РЕШЕНИЕ
№ 15565
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110101373 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са субективно съединени установителни искове от „Софийска вода“ АД
срещу Д. Д. И. по чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане срещу ответника за сумата
от по 410.31 лева – цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води, за периода 13.04.2021г. – 03.08.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.10.2022г., както и иск
чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86 от Закона за задълженията и договорите за
мораторна лихва в размер на 449.06 лева за периода 14.05.2021 г. – 03.08.2022 г., за
имот – апартамент № .., находящ се в гр.София, ж.к. „Г. Д.“, бл....., за които суми е
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 58567/2022г. на СРС, 55 състав, , до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставената за имота вода и
извършената услуга отвеждане и пречистване на отпадни води, но не е погасил
задължението си да заплати този консуматив. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителни искове за търсените вземания с проведено заповедно
производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение, срещу която е постъпило
възражение. Представя доказателства. Прави искане за допускане на счетоводна и
1
техническа експертиза. Претендира разноски.
Ответника оспорват исковата претенция с довод, че между страните не е
възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на вода и отвеждане
на отпадни води, евентуално, че вземанията са погасени по давност. Претендира
разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна вода
и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се
предпоставя от установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е
било да установи, че последният е страна по валидно възникнало и съществуващо
облигационно правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до
процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на
отпадни води за сочения в исковата молба период. Качеството потребител е еднозначно
определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството,
приложени към заповедното дело и приобщени като доказателство в процеса. Съгласно
чл.2 от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Това правило кореспондира на
разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, и б) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
По делото се възразява, че не са представени доказателства ответникът да е
собственик на имота. За доказване на обстоятелството е представено само заявление за
промяна на титуляр на партида с вх. № ЗП-6316/06.04.2021г. Приложенoто заявление за
промяна на титуляр на партида от Д. Д. И., дава основание да се заключи, че
ответницата е закупили имота с договор, обективиран в нотариален акт №78 от
08.03.2021г., вписан в СВ, който самата тя е посочила в заявлението си. С поведението
си ответникът извънсъдебно признава качеството си на потребител, което следва да се
цени от съда при доказване на това обстоятелство. Приложими в отношенията между
страните са Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ) и издадената в приложение от министъра на регионалното развитие и
благоустройството Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
2
етажна собственост, са потребители на ВиК услугите, предоставяни от съответния
оператор на територията, на която се намира съответния имот. Правилото
кореспондира на понятието потребител на услугата в Закона и в ОУ на „Софийска
вода“ АД. Същевременно, чл.9 от Наредбата (преди отмяната й с решение на ВАС по
дело № 3887/2005 г., в сила от 13.05.2005 г.) е предвиждала, че при промяна на
собствеността за водоснабдения имот всички права и задължения по договора с
прехвърлителя преминават към приобретателя. Нормата е отменена преди процесния
период. Създаден е нов чл.9а, според който промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо
оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в
договора или в общите условия. От една страна, тази разпоредба е в колизия с норма от
по-висок ранг - § 1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, поради което по преценка на съда следва да се
прилага разпоредбата от по-висш правопорядък. От друга страна, правилото мотивира
приобретателя на правото на собственост за съответния водоснабден обект да не
уведомява ВиК оператора за настъпилото прехвърляне на собствеността, за да не се
открива партида на негово име и да отрече качеството си на потребител на услугите на
оператора и задължено лице за заплащането на потребения консуматив. Така се стига
до недопустимото в правния мир толериране на недобросъвестно поведение, от което
собственикът черпи права, като отрича задължението си, неподавайки заявление или
отричайки формално това си качество, въпреки подаденото от него заявление. Ето
защо, този съдебен състав намира, че следва да цени заявлението като такова,
доказващо качеството на потребител на ответника като собственик на имота.
Предвид изложеното, ответника, като собственици на имота, се явява страна по
облигационно правоотношение с ищеца за доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води, които отношения се регулират с ОУ, чието писмено
изрично приемане не е предпоставка за възникване на облигационната връзка. Като
потребител, ответника има задължението да заплащат на падежа задължението си към
оператора на ВиК услугите.
По делото е изслушана комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза,
вещите лица по която са установили, че:
Имотът представлява жилищен обект в сграда – етажна собственост, която е
присъединена към водоснабдителните и канализационни системи на ищеца и в
него се потребяват услугите на оператора;
Количеството потребена за процесния период вода е формирана въз основа на
реален отчет на четири броя годни средства за търговско измерване – водомери;
Начислената за периода 13.04.2021г. – 03.08.2022г. сума за потребените услуги
възлиза в размер на 410.31 лева главница и 22.26 лева мораторна лихва за
периода 14.05.2021г.-03.08.2022г.;
3
Експертизата не установява дължимост на главница, върху която е начислена
мораторна лихва в размер на 347.76 лева, представляваща разликата между
търсената лихва от 449.06 лева и дължимата по заключението лихва от 22.26
лева;
През процесния период не са извършвани плащания.
Задължението за заплащане на потребената вода има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД
и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е
навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което
е неоснователно. Видно е, че се претендират суми за вода за потребление за периода
13.04.2021г. – 03.08.2022г., или в рамките на три години от депозиране на заявлението
по чл.410 ГПК – 28.10.2022г., с което се прекъсва давността при положително решение
по иска по чл.422 ГПК. При съобразяване на Приложението към експертизата, в което
са посочени издадените фатури, стойността по тях и ответния период, на заключението
на вещите лица и на правилото на чл.33, ал.2 ОУ, съгласно което падежът за плащане
настъпва с изтичане на 30-дневен срок от издаване на съответната месечна фактура,
този съдебен състав намира, че тригодишната погасителна давност не е изтекла.
В заключение, предявеният иск за главница следва да се уважи в пълен размер, а
този за мораторна лихва – частично само за сумата от 22.26 лева, а за разликата над
нея подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан, доколкото няма данни за
главницата, върху която е начислена търсената в повече мораторна лихва.
По разноските
При този изход на делото, отговорността за разноски се разпределя по правилата на
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи в процеса са 750.00 лева, от които 75.00 лева по
заповедното производство (25.00 лева ДТ и 50.00 лева ЮВ) и 675.00 лева – в исковия
процес (75.00 лева ДТ, 500.00 лева депозити за вещи лица и 100.00 лева ЮВ, дължимо
по чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП). От тях в тежест на ответника съобразно
уважената част от исковете се присъжда сумата от 377.51 лева, от които 37.75 лева по
ч.гр.д.№ 58567/2022г. на СРС, 55 състав, и 339.76 лева – по настоящото дело.
Разноските на ответника са в размер на 800.00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение от по 400.00 лева в исковото и заповедното производство. По
направеното възражение за прекомерност съдът намира, че следва да намали
адвокатското възнаграждение в заповедното производство, което следва да се присъди
в размер на 50.00 лева по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. / в редакцията
към датата на сключване на договора – редакция ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./ -
изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в
размер на 50 лева. Адвокатското възнаграждение в исковото производство не подлежи
4
на намаляване по направеното възражение, тъй като се търси в минимален размер.
Съобразно размера на отхвърлената част от иска, дължимите от ищеца на ответника
разноски възлизат в общ размер на 223.48 лева, от които 24.83 лева адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 58567/2022г. на СРС, 55 състав, и 198.65 лева – по
настоящото дело.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. „Г. Д.“, бл...., вх....., ет....., ап....., дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ....., следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
32805/15.11.2022г. по ч.гр.д. № 58567/2022г. по описа на СРС, 55 състав:
на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – сумата 410.31
лева - главница за потребена вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за
имот – апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.к. „Г. Д.“, бл...., вх...., ет......, за
периода 13.04.2021г. – 03.08.2022г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г. до
окончателното плащане;
на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86 от Закона за задълженията и
договорите мораторна лихва върху главницата в размер на 22.26 лева за периода
14.05.2021 г. – 03.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума
до пълния искан размер от 449.06 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Д. И., ЕГН **********, да заплати на
„Софийска вода“ АД, ЕИК ...., сумата 377.51 лева – разноски по делото съобразно
уважената част от исковете, от които 37.75 лева по ч.гр.д.№ 58567/2022г. на СРС, 55
състав, и 339.76 лева – по настоящото дело.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК ...., да заплати
на Д. Д. И., ЕГН **********, сумата от 223.48 лева – разноски по делото съобразно
отхвърлената част от исковете, от които 24.83 лева адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д.№ 58567/2022г. на СРС, 55 състав, и 198.65 лева – по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5