Решение по дело №1784/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1020
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20203100501784
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 102001.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100501784 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп №33, срещу решение №1426/17.03.20г., поправено
с решение №1528/09.04.20г., постановени по гр.д. № 19259/18г. на ВРС, с което е отхвърлен
предявения от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, ЕИК *********,
срещу С. М. М. с адрес: град Варна, жк.Младост бл.138, вх.4, ап.77, иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
377,44лв., представляваща дължима главница по партида с аб.№ 1502136 за периода от
21.03.2016г. до 22.08.2018г.; сумата от 480,49лв, представляваща дължима главница по
партида с аб.№1502137 за периода от 22.02.2016г. до 22.08.2018г.; сумата от 40,17лв,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 377,44лв, дължима за периода от
25.05.16г. до 07.09.18г.; сумата от 36,75лв, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 480,49лв, дължима за периода от 25.04.16г. до 07.09.18г., дължими за
ползвани и неплатени ВиК услуги по клиентски номер 1502136 / включващ задължение по
партида с аб.№ 1502136 и задължения по партида с аб.№ 1502137/ за обект-апартамент,
находящ се в гр.Варна, жк.Младост бл.138, вх.4, ап.77, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-12.09.18г. до
оконч.изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №6821/14.09.18г., постановена по ч.гр.д.№13742/18г. на
1
ВРС.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необосновано, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди, че неправилен бил извода на съда за
недоказаност на факта, че ответникът е собственик на водоснабдения имот за процесния
период, който извод противоречал на събраните по делото по делото доказателства. Твърди,
че ответникът е единствен известен на ищеца наследник на починалия собственик, както и
че подадената от един съсобственик декларация по чл.14, ал.7 ЗМДТ ползва останалите
съсобственици, поради което и следва да се приеме, че след като е вписан, то той има
качеството потребител на ВиК услуги. Излага, че поради бездействието на наследниците
дружеството е упражнило правото си служебно да актуализира данните по партидата по
реда на чл.60 от ОУ, като същото не следвало да носи неблагоприятните последици от
бездействието на длъжника. Моли да бъде отменено решението, като бъде уважен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна С. М. М. , с
адрес: гр.Варна, жк.Младост бл.138, вх.4, ап.77, действаща чрез особен представител
адв.Г.А., е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, ЕИК *********, против С. М. М. от гр.Варна, иск с
правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че С. М. М.
дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД следните суми: сумата в
размер на 377,44лв, представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида абонатен номер 1502136 за периода от 21.03.16г. до 22.08.2018г.; сумата от
40,17лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 377,44лв за периода
25.05.16г. до 07.09.2018г.; сумата в размер на 480,49лв, представляваща главница за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида абонатен номер 1502137 за периода от
22.02.16г. до 22.08.2018г.; сумата от 36,75лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 480,49лв за периода 25.04.16г. до 07.09.2018г., дължими за обект гр. Варна,
жк.Младост бл.138,вх.4, ап.77, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
12.09.18г. до оконч.изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№6821/14.09.2018г. по ч.гр.д. №13742/2018г. по описа на Варненски районен съд, 35 състав.
В исковата молба поддържа, че като В и К оператор, съгласно чл.2, ал.1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е доставил на
ответника като потребител в имот, находящ се в гр.Варна, жк.Младост бл.138,вх.4, ап.77, В
и К услуги, отчитани по партидата на абонатен номер 1502136, който включвал
задълженията по партида с аб.№1502136 и аб.№1502137. Твърди, че по подадено от него
заявление била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която ответникът бил
2
осъден да заплати горепосочените суми. Излага се, че длъжникът не е заплатил в срок
ползваните В и К услуги.
Ответникът С. М. М. , действащ чрез особен представител адв.Г.А., е
депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва същата.
Оспорва качеството потребител на ответника, като нямало данни той да е собственик,
носител на правото на ползване или наемател на имота. Оспорва вземането да съответства
на реално доставеното и изразходвано количество вода, като липсвали доказателства за
периодично отчитане на двата водомера и тяхната годност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1
ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл.3,
ал.1, т.2 от Наредбата е определено качеството на потребител, като съгласно тази разпоредба
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за качеството
си на потребител на услугите на ищцовото дружество, поради което и в тежест на ищеца е
да установи това обстоятелство / че ответникът е собственик на водоснабдения имот, негов
владелец или държател/. От приложените по делото доказателства – договор за продажба на
недв.имот от 18.03.87г. и декларация по чл.14 от ЗМДТ от 1998г. се установява, че
процесният недв.имот е придобит от М.Д.М. и К.В.М.. По делото няма спор, че лицето М.М.
е починало, както и че ответникът се явява негов наследник. Предвид тези безспорни
обстоятелства съдът намира, че може да се приеме, че ответникът има качеството
потребител по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата.
За основателността на заявените искови претенции в тежест на ищeца е да
установи още факта на реално доставеното количество В и К услуги и тяхната стойност,
предвид и заявеното оспорване на ответника в тази насока.
Редът и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата
3
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в
разпоредбите на глава ІІІ на ОУ и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. На основание
чл.23, ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се
подписва от свидетел. Изразходваното количество питейна вода за сгради – етажна
собственост се разпределя въз основа на отчета на водомера, монтиран на сградното
отклонение и отчетите на индивидуалните водомери. На основание чл. 32, ал.1 от Общите
условия доставянето на питейна вода и/или отвеждането на отпадъчни води се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл. 25 от ОУ.
Като доказателства за редовността на извършеното отчитане от дружеството –
въззивник са представени карнети от партидата на абонатен № 1502137 и 1502136 за обект –
апартамент №77, находящ се в гр.Варна, жк.Младост бл.138, вх.4, ап.77, за извършени
отчитания, включително и през процесните периоди. Карнетът е частен удостоверителен
документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32, ал.4 от Наредба №4 от
14.09.2004г. удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а
именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. В цитираната
разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа
на самия потребител, така и с подписа на негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път.
От представено по делото писмо от 18.05.16г. се установява, че ответникът е
уведомен за повреден водомер по кл.№1502137, но липсват данни да са изпълнени от страна
на водоснабдителното дружество изискванията на чл.20, ал.1 от ОУ за даване на
предписание със срок за отстраняване на повредата и демонтиране пломбата на холендъра.
Видно от карнетите за аб.№ 1502137 за процесния период е вписвано както средна
консумация, така и едновременно с това е удостоверено „на врата“, като липсват и подписи
на потребител. При това противоречие не е налице яснота как точно е отчетено
количеството потребена вода, т.е. дали се касае само за средна консумация и/или реална
такава. Следва да се посочи още, че чл.20, ал.3 от ОУ предвижда в случаите на повреда
отчитането да се определя по реда на чл.26, ал.2, съотв. чл.25, ал.8 и 10 от ОУ, доказателства
за спазването на който ред обаче не са ангажирани.
Що се касае до приложените карнети за аб.№1502136 същите не съдържат
подписи на потребител, като на места е отбелязано „на врата“. Посоченото от св.Чемширова,
че е извършвала отчитането чрез поставени бележки на вратата, отговаря на посоченото в
карнетите. Не може обаче да се направи извод, че действително това са били реалните
показания на водомера, доколкото няма данни тези бележки да са подписани от потребителя
или негов представител. Освен това няма данни за процесния период инкасаторът да е
влизал в имота, нито се твърди и се доказва да е спазен при неизпълнение на задължението
за осигуряване на достъп реда, предвиден в чл.24, ал.4 от ОУ за изчисляване на
изразходваното количество питейна вода.
4
Предвид така изложеното настоящият състав намира, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса, не е успял при условията на пълно и главно доказване
да установи факта на доставените в имота на ответника количества вода, съответно
реалното потребление, отчетено съобразно установения за това ред в Общите условия.
За пълнота следва да се отбележи още, че по делото ищецът не е навел
твърдения, нито е ангажирал доказателства и за размера на придобитата от ответника
наследствена квота, който факт е релевантен, за да се определи обема на отговорността му за
евентуално възникнали задължения по повод предоставянето на ВиК услуги за процесния
имот. Ищецът не е представил удостоверение за наследници на починалия потребител, а
приложената декларация по чл.14 от ЗМДТ от 2004г., изхожда от трето за спора лице, и
предвид предприетото от ответника оспорване не би могла да обвърже последния. Съгласно
приложените по делото ОУ / чл.62, ал.2 / при смърт на потребител операторът променя
партидата на името на наследника или на един от тях по писмено споразумение между тях, а
при липсата на такова открива партида на всички наследници по реда на чл.59, ал.4 от ОУ.
Последната разпоредба от своя страна предвижда до представяне на документ, доказващ
различните размери на дяловете, отчетените количества да се разпределят между
потребителите поравно. По делото няма данни ищецът да е спазил тази процедура при
промяна на водената при него партида, като в същото време липсват и твърдения за
причините, поради които е открита партида само на името на ответника, предвид наличието
на данни за съсобственост на имота с други лица.
По изложените съображения, съдът намира предявения иск за недоказан, а
оттам и за неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до същия краен извод, макар и по различни от изложените
мотиви, ВРС е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №№1426/17.03.20г., поправено с решение
№1528/09.04.20г., постановени по гр.д. № 19259/18г. по описа на Варненски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6