№ 4190
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110126586 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 228 от Закона за електронните
съобщения.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЮБЦ” ЕООД
против .......... за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
91,52 лв., представляваща главница по договор за далекосъобщителни услуги от
23.11.2017 г., сключен с БТК ЕАД за периода от 01.11.2017 г. до 01.03.2018 г., която
сума е включена в издадена крайна фактура **********/01.04.2018 г.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу .......... за сумите от: 91,52 лв., представляваща главница по
договор за далекосъобщителни услуги от 23.11.2017 г., сключен с БТК ЕАД, по
фактури за периода 01.11.2017 г. - 01.03.2018 г., чието вземане е цедирано на заявителя,
ведно със законна лихва от 6.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 23,93 лв. за периода от 18.3.2018 г. до 13.10.2020 г. и 205 лв. разноски по
делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 180 лв. възнаграждение на адвокат.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск частично за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение – единствено по отношение на претендираната главница, като е заявил, че
неподдържа искането за установяване дължимостта на мораторната лихва.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, и
ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16839312001 от дата 23.11.2017 г.,с който на абоната е била
предоставена за ползване мобилна услуга за мобилен номер ********** при условията
на тарифен план Smart L с месечен абонамент в размер на 23,99 лева /с ДДС/ за срок от
24 месеца. Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги,
били издадени 4 фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна
1
съобщителна услуга за период на потребление от 01.11.2017 г. до 01.03.2018 г., от
чиято обща стойност ответницата не погасила сумата от 91,52 лв.
Твърде се, че абонатът, в качеството му на потребител, не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 91,52 лв., фактурирани за последователни отчетни месеци - за
месец 12/2017 г., 01/2018 г., 02/2018 г. и за месец 03/2018 г.
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги на стойност 91,52 лв. е обусловило правото на БТК ЕАД
по чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1 от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника, мобилният оператор е издал по клиентски номер № 16839312001 крайна
фактура **********/01.04.2018 г., с начислена обща сума за плащане.
Излагат се освен това, че датата на деактивация на процесния абонамент била
07.03.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна
система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди, че „ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен с „С.Г. Груп“ ООД,
придобило процесните вземания на свой ред въз основа на договор за цесия, сключен с
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на 16.10.2018 г.
Сочи, че към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, с
което кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за прехвърлянето
на вземането.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли съда да
установи вземането за главница така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С молба-становище с вх. № 78381/29.10.2021 г. ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 785/17.05.2021 г. е връчено на
ответника на 17.06.2021 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
2
същество.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че .........., ЕГН
********** дължи на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на частен
правоприемник по сключен договор за прехвърляне на вземания със „С.Г. Груп“ ООД,
което от своя страна е частен правоприемник на вземанията по силата на сключен
договор с „БТК“ ЕАД, сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 54685/2020 г. по описа на СРС, а именно:
91,52 лв., представляваща главница по договор за далекосъобщителни услуги от
23.11.2017 г., сключен с БТК ЕАД, по фактури за периода от 01.11.2017 г. до
01.03.2018 г., ведно със законна лихва от 06.11.2020 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .........., ЕГН ********** да заплати на
“ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 205,00 лева разноски в производството по гр.
дело № 26586/2021 г. по описа на СРС /25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение/, както и сумата от 205,00 лева разноски в производството
по ч. гр. дело № 54685/2020 г. по описа на СРС /25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3