РЕШЕНИЕ
№ 2424
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330100831 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск предявен от „Креди Йес“ ООД
срещу E. Й. О. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 4332 лева, неплатен остатък по запис на заповед от 28.04.2020 г, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 26.10.2021 г. до окончателното
плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
по ч.гр.д. № 16844/2021 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
кредит от *** по силата на който на ответникът е предоставен заем от ищеца в размер на
3000 лева. Уговорена е възнаградителна лихва, като общо дължимата сума по договора за
заем е в размер на 4036.62 лева. В договора е предвидена и клауза за неустойка при
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 2461.38 лева,
което ответникът дължи. Общо дължимите суми по договора възлизат на 6498лева.
Крайният падеж по договора е 28.10.2021 г. За посочената сума в общ размер на 6498лева
като обезпечение е издаден процесния запис на заповед 28.04.2020 г. Твърди се
неизпълнение на част от сумата по договора за кредит в общ размер на 4332 лева, от които
2188.90 лева – главница, 1640.94 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, 502.16 лева – договорна лихва. Претендира сумата от 4332 лева въз основа на
записа на заповед, който обезпечавал посочените по-горе задължения.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска. Счита, че искът е неоснователен. Счита, че каузалното правоотношение е
недействително поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т10 ЗПК. Счита, че по договора не е
посочен реален ГПР. Счита, че клаузата за неустойка по договора е недействителна поради
противоречие с добрите нрави. Прави възражение за прихващане като платената от страна
на ответницата сума в размер на 820.44 лева, бъде приспадната от дължимата главница в
1
общ размер на 2188.90 лева. Иска се отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 16844/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Искът е предявен в срок
и е допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество.
По същество:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535
ТЗ, във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ
Предявено е в условията на евентуалност и възражение за прихващане от ответника с
правна квалификация чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи наличието на
редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане запис на
заповед от 28.04.2020 г. с издател ответника, настъпване на падежа на вземането. Да докаже,
че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземанията по договора за заем от ***,
включващ главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и при положително доказване от
страна на ищеца да докаже, че е погасен претендираният остатък от задълженията по
процесния запис на заповед. Следва да докаже, че е платил на ищеца по клаузата за
неустойка сума в размер на 820.44 лева.
С Определение от 12.04.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че е
издаден запис на заповед от 28.04.2020 г. с издател ответника, издаден в полза на „Креди
Йес“ ООД за сумата в общ размер на 6498 лева, платим на предявяване и предявен за
плащане на 29.04.2020 г., който запис на заповед е издаден във връзка с договор за заем от
*** Между страните няма спор, че ответникът е заплатил по клаузата за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по договора за заем от *** сума в общ размер на
820.44 лева.
С Протоколно определение от 09.06.2022 г. като безспорно между страните е
отделено, че са сключили договор за заем, въз основа на който е издаден процесния запис на
заповед, като ответникът е получил заемната сума по него.
Видно от приложеното по делото копие на запис на заповед /л.5 / ответникът Е.О.
безусловно се е задължил да плати на ищеца „Креди Йес“ ООД сумата в размер на 6498 лева
с падеж на предявяване. Посочена е датата на издаване – 28.04.2020 г., място на издаване,
място на плащане, има означение „запис на заповед“ в текста на документа, посочен е
конкретен единствен падеж на вземането, подпис на издателя. Записът на заповед е
предявена на издателя на 29.04.2020 г.
Съдът приема, че са налице всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535
ТЗ и записът на заповед е редовен от външна страна.
С исковата молба ищецът сам въвежда каузално правоотношение, за обезпечение на
което е издаден процесния запис на заповед, а именно договор за паричен заем от *** и
доколкото такова е въведено, същото става предмет на делото и подлежи на изследване.
Съгласно представения по делото договора за заем /л.6/, ищецът „Креди Йес“ ООД е
предоставил в заем на ответника Е.О. сума в размер на 3000 лева, платима в срок до
28.10.2021 г., на месечни вноски в размер на 224.26 лева. Уговорена е месечна договорна
лихва в размер на 3.33 % от заетата сума. По договора е уговорен ГПР в размер на 48.103 %
Страните не спорят, че между тях е сключен посочения договор за заем, както и че
2
ответникът е получил сумата в размер на 3000 лева. Получаването на сумата се установява
и от самия договор, в който в чл.4, ал.1 е посочено, че с полагането на подписа под договора
ответницата удостоверява получаването на сумата в размер на 30000 лева. Подписът не е
оспорен от ответника.
Безспорно между страните е че „Креди Йес“ ООД е финансова институция по
смисъла на чл.3 ЗКИ, като такава предоставя по занятие заеми, което се установява и от
вписания в Търговския регистър предмет на дейност на дружеството.
По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за потребителския
кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява потребителски кредит по смисъла
на чл.9 ЗПК.
Спорно по делото е дали договорът за заем е валидно сключен и дали се дължи
плащане по него на договорно основание.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2
ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г.
по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка са направени възражения от ответника, че процесния договор за заем е
недействителен на първо място, поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК,
доколкото не са посочени условията по прилагане на лихвения процент.
Видно от договора за заем, в чл.2, т.5 е посочен лихвеният процент по кредита, който
е 3.330 % фиксиран месечен лихвен процент по заема. Действително в договора няма
отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до
недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на
договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към
която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е общият размер на
дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно 10036.62 лева /разликата
между предоставения кредит в размер на 3000 лева и общо дължима сума по договора
4036.62 лева/, който размер е фиксиран за целия период на договора. Доколкото лихвата е
фиксирана за целия период на договора и същата не се променя, не зависи от някакви
фактори, предвидени в договора, не е необходимо да се посочват условията по прилагането
й, доколкото такива условия няма, не са предвидени в договора – лихвата е фиксиран размер
за целия срок на договора.
Предвид изложеното настоящия състав не споделя посочените от ответника
нарушения на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК.
По доводите за недействителност на договора за заем, поради нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит
следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Видно от чл.3, ал.5 от процесния договор в него е посочен годишния процент на
разходите в размер на 48.103 % и условията по прилагането му, а в т.7 и общият размер на
всички плащания по договора в размер на 4036.62 лева – включващ главница и
възнаградителна лихва, като видно от договора се приема, че именно възнаградителната
3
лихва формира ГПР. В чл.8 е посочен размера на дължимата неустойка при неизпълнение
на договорно задължение. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря
на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е
относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите за
вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си
недействителност на целия договор. Също така обстоятелството дали предвидената в
договора неустойка следва да бъде включена в ГПР е въпрос относим към действителността
на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в
разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да са
включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са недействителни.
Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно
която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,
надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
Следва да се посочи, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който
следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, а по своята
същност е обезщетение за неизпълнение. Друг е въпросът дали не е предвидено това вземане
като неустойка с цел да се заобиколят ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което също се
преценява самостоятелно и за отделната клауза, а не във връзка с целия договор.
В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая
ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се
променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при
изчисление на ГПР, доколкото такива няма.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 48.103 %, ако в него е включена само
възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за
параметрите на договора и задълженията му по него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на
промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква неустойка, за
какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания
по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да
връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, както
беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към
чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви
задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи
създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е
посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени
всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата за
неустойка.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и
разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е
недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира
това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Към договора за кредит има погасителен план, подписан от ответника /л.7/, в който е
посочен размера на вноските, техния брой, периодичност на плащане и падежна дата. Тъй
4
като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички
вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в
това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация
следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени
проценти, каквито не се установяват в случая.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, подписан от ответника,
предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7, ал.2 от ОУ/,
право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.4, ал.4 ОУ/,
право да се откаже от договора /чл.7, ал.3 ОУ/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора
е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от
ответника.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само посочените
от страна на ответника основания за недействителност на договора за заем, а и не са налице
нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до недействителност
на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.
С исковата молба е уточнено, че вземането в общ размер от 4332 лева, дължимо по
процесния запис на заповед е формирано от сума в размер на 2188.90 лева – неплатена
главница по договора за кредит, 502.16 лева – неплатена възнаградителна лихва по договора
за кредит и 1640.94 лева – непогасена неустойка по чл.8 от договора за кредит.
По вземането за главница по договора:
В тежест на ответника е да докаже заплащане на вноските за главница за целия
период на договора. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника. Предвид което съдът приема, че по договора за кредит е
останала непогасена главница в размер на 2188.90 лева, което не е оспорено от ответника.
По вземането за възнаградителна лихва по договора:
Съдът следи служебно за неравноправния характер на отделните клаузи от договора –
в случая клаузата за възнаградителна лихва. В тази връзка видно от договора за кредит в
него е предвиден фиксиран месечен лихвен процент от 3.330 %. Няма пречка страните да
уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира,
5
че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод
достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и
рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и
автономията на волята. Размерът на договорната лихва за целия период на договора е в
размер на 1000 лева, размерът на отпуснатия кредит е 3000 лева, кредитът е отпуснат за срок
от 18 месеца – не кратък период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че
размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който
поема същият като небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба,
която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност и на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото е единствения разход предвиден в ГПР.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, като
неблагоприятните последици от недоказване на този факт са за ответника. С оглед
изложеното съдът приема, че сумата в размер на 502.16 лева – възнаградителна лихва за
периода 29.10.2020 г. до 28.10.2021 г. е дължима.
По вземането за неустойка по договора за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение:
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните
правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II
т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г.
по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.
на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 2461.38 лева. Така
предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
6
представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока, надвишаващ размера на
отпуснатия кредит.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Поради което същата
противоречи и на добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че за ответника не е възникнало задължение да
заплаща неустойка в размер на 1640.94 лева по договора и за тази сума искът ще се
отхвърли, като неоснователен.
По възражение за прихващане на ответника с правна квалификация чл.55,
ал.1 ЗЗД.
По делото се установи, че по договора за заем е платена сума за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 820.44
лева. Доколкото съдът прие, че тази клауза за неустойка е недействителна, то платените по
нея суми от ответника са недължимо платени и същият има насрещно вземане срещу ищеца
за посочената сума. Сумата в общ размер от 820.44 лева, с оглед изрично направения избор
от ответника, ще се приспадне от дължимата главница по договора за заем, обективирана и в
записа на заповед. След прихващането с недължимо платената сума остава дължима
главница в размер на 1368.46 лева /2188.90 – 820.44 = 1368.46/.
7
С оглед изложеното предявения от ищеца иск ще се уважи за сума в размер на
1870.62 лева /включващ дължима главница 1368.46 лв. и договорна лихва – 502.16 лв./,
неплатен остатък по запис на заповед от 28.04.2020 г., издаден като обезпечение на договор
за заем от 28.04.2020 г., а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от
4332 лева искът ще се отхвърли, като неоснователен за сума от 1640.94 лева и за сума от
820.44 лева, поради погасяване чрез прихващане на вземане на ответника, недължимо
платена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение по чл.8 от договор за заем от ***.
Като законна последица от уважаване на иска, ще се уважи и претенцията за законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК – 26.10.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
От страна на ищеца са представени доказателства за направата на разноските в
исковото производство за ДТ в размер на 86.64 лева, от които съгласно чл.78, ал.1 ГПК ще
се присъди сума в размер на 37.41 лева, съразмерно с уважената част от претенциите.
В заповедното производство са направени разноски 86.64 лева – държавна такса и
550 лева - адвокатско възнаграждение. Общо разноски в заповедното производство - 636.64
лева, от които като съобразно уважената част от претенцията ще се присъдят разноски в
размер на 274.91 лева.
Ответникът се е представлявал в заповедното производство от адв. Е. И., като се
претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, в която връзка е представен договор за
правна зашита и съдействие. На основание чл.6, ал.5 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждение, съдът определя адвокатското възнаграждение на адв. Е. И.
в размер на 50 лева, от които съразмерно с отхвърлената част от исковете ще се присъди
сума в размер на 28.50 лева.
Адв. Е. И. е представлявала ответника и в исковото производство, като и за него се
претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, в тази връзка е представен договор за
правна помощ и съдействие. Съдът определи адвокатското възнаграждение на адв. И. в
размер на 533.24 лева, на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, от която сума, съразмерно с
отхвърлената част от иска, ще се присъди сума в размер на 303 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Креди Йес“ ООД, ЕИК 20068845, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Лозарска“ № 12, представлявано от В. И. - У. сумата в размер на 1870.62 лева, неплатен
остатък по запис на заповед от 28.04.2020 г., предявен за плащане на 29.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 26.10.2021 г. до
окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 16844/2021 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения размер от 1870.62 лева до пълния предявен размер от 4332 лева
дължима сума по запис на заповед от 28.04.2020 г., от които за сума от 1640.94 лева, като
8
неоснователен, а за сума от 820.44 лева поради погасяването чрез прихващане на вземане на
Е. Й. О., ЕГН ********** спрямо „Креди Йес“ ООД, ЕИК 20068845, недължимо платена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по
чл.8 от договор за заем от ***, за чието обезпечаване е издаден запис за заповед от
28.04.2020 г.
ОСЪЖДА Е. Й. О., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Креди Йес“
ООД, ЕИК 20068845, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12,
представлявано от В. И. - У., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 37.41 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 274.91 лева – разноски по ч.гр.д. №
16844/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 20068845, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В. И. - У. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.
И., с личен № **********, вписана в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер
на 303 лева - адвокатско възнаграждение за исковото производство и сума в размер на 28.50
лева – адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 16844/2021 г. на ПРС, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
9