Решение по дело №3586/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1225

 

гр.Пловдив, 27.06.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3586 по описа за 2019 година  на  ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от  ЗАНН.

           Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-003798 от 10.05.2019г. на М.В.М. на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на М. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

           С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, с изложени основания по същество на искането.

           В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

           Въззиваемата страна, ОДМВР, Сектор Пътна полиция Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата на жалбоподателя М.. С придружително преписката писмо е изложено становище за законосъобразно проведено производство по съставянето на АУАН и издаване на НП предмет на настоящето дело, както и е направено искане за потвърждаване на атакуваното НП.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

 

            Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 18.04.2019г.  акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 229171 против жалбоподателя М. за това, че 05.02.2019г. в 11:15 часа гр.Пловдив, бул.“Цариградско шосе“ № 51 посока ул.“Ландос“ управлява личния си л.а. Ауди 80 с рег.№ ****като:1.Движи се със скорост 112 km/h при максимално разрешена скорост за движение в населени места 50 km/h, отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, наказуема скорост 109 km/h. Нарушението е установено със СПУКС-АТСС-ARН-САМ S1 с № 11743СА в снимка № 0117403 с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му е вписал саморъчно „не“ в графата за възражения/обяснения. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта.  В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени от жалбоподателя писмени възражения относно съставения АУАН. 

              На основание констатациите в акта е издадено атакуваното НП, като административнонаказващият орган /АНО/ в наказателното постановление е описал идентична с АУАН фактическа обстановка, приел е че водачът е нарушил същите разпоредби като тези посочени в АУАН, но за дата на извършване на нарушението е посочил  18.04.2019г. / която дата е на съставянето на АУАН/ а не 05.02.2019г. както е посочено в АУАН и е прието като дата на извършване на административното нарушение от жалбоподателя М.. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 29.05.2019 г. Поради несъгласие с наложените административни наказания с издаденото НП, в срок, пред РС гр. Пловдив е обжалвано същото.

             В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят А.Г.П. изложи факти идентични с посочените в акта. Свидетелят посочи, че нарушението посочено в съставения от него АУАН е било установено на 05.02.2019г. с техничееско средство от одобрен тип. След снемане записа от техническото средство е установено нарушението, след което е установен и собственика на МПС. След призоваването на жалбоподателя в сектор ПП Пловдив и попълване на декларацияq че той е управлявал МПС се е пристъпило към съставянето на акта. Свидетелят посочи че на него и двамата посочени в акта като свидетели  полицейски служители е възложено работата със техническите средства за контрол на  скоростта на МПС, снемане на записите и установяване на нарушенията, както и последващото съставяне на АУАН по повод установените нарушения.

Съдът счита показанията на свидетеля като обективни, логични, ясни и поради това ги възприема в тяхната цялост.

           При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради основания различни от посочените в жалбата на М. М..

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:

           По приложението на процесуалния закон: Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на Закона за движене по пътищата, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. 

            Наказателното постановление е издадено в срок, но съдът констатира, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, поради следните основания:

          Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество. Актът за установяване на административно нарушение, поставя началото на административнонаказателното производство и чрез него нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво е административното нарушение, в което е обвинен. А именно чл.42 от ЗАНН е императивна норма, която осигурява правото на защита на привлечения към административна отговорност и правото да знае какво нарушение е извършил, за да организира защитата си в пълен обем. Елементите от акта са единно цяло и същите следва да си съответстват изцяло относно изписване на нарушението и неговата квалификация.

            Във връзка с така изложеното съдът намира че следва да посочи, че при съставянето на АУАН са спазени всички разпоредби на ЗАННq но при издаване на атакуваното НП  административно-наказващият орган /АНО/ е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, като не е спазил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и определят  неговата незаконосъобразност, както и че поради неотстранимостта на тези пороци следва издаденото НП да бъде отменено.

            Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

             В тази връзка в процесния АУАН, както се разясни по-горе, е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушението за което е санкциониран на 05.02.2019г., а в наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на 18.04.2019г.

          Не подлежи на съмнение в теорията и съдебната практика, че правото на защита включва запознаването на нарушителят с фактическите и правните рамки на вмененото му нарушение. От изричните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН следва, че задължителен реквизит на фактическите рамки на нарушението е посочване на мястото на нарушението. В този смисъл посочването на различна дата на извършване на нарушението в АУАН и НП съществено затруднява правото на нарушителя да разбере фактическите рамки на повдигнатото му обвинение и да организира защитата си. Мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния. От изложеното е видно, че с НП деецът е наказан за деяние съвсем различно от вмененото му с АУАН, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Действително деянията описани в АУАН и НП са идентични като начин на извършване, но съвсем различни по време,  което изключва възможността да се касае за едно деяние.

            Административнонаказателното производство е строго формален процес, който предпоставя максимална прецизност при индивидуализацията на конкретното нарушение. Само редовно съставените актове, при които са спазени въведените изисквания за форма, съдържание и процедура, имат доказателствена стойност и могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. От своя страна налагането на административно наказание се предхожда от несъмнено и категорично доказано извършено административно нарушение. В случая описаната в НП фактическа обстановка, относно датата на извършване на нарушението е неточна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем. Наред с това посочената нередовност препятства съда при осъществяване на правомощието му за преценка наличието на обстоятелствата по чл.6 от ЗАНН. Настоящата инстанция е контролна такава и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при издаването му.  

            Изложеното налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, което по своя характер е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.

            Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1030-003798 от 10.05.2019г. на М.В.М. на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на М. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страната за постановяването му.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.