№ 11516
гр. С., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110109295 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Х. М., чрез адв. М., срещу „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за
нищожна клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ******** от 18.08.2018г.,
поради противоречие със закона.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
18.08.2018 г. сключил с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ******** за сумата от 800 лв., при ГПР в размер на 49,11%.
Поддържа, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на ответното дружество, като
никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на
гаранция. След като усвоил сумата в размер на 800 лв. ищецът установил, че освен заемната
сума му била начислена и такса за обезпечение с поръчителство в размер на 616 лв. Счита,
че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Ето защо моли съда да уважи предявения иск,
като приеме, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна на посочените основания.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Г., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 24.04.2025г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
05.06.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени фактите, че: 1/ на 18.08.2018 г. между Т. Х. М. и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е бил сключен договор за потребителски кредит №
******** предоставен от разстояние за сумата от 800 лв.; 2/ ищецът усвоил изцяло заемната
сума в размер на 800 лв.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че с доклада по чл. 146 ГПК съдът
е задължил на основание чл. 190 ГПК ответника да представи заверен препис от процесния
договор за потребителски кредит и погасителния план към него, като е предупредил
ответника за реализиране на процесуалната тежест по чл. 161 ГПК при неизпълнение на
указанията в срок. Указанията на съда са останали неизпълнени, включително и в рамките
на проведеното по делото открито съдебно заседание. При това положение и на основание
чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит
е сключен, както и че в чл. 5 от договора е предвидено, че: кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от “Мултиюд Банк” в полза на ответното дружество, като е
уговорено, че ищецът дължи такса в размер на 616 лв.; с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може
да се отмени; със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както
физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен
от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. На следващо място съдът приема,
че в т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши
вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитополучателят може да
предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във
формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение,
предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от
кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.
За пълнота трябва да се посочи, че правото на съда чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК не е
произволно, тъй като законът е предоставил това право на съда под условие и в зависимост
от всички обстоятелства по делото. Важно условие за прилагането му е точното уведомяване
на страната относно фактите, които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната
създава пречки за проверка на тези факти. В случая съдът е дал конкретни указания на
ответника, като му е посочил възможните процесуални последици от неизпълнение на
процесуалното задължение, поради което настоящият съдебен състав приема, че са налице
описаните в хипотезиса на посочите правни норми факти, което обуславя тяхното
приложение (в този смисъл е Решение № 109 от 8.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8594/2022
2
г. и др.).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл. 5 от договора за
потребителски кредит е нищожна на заявените правни основания.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав приема, че между ищеца и ответника е имало сключен договор за предоставяне на
кредит № ********, по силата на който ответното дружество е предоставило за ползване
паричен заем в размер на 800 лв., а Т. Х. М. е усвоил сумата към датата на сключване на
договора, с оглед извършено преводно нареждане в негова полза от страна на кредитора
“ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Сключеният между Т. Х. М. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК
и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С
оглед изложеното в исковата молба, неоспорено от ответника и на основание чл. 190, ал. 2
вр. чл. 161 ГПК съдът приема, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 49,11 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по
кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което
възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
3
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в
договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от “Мултиюд
Банк”, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че от извършена справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е „Мултитюд СЕ“, което наименование е идентично със сегашното наименование
„Мултитюд Банк“. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и
известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при
които биват сключвани договорите за поръчителство. Всички тези обстоятелства навеждат
на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи
за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението. Това възнаграждение
безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията
по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която
изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че сключването на договора за
поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за
кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде
включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит (в този
смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, както
и Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Обстоятелството, че на потребителят е предоставен
избор вместо дружеството – гарант да посочи други физически лица за поръчители е
ирелевантно, тъй като значение в случая има какви са последиците при избор на това
известно и предварително одобрено от кредитора дружество – гарант и свързаните с него
разходи, които са възложени в тежест на потребителя. Макар всеки един от договорите –
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално да представляват
самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно
свързани (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС,
Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
По изложените съображения, съдът приема, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за потребителски
4
кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход
по кредита, което в случая не е сторено. Размерът на възнаграждението по договора за
поръчителство (616 лв.) е почти равен на отпуснатата по кредита сума (800 лв.), което налага
извода, че действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявения в
него от 49,66 %, в който е включена само възнаградителната лихва. Ето защо съдът приема,
че с цитираната клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок
размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. С оглед гореизложеното,
задължението по чл. 5 не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е
включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от
потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени
годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на
обсъжданата сума по 5, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за
него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано
решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019
г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното, клаузата на чл. 5 от договора е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер на 2250 лв., от които: 50 лв. за държавна такса и 2200 лв.
с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение съобразно представения по делото договор за правна
защита и съдействие, в който изрично е отразено, а и са представени доказателства, че
възнаграждението е заплатено в брой и в тази част договорът има характера на разписка,
като срещу размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение ответникът не
е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е следвало да бъде направено най-късно
до приключване на устните състезания в настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. Х. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „П.П.“ № 15, вх. „Б“, ет. 4, ап. 14, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.-3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. „А“,
ет. 9, офис 20, че клаузата на чл. 5 от Договор № ******** за предоставяне на потребителски
кредит от 18.08.2018 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.-3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, да заплати на Т. Х.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „П.П.“ № 15, вх. „Б“, ет. 4, ап. 14, на основание чл.
5
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2250,00 лв. – разноски за производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6