№ 1035
гр. Перник, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:И.йло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от И.йло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720103963 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. М. Г. срещу „Вивус
БГ“ ЕООД. Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит
(Договора) с ответника в размер на 500,00 лева. Твърди се още, че във връзка с
Договора били начислени допълнителни такси – 100,00 лева за експресно
разглеждане. Твърди се, че на кредитът бил предсрочно погасен като е
заплатена сума в размер на 612,35 лева.
Ищецът намира Договора за нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. чл. 22 ЗПК, с твърдението, че ГПР е неправилно определен, тъй като още
със сключването на договора било ясно, че се дължи такса за експресно
разглеждане на искането за кредит, но тя не била включена в ГПР.
Сочи, че ГПР надхвърля законоустановения максимален размер, а
посочването на по – нисък според ищеца е заблуждаваща търговска практика.
На отделно основание намира за нищожна клаузата, задължаваща го да
заплати такса за експресно разглеждане, тъй като това не представлява
отделна услуга по чл. 10а ЗПК. Ищецът цитира съдебна практика във връзка с
изложената правна теза. Така се кумулирала допълнителна печалба към вече
уговорената такава под формата на възнаградителна лихва – пряко нарушение
на чл. 149, т. 19 ЗПК.
С оглед на изложеното моли съда да прогласи Договор **********,
сключен между него и ответника за нищожен на няколко отделни основания.
В условията на евентуалност моли съда да прогласи клаузата,
1
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на молбата за
кредит, въз основа, на която е сключен Договор ********** между него и
ответника за нищожна на няколко отделни основания.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на
5,00 лева, частичен иск от общ размер на 100,00 лева – дадено без основание
по нищожна клауза - за експресно разглеждане на молбата за кредит, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявените
искове. Признава сключването на Договора, като пояснява, че същият е от дата
28.04.2020 г., а предходното му наименование е било „4финанс“ ЕООД.
Пояснява, че първоначално уговорената сума била 400,00 лева, впоследствие
ищецът заявил още 100,00 лева, която също му била отпусната, вкл.
процедурата по кандидатстване, разглеждане на искането и отпускането на
кредит. Твърди, че клаузата за експресно разглеждане на молбата за кредит е
изначално обявена, но не е задължителна. Тя се активира по избор на
кредитополучателя. Признава, че ищецът е погасил изцяло задълженията си
към него като е заплатил сума в размер на 612,35 лева – 500,00 лева главница,
16,17 лева договорна лихва и 96,18 лева такса за експресно разглеждане на
молбата за кредит.
Намира предявените искове за нередовни, тъй като не била посочена
цифровата номерация на оспорената като недействителна клауза. Субективно
намира, че по този начин е в неравностойно положение спрямо другата страна.
Оспорва да е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че ГПР е ясно
посочен, като в него не е и не следва да бъде включвана (чл. 19, ал. 3, т. 2 ЗПК)
таксата по клаузата за експресно разглеждане на молбата за кредит.
Твърди, че процесната такса е за „допълнителна услуга“, че ищецът е
получил необходимата му информация, че е уведомен случаите, в които се
дължи, както и че КЗП е съгласувала образците за ОУ, вкл. таксата по клаузата
за експресно разглеждане.
Прави задълбочена съпоставка между понятията „управление на
кредита“, което не е дефинирано, „ГПР“ и легално въведеното - „общи
разходи по кредита“, достигайки до извод, че последните две съвпадат.
Намира, че кумулативните предпоставки таксата по клаузата за експресно
разглеждане да бъде разглежда като „общи разходи по кредита“ не са налице –
тя не е задължително условие за сключването на Договора и да е във връзка с
Договора. Отново подчертава, че процесната такса е за „допълнителна
услуга“, изрично заявена от ищеца.
Оспорват се и останалите възражения на ищеца за недействителност на
Договора като се сочи, че размерът на ГПР е правилно посочен в Договора - в
размер на 49,7 % на годишна база.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Намира искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
прекомерно, подробно аргументирайки се със съдебна практика на ВКС и
2
СЕС.
Намира, че не са налице предпоставките за начисляване на ДДС върху
претенцията по чл. 38 ЗА, аргументирайки се с конкретен акт на ВКС, но
посочвайки, че е налице противоречИ. съдебна практика, във връзка с която е
отправено преюдициално запитване.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Поддържа така
претенциите с писмена молба като прави изменение на осъдителния иск като
увеличава размера на същия от 5,00 лева на 96,18 лева, които е окончателен
такъв, а не частичен.
Ответникът не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че
между страните е сключен Договора, ищецът е получил сума в размер на
500,00 лева, като е погасил изцяло задълженията си по него, заплащайки
ответника 612,35 лева, като предсрочно е погасил задължението си за
главница - 500,00 лева, договорна лихва - 16,17 лева и такса за експресно
разглеждане на молбата за кредит - 96,18 лева.
Тези обстоятелства се установяват и от представения по делото Договор,
съгласно който между страните е налице облигационна връзка по договор за
кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл. нейното олихвяване. Размерът на
кредита е 400,00 лева, срок 30 дни, ГЛП 41 %, ГПР 49,7%. Задължението
следва да бъде погасено на 28.05.2020 г., като същото е в общ размер на 487,37
лева, в която сума се включва главница, възнаградителна лихва и такса за
бързо разглеждане в размер на 73,89 лева.
Впоследствие, съгласно Анекс от 04.05.2020 г. към Договора бил
отпусната допълнителна сума в размер на 100,00 лева и се начислена
допълнителна такса за бързо разглеждане в размер на 22,29 лева. Така общото
задължение за главница, възнаградителна лихва и такса за бързо разглеждане е
в размер на 612,35 лева.
Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, и доколкото
договора е сключен от разстояние, то той, както и прилежащите към него не
носят подписа на никоя от страните.
По делото се установява, че ищецът е заплатил на 15.06.2020 г. сума в
размер на 612,35 лева в полза на ответника за погасяване на задълженията по
този Договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно и евентуално
съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и
предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна на договор за потребителски кредит
№ **********/28.04.2020 г., сключен между ищеца и ответника, в условията
на евентуалност за прогласяване за нищожна на клаузата, предвиждаща
3
заплащане на такса за експресно разглеждане на молбата за кредит, въз
основа, на която е сключен Договор ********** и е отпусната допълнителна
сума.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 96,18
лева - получена без основание по Договора.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да
установи, че процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а
той следва да установи основанието да задържи търсената като платена сума.
По предявения иск за недействителност на договора за кредит:
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за
недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на
реквизитите, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния
процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Съдът приема, че с уговорената „такса за експресно разглеждане на
молбата за кредит“ се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на такава по тях не представлява плащане за
услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се
довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР. Тази клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради
заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22
ЗПК договора за кредит се явява недействителен, поради което искът е
основателен.
В тази насока е и приетото в Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело
C-714/22, в което се приема, че клауза в договор за потребителски кредит,
която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва
4
плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на
допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се
възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер,
когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера
на отпуснатия заем. Приема се също, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия
тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от ДиректИ. 2008/48, а
оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит.
При този правен извод, не е налице вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на иска за недействителност на конкретната клауза, предявен в
условията на евентуалност.
По предявения иск за връщане на даденото без основание по
договора за кредит:
При извода за недействителност на Договора и по правилото на чл. 23
ЗПК, съгласно което длъжникът - кредитополучател по договор за
потребителски кредит, признат за недействителен, връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
предявеният иск за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 96,18
лева е основателен, тъй като главницата е в общ размер на 500,00 лева, а по
Договора е платено 612,35 лева.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото
на чл. 78, ал. 1 такИ. следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора.
Ищецът е доказал разноски в размер на 100,00 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
Претендирано е и възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, в размер от 960,00 лева. Това възнаграждение
обаче се определя от съда съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, а и ответникът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът като прецени липсата на фактическа и
правна сложност по делото, че същото е приключило в рамките на едно
съдебно заседание, определя възнаграждение в размер на 240,00 лева с ДДС за
двата иска.
При този изход от спора ответниците нямат право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД и на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че Договор за
потребителски кредит № **********/28.04.2020 г., сключен между „Вивус
БГ“ ЕООД, ЕИК ********* и М. М. Г., ЕГН **********, с. ********* е
недействителен поради противоречието му с закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Вивус.БГ“
ЕООД да заплати на М. М. Г. сума в размер на 96,18 лева – дадено без
основание – над дължимото по Договор за потребителски кредит №
**********/28.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба (10.07.2024) до окончателно изпащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Вивус БГ“ ЕООД да
заплати на М. М. Г. сума в размер на 100,00 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „Вивус БГ“
ЕООД да заплати на адв. Д. М. сума в размер на 240,00 лева с ДДС,
разноски за оказаната безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6