Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
08.02.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Любомир
Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12389 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №216062/13.09.2019г., постановено по гр.дело №27136/2016г. по описа на
СРС, ГО, 45 с-в, Столична община с БУЛСТАТ:******** и Агенция „Пътна
инфраструктура“ЕАД с ЕИК:********, са осъдени да заплатят солидарно на С.И.Р. с
ЕГН:********** сумата от 2729,56 лева- обезщетение за имуществени вреди по лек
автомобил „Нисан Микра” с
ДК№******** в резултат на ПТП настъпило на 25.03.2016г., както и сумата от 2000
лева обезщетение за неимуществени вреди- изживени болки и страдания вследствие същото ПТП, в резултат на противоправно поведение на служители на ответниците
по неподдържане на процесния пътен участък и
наличието на непреодолимо препятствие на пътя (дупка) на ул.„Пернишко шосе” до
с.Владая, като искът за имуществените вреди е отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 2784 лева. Със същото решение третото лице-
помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ЕАД- „Н.Ч.”ЕООД
с ЕИК:********е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ЕАД по
предявения обратен иск с правно основание чл.219, ал.З от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД горепосочените суми, представляващи
имуществени и неимуществени вреди от същото ПТП.
С
решение от 07.01.2020г., постановено по реда на чл.250 от ГПК, е оставена без
уважение молбата на ищцата за допълване на горепосоченото решение за осъждане
на ответниците да заплатят солидарно на ищцата
законната лихва върху главниците, считано от датата на процесното
ПТП 25.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу
решението в частта с която са уважени главните искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят
поддържа, че по делото не е установено от представените доказателства
настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм,
действията на ищцата и отговорността за настъпването му. Твърди, че ищцата е съпричинила вредите, като не се е движела с подходяща за
пътните условия скорост и внимание при управление на автомобила. Размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди бил завишен и не се установявали
такива вреди от доказателствата по делото. Ето защо моли решението на СРС да
бъде отменено изцяло, а предявените искове– отхвърлени, или евентуално- да бъде
намален размерът на обезщетенията. Претендира направените по делото разноски за
двете съдебни инстанции и възнаграждение за защита от юрисконсулт.
В
представения в срок отговор на въззивната жалба
ищецът по делото С.И.Р. твърди, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно в обжалваната от ответника част.
Срещу
решението от 07.01.2020г., постановено по реда на чл.250 от ГПК, е подадена в
срок въззивна жалба от ищцата С.Р.. Жалбоподателката твърди, че във всяко положение на делото
ищецът може да поиска присъждане на изтекли лихви. Моли това решение да бъде
отменено и претенцията за лихви- уважена.
В
подадените в срок отговори на въззивната жалба на
ищцата, ответниците по главните искове Столична
община и АПИ оспорват същата като неоснователна. Твърдят, че такава претенция
не е предявена с исковата молба и е въведена едва с молбата по чл.250 от ГПК за
допълване на решението. Молят въззивната жалба на ищцата да бъде отхвърлена, а
обжалваното решението от 07.01.2020г., постановено по реда на чл.250 от ГПК-
потвърдено като правилно.
Третото
лице- помагач и ответник по обратните искове „Н.Ч.”ЕООД е подал въззивна жалба срещу решението в частта с която тези искове
са уважени. Твърди, че към датата на настъпване на процесното
ПТП не е имал договорно задължение да поддържа въпросния пътен участък, предвид
издадената от АПИ заповед за прекратяване на тази поддръжка от 22.03.2016г.
Моли решението да бъде отменено в тази част, а обратните искове- отхвърлени
изцяло.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваните първоинстанционни
решения са валидни и допустими. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Обжалваните
решения на СРС са и правилни, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се
добави и следното:
По
въззивната жалба на ответника по главния иск Столична
община:
В
случая от представените по делото писмени доказателства, заключението на
изслушаната АТЕ, както и показанията на разпитания свидетел (които са логични и
безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира
изцяло и при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК), безспорно се
установява, че процесното ПТП е настъпило по описания
в исковата молба механизъм. Следователно, на описаното в исковата молба място е
било налице необезопасено препятствие на пътното платно, а според заключението
на вещото лице- множество такива в този пътен участък, необозначено по начин,
позволяващ избягването му, като вследствие на удар на увредения автомобил в
това препятствие са причинени описаните в исковата молба щети.
При
доказателствена тежест на ответника, не е установено
при условията на пълно и главно доказване съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на ищцата. В тази насока единственото
доказателство е заключението на вещото лице. В тази му част обаче заключението
се базира на предположения и не може да бъде кредитирано. Вещото лице не може
да установи скоростта на движение и с какви гуми е бил процесният
автомобил, поради което не може да се приеме че ищцата е управлявала автомобила
по начин и със скорост, несъобразени с пътната обстановка. При управление на
МПС не се изисква от водачите да знаят или предполагат наличието на неравности,
дупки или каквито и да било други препятствия по пътя. Необозначено и
несигнализирано препятствие на пътя не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
Установено
е по делото че пътят, на който е реализирано процесното
ПТП, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради
което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност/препятствие на пътното платно с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението и съобразно чл.13 ЗДвП. Общината
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване
на изкопа на пътното платно до премахването му, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди. Доколкото ответникът СО е възложил поддръжката на пътя на втория
ответник, който от своя страна е превъзложил същата
на други юридически лица, налице е и основание за солидарно осъждане на ответниците. Размерът на обезщетението е определен от съда
съгласно неоспореното заключение на вещото лице по СТЕ и съответства на
действителния размер на претърпените имуществени вреди. Определеното от съда
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е в съответствие с разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. От показанията на разпитания свидетел са установени
претърпените от ищцата болки, страдания и стрес, както и тяхната
продължителност.
По
така изложените съображения въззивната жалба на ответника
СО следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение-
потвърдено като правилно в тази му част.
По
въззивната жалба на ответника по обратния иск „Н.Ч.”ЕООД:
По
делото безспорно е установено от представения договор за обществена поръчка от
12.09.2015г., че на консорциум в който участва ответникът по обратния иск, е превъзложена от втория ответник по главния иск (АПИ), поддръжката
и ремонта на пътния участък в който е настъпило процесното
ПТП. Следователно за евентуално настъпили вреди поради неизпълнение на
задълженията на служители на ответника по обратния иск, е налице основание за
претендирането им от АПИ като възложител на работите по договора. Действително
с представеното по делото писмо от 21.03.2016г. възложителят е заявил, че
поради прогнози за дългосрочно затопляне на времето и ограничен бюджет следва
да бъде прекратена от 22.03.2016г. дейността по зимно поддържане на всички
републикански пътища. От една страна обаче от тази категория са изключени със
самото писмо пътни участъци с висока надморска височина, към които следва да се
счита и участъкът на който е настъпило процесното
ПТП. От друга страна, прекратяването на зимното поддържане не означава изцяло
преустановяване на поддръжката, а процесното ПТП е
настъпило вследствие на необозначено препятствие на пътното платно (дупка). Ето
защо въззивната жалба на ответника по обратния иск
срещу решението в частта, с която този иск е уважен, следва да се остави без
уважение като неоснователна, а решението- потвърдено и в тази част.
По
въззивната жалба на ищеца срещу решението по реда на
чл.250 от ГПК
Съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК, прибавянето на изтекли лихви
след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане
може да бъде заявено и след сроковете по чл. 214, ал. 1 ГПК. Ищецът може да
заяви искане за присъждане на изтекли след предявяване на иска лихви във всеки
един момент в хода на първоинстанционното
производство по делото до приключване на
съдебното дирене. След приключване на съдебното дирене, в устните
състезания по делото страните излагат становището си по фактическите и правни
доводи, въведени в хода на производството, без да могат да въвеждат нови
искания, да изтъкват нови факти или да представят нови доказателства - чл. 147 ГПК, поради което искане за присъждане на изтекли лихви не може да бъде въведено нито с устните състезания, нито в писмена
защита, представена в определен от съда подходящ срок при условията на чл.
149, ал. 3 ГПК (в този смисъл решение №
474/12 от 14.01.2013 г. по гр. д. № 1499/2011 г. на ІV г.о. ВКС). В случая
искането за присъждане на законна лихва върху главницата е направено от ищцата
с писмената защита, след приключване на съдебното дирене, поради което и не
следва да бъде уважено. Ето защо и въззивната жалба на
ищцата срещу решението по реда на чл.250 от ГПК е неоснователна, а последното
следва да бъде потвърдено като правилно.
При
този изход на спора никой от жалбоподателите няма право на разноски за въззивната инстанция.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№216062/13.09.2019г., постановено по гр.дело №27136/2016г. по описа на СРС, ГО,
45 с-в във всички обжалвани части.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.01.2020г., постановено по реда на
чл.250 от ГПК по гр.дело №27136/2016г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/