Разпореждане по дело №23/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от Д. М. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „А. Зл.” № *, ет. *, ап.* частна жалба против Определение № 102/03.02.2015г., постановено по ч.гр.д. № 993/2014г., в частта, с която е разпоредено ДА СЕ ИЗДАДЕизпълнителен лист в полза на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул.”Б.” № * , ет.*, със законен представител – И. И. Г. и пълномощник юриск.М. П. Г., съдебен адрес: [населено място], бул.”Б.” № *, ет.*, телефон: *********, ел.поща: [електронна поща], срещу частния жалбоподател Д. М. за сумите от: 25.00/ДВАДЕСЕТ И ПЕТ/ ЛЕВА, представляващи платена държавна такса и 300.00 /ТРИСТА/ ЛЕВА, представляващи юрисконсултско възнаграждение, сторени в заповедното производство.

Като излага твърдения за осъществилите се в хода на заповедното производство факти по изплащане на част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и подаване в срока по чл. 414 от ГПК на възражение като длъжник, жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Навежда довод, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е не само недължимо, но и прекомерно завишено. Представя 2 броя фискални бона от 03.10.2014 г. за сумата от 50 лв. и от 03.12.2014 г. за сумата 52.09 лв. , твърдейки че част от задължението към кредитора е заплатено преди подаване на заявлението. Не претендира разноски.

Препис от частната жалба е надлежно връчен на насрещната страна – заявителя [фирма]. В срока по чл. 276 от ГПК е подаден писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Не се претендират разноски.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 407, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по частно гр.д. № 993/2014 г. по описа на РС - Петрич, е образувано по заявление от [фирма], за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. М. М., за сумите от: 50.00 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, представляваща дължима и неплатена главница по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени между [фирма], операторът с търговска марка „В.” и длъжника от дата 02.06.2011 г. за фактура № [ЕГН]/02.12.2011 г., с падеж на плащане 20.12.2011 г., сума в размер на 0.32 /тридесет и две стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура № [ЕГН] за периода от 21.12.2011 г. до 31.12.2011 г., 0.90 /деветдесет стотинки/ лева, представляваща главница по фактура № [ЕГН] за периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2012 г., 0.84 /осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.02.2012 г., до 29.0.2012 г., 0.89 /осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.03.2012 г., до 31.03.2012 г., 0.86 /осемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.04.2012 г., до 30.04.2012 г.,0.89 /осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.05.2012 г., до 31.05.2012 г., 0.86 /осемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.06.2012 г., до 30.06.2012 г., 0.89 /осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.07.2012 г., до 31.07.2012 г., 0.89 /осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.08.2012 г., до 31.08.2012 г., 0.85 /осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.09.2012 г., до 30.09.2012 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.10.2012 г., до 31.10.2012 г., 0.85 /осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.11.2012 г., до 30.11.2012 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.01.2013 г. до 31.01.2013 г., 0.79 /седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.02.2013 г., до 28.02.2013 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.02.2013 г. до 31.03.2013 г., 0.85 /осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2013 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.05.2013 г. до 31.05.2013 г., 0.85 /осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.06.2013 г. до 30.06.2013 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.07.2013 г. до 31.07.2013 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.08.2013 г. до 31.08.2013 г., 0.85 /осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.09.2013 г. до 30.09.2013 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.10.2013 г. до 31.10.2013 г., 0.85 /осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.11.2013 г., до 30.11.2013 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2013 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.01.2014 г. до 31.01.2014 г., 0.80 /осемдесет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.02.2014 г. до 28.02.2014 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г., 0.85 /осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2014 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г., 0.86 /осемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.06.2014 г. до 30.06.2014 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.08.2014 г. до 31.08.2014 г., 085 /осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.09.2014 г. до 30.09.2014 г., 0.88 /осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г., 0.65 /шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата по фактура №[ЕГН] за периода от 01.11.2014 г. до 23.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /26.11.2014 г./ до изплащане на вземането, както и сторените от заявителя разноски по делото в размер на 25.00 /ДВАДЕСЕТ И ПЕТ/ ЛЕВА, представляващи платена държавна такса и300.00 /ТРИСТА/ ЛЕВА, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционният съд е счел за допустимо и основателно искането, обективирано в заявлението, поради което и на основание чл.410 ГПК е издал Заповед № 1070/01.12.2014година за изпълнение на парично задължение срещу длъжника за горепосочените суми. Препис от заповедта за изпълнение е надлежно връчен на длъжника на 09.12.2014 г.. Същият е подал в законоустановения срок възражение срещу заповедта. В тази връзка до заявителя е изпратено съобщение, надлежно връчено – на 03.12.2014 година на представител на дружеството.

На 24.01.2015 година делото е докладвано на районния съдия със справка от Служба „Д.” при Районен съд- Петрич, в коятое отбелязано, че в периода от получаване на съобщението - 19.12.2014година - до датата на изготвяне на справката /23.01.2015година/ в съда няма депозиран иск от заявителя по чл.422 ГПК срещу длъжника за сумите по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1070/01.12.2014година. На 19.01.2015година и в срока по чл. 415 ГПК, по делото е постъпила молба от заявителя, с искане за издаване на изпълнителен лист само за разноските, присъдени със заповед № 1070/01.12.2014година. В молбата се сочи, че след издаване на заповедта за изпълнение и подаване на възражение от длъжника, последният е заплатил главницата и лихвите. С тези обстоятелства обосновал становище за наличие на интерес от присъждане само на разноските, сторени в заповедното производство. Първостепенният съд приел, че е налице основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение за сумите, представляващи главница и лихви /по аргумент на чл.415, ал.2 ГПК/, като същевременно е налице основание за издаване на изпълнителен лист за присъдените със заповедта разноски в размер на 325.00лева / в този смисъл т.10 в от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014година на ВКС по т.д.№ 4/2013година ОСГТК/ и на основание чл.415, ал.2 ГПК и чл.407 ГПК, ОБЕЗСИЛИЛзаповед № 1070 /01.12.2014година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена в полза на [фирма], за сумите, представляващи главница и лихви и ПРЕКРАТИЛ делото в тази част, като разпоредил ДА СЕ ИЗДАДЕизпълнителен лист в полза на [фирма], срещу Д. М. М. за сумите от: 25.00/ДВАДЕСЕТ И ПЕТ/ ЛЕВА, представляващи платена държавна такса и 300.00 /ТРИСТА/ ЛЕВА, представляващи юрисконсултско възнаграждение, сторени в заповедното производство.

Правни съображения:

Повдигнатият от частния жалбоподател спорен въпрос е намерил своето разрешение в разясненията дадени с мотивите към т.10.в. на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014година на ВКС по т.д.№ 4/2013година ОСГТК. С тях е посочено, че ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.407 ГПК. Ако заповедта за изпълнение е обжалвана от длъжника по чл.413, ал.1 ГПК, изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила.

С неупражняването на право на жалба срещу заповед за изпълнение в частта за разноските по чл. 413, ал. 1 от ГПК, заповедта за изпълнение не влиза в сила в тази част, а се преклудира правото на длъжника да оспорва предпоставките за ангажиране на отговорността му за разноски, с твърдения, различни от възражения за несъществуване на заявеното от кредитора парично вземане, както и за релевирането на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на присъдено адвокатско възнаграждение.

Впоследствие и в съответствие с изискването на закона съдът е извършил проверка и правилно е констатирал, че актът – заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за разноските е влязъл в законна сила, редовен е от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Останалите, релевирани възражения в частната жалба срещу коментираното разпореждане за издаване на изпълнителен лист се отнасят до съществото на спора, по който с оглед разпоредбата на чл. 406, ал.1 ГПК съдът не следва да се произнася, тъй като ще излезе извън предмета на производството по издаване на изпълнителен лист.

С оглед изложените съображения жалбата се явява неоснователна, поради което на осн. чл. 407 ГПК, ОС Благоевград

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от Д. М. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „А. Зл.” № *, ет. *, ап.*, частна жалба против Определение № 102/03.02.2015г., постановено по ч.гр.д. № 993/2014г., в частта, с която е разпоредено ДА СЕ ИЗДАДЕизпълнителен лист в полза на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул.”Б.” № *, ет./*, със законен представител – И. И. Г. и пълномощник юриск.М. П. Г., съдебен адрес: [населено място], бул.”Б.” № *, ет.*, телефон: ****, ел.поща: [електронна поща], срещу Д. М. М., с ЕГН [ЕГН], от [населено място] 2850, ул.”Д-р А. З.” № *, ет.*, ап.* за сумите от: 25.00/ДВАДЕСЕТ И ПЕТ/ ЛЕВА, представляващи платена държавна такса и 300.00 /ТРИСТА/ ЛЕВА, представляващи юрисконсултско възнаграждение, сторени в заповедното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: