№ 101
гр. Б., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20211200900064
по описа за 2021 година
и за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. В. М. и З. А.
М., двамата от гр.Б., ул.“О.“ № 8, в качеството на съдружници в СД„М. -3“
ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Г.Л.“ № 8,
представлявано от И. В. М., действащи чрез пълномощник адв.Г. Ю. срещу СД
„М. -3“ ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Г.Л.“ №
8, представлявано от И. В. М. с искане – за прекратяване на СД „М. – 3“ , ЕИК
************, поради поведение на съдружника И. В. М., изразяващо се в
това, че умишлено и с груба небрежност не изпълнява свои задължения по
учредителния договор, а именно тези по т.5.1 от учредителния договор – за
управление на дружеството по взаимно и единодушно съгласие на всички
съдружници, като за това се съставя протокол, подписан от всички тях; по
т.6.2 от Учредителния договор - за осъществяване на дейност в рамките на
регистрирания предмет, да работят добросъвестно и с грижата на добър
стопанин за развитието на фирмата, да спазва норматИ.ите разпоредби,
отнасящи се до дейността на фирмата, вкл. и тези по ценообразуването и по
т.8.1. от учредителния договор – паричните постъпления на фирмата се
формират от получените суми от извършени услуги, продажби или други
дейности по предмета на фирмата … печалбата се разпределя между
съдружниците, съобразно количеството и качеството на положения от всеки
1
съдружник труд ежемесечно, за което се съставя протокол, подписан от
тримата…“, действа протИ.интересите на дружеството, като не изпълнява
задълженията по учредителния договор – по т.5.1, по т.6.2 и по т.8.1 от
учредителния договор – правно основание чл.95, ал.1 ТЗ вр. с чл.93, ал.1, т.7
ТЗ.
С последно поправената искова молба с вх.№ 11369/11.09.2023г., ищците П.
и З. М. по същество поддържат само следните твърдения: Твърдт, че към
датата на подаване на иска са съдружници в ответното СД „М. -3“,
представлявано от П. и И. М., заедно и поотделно. Твърдят, че повече от пет
години нямат информация за дружествените работи, тъй като управителят В.
М. отказва да ги допусне до дружествените работи. Сочат, че с нарочни
уведомления от 19.04.2019 г. и на основание чл.9.2 от учредителния договор
предприели действия по уведомяване на дружеството, че го напускат. С
покана от 24.04.2019 г., връчена при отказ, поканили И. М. на общо събрание
на съдружниците, в кантората на адв.Г. Ю., на 13.05.2019г. от 10.00 часа, на
което да бъдат уведомени и взети решения по шест въпроса /конкретно
посочени в ИМ/. Уведомленията и поканата била връчени на И. М. на
27.05.2019 г.
Твърди се в молбата, че общо събрание било проведено на 05.06.2019 г., на
което И. М. не се явил. На събранието било взето решение за ново общо
събрание, което да се проведе на 24.07.2019 г. от 10.00 часа.Поканата до И. М.
за това ново общо събрание била връчена на 11.06.2019 г. Твърди се, че на
24.07.2019 г. било проведено общо събрание, на което присъствали и тримата
неограничено отговорни съдружници като И. М. бил представляван от
пълномощник. Сочи, че събранието започнало час по-късно, поради неявяване
в първоначално определения час на И. М.. Дневният ред бил съобразен с
връчената на последния покана и решение от 05.06.2019г. Сочи се в молбата,
че съгласно протокола от общото събрание, И. М. направил признание, че е
подавал до ТР от името и за сметка на дружеството ГФО, които разписвал без
да има право и без да е упълномощаван. По други от поставените въпроси -
т.3, т.4, т.5 и т.6, съдружникът И. М. не дал адекватен отговор на поставените
на разискване въпроси. На въпрос т.7 И.М. признал, че е подписвал всеки един
от двамата съдружници, без да ги уведоми предварително за това и без
същите да са го упълномощавали, както и че пет години преди датата на
2
събраните другите съдружници нямат достъп до фирмата, и в който са
плащани всички задължения на дружеството, данъци, такси, заплати и
осигуровки. На събранието станало ясно, че И. М. сключил от името и за
сметка на дружеството договор за наем на партерните обекти и на движими
вещи, находящи се в същите обекти, собственост на тримата съдружници, с
третото лице „К. И. ЕООД, което е собственост на един от синовете на И. М..
Ищците твърдят, че не са получили суми, нито са уведомявани за дължимите
по този договор за наем суми на дружеството/ответник/. Твърди се, че на това
общо събрани били взети решения за прекратяване участието/съдружието на
ищците в дружеството-ответник, двамата били освободени като неограничен
отговорни съдружници и управители, и представители на дружеството.
Твърди се, че поради отказа на И. М. да предостави изисканите му счетоводни
документи, на проведеното общо събрание не е определена стойността на дела
от имуществото на всеки от двамата съдружници, както и да бъде определен
начина, по който да бъдат изплатени дяловете на напускащите съдружници.
На общото събрание било взето решение за прекратяване на дружеството,
съдружникът П. М. бил избран и назначен за ликвидатор, било прието
съдържанието на договор за възлагане на управлението на дружеството на
ликвидатора.
С поправената искова молба се поддържа твърдението, че независимо от
проведеното общо събрание не е могло да бъдат взети решения за
прекратяване участието на П. и З. М. в събирателното дружество, тъй като не
било налице единодушие на участващите и гласуващи съдружници и това
решение не може да се впише в ТР.
Твърди се, че при вземане на решение за прекратяване на дружеството
съдружникът И. М. е заявил, че няма да гласува и си тръгва и така не е могло
да бъде взето съобразено с изискването на закона и учредителния акт на
дружеството решение за прекратяването му.
Твърди се липса на единодушие при обсъждането на всеки един от
въпросите от дневния ред и съдружника П. М. не е могло да бъде избран за
ликвидатор и прието съдържанието на договора за възлагане на управлението
на СД на ликвидатора.
Сочи се, че на 24.07.2019г. не е могло и не са били взети решения за
прекратяване членството на ищците като съдружници в СД и за прекратяване
3
на СД, както и такИ. решения не са били вписани в ТР, а СД продължава да
съществува, управлява се еднолично от съдружника И. М., останалите
съдружници са игнорирани от дружествените дела, нямат достъп до обектите
на дружеството, до книгите на СД и др., като се твърди, че ищците
продължават да са съдружници в дружеството, няма подадено заявление за
напускане, както е не е взето решение за напускане за двамата ищци.
Твърдят, че на 16.08.2016 г. в ТР е вписан представен от И. М. ГФО за
2016г., след като последният е представил протокол от общо събрание на
съдружниците, който не е подписан от ищците и за което последните двама не
са упълномощавали И.М.. Твърдят, че не са присъствали на общо събрание на
съдружниците от 26.03.2017 г. и не са подписвали протокол от такова
събрание. Навеждат подобни твърдения и във връзка с вписването на ГФО за
2017 г., 2018 г. и 2019 г. Твърдят, че към заявлението за вписване на ГФО за
2020 г. е представена декларация по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел с невярно съдържание в частта относно
данните, че представените за вписване ГФО са приети от общото събрание на
съдружниците. При справка в Разплащателната агенция към ДФЗ ищците
били уведомени, че на дружеството редовно били изплащани суми, за
размерите на които не били уведомени. Сочи се, че И. М. лишил ищците от
възможността да ползват имотите -собственост на дружеството, както и от
печалбата, генерирана от тези имоти.
С гореизложеното се обосновава позиция, съгласно която дружеството -
ответник не се управлява по взаимно и единодушно съгласие на всички
съдружници, ищците като съдружници не са ангажирани с целта на
дружеството, поради което нямат интерес същото да продължи да съществува.
Твърди се, че съдружникът И. М. умишлено и с груба небрежност не
изпълнява своите задължения по учредителния договор, не работи
добросъвестно и с грижата на добър стопанин за развитието на фирмата,
разпорежда се с имуществото на дружеството протИ.неговите и на ищците
интереси.
С изложеното обосновават искане за прекратяване на СД „М. -3“ ЕИК
************ поради поведение на съдружника И. В. М., който умишлено и с
груба небрежност не изпълнява своите задължения по учредителния договор -
4
тези по т.5.1, т.6.2 и т.8.1. от Учредителния договор, действа протИ.интересите
на дружеството като не изпълнява задълженията по т.5.1, т.6.2 и т.8.1. от
Учредителния договор, и нормите на чл.86 и чл.87 от ТЗ.
Препис от поправената искова молба е връчена на ответната страна, която
поддържа първоначалните оспорвания, но във връзка с поправената искова
молба отново подробно се аргументира тезата за недопустимост на иска с
твърдението, че ищците не са актИ.олегитимирани до подават иск за
прекратяване на дружеството, с какъвто разполага само съдружник. Изтъква
се, че ищците към датата на подаване на иска нямат качеството на
съдружници. Твърди се, че на проведеното на 24.07.2029г. ОС с мнозинство е
взето решение за прекратяване участието на ищците като съдружници.
Изтъква се, че съгласно чл.5.1. от Учредителния договор условието за взимане
на решенията с пълно мнозинство е относимо само по отношение на
управлението на дружеството, но не и приемане на решения за дейността му,
поради което се сочи, че на основание чл.87 ТЗ решенията се взимат с
мнозинство.
Оспорва се пасИ.ата легитимация по иска по чл.95, ал.1 ТЗ, като се
поддържа, че ответна страна следва да са останалите съдружници, а не СД.
При евентуалност от неуважаване на съображенията за допустимост искът
се оспорва като неоснователен.
Изложените в исковата молба факти се оспорват изцяло. Поддържа се, че от
16.12.2013 г. отношенията между ищците и И. М. са влошени. Сочат се
конкретни действия на ищците по отчуждаване на имущество - крави ,
собствени на дружеството, като насрещната престация са задържали за себе
си. Твърди се, че ищците се дезинтересирали от дружествените работи и
действат протИ.интересите на дружеството. Твърди, че в случая не е налице
никоя от хипотезите на чл.95 от ТЗ. Оспорва твърденията за недопускане на
ищците до работата, книжата и счетоводните документи на дружеството, за
виновно неизпълнение на вменените на ответника с учредителния договор
задължения, за действия протИ.интересите на дружеството. Сочи, че между
страните в лично качество съществуват спорове за собственост, които не могат
да разрешат. Твърди, че дружеството не е страна -заемополучател по договори
за заем и няма задължения към трети лица, с което се обосновава теза, че И.
М. е полагал грижата на добър стопанин в развитието на фирмата, не е
5
действал протИ.интересите на дружеството, не е допринесъл за спиране на
дейността. Изтъква се закупуване през 2022г. на имот на името на
дружеството, за което ищците не са изплатили своя дял.,
Твърди, че за всички изложени обстоятелства ищците са уведомени със
съобщение по телепоща от 26.06.2019г., както и че същите не са направили
нищо относно поемане на задълженията им към дружеството. С изложеното
обосновава искане за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.
Претендира съдебни разноски. Прави доказателствени искания - за разпит на
трима свидетели; за събиране на приложените към отговора писмени
доказателства.
С допълнителната искова молба ищците поддържат основното твърдение,
че са съдружници в събирателото дружество и към датата на подаване, както
на първоначалната, така и на настоящата ДИМ при подробно аргументиране
на тезата, че на проведеното на 24.07.2019г. такИ. решения валидно не са били
взимани, респ. не са били вписани в ТР. Поддържа се, че и към подаване на
допълнителната искова молба ищците не са упражнили законосъобразно
потестатИ.ото си право да напуснат доброволно СД като съдружници. Всички
останали факти и обстоятелства, поддържани с първоначалната искова молба
се изтъкват отново.
В срока за отговор на ДИМ от ответната страна е постъпил такъв , с който
изцяло се поддържат основните оспорвания, както по допустимостта на иска,
така и по съществото на спора.
Предвид направените от ищците уточнения в поправената искова молба и
отговорите към нея доклада по делото е допълнен, както следва: с в т. 1,
съобразно твърденията и обстоятелствата, въз основа на които произтичат
претендираните права и възражения на страните, изложени в
обстоятелствената част на настоящия акт, както и в т.5 – относно указаната
доказателствена тежест . Доклада е изменен и допълнен с последно
поддържаните от ищците твърдения, че към датата на подаване на иска и към
настоящия момент имат качеството на съдружници в СД, като за
освобождаването им не било взето валидно решение на ОС , проведено на
24.07.2019г. Поддържат и признават факта, че на 19.04.2019г., на основание
чл.9.2 от учредителния договор са предприели действия по уведомяване на
дружеството, че го напускат, но въпреки това поддържат тезата, че поради
6
липса на валидно взето на 24.07.2019г. решение с единодушие от всички
съдружници на дружеството не са били освободени от него като съдружници,
както и поради това не било взето валидно решение и за прекратяване на
дружеството. Едновременно с това се поддържа твърдението, че към датата на
подаване на исковата молба, както и по- късно няма подавано от тях заявление
за напускане на дружеството, няма взето решение за напускане и нито един от
ищците не е упражнил правото си за доброволно напускане на СД.
В отговора и по поправената искова молба от ответната страна е поддържано
твърдение за недопустимост на иска, поради липсата на качеството на ищците
на съдружници в СД към датата на подаване на исковата молба, поради
упражнено от тях право на напускане.
По делото са приети писмени и са събрани гласни доказателства. Анализът
им сочи на следното от фактическа страна:
Видно от представената справка за актуално състояние на СД “М.-3“, с ЕИК
************, а и от справка в ТР по ЕИК, на основание чл.23, ал.6 от
ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че процесното събирателно дружество се състои
от трима неограничено отговорни съдружници – П. В. М., И. В. М. и З. А. М..
Вписано е обстоятелството, че и на тримата е възложено управлението –
заедно и поотделно, а представители на дружеството са П. В. М. и И. В. М..
Ищците П. и З. М. са адресирали до И. М. уведомления, с които на
основание т.9.1 от учредителния договор го уведомяват, че напускат
дружеството. Тези две уведомления са били връчени на И. М., ведно с
нотариална покана /л.22-25, том 1/ за свикване на Общо събрание на
дружеството на 13.05.2019г., чрез нотариус, като е отразено, че неразделна
част от поканата са и двете уведомления за напускане на СД.
На 11.06.2019г. чрез нотариус на И. М. е връчена нова нотариална покана с
рег.№ 1769 от П. и З. М. за свикване на ново ОС на 24.07.2019г. В поканата в т.
9 се съдържа проект на решение, с което ищците са поискали да бъдат
освободени като съдружници в СД и освобождаването им от отговорност, в
т.10 се съдържа покана за вземане на решение за определяне стойността на
дела от имуществото и реда и начина на изплащане на дяловете на
напускащите съдружници, а в т.11 се съдържа точка за вземане на решение за
прекратяване на дружеството.
На 24.07.2019г. е проведено ОС на съдружниците на дружеството, в което са
7
участвали лично З. и И. М., а П. М. е бил представляван от пълномощник В.
М.. На това събрание са гласувани решенията, предложени като проект на
дневен ред с връчената на 11.06.2019г. покана. Така е гласувано и
предложеното под т.9 решение . За решението по тази точка /за прекратяване
участието на ищците като съдружници, на основание чл.93, т.6 ТЗ вр. с чл.9.2
от дружествения договор/ е отразено, че са гласували П. М., чрез
пълномощник и З. М.. В протокола също така е отразено, че съдружника И. М.
се е запознал с приложената към протокола нотариална покана и приложени
като неразделна част към нея два броя уведомления, с рег.№ 1429/08.05.2019г.
, том №1, № 44 на нотариус К. /л.22-25, том1, съдържащи изявления на
ищците, адресирани до другия съдружник, за освобождаването им като
съдружници/. В протокола е отразено вземане на решение № 7 – за
прекратяване на СД, за което отново са гласували само двамата ищци, а И. М.
е отказал. Взето е решение за определяне и назначаване на ликвидатор и
упълномощаването му с договор за управление. С други думи, в протокола от
24.07.2019г. е отразено изявление на двамата ищци, че искат напускане като
съдружници и изявления от всеки от тях с искане за прекратяване на
дружеството, като под всяко изявление се съдържа и подпис от ищците.
Според учредителния договор от 28.11.1990г. в Раздел IХ, в т.9.2 е уредена
хипотеза на напускане на съдружник – „всеки съдружник има право да
напусне фирмата, като отправи писмено предизвестие до останалите
съдружници и след като изпълни всички поети към фирмата и клиентите
задължения. Срокът на предизвестието е един месец и промяната се
регистрира в ОС Б.. Всички непродадени стоки от сделки , сключени с
напусналия съдружник са за негова сметка“. В договора не е уредена хипотеза
за продължаване дейността на дружеството при напускане на съдружник.
Така установеното сочи на следните правни изводи:
По процесуалната допустимост на иска: По въпросите - дали ищците имат
качеството на съдружници, към момента на завеждане на иска за
прекратяване на събирателното дружество, и дали дружеството е прекратено,
като последица от действията на напусналите съдружници - веднъж за
прекратяване на членственото им правоотношение и втори път за
прекратяване на самото дружество, предвид разпоредбите на закона и
учредителния договор, съдът следва да се произнесе с решение, тъй като те са
8
по съществото на спора и предявеният иск е с правно основание чл.95, ал.1 от
ТЗ вр. с чл. 93, т.7 от ТЗ /така определение № 952/07.04.2025г., постановено по
в.ч.гр.д.№ 17/2025г. по описа на АС С определение №441 от 01.07.1994г. по
ф.д.№17/1994г., V Г. О. на ВС/. Искът е допустим дори СД да е прекратено с
изтичането на 6 – месечният срок по чл.94 ТЗ, ако в този срок не е поискано
от съдружник вписване на настъпилия факт на прекратяване в ТР /решение
№25 от 29.01.2004г. по гр.д.№393/2003 г., ТК на ВКС/.
По изложените аргументи искът следва да се счете за процесуално
допустим.
По същество:
Правната квалификация на спора се прави от съда въз основа на
твърдението от ищеца факти и обстоятелства, въз основа на които поддържа
искането си за защита. В случая искът следва да се квалифицира по чл.95, ал.1
от ТЗ вр. с чл. 93, ал.1, т.7 от ТЗ.
Съгласно чл.80 ТЗ правоотношенията между съдружниците се уреждат по
реда на чл.76 и сл. ТЗ, освен ако друго не е уредено в учредителния договор, с
изключение на чл.87 ТЗ. Следователно за прекратяване на членството в
дружеството и напускането на съдружници следва да се прилагат правилата,
според учредителния договор от 28.11.1990г., който обвързва съдружниците.
Според този договор - за напускане на съдружник в процесното СД е
достатъчно да се подаде писмено предизвестие до останалите съдружници и
да изтече едномесечен срок от подаването му. За настъпване на правния ефект
от напускането не е необходимо осъществяването на допълнителни факти и
условия.
С подаване на заявление за напускане, като доброволен акт, по същество
двамата ищци са упражнили едно свое потестатИ.о субектИ.о право. С
упражняването му същите са предизвикали правна промяна, която като
последица се е изразила в прекратяване на членственото им правоотношение в
дружеството с изтичането на 1- месечния срок на отправеното от тях до
другия съдружник предизвестие. Не е необходимо вписване на това
напускане, тъй като вписването не е конститутИ.н елемент от фактическия
състав по упражняване на това субектИ.о право. Вписването има отношение
между дружеството и третите лица, но не и по отношение вътрешните
отношения между съдружниците. В т.9.2 от учредителния договор е уредена
9
хипотеза на правопрекратяващо членствено правоотношение в събирателно
дружество потестатИ.о право, което всеки един съдружник може да упражни с
едностранно волеизявление. Напускането, което в случая е упражнено от
ищците, е различно от фактически състав на освобождаване на съдружник.
Последното е отделно и самостоятелно основание за прекратяване на
членство и не е свързано с упражняване на право и на свободно формирана
воля, а с преценка на други обстоятелства, упражнява се по инициатИ. на
другите съдружници. Правото на доброволно напускане е друго
самостоятелно основание за прекратяване на членство и рефлектира върху
качеството на съдружник на упражнилото го лице /така Решение № 51 от
10.06.2002г. на БАС по т.д.№ 123/2021г./.
За да настъпи правния ефект на упражненото от ищците П. и З. М. право на
напускане на дружеството не е необходимо вземане на решение на ОС на СД.
СД е персонално и ТЗ не предвижда общо събрание на съдружниците като
негов орган. Дори в устава на съдружниците да са посочили съществуването
на такъв орган това е без правно значение. НапротИ. ако би имало решение на
ОС, което не е предвиден от закона орган на дружеството, то това решение не
би съставлявало обстоятелство, годно да бъде вписано /така решение № 9 от
22.01.2004г. на ВКС по гр.д.№ 405/2003г., ТК,/. В случая в учредителния
договор такъв орган като ОС не е предвиден. Съгласно ТЗ ОС е върховен
орган само на капиталовите дружества, но не и по отношение на
събирателните /така определение № 2352 от 01.07.2019г. на САС по в.ч.гр.д.№
2960/2019г./.
От страна на ищците е упражнено визираното в чл.9.2 от учредителния
договор право на напускане и е изтекъл уговорения в договора едномесечен
срок, считано от получаване на уведомленията на ищците за напускане от
другия съдружник – И. М..Ответното СД се състои от трима членове. СД е
персонално – образува се от две или повече лица за извършване по занятие на
търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и
неограничено. Определящи са личните качества на доверие между тях. Всеки
дължи грижа за дружествените дела по силата на сдружаването. ЗА
съществуването на СД е необходимо минимум участие на две лица – чл.76 ТЗ.
Разпоредбата е императИ.а. При упражнено право на напускане на
дружеството от повече съдружници и намаляване на оставащите под две лица,
то това протИ.речи на императИ.ата разпоредба на чл.76 ТЗ, поради което за
10
тези съдружници възниква правната възможност да упражнят потестатИ.ото
си право по чл.94 ТЗ – за прекратяване на самото дружество, което право
може да се упражни извънсъдебно /така определение № 553/23.08.2013г. на
ВКС по ч.т.д.№ 1865/2013г., 2 т.о., ТК/.
При упражнено право на напускане на дружеството при условията,
уговорени в учредителния договор съгласно вътрешните отношения между
съдружниците в СД, дори в тази хипотеза да се нарушава императИ.ата
разпоредба на чл.76 ТЗ, то на разположение на направилите волеизявление за
напускане съдружници сочи възможността директно извънсъдебно да
упражнят правото си по чл.94 ТЗ да поискат прекратяване на самото
дружество, но не разполагат с актИ.а процесуална легитимация да предявят
иск – за прекратяване на дружеството по реда на чл.95, ал.1 ТЗ след като вече
са упражнили правото си на напускане и за прекратяване на дружеството.
Прекратяване на СД по чл.95, ал.1 ТЗ предвижда прекратяването му по
съдебен ред при изрично предвидени три хипотези -две от тях предвиждат в
състава си необходимост от виновно поведение на някой от съдружниците:
когато съдружник умишлено или с груба небрежност не изпълни свое
задължение по учредителния договор или когато съдружник действува
протИ.интересите на дружеството. Във всички тези хипотези обаче следва
към датата на подаване на иска ищецът да има качеството на съдружник, т.е.
да не е упражнил потестатИ.ото си право на напускане преди това. Исковете
по чл.95, ал.1 и 2 от ТЗ са недопустими, ако са предявени от лице, което вече
няма качеството на съдружник в СД /така Решение № 6 от 31.01.1994г. по ф.д.
№ 74/1993г., 5 г.о./.
Ето защо, в случая ищците са предявили иска след като са упражнили
уреденото в чл.9.2 от учредителния договор право на напускане с отправяне
до другия съдружник на 1- месечно предизвестие, който срок е изтекъл.
Едновременно с упражняване на това право от ищците настъпва освен
прекратяване на членственото им правоотношение и прекратяване на самото
дружество по силата на закона, поради нарушаване на императИ.ата
разпоредба за оставане на минимум двама съдружници в СД. С оглед
диспозитИ.ото начало обаче не може да се постанови прекратяване на
дружеството на незаявено основание.
Ищците едновременно са упражнили както правото си на напускане на СД с
11
връчване на два пъти на нотариални покани до ответника И. М. . Веднъж с
връчването на нот.покана на 13.09.2019г., ведно с два броя уведомления, с
изявления, че напускат СД. Втори път с връчване на 11.06.2019г. на
нотариална покана с дневен ред –по т.9 –с волеиязявление за напускане на
дружеството и по т.11 – за прекратяване на дружеството. В случая ищците са
направили изявления с двуяк правен ефект – веднъж за прекратяване на
членственото им правоотношение и втори път за прекратяване на самото
дружество. Последната нотариална покана е получена от другия съдружник на
11.06.2019г. След изтичане на 6 – месечния срок от получаването й /арг. чл.94
ТЗ/, е настъпила и втората последица – прекратяване по силата на закона на
самото дружество /чл.76 ТЗ/. В учредителния договор не е предвидена
възможност за продължаване дейността на дружеството след напускане на
съдружник/съдружници. С изтичането на законно определеният срок от шест
месеца /при липса на друг договорен/, настъпват всички конститутИ.и
елементи на прекратяване на дружеството, без да е необходимо вписване на
това обстоятелство и без да е необходим допълнителен акт на съдружниците,
който да уважи или не реализирането на посоченото потестатИ.о право.
Приемането на протИ.ото становище, би обезсмислило това право и би го
лишило от потестатИ.ия му характер. В случая ищците са упражнили две
самостоятелни права – по напускане, имащо отношение към прекратяване на
качеството им на съдружници, но поради оставане в СД само на един
съдружник, което е в нарушение на чл.76 ТЗ , упражняването на това права, а
последствие и на изричното им изявление с искане за прекратяване дейността
на самото дружество е довело до припокрИ.е на правния ефект и като
последица настъпване прекратяване и на самото дружество. Настъпването по
право на последиците на едностранно прекратяване на дружеството при
хипотеза на чл.94 ТЗ, прави излишно санкционирането им с решение на ОС на
съдружниците /така решение № 51 от 10.06.2002г. на БАс по т.д.№ 123/2001г./,
каквото ОС, като орган за СД не предвижда, както ТЗ, така и учредителния
договор на ответното дружество.
Правата, упражнени от ищците са както за прекратяване на участието им
като съдружници, така и за прекратяване на самото дружество по чл.94 ТЗ. С
изтичането на 6 месечния срок от упражняване и на това изявление е
настъпило прекратяване на дружеството, за което не е необходимо като
решение на орган на СД, така и на съдебен орган или на друга юрисдикция
12
или администрация. След като са настъпили правните последици и
прекратяване на дружеството на основание чл.94 ТЗ вр. с чл.76 ТЗ, подаване
след този момент на иск за прекратяване на дружеството по съдебен ред по
чл.95, ал.1 ТЗ на изрично визираните в този текст основания и хипотези и при
изрично посочена актИ.олегимирана страна за предявяване на иска, сочи на
неоснователност а иса за прекратяване на СД, на заявените основания –
поради виновни действия на други съдружник. При настъпило по силата на
самия закон прекратяване на СД, на основание чл.94 ТЗ вр. с чл.76 ТЗ и при
упражнено от ищците преди подаване на иска право на напускане и
настъпване на правните му последици, след настъпването на тези последици
не е налице задължение на другия съдружник да уведомява напусналите за
работите на дружеството, вкл. и да изпълнява задълженията по учредителния
договор - по т.5.1, по т.6.2 и по т.8.1 от учредителния договор. След като
спрямо другия съдружник ищците са обектИ.рали воля за напускане и са
упражнили правото си според условията в учредителния акт, то за другия
съдружник не е налице субектИ.о отношение, т.е. не е проявил умисъл или
груба небрежност по водене работите на дружеството. С упражняване на
правото на напускане и изтичане на необходимия за това срок според
учредителния договор във вътрешните отношения спрямо ответното
дружество ищците са с прекратени членствени права и вече не нямат
качеството на съдружници в ответното търговско дружество. Правото да искат
прекратяване на дружеството на поддържаното с настоящия иск основание са
могли да упражнят до упражняване на правото си на напускане.
По отношение на самостоятелността на тези два права /това за прекратяване
по чл.94 ТЗ и по чл.95, ал.1 ТЗ/ и отношението им на преюдициалност –
Решение № 229 от 1997 на ВКС, 5 чл.състав. По делото обаче фактът на
прекратяване на дружеството по силата на закона и прекратяване на
членственото правоотношение на ищците с дружеството са настъпили преди
подаване на иска по чл.95, ал.1 ТЗ, поради което последният е неоснователен и
на това основание. Прекратяването на едни правен субект може да настъпи
само на едно основание, а не на няколко. Недопустимо е прекратяването на
едно дружество да се осъществи на няколко основания кумулатИ.о. В случая
СД вече е прекратено с настъпване на правните последици на упражненото от
ищците право на напускане и изтичане на посочения в учредителния договор
срок за това, поради което към датата на подаване на иска освен, че нямат
13
качеството на съдружници по см.на чл.95, ал.1 ТЗ, е настъпило прекратяване
на дружеството на това основание – изтичане на 6 месечния срок.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ответната страна се дължат направените
разноски /арг. чл.78, ал.1 ГПК/. ТакИ. от тази страна са доказани като
направени само за адв.възнаграждение в размер на 1500 лв., които следва да се
присъдят на ответната страна, като дължими от ищците, като липсва
възражение за прекомерност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. В. М. и З. А. М., в
качеството на съдружници в „М. -3“ ЕИК ************, срещу СД „М. -3“
ЕИК ************, с иск – за прекратяване на СД „М. - 3“, ЕИК
************, поради поведение на съдружника И. В. М., изразяващо се в
това, че умишлено и с груба небрежност не изпълнява свои задължения по
учредителния договор, а именно тези по т.5.1 от учредителния договор - за
управление на дружеството по взаимно и единодушно съгласие на всички
съдружници, като за това се съставя протокол, подписан от всички тях; по т.6.2
от Учредителния договор - за осъществяване на дейност в рамките на
регистрирания предмет, да работят добросъвестно и с грижата на добър
стопанин за развитието на фирмата, да спазва норматИ.ите разпоредби,
отнасящи се до дейността на фирмата, вкл. и тези по ценообразуването и по
т.8.1. от учредителния договор - паричните постъпления на фирмата се
формират от получените суми от извършени услуги, продажби или други
дейности по предмета на фирмата ... печалбата се разпределя между
съдружниците, съобразно количеството и качеството на положения от всеки
съдружник труд ежемесечно, за което се съставя протокол, подписан от
тримата.“, действа протИ.интересите на дружеството, като не изпълнява
задълженията по учредителния договор - по т.5.1, по т.6.2 и по т.8.1 от
учредителния договор - правно основание чл.95, ал.1 ТЗ вр. с чл.93, ал.1, т.7
ТЗ.
ОСЪЖДА П. В. М. и З. А. М., двамата от гр.Б., ул.“О.“ № 8 да заплатят на
14
СД „М. -3“ ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр.Б.,
ул.“Г.Л.“ № 8, представлявано от И. В. М. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/
лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните с въззИ.а жалба в 2- седмичен
срок от връчването пред АС С
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл.
102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
15