РЕШЕНИЕ
№ 1856
[населено място] , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110125894 по описа за 2021 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от В. П. М., с която срещу
[фирма] е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 1 250 лева, предявен като частичен от иск в пълен
размер от 1 657,14 лева, представляващи цена на топлинна енергия в периода месец 05.2019
г. – месец 04.2020 г., доставена до топлоснабден имот – апартамент № 44, находящ се в
[населено място], [жк], [жилищен адрес], с аб.№[номер].
Ищецът поддържа твърдения, че за недвижим имот, представляващ апартамент № 44,
находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес], ответникът е открил на нейно име
партида с аб.№[номер], по която е начислил задължения по главница за доставена топлинна
енергия в периода месец 05.2019 г. – месец 04.2020 г. в размер на общо 1 657,14 лева. Желае
признаване за установено, че не дължи от начислената сума част в размер на 1 250 лева,
поради липса на облигационна връзка между страните, липса на доставка топлоенергия на
начислената стойност, евентуално поради погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона тригодишен давностен срок.
Твърди да няма качеството на потребител, но дружеството поддържа в информационната си
система по партида на имота посоченото задължение и при поискване предоставя справка за
него. Твърди дружеството да е издало фактура № [номер], в която е включило задължения за
стари периоди. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
1
като неоснователен. Твърди ищецът да има качеството на потребител и да е сключила
договор за доставка на топлинна енергия до имота през исковия период и дължи цената на
доставената такава. Прави доказателствени искания, представя документи и претендира
разноски.Твърди да не е дал повод за завеждане на иска, претендира разноски по реда на
чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно чл.235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно в съдебната практика, че юридическият факт, изключващ
съществуването, прекратяването или погасяването на спорно материално право на вземане
може да бъде заявен с иск или възражение, а редът, по който длъжникът се защитава, зависи
от неговия собствен избор (така решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012
г., IV г. о., ГК, т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС). Правният
интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в
които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му
сфера. В конкретния случай се твърди начисляване и претендиране на недължими суми от
ищеца. Ответникът твърди начислените суми да са дължими. На името на ищеца е издадена
фактура, представляваща покана за плащане, поради което за М. съществува правен интерес
от провеждане на иска, с който да установи, че част от тази сума не се дължи. Предвид
изложеното предявеният иск се явява допустим.
При предявени от ищеца отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, че
определена парична сума не се дължи, в тежест на ответника е да докаже наличието на свое
валидно и изискуемо вземане в оспорения размер, включително, че страните се намират в
облигационни правоотношения по повод доставка на ТЕ до посочения имот, доставена е ТЕ
за начислената стойност, претендираните вземания съществуват и са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността за погасяване на вземанията.
От представения с писмения отговор на ответника договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 8, том I, рег.№361, дело № 10/2010 г. на С. М., нотариус рег.№ [номер] на
НК, се установява, че на 02.02.2010 г. В. Ж. М. и ищеца дарили на сина си И. В. М.
собствеността на придобития от тях по време на барака им апартамент № 44, находящ се в
[населено място], [жк], [жилищен адрес], запазвайки си пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху дарявания имот. От представеното удостоверение за наследници №
001037/30.08.2011 г. се установява, че на 21.08.2011 г. настъпила смъртта на дарителя М..
Видно от приложеното на л.19 заявление – декларация на 21.08.2018 г. ищецът пожелала
откриване на партида, по която да бъде отчитана доставената до апартамент № 44 топлинна
енергия на свое име. От представените по делото фактури се установява, че молбата е била
удовлетворена и на името на ищеца е открита партида с аб.№[номер] за процесния имот, по
която са начислявани задължения на топлинна енергия през исковия период. Преценени в
съвкупност събраните по делото доказателства налагат единствено възможния извод, че
възражението на ищеца за отсъствие на облигационна връзка между страните е изцяло
2
неоснователно.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ облигационната връзка – договор за продажба на ТЕ се
създава по силата на закона със страни топлопреносното дружество и собственика или
носителя на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Имотът е придобит от ищеца
и нейния съпруг, видно от нотариалното удостоверяване, по време на брака на двамата
дарители и при липсата на други твърдения и доказателства следва да се приеме, че е
притежаван от тях при режим на бездялова имуществена общност. След смъртта на съпруга
си ищецът е останала единствен вещен ползвател на целия имот и в това си качество се
явява потребител на топлинна енергия, респективно задължено лице за заплащане на
стойността на доставената до този имот такава през исковия период, още повече, че същата
изрично е заявила желание за нейното закупуване. Собственикът е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е
носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и
да се разпорежда с вещта. В случаите когато по отношение на топлофицирания недвижим
имот е учредено вещно право на ползване, законодателят ангажира отговорността само на
ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, т.е.
отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна-първият ще
отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва ползвател /по силата на
вещно или облигационно правоотношение/. Това е така, тъй като само на ползвателя, а не и
на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, поради което именно
ползвателят притежава качеството на потребител на топлинна енергия и дължи изпълнение
на задължението за заплащане на стойността на доставената в имота ТЕ. Доколкото
съгласно чл.57, ал.1 ЗС ползвателят е длъжен да заплаща разноските, свързани с ползването,
то задължението за заплащане на доставената до имота топлинна енергия е на вещният
ползвател. По делото не се твърди и доказва учреденото вещно право на ползване на
ответника да е погасено на някое от визираните в разпоредбата на чл.59 ЗС основания. Не се
установява и правото на ползване да е упражнявано от собственика.
По делото не е спорно и се установява, че процесният имот е бил топлофициран и
сградата – етажна собственост по местонахождение на същия е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Доказва се от представения договор № 61/04.11.2013 г. и протокол
от общо събрание на етажната собственост по местонахождение на процесния имот от
04.02.2012 г. и издадената индивидуална справка за отопление и топла вода от 30.06.2020 г.,
че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от [фирма].
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ от топлопреносното предприятие на
потребители на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена), публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите.
Спор не е формиран между страните и по делото се доказва, че на 31.07.2020 г.
3
ответното дружество е издало на името на ищеца фактура № [номер], в която е отразено
задължение в размер на 2 159,50 лева за топлинна енергия за отопление и топла вода за
периода месец 05.2019 г. – месец 04.2020 г., доставена до апартамент № 44 със срок за
плащане 14.09.2020 г. Не се твърди и установява сумата да е била заплатена.
От приетата справка за отопление и топла вода се установява, че през исковия период
в имота е начислено ползване на топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо топлоснабдяване, определено на база служебен отчет
поради неосигурен достъп за един потребител.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника, комуто е доказателствената
тежест, по какъв начин е извършено дяловото разпределение, от колко на брой
индивидуални разпределители за разход на отопление, по какъв начин е изчислено
начислено количеството топлинна енергия за отопление на имот, отговаря ли начисленото
количество топлинна енергия по компоненти на действащата през периода нормативна
уредба в областта на енергетиката, отчислявани ли са технологични разходи за сметка на
ответника, налице ли е съобразяване на нормативно определения разход на денонощие за
едно лице при определяне на количеството топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. По делото не са ангажирани доказателства през исковия периода до
ползвания от ищеца имот да е извършена реална доставка на топлинна енергия на
начислената стойност или да е налице основание за приложение на компенсаторен
механизъм, който предвижда задължение за ищеца като потребител за начисленото
количество топлинна енергия. Въпреки указаната му доказателствена тежест, уваженото му
доказателствено искане и предупреждението за последиците от неизпълнение на
разпореждането за внасяне на депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатата
експертиза до изтичане на предоставения срок, а и до края на насроченото открито съдебно
заседание, доказателства за внесен депозит не са ангажирани.
От представения по делото констативен протокол се установява, че на двете дати за
отчет до процесния имот не е бил осигурен достъп, но не са ангажирани доказателства
(протоколи) дали тези дати са били надлежно предварително обявени на потребителите.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за вземанията за потребена ТЕ,
съдът намира, че е приложим тригодишен давностен срок, тъй като се касае за трайни,
периодични плащания според чл.111, б."в" ЗЗД, които потребителите е следвало да заплащат
на месечни вноски /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г., ОСГТК на ВКС/.
Изискуемостта на вземането за топлинна енергия за исковия период, съобразно
приложимите в него момент общи условия / Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във в. „Монитор“ през месец 07.2016 г. /, настъпва след изтичане на
четиридесет и петдневен срок след периода, за който се отнасят, поради което възражението
за изтекъл погасителен давностен срок е неоснователно.
Поради отсъствието на доказателства за доставка на топлинна енергия на
4
начислената стойност и задължение за заплащане на такава при приложение на нормативно
разписан компенсаторен механизъм исковата претенция подлежи на уважаване.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в производството съобразно
уважената част от исковете.
Не е налице признание на иска, поради което отсъстват изискуемите от разпоредбата
на чл.78, ал.2 ГПК предпоставки за възлагане на сторените в производството разноски в
тежест на ищеца, каквото искане е направено още с писмения отговор.
Ищецът е реализирал разноски в размер на 50 лева за заплащане на държавна такса.
В производството на ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ на основание
сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за
предоставяне на безплатна помощ е чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. С оглед на това е
налице предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в производството
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое
от основанията по чл.38, ал.2 ЗАдв., като наличието на посоченото основание не се нуждае
от доказване. С оглед цената на иска, отсъствието на фактическа или правна сложност на
делото, наличието на изобилна съдебна практика по сходни казуси, провеждане на едно
съдебно заседание по делото, то на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъден минималния размер на адвокатското възнаграждение в минималния размер по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 317,50 лева. Не са ангажирани доказателства процесуалният
представител да е регистриран по ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. П. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес [населено място], [улица], офис - партер, срещу [фирма], ЕИК: [ЕИК] със
седалище и адрес на управление [населено място], [улица], отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че В. П. М. не дължи на [фирма] сумата от 1 250 лева,
предявен като частичен от иск в пълен размер от 1 657,14 лева, представляваща цена на
топлинна енергия в периода месец 05.2019 г. – месец 04.2020 г., доставена до топлоснабден
имот – апартамент № 44, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес], с аб.
№[номер].
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, [фирма], ЕИК: [ЕИК] със седалище и адрес
5
на управление [населено място], [улица], да заплати на В. П. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес [населено място], [улица], офис - партер, сумата от 50 лева, представляваща
разноски за тази съдебна инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК във вр. чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., [фирма], ЕИК: [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],
да заплати на адв. К. И. Б. от РАК с адрес на практика [населено място], [улица], ет.1, офис –
партер, сумата от 317,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за тази съдебна
инстанция.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6