Определение по дело №1335/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1493
Дата: 14 юни 2018 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20183100501335
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                  /        ………………………..2018год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ,  в разпоредително съдебно заседание, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА                                                                                         СВЕТЛАНА ЦАНКОВА                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Св. Цанкова

въззивно гражданско дело № 1335 по описа за 2018 година,

произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба срещу решение 762/26.02.2018., постановено по гр.дело №4395/2017г. по описа на ВРС, в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ предявените от  П.Д.К. ЕГН **********,***, срещу „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Сливница” № 28, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.86, ал. 1 ЗЗД да заплати солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня”, № 10, ет. 2, офис 4, следните суми: сумата 8939,63щ.д., представляваща сбор от неплатени нетни трудови възнаграждение за положен труд, както следва: за м.август 2015г.- 1839,54долара; за м.септември 2015г. – 4839,49долара; за м.октомври 2015г. – 2260,60долара , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата 487,08щ.д., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 6 работни дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата от 608,69щ.д., представляваща сбор от обезщетения за забава, формиран, както следва: сумата 118,77щ.д. – обезщетение за забава за периода 16.10.2015г. до 03.06.2016г. върху възнаграждението за положен труд за м.август 2015г. в размер на 1839,54щ. д., сумата 312,50щ.д. – обезщетение за забава за периода  16.10.2015г. до 03.06.2016г. върху възнаграждението за положен труд за м.септември 2015г. в размер на 4839,49щ.д., сумата 145,97щ.д. – обезщетение за забава за периода  16.10.2015г. до 03.06.2016г. върху възнаграждението за положен труд за м.октомври 2015г. в размер на 2260,60щ.д., сумата 31,45щ.д. – обезщетение за забава за периода 16.10.2015г. до 03.06.2016г. върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 487.08щ.д.

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.Д.К. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Сливница” № 28, сумата 1000,00лв./хиляда лева/, представляваща сторените в настоящото производство разноски.

 

 

  Жалбоподателят счита решението в тази част за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с ратифицираната Конвенция 2006 на Международната организация на труда. Твърди, че съдът не е обсъдил писмените доказателства, установяващи по безспорен начин, че реалният корабопритежател на кораба в процесния период е бил Булминерал АД, действащ чрез член на своя СД и действителен собственик - Александър Виталиевич Усачев. Всички оперативни решения, вкл. и тези свързани с плащанията на задължения и с експлоатацията на кораба са били взимани именно от това лице, действащо от името на Булминерал АД, лицето, което реално е експлоатирало кораба. Излага, че не са обсъдени и доводите му, че българското законодателство не допуска вписване в регистровите книги за беърбоут чартър на наематели, които не са български физически или юридически лица. Счита, че вписването на Шипинг Лоджистик СА. в регистровите книги на беърбоут чартърите е нищожно и не е породило правно действие, с оглед на което се приеме, че дружеството Булминерал АД е носител на отговорността по чл.199з от КТК. Счита, че в нарушение на закона и при неотчитане на доказателствата по делото съдът е приел, че договорът за подбеърбоут чартър между ответника Булминерал АД и Шипинг Лоджистик СА. е сключен законосъобразно, като не е отчел факта, че чл. 22 от договора за беърбоут чартър категорично забранява последващо преотдаване на кораба под наем без предварително писмено съгласие на собственика. Доколкото такова не е предоставяно от собственика, то пренаемането на кораба е в пряко нарушение с цитираната разпоредба от договора за беърбоут чартър. Твърди, че отговорен за изплащане на възнагражденията на екипажа е именно ответникът Булминерал АД, поради качеството му на беърбоут чартьор и лице експлоатиращо кораба през процесния период по договор за беърбоут чартър по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал.1 от КТК. Счита, че опитът на  ответника Булминерал АД да се освободи от отговорностите си на работодател чрез сключване на договорите с членовете на екипажа от трето лице /първия ответник/, което няма регистрация на посредник при наемане на работна сила, е опит за заобикаляне на закона. Твърди, че първоинстанционният съд е препятствал разкриването на факти от значение за спора, а именно кой е реалният корабопритежател на м/к Батя за процесния период,  като не е допуснал до разпит свидетели, от чиито показания щяло да се установи, че Булминерал АД е действителното лице, което е експлоатирало кораба. Твърди, че в хода на съдебното дирене е станало ясно, че ответниците ВМ Интернешанъл ЕООД, Булминерал АД и Шилинг лоджистик СА. са свързани лица, че през процесния период са имали за пълномощник едно и също лице Ксения Иванова. В тази връзка жалбоподателят моли да бъде извършена служебна справка по партидите на първите две дружества в търговския регистър, както и да му бъде предоставена възможност да ангажира писмени доказателства в тази насока. Счита, че неоснователно, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца по реда чл. 190 от ГПК да бъде задължен ответникът Булминерал АД да представи тристранно споразумение от 06.01.2012 г. между Булминерал АД, Индивидуал- Технолоджи СА. и Еурокуест Шилинг, тристранно споразумение от 07.05.2013 г. между Булминерал АД, Еурокуест Шипинг и Шипинг Лоджистик СА., както и издаваните въз основа на тях заповеди за периода от 31.05.2013 г. до 30.11.2015г. Във въззивната жалба са обективирани следните доказателствени искания: 1. На основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен ответникът Булминерал АД да представи тристранно споразумение от 06.01.2012 г. между Булминерал АД, Индивидуал Технолоджи СА. и Еурокуест Шипинг, тристранно споразумение от 07.05.2013 г. между Булминерал АД, Еурокуест Шипинг и Шипинг Лоджистик СА, както и издаваните въз основа на тях заповеди за периода от 31.05.2013 г. до 30.11.2015 г.; 2. Да бъде допусната  Съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след справка в счетоводството на ответниците и в НАП Варна , да даде отговор на въпросите: Осчетоводявани ли са вземания и налице ли са данни за реално извършвани плащания по договора за пренаемане на кораба Батя, сключен между ответника Булминерал АД и Шипинг Лоджистик СА. и по какъв начин са извършвани плащанията? Осчетоводявани ли са при първия ответник вземания срещу Шилинг Лоджистиг СА. по договор за корабно менажиране от 07.05.2013 г., има ли данни за реално извършени плащания, като при отговора на този въпрос вещото лице да извърши проверка и в дневника за продажби и справки декларации, подавани от него в НАП Варна? Има ли данни за извършени плащания от Булминерал АД в полза на ВМ Интернешанъл ЕООД във връзка с експлоатацията на кораба и изплащане на възнагражденията на екипажаДа бъдат приети приложените писмени доказателства, с цел установяване на твърденията за свързаност на ответниците и Шипинг лоджистик СА, вписан като суббеърбоут чартьор на кораба: протокол от 24.04.2013 г. на К. Иванова, като пълномощник на едноличния собственик на капитала на ВМ Интернешанъл ЕООД Енерджетик минарел интернешанъл СА.; удостоверение за представителство на Енерджетик минарел интернешанъл СА; протокол от събрание на Борда на директорите на Енерджетик минарел интернешанъл СА; договор за прехвърляне на дружествен дял от 10.02.2014г.; декларация по чл. 6, ал.2 от ЗИФОДРЮПДРСЛТДС; протокол от решение на Енерджетик минарел интернешанъл СА от 06.04.2012 г., за които въззивникът твърди, че е узнал едва след приключване на съдебното дирене в хода на първоинстанционното производство, поради което счита, че искането не е преклудирано. В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено в частта му, в която са отхвърлени исковете на Илко Маринов Иванов срещу Булминерал АД, като вместо него бъде постановено ново, по силата на което Булминерал АД бъде осъдено да заплати в полза на ищеца по делото претендираните суми

            Срещу въззивната жалба  е постъпил писмен отговор от „Булминерал” АД ,в който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД

            Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК  изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във връзка с доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба, съдът съобрази следното:

            Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника „Булминерал“ АД да представи поисканите два броя тристранни споразумения, поради това, че фактите, които страната се домогва да установи чрез исканите доказателства, са неотносими към спора. Предвид което това доказателствено искане не попада в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК и следва да бъдат оставено без уважение.

            Останалите доказателствени искания също не попадат в нито една от хипотезите на чл. 266 ГПК, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

Въззивникът не представя доказателства, с оглед на които съдът да направи извод, че са налице ново-възникнали или ново-узнати факти и обстоятелства, които да налагат събирането на тези доказателства едва в хода на въззивното производство на осн. чл. 266, ал. 2 ГПК.

Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. депозираната въззивна жалба

На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение доказателствените искания, обективирани във въззивната жалба

 

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 03.07.2018г.  от           10.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.