Решение по дело №2322/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на 203 и сл. АПК и чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Образувано е по подадена искова молба от Г. М. М. срещу Българска агенция по безопасност на храните за присъждане на сумата от 13 600 лв., представляваща неполучено възнаграждение за периода на отстраняване от длъжност – 05.06.2023г. – 04.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024г. В исковата молба се сочи, че вредите са претърпени от отстраняване от работа за посочения период с административен акт - Заповед № ОР-Н005 от 02.06.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ, отменен с влязлото в сила Решение № 8478 от 31.10.2024г. по адм. дело № 1017/2023г. по описа на Административен съд Бургас. Твърди се, че решението е влязло в сила на 29.11.2024г., като ищецът подал на 03.12.2024г. искане до ответника за заплащане на сумата, но същата не му била заплатена. С тези доводи от съда се иска да уважи претенцията. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, от надлежно упълномощен процсуален представител на ответника - Българска агенция по безопасност на храните (вкл. с право на разпореждане с предмета на спора и право да признава иска) е направено признание на предявения иск, като същият е признат изцяло по основание и размер и от съда се иска претенцията да бъде призната.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за основателност на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 144 АПК вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и пар. 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, достигна до извод, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска спрямо ответника по реда на чл. 237 ГПК. Всички предпоставки са налице, като процесуален представител на ответника, на който са дадени изрични пълномощия в тази насока (вкл. с изрични мотиви за това) се е явил в първото по делото заседание и съобразно пълномощно (на л. 28 – л. 29 от делото) е отправил изрично изявление за признание на иска. По реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК след извършеното признание е прекратено и съдебното дирене, като съдът е посочил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

С оглед горното и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че е налице валидно признание на иска, отправено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, като е налице и валидно искане на ищеца за произнасяне по този ред (направено изрично от процсуалния му представител). В същото време признанието на иска включва всички елементи от фактическите състави на предявения иск (наличие на административен акт – Заповед № ОР-Н005 от 02.06.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ, с който ищецът е бил отстранен от работа за периода 05.06.2023г. – 04.10.2023г; отмяната на административния акт по надлежния ред, претърпени имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с административния акт и размера на вредите – в смисъл, че именно заплатите за времето, през което лицето е било отстранено от работа, представляват вреди, е съдебната практика – Решение № 5946 от 18.04.2019г. по адм. дело № 11742/2018г. по описа на III отделение на Върховния административен съд). Ето защо с настоящото съдебно решение съдът на основание чл. 237, ал. 2 ГПК указва, че същото се основава на направеното и одобрено от съда признание на иска. След като се признават всички елементи от фактическия състав на предявения иск, то същият следва да бъде уважен изцяло. Не са налице и изключенията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като страната, като ответник по предявения иск, признава право, с което може да се разпорежда, а освен това признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави – още повече с оглед приложените към исковата молба писмени доказателства, от които е видно, че ищецът е бил отстранен от работа със Заповед № ОР-НОО5 от 02.06.2023г. и същата е била отменена с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 8478 от 31.10.2024г. по адм. дело № 1017/2023г. по описа на Административен съд Бургас. Между страните не е спорно, че решението е влязло в сила на 29.11.2024г. и съобразно съдебната практика – Определение № 12867 от 15.12.2021г. по адм.дело № 8875/2021г. по описа на III адм.отделение не ВАС и цитираната в него т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г., постановено по тълкувателно дело № 3 от 2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, от този момент ответникът е изпаднал в забава, поради което сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024г.

По разноските:

При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят разноски (въпреки признанието на иска ответникът е станал повод за завеждането му с оглед изпадането в забава, считано от 29.11.2024г. и липсата на доказателства за плащане преди тази дата). В рамките на производството ищецът е направил разноски в размер на 1500 лв. – платен адвокатски хонорар и 10 лв. – платена държавна такса, които следва да му се присъдят.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на Г. М. М., [ЕГН], адрес [населено място], [жк] [адрес], на онование чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 13 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменен административен акт Заповед № ОР-Н005 от 02.06.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ, формирано от неполучено възнаграждение за периода на отстраняване от длъжност – 05.06.2023г. – 04.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ – сумата от 1510 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 1500 лв. – платено възнаграждение за адвокат и 10 лв. – платена държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на препис на ищеца, ответника и Окръжна прокуратура Бургас.