оспорва дължимостта на всички видове мрежови услуги, начислени от страна на „ЕРП С“
АД. Твърди, че нито в ЗЕ, нито в договора за пренос на ответника, е предвидена твърдяната
отговорност в размер на процесната сума. Оспорва изрично констатациите в съставения в
негово отсъствие КП, тъй като проверката не е извършена, съгласно предвидения в ПИКЕЕ
и в ОУ на „ЕРП С“ АД ред. Оспорва като нищожни чл.50 – чл.55 от ПЕКЕЕ, с довод за
нищожност на потестативното право на ответника на корекция, на което би се позовал.
Претендирани са разноски.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът „ЕС“ АД гр.В
/въззивник/ с писмения отговор е заел становище за процесуална допустимост, а по
същество е оспорил изцяло предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от
ГПК като неоснователен и недоказан. Позовал се е, че ищецът дължи заплащане на исковата
сума в размер на 2249,41лв., начислена с процесната фактура №**********/19.06.2020г., на
основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ от 2019г., поради установени измерени количества ел.
енергия в невизуализиран на дисплея на електромера регистър, който факт дава право на
ответното електроразпределително дружество да начисли по реда и на основание чл.55 ал.1
от ПИКЕЕ потреблението на абоната от 12075 кВТч. за период от 22.12.2016г. /когато
електромерът е монтиран в обекта на ищеца като нов с нулеви показания по всички тарифи/
до датата на демонтажа му на 07.02.2020г. /справка от 16.06.2020г./, по която причина с
основание и законно от ответника се претендира заплащане на така преизчисленото
количество енергия в размер на 2249,41лв. с вкл. ДДС, остойностено на база цена за
технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. С
писмения отговор от ответника е представен КП №1501569/21.12.2016г. за монтаж на
процесния СТИ на адреса на доставка на ищеца, в който на стр.2 от същия е записано, че
новото СТИ е монтирано при следните показания: Т1 – 000000, Т-2 – 000000, Т-3 – 000000,
Т-4 – 000000, Т-0 – 000000.Сезирал е съда с претенция за съдебни разноски.
В първо СЗ, в отговор на съдопроизводственото действие, с което е представен,
ищцата, чрез пълномощника си адв.Т. от МАК, е оспорила КП №1501569/21.12.2016г. за
монтаж на процесния СТИ на адреса на доставка на ищеца, във връзка с което оспорване е
поискала събиране на гласни доказателства чрез разпит на двамата свидетели по КП за
монтаж – СИД и ЕМА, допуснати до разпит в качеството на свидетели от
първоинстанционният съд.
Установената от първостепенният съд фактическа обстановка не се оспорва от
страните, като правно значимите факти, установени от събраните по делото доказателства,
са както следва:
4
Между страните не е спорен факта, че ищцата, вкл. и през процесния период, е
потребител на ел. енергия за процесното място на доставка в гр.В, ул.“Х“ № ***, както и че
същата получава от страна на ответното дружество услуги по достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа.
На 07.02.2020г. служители на „ЕРП С“ АД са извършили техническа проверка на
място на СТИ с фабр.№1114021666920825 в процесното място на доставка на ищцата, за
която е съставен КП №1502784/07.02.2020г., подписан от потребителя – ищец, както и от
един свидетел, който не е служител на оператора. Видно от КП №1502784/07.02.2020г., по
време на проверката СТИ е демонтиран при следните показания: Тар. 1 – 003096, Тар.2 –
0089731, Тар.3 – 012076, Тар. обща – 024144, поставен в индивидуална опаковка, запечатан
и пломбиран с пломба и ще бъде предаден в БИМ за експертиза, а на негово място монтиран
нов СТИ. Разпитан в СЗ пред първоинстанционният съд в качеството на свидетел Л. Ш –
специалист енергиен контрол в ответното „ЕРП С“ АД установява, че при техн. проверка на
процесния СТИ на 07.02.2020г. установили със служебния лаптоп, че има киловати, които
не се отчитат от инкасатора. Св. Ш установява, че сред като установили този факт,
потърсили абоната, но не го открили, осигурили за свидетел съседка, която познава абоната
- ищца и я извикала и тя присъствала на проверката, а после и на подмяната на СТИ.
Видно от КП от метрологична експертиза на средство за измерване
№230/21.05.2020г., при проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера, наличие на
необходимите обозначения на табелката на електромера, при проверка на точността на
електромера по т.4.4 и проверка на показващото устройство по т.4.6. при продължително
включване с отчитане на показващото устройство, СТИ работи в класа си на точност. Видно
от т.5 от КП №230/21.05.2020г. от метрологична експертиза на средство за измерване, не е
установена видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, при
софтуерно четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия на Т3 –
0012075,293 кВтч, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът
отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, не съответства на
техническите характеристики.
Въз основа на Становище за начисление на ел. енергия от 16.06.2020г. относно КП
№230/21.05.2020г. аб.№**********/ кл.№********** с титуляр – ищеца по делото, и
извършена техническа проверка, е одобрено да се начисли общо количество ел. енергия в
размер на 12075 кВтч за период от 22.12.2016г. до 07.02.2020г., като корекцията е извършена
на основание чл.55 от ПИКЕЕ.
С фактура №**********/19.06.2020г., изд. от „ЕРП С“ АД, на ищеца за процесното
място на доставка в гр.В.Т., ул.“Х“ № ***, за периода от 22.12.2016г. до 07.02.2020г. е
начислена исковата сума в размер на2249,41лв. с вкл. ДДС, за 12075 кВТч., остойностена на
5
база цена за технологични разходи за услугите достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа.
КП №1502784/07.02.2020г. и процесната корекционна
фактура№**********/19.06.2020г. са връчени на ищеца на 23.06.2020г.
В първоинстанционното производство е приет като писмено доказателство КП
№1501569/21.12.2016г. за монтаж на процесното СТИ на адреса на доставка на ищеца,
видно от който процесния СТИ с фабр.№114 0216 6692 0825 е монтиран като нов, при
следните показания: Т1 – 000000, Т-2 – 000000, Т-3 – 000000, Т-4 – 000000, Т-0 – 000000. КП
№1501569/21.12.2016г. е съставен в отсъствие на потребителя – ищец по делото, съответно е
подписан както от служителите на ответния оператор – СС и Л. Ш, така и от двама
свидетели – СИД и ЕА, които не са служители на оператора.
В първоинстанционното производство са разпитани в качеството на свидетели
извършилия техн. проверка на СТИ по КП №1501569/21.12.2016г. СС и свидетелите по
същия КП, които не са служители на оператора - СИД и ЕА.
От свид. показания на СС се установява, че при техн. проверка на СТИ на
21.12.2016г. установили нередност в електромера, трябвало да се подмени и изпрати в БИМ,
на негово място задължително се поставя нов електромер с нулеви показания по всички
тарифи, абоната не бил открит, присъствали тези 2 момчета като свидетели. Св. С
установява, че свидетелят, който присъства, може да види скритите тарифи само на лаптопа,
на електромера се виждат само Т1 – нощна, и Т-2 – дневна, те са активни тарифи, само те се
виждат.
От свид. показания на СИД се установява, че при спомня, че през декември 2016г.
присъствал при смяна на електромер на комшийката Р, сложили нов електромер, не помни
дали са му показали показания на стария и новия електромер, подписал протокол, мисли, че
лаптоп не са му показвали.
Разпитан пред РС свидетелят ЕА установява, че не познава Р /ищцата/ и не си спомня
за процесната подмяна на електромера, подписът на предявения му КП
№1501569/21.12.2016г. е негов, но нищо не си спомня.
В първоинстанционното производство е изслушана СТЕ, като видно от писменото
заключение на ВЛ инж.Н, възприето от въззивния съд като пълно, компетентно и
обосновано, при софтуерно прочитане на паметта на процесния СТИ ISKRA тип МЕ162 с
фабр.№1114021666920825/2016г. са установени следните показания: - в регистър 15.8.1. –
0003096,722, в регистър 15.8.2 – 0008976,275, в регистър 15.8.3. -0012075,293, в регистър
15.8.4. – 0000000,000 и в регистър 15.8.0. – 0024148,290. ВЛ по СТЕ заключава, че не е
възможно да се установи на какво се дължи наличието на показанията в невизуализирания
регистър 15.8.3. на електромера, тъй като от паметта на процесния СТИ могат да се прочетат
6
текущите показания на тарифите, няма информация за показанията по тарифите в минали
периоди, както и информация за настъпили събития в минали периоди. Видно от СТЕ, при
софтуерното прочитане на паметта на процесния СТИ не са установени данни за това кога и
по какъв начин са възникнали показанията в регистър 15.8.3 на СТИ.
Разпитано в СЗ пред първоинстанционният съд ВЛ по СТЕ инж.Н установява, че
общият сумарен регистър, в случая общата тарифа, не е изведена на дисплея, тъй като не е
необходима за търговското отчитане и може да се прочете, когато е необходимо с лаптоп.
ВЛ по СТЕ в СЗ установява и че друга техническа неизправност на процесния СТИ не е
установена, СТИ е било метрологично годно към датата на проверката, че не е изследвано
дали по какъв начин се натрупва ел. енергия в скрития регистър, че възможно електромера
в срока си на метрологична годност да бъде технически неизправен, но няма такива
индикации.
Във въззивното производство не са събрани доказателства, които да променят
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1
ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума от 2249,41лв., който е
процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
Между страните не е спорен факта, който и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищцата е потребител на ел. енергия за процесното място на доставка в
гр.В, ул.“Х“ № ***, и има качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §1
т.41б б.“б“ от ДР на ЗЕ, доколкото е ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването й с енергия.
С оглед правната природа на предявеният отрицателен установителен иск по чл.124
ал.1 ГПК, в тежест на ответника по иска е при условията на пълно и главно доказване да
установи основанието и размера на оспореното от ищеца, претендирано от ответника срещу
ищеца парично вземане, респ. в тежест на ищеца е да докаже възраженията си за
недължимост на вземането.
Претендираното и поддържано от ответника в процеса основание за съществуване на
паричното му вземане против ищцата в размер на исковата сума от 2249,41лв. е, че същата
съставлява начислена корекционна такава при упражнено право на корекция на основание
чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ /обн.. ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, съставляващи
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. В процесният случай
7
техническата проверка на СТИ, за която е съставен КП №1502784/07.02.2020г., е извършена
на 07.02.2020г., т.е. при действието на ПИКЕЕ от 2019г., поради което същите са приложими
в случая. Съгласно чл.47 ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на тези правила се
установи наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър
на СТИ, количеството ел. енергия се определя съгласно раздел IX от тези правила. На
основание чл.55 ал.1 ПИКЕЕ, в случаите в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в
тези регистри. Съгласно чл.55 ал.2 ПИКЕЕ, преизчисляването по ал.1 се извършва въз
основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49
ПИКЕЕ. Следователно, за да възникне правото на енергийния оператор да коригира
едностранно сметката на абоната – ищец е нужно да се установи натрупано количество ел.
енергия в невизуализирани регистри на СТИ, което да е измерено след монтажа на
последното на адреса на ищеца. Противно на доводите на ответника /въззиваема страна/, за
да е налице хипотезата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ не е достатъчно само установяване чрез
метрологична проверка на средство за измерване, че има измерени количества енергия в
невизуализираните регистри на СТИ. Разпоредбата на чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ следва да се
тълкува в нейната взаимовръзка с ал.1 от същата, съгласно която, при установени измерени
количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ в тези регистри.
В процесният случай КП №1502784/07.02.2020г. от техн. проверка на СТИ е съставен
по реда и при спазване на чл.49 ПИКЕЕ. От съвкупният анализ на КП
№1502784/07.02.2020г., от КП №230/21.05.2020г. от метрологична експертиза на средство за
измерване, както и от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, изготвено въз основа на
софтуерен прочит на процесното СТИ, се установява наличието на натрупани цифрови
показания от 12075 в невизуализирания регистър Т-3 /15.8.3/ на процесното СТИ.
Спорен по делото е въпроса дали тези показания в невизуализирания регистър 15.8.3.
на процесното СТИ съставляват измерени /потребени/ количества ел. енергия и то след
монтажа на СТИ на процесния адрес на доставка.
Установено от СТЕ, процесният СТИ е произведен през 2016г., като видно от КП
№1501569/21.12.2016г. е монтиран на адреса на доставка на ищеца на 21.12.2016г. като нов,
с нулеви показания, както по активните, така и по скритите, невизуализирани регистри, в
т.ч. и по процесния регистър Т -3 /15.8.3./. КП №1501569/21.12.2016г. обаче е съставен в
отсъствие на потребителя – ищца по делото или на надлежно упълномощен неин
представител, неподписан е от нея, поради което същият й е непротивопоставим, както и е
оспорен в срок от ищцата в първо СЗ в отговор на съдопроизводственото действие, с което е
представен, досежно неговата истинност /вярност/ относно удостоверяването, че към датата
на монтажа е бил с нулеви показания по всички – визуализирани и в частност по
невизуализираните регистри. В качеството си на частен свидетелстващ документ
8
съставеният КП №1501569/21.12.2016г. за монтаж на процесния СТИ, не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, досежно отразените в същия фактически
обстоятелства, в т.ч. и че процесния СТИ е бил монтиран с нулеви показания и по
невизуализираните регистри, в частност по регистър 15.8.3., а същият се преценява от съда,
съобразно всички събрани по делото доказателства. По делото не е представен от ответника
протокол от извършена проверка на СТИ към датата на монтажа, досежно показания по
невизуализирания регистър 15.8.3. Видно от свидетелските показания на СС, на електромера
се виждат само активните тарифи – Т1 – нощна и Т-2 – дневна, като присъстващият при
техн. проверка на СТИ свидетел може да види показанията по скритите тарифи само на
лаптоп. В показанията си свид. С установява, че задължително след демонтажа се поставя
нов електромер с нулеви показания по всички тарифи, но същите са изолирани, в частта им,
че процесния СТИ при монтажа му на процесния адрес на доставка на 21.12.2016г. е бил с
нулеви показания и по невизуализираните регистри, в частност по регистър 15.8.3., не се
основават на извършена проверка за наличност на показания по регистър 15.8.3. на СТИ
преди монтажа му на адреса на ищеца, не се подкрепят и от останалите гласни доказателства
чрез показанията на свидетеля Димитров, според който са сложили нов електромер, но не си
спомня дали са му показвани показания на стария и новия електромер, мисли, че лаптоп не
са му показвали, т.е., чрез тях не се доказва непосредствено да е възприел нулеви показания
по невизуализирания регистър 15.8.3., а свид.Анастасов няма спомен от конкретната
техническа проверка на СТИ от 21.12.2016г. Предвид горното и след преценка, че свид.С е
единствен и при това, като служител на ответника, заинтересован свидетел, чийто показания
съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, съдът счита, че по делото от ответника не е
установено по безспорен и категоричен начин, че процесния СТИ е бил монтиран на адреса
на доставка на ищеца при нулеви показания и по невизуализираните регистри, в частност
при нулеви такива по регистър 15.8.3.
Следователно, по делото не е и доказано, че измерените показания 12075 кВТч. в
регистър 15.8.3 съставляват измерени такива след монтажа на СТИ на адреса на доставка на
ищеца.
От друга страна, по делото е недоказано от ответника, в чиято тежест е, и че
измерените показания от 12075 кВтч. съставляват измерени /потребени/ количества ел.
енергия от ищеца.
Според нормата на чл.55 ал.1 ПИКЕЕ упражняването на правото на корекция от
оператора на съответната мрежа се свързва именно с установяване, че са налице измерени
количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ и то след монтажа на СТИ.
Съгласно §1 т.1 от ДР на ПИКЕЕ, „измерване“ означава регистриране на произведената или
потребената активна и реактивна електрическа енергия. Следователно, под „измерени
количества ел. енергия“ след монтажа на СТИ на адреса на доставка на ищеца ПИКЕЕ в
чл.55 ал.1 от същите има предвид потребени такива, реално доставени на ищеца, но
9
неотчетени и от там незаплатени, поради това, че са се разпределяли в невизуализирани
регистри, без да се отчитат от инкасатора. В процесният случай по делото не е доказано от
ответника пълно и главно, че служебно начислените на ищеца 12075 кВТч. в резултат на
проведената корекционна процедура, измерени в невизуализирания регистър 15.8.3, са от
една страна след монтажа на СТИ на адреса за доставка на ищеца, а от друга страна,
недоказано е и че съставляват измерени /потребени/ количества ел. енергия.
Констатацията в т.5 от КП №230/21.05.2020г. от метрологична експертиза на
средство за измерване, че при софтуерно четене на електромера е установено наличие на
регистрирана енергия Т3 – 0012075,293 кВТч., която не е визуализирана на дисплея на
електромера, не е за извършени пред органа за метрологична експертиза действия, поради
което в тази си част същият няма характер на официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл.179 ал.1 ГПК. Видно от КП №П №230/21.05.2020г. от метрологична
експертиза на средство за измерване, в случая не се установява видима външна намеса или
видима повреда в схемата на електромера, т.е. не се установява видима външна намеса в
работата на СТИ под формата на софтуерна такава, която да води до преразпределяне на
част от доставената и потребена ел. енергия в скрити, невизуализирани регистри, в частност
в регистър 15.8.3, поради което и е недоказано, че записът показания в регистър 15.8.3 е
реално доставена и потребена от ищеца ел. енергия и то именно в рамките на исковия
период от 22.12.2016г. до 07.02.2020г. На следващо място, при метрологичната експертиза в
БИМ не е извършено изследване на скритата тарифа Т3 и дали при подаване на товар се
отчитат и регистрират показания по същата, поради което и независимо, че прочетените от
ВЛ по СТЕ показания при софтуерния прочит на СТИ в регистър 15.8.0. са математически
сбор от тези по скритите и невизуализираните регистри, не може да се изведе категоричен
извод, че цифровите показания по регистър 15.8.3 са потребена ел. енергия и то именно през
исковия период. Съдът съобрази и писменото заключение на ВЛ по СТЕ, че не е възможно
да се установи на какво се дължи наличието на показанията в невизуализирания регистър
15.8.3. на електромера, т.е. не е ясна причината за натрупването им и дали това е потребена
ел. енергия, тъй като от паметта на СТИ могат да се прочетат само текущите показания по
тарифите. Видно от СТЕ, при софтуерното прочитане на паметта на СТИ не са установени
данни за това кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър 15.8.3., тъй като в
паметта няма информация за показанията на тарифите в минали периоди, както и
информация за настъпили събития в минали периоди.
В обобщение, доколкото по делото не е доказано пълно и главно, че наличните
цифрови показания по невизуализирания регистър 15.8.3. съставляват измерени количества
ел. енергия и то след монтажа на СТИ на адреса за доставка на ищеца, то не е налице
фактическият състав по чл.55 ал.1 ПИКЕЕ и следва да бъде отречено правото на корекция
на ответника на това основание, поради което предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума от 2249,41лв. се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
10
На следващо място, начисляването от ответника по реда и на основание чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ на исковата сума от 2249,41лв. е за исковия период от 22.12.2016г. /дата, следваща
датата на монтажа на адреса на ищеца/ до датата на демонтажа му на 07.02.2020г., част от
който исков период от началото му – 22.12.2016г. до 03.05.2019г. вкл., е преди влизането в
сила на приложимите ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. Следва да се
има предвид, че действието на материално – правните норми на действащите ПИКЕЕ е
занапред, т.е. те уреждат отношения, възникнали след влизането им в сила, като за
оператора не съществува материално правно основание да начислява и определя цена на
допълнителни количества енергия по тези правила за периоди от време преди влизането им
в сила, какъвто е процесният случай за по-голямата част от исковия период. Не без значение
е и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са действали предходни
ПИКЕЕ от 2013г., при които правоотношението по корекцията на сметката на потребителя –
ищец е между крайния снабдител и крайния клиент. Извършвайки корекция за период,
обхванат от предходните ПИКЕЕ, операторът на мрежата претендира вземане, което не му
се следва, доколкото титуляр на същото е крайният снабдител. Не на последно място, за
частта от исковия период, обхваната от действието на ПИКЕЕ, поради липсата на данни за
събития в минали периоди, не е установено и каква част от измереното количество в
невизуализирания регистър по 15.8.3. е за този период, отделно и не е доказано и да
съставлява измерени /потребени/ количества ел. енергия, т.е. не е налице ФС по чл.55 ал.1
ПИКЕЕ.
За пълнота и във връзка с възраженията на въззивника съдът излага и че по делото от
страна на въззиваемата страна не е доказано и спазване от оператора на съответната мрежа
на задължението му по чл.42 ал.5 ПИКЕЕ за извършване обслужване на измервателните
системи най – малко веднъж на три месеца, което включва проверка на същите, за частта от
исковия период от 04.05.2019г. /влизане в сила на ПИКЕЕ/ до 07.02.2020г., като следва да
намери приложение и разпоредбата на чл.83 ал.2 ЗЗД, че длъжникът не дължи обезщетение
за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
Измервателната система може да се състои и да се свежда само до едно единствено СТИ, за
разлика от измервателната група, поради което и макар и в случая измерването в
процесното място на доставка да се осъществява само от СТИ, то същото е измервателна
система и ответникът е задължен, съгласно чл.42 ал.5 ПИКЕЕ.
Изложените съображения обуславят основателност и доказаност изцяло на
предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за сумата от 2249,41лв.,
поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Поради несъвпадение в изводите на въззивна и първа инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено, като неправилно, вместо което
постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК
за недължимост на исковата сума от 2249,41лв. уважен изцяло, като основателен и доказан.
11
По разноските:
Изходът на спора обуславя основателност на претенцията на въззивника за
присъждане на направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК, в доказан размер от 645лв. /от които 45лв. внесена ДТ и
600лв. заплатено в брой адв. възнаграждение за един адвокат/.
Изходът на спора обуславя неоснователност на претенцията на въззиваемата страна
за присъждане на направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК /за заплатено адв. възнаграждение в размер на 924лв. с вкл.
ДДС/, която следва да бъде отхвърлена. С оглед отхвърляне претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на съдебни разноски във въззивното производство, съдът не дължи
произнасяне по възражението на въззивника по чл.78 ал.5 ГПК.
Изходът на спора налага преразглеждане на въпроса за отговорността на страните за
съдебни разноски в първоинстанционното производство.
Изходът на спора и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславят основателност на
претенцията на ищеца за присъждане на направените в първоинстанционното производство
съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, в доказан размер от 729,98лв.
Изходът на спора обуславя неоснователност на претенцията на ответника за
присъждане на направените в първоинстанционното производство съдебни разноски, която
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.2 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №3/04.01.2021г., постановено по Гр.д.№1583/2020г. по
описа на РС – В, като неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че РДИ. от гр.В, ул.“Х“ № ***, с ЕГН **********, не
дължи на „Е .“ АД със седалище и адрес на управление гр.В ***, район В, В – Т – Е,
бул.“В“ №258, с ЕИК ***, сума в размер на 2249,41 лв. /две хиляди двеста четиридесет и
девет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща начислена по партида с кл.
№**********, за аб.№**********, за недоставена и непотребена електроенергия на адрес:
гр.В, ул.“Х“ № ***.
ОСЪЖДА „Е .“ АД със седалище и адрес на управление гр.В ***, район В, В – Т – Е,
бул.“В“ №258, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на РДИ. от гр.В, ул.“Х“ № ***, с ЕГН
**********, сума в размер на 729,98 лв. /седемстотин двадесет и девет лева и деветдесет и
12
осем стотинки/, представляваща направени съдебни разноски в първоинстанционното
производство, както и сума в размер на 645 лв. /шестотин четиридесет и пет лева/,
представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13