Р Е Ш Е Н И Е № 260991
гр.Пловдив, 23.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 21.10.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валя Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов гражданско въззивно дело № 102/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. И. К. и Д.С.К. против решение № 4068/22.11.2017г. по гр.д.№ 121/2016г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което е отхвърлен иска на жалбоподателите по чл.422 от ГПК, във вр. чл. 59 от ЗЗД, за това да бъде признато за установено по отношение на въззиваемия Е.Б.Г., че им дължи общо сумата от 5 лева, представляваща част от дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без правно основание през периода 01.11.2012г.- 01.05.2013г. на площ от 244 кв.м., съставляваща реална част от поземлен имот с идентификатор 56784.535.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив. В жалбата се излагат твърдения и доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
От въззиваемия Е.Б.Г. е подаден отговор на въззивната жалба в срок, със същия жалбата се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
В исковата
молба по гр.д.№ 121/2016г. на ПдРС, ХІХ гр.с. се твърди, че жалбоподателите-
ищци по първоинстанционното дело, са собственици в режим на СИО на ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор 56784.535.35 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, на бул.
„***, с площ от 2186 кв.м., с начин на трайно ползване- ниско застрояване /до
10 метра/. През периода 01.11.2012г.- 01.05.2013г. Е.Г. преминавал ежедневно с
лек автомобил рег. № *** през реална част от имота, с площ от 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г и
колорирана в зелен цвят на приложена към исковата молба скица, в резултат на
което се обогатил без основание със сумата от 1800 лева, представляваща пазарна
цена на ползването за преминаване. За част от вземането си за обезщетение за
неоснователно обогатяване, а именно за сумата от 5 лева, К. се снабдили със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.№ 14662/2015г.
на ПдРС. Е.Г. подал възражение по чл.414
от ГПК в срок, поради което възникнал правният интерес от предявяване на иска
по чл.422 от ГПК.
С подадения от Е.Г. отговор на исковата молба искът е оспорен с твърденията, че не е преминавал ежедневно през очертаната в исковата молба част от имота, че бил сключил предварителен договор за покупко- продажба на апартамент № 3С, ведно с избено помещение № 3, в жилищна сграда- комплекс „***”, с административен адрес: гр.Пловдив, бул.„***, а впоследствие и окончателен договор, като към датата на сключване и на двата договора площта част от 244 кв. м., както и сградата попадали в УПИ І-35,32,25,145,146. При сключване на предварителния договор, така и при подписване на окончателния договор за покупко-продажба, К. дали пълно уверение на купувача Г., че в комплекс „***” ще бъдат осигурени всички необходими условия за нормално упражняване на правото на собственост. След закупуването на апартамента със Заповед № КВ-14-16/14.09.2009г. било извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, представляващо корекция на имотната граница между поземлени имоти 56784.535.32- собственост на СД„Микрон К., Йосифов и сие”, и 56784.535.35- собственост на В.К. и на С.Й., в резултат на която поземленият имот, в който е построена сградата останала без лице към бул.“***“ и без каквато и да е възможност за достъп до него. В документацията за извършената промяна се намирал протокол, с който С. Й. декларирал, че е осигурен свободен достъп до имота, собственост на СД „Микрон К., Йосифов и сие”, като за целта В.К. и С. Й. изградили път в съсобствения си имот, съответстващ на площта от 244 кв. м.. На 19.11.2009г. Е.Г. закупил от СД„Микрон К., Йосифов и сие” 0.198 % ид.ч. от ПИ № 56784.535.32, но нито към онзи момент, нито впоследствие не бил уведомен за извършените промени в границите на двата поземлени имота.
По настоящето дело е прието заверено копие от решението по гр.д.№ 3082/2017г. на ПОС, видно от което това решение, както и решението на ПАС, с което е потвърдено, са отменени с решение № 77/12.10.2020г. по гр.д.№ 4227/2019г. на ВКС, с което е признато по отношение на няколко ответници, включително и Е.Г., че Д. и В.К. са собственици в режим на СИО на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 56784.535.35 по КККР на гр.Пловдив. Ето защо, спор относно правото на собственост на жалбоподателите върху имота, реална част от който съставлява площта от 244 кв.м.. В тази връзка следва само да се отбележи, че видно от мотивите към решението по гр.д.№ 3082/2017г. на ПОС, придобивните основания, посочени от К. и разгледани от съда, предхождат началния момент на процесния по настоящето дело период 01.11.2012г.- 01.05.2013г..
От приетите по първоинстанционното дело Заповед № ОА- 225/01.02.2005г. на Кмета на Община- гр.Пловдив, Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009г. на Началника на СГКК- гр.Пловдив, заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице В. С. /следва да се има предвид уточнението на вещото лице в о.з. на 27.03.2017г. относно буквените обозначения на съответните приложения към заключенията/, категорично се установява, че до изменението на кадастралната карта от 2009г. ПИ № 35 е представлявал неправилен правоъгълник, разположен по дължина приблизително в посока север- юг, перпендикулярно спрямо бул.“***“, от южната страна на булеварда и от западната страна на жилищната сграда- комплекс „***“. След изменението разположението му коренно се променя, като той вече е разположен по протежение на бул.“***“- по дължина в посока изток запад и изцяло прегражда достъпа от съществуващия булевард до жилищния комплекс. Освен това, след изменението ПИ № 35 изцяло попада в отреденото, съгласно Заповед № ОА- 225/01.02.2005г. на Кмета на Община- гр.Пловдив, разширение на булеварда. Уличната регулация по Заповед № ОА- 225/01.02.2005г. не е приложена и не е реализирано предвиденото разширение на бул.“***“ по протежение на южната му граница.
От приетата по делото на ПдРС заверен препис на преписка по издаване на Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009г. се установява, че на 14.12.2006г. на В. и Д.К. и на С. и Н. Й. е издадено разрешение за строеж № 510 за обект: Жилищен комплекс с обществено – обслужващи дейности Първи етап : Секция „1” и „2” в УПИ І-35,32,25,145,146 – обществени дейности и жилищно застрояване, кв. 99а по регулационен план на „Хр. Ботев юг” и кадастрален план ж. к. „Южен”, гр.Пловдив, което е допълнено два пъти в полза на СД „Микрон – К. – Йосифов с-ие” въз основа на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт 191/02.04.2007г. на Нотариус Нина Добчева, с който К. и Й.са продали на посоченото търговско дружество УПИ І-35, 32, 25, 146, 145 – за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности, кв.99а по регулационния план на кв. „Христо Ботев- юг”, одобрен със Заповеди №№ ОА-1626/07.11.2000г., ОА-1099/04.08.2000г. и ОА-225/01.02.2005г., при граници и съседи: от запад- УПИ ІІ- за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности, от север- предвиждано разширение на бул.„***”, от юг- ЖП линия. На 22.12.2008 г. е издадено Разрешение за ползване № ДК-07-346 за „Жилищен комплекс с обществено-обслужващи дейности – секции № 1, № 2, № 3, № 6 и № 7А. След издаването на разрешението за ползване, на 20.08.2009г. е подадено заявление от СД „Микрон- К. *** с искане за изменение на кадастралната карта досежно ПИ 56784.532.32 и 56784.532.35 по взаимно съгласие. Разрешение за строеж № 510/14.12.2006г. е издадено при неприложена улична регулация.
Видно от съдържанието на Заповед № ОА- 225/01.02.2005г. и на приетите по първоинстанционното дело нотариални актове от 2000г., като част от преписката по изменение на кадастралната карта, както и Заповед № ОА- 1626/07.11.2000г. за попълване на кадастралната основа с нови имоти пл.№№ 11 и 35, ПИ №№ 35, 32, 25, 145 и 146 за пръв път са урегулирани именно със заповедта от 01.02.2005г., като процесната площ, представляваща част от бивш ПИ № 32 до изменението на кадастралната карта от 2009г., никога не е била част от УПИ І- 35, 32, 25, 145 и 146. В Заповед № ОА- 225/01.02.2005г. изрично е записано, че се създава нов УПИ І- 35, 32, 25, 145 и 146, т.е. с тази заповед не се изменя предходно съществувала дворищна регулация. Същото личи и от Заповед № ОА- 1626/07.11.2000г., в която за новонанесените имоти пл.№ 11 и № 35 е записано, че върху новопроектиран булевард по плана на ЖК“Южен“, без да се споменава нищо за дворищна регулация и то при положение, че по- голяма част от имот пл.№ 35 е попадал извън проектираното разширение на бул.“***“.
Изходът от създалата се ситуация- наличие на УПИ за жилищно застрояване без достъп до съществуваща улица, е регламентиран в чл.190 и сл. от ЗУТ. Съгласно чл.190, ал.1 от ЗУТ, „когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти“. Съгласно заключението на в.л.В. С., по част „Архитектура“ на идейния проект за жилищен комплекс „Южен полъх“ са налице две ситуации по част „Вертикална планировка“- ситуация при реализирано разширение на бул.“***“ и ситуация до прилагане на уличната регулация. Включително и от приложения 3 и 3а към заключението става ясно, че проектът обхваща и част от бивш ПИ № 32, настоящ ПИ 35, извън границите на УПИ І- 35, 32, 25, 145 и 146, макар строителното разрешение да е дадено само за строителство в УПИ. Това следва да е станало възможно, тъй като първоначалните инвеститори К. и Й. са били съсобственици не само на УПИ І, но и на ПИ №№ 32 и 35. Предвиждането по проекта на път между съществуващия бул.“***“ и северната граница на УПИ І е било необходимо с оглед осигуряване на достъп до обществен път за живущите в жилищния комплекс. Всъщност, тъй като ал.6 на чл.190 от ЗУТ предвижда, че временните пътища се прокарват „въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите“, а едва при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината, то макар по делото да не е налице такъв договор между К. и Й., одобряването в проекта на място за съответен по предназначение път означава, че макар и да не се установява от формална страна да са спазени всички изисквания, смисълът на закона е спазен.
Съгласно чл.191, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, обезщетенията на собствениците на имотите, през които са прокарани временни пътища, са за сметка на собствениците на ползващите тези пътища УПИ, като се определят за съответната година и се изплащат на равни месечни вноски. В нот.акт № 70/25.04.2008г., с който СД“Микрон- К.- Йосифов с-ие“ е продало на въззиваемия апартамент № 3С на втория етаж в секция 3С на комплекс „***“, е записано, че жилището се продава ведно с прилежащите към него 0,042 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ І- 35, 32, 25, 145 и 146. Обезщетението би следвало да се определи, съобразно с притежаваната от Е.Г. идеална част от общите части, като при това, съгласно чл.210 от ЗУТ, компетентна да определи размера на обезщетението е комисия, назначена от кмета на общината. Следователно исковата претенция, по начина по който е заявена, се явява неоснователна, а и недоказана по размер, поради което обжалваното решение на ПдРС ще следва да бъде потвърдено, макар и не поизложените в същото мотиви. В тази връзка следва само да се добави, че, съгласно заключението на в.л.С., реализираният на място път през ПИ № 35 не съвпада с този, обозначен на приложената към исковата молба по гр.д.№ 121/2016г. на ПдРС, ХІХ гр.с. скица и не е с площ от 244 кв.м., а с площ от 136 кв.м..
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за адв.защита във въззивното производство в размер от 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 4068/22.11.2017г. по гр.д.№ 121/2016г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което е
отхвърлен иска на жалбоподателите В. И. К., ЕГН: ********** и Д. С. К.,
ЕГН: **********-***, по чл.422 от ГПК, във вр. чл. 59 от ЗЗД, за това да бъде
признато за установено по отношение на въззиваемия Е.Б.Г. ***, ЕГН: **********,
че им дължи общо сумата от 5 лева, представляваща част от дължимо обезщетение
за неоснователно обогатяване от ползването без правно основание през периода
01.11.2012г.- 01.05.2013г. на площ от 244 кв.м., съставляваща реална част от
поземлен имот с идентификатор 56784.535.35 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН: ********** и Д. С. К., ЕГН: **********-***, да заплатят на Е.Б.Г. ***, ЕГН: ********** сумата от 300 лева- разноски за адв.възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: