№ 638
гр. В., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110103695 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „Е.- П. П.” АД, ЕИК*** със седалище и
адрес на управление гр. В., Тауърс- Г, бул. “Вл. В.” № 258 против Ж. С. М. ЕГН **********
с адрес гр.В. ул.“Арх.К. Я.“ № 9А иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и
чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 247,07лева, представляваща цена на консумирана и неплатена
електрическа енергия за остойностяване, за която е издадена фактура от 07.05.2019г., за аб.
№ *** и кл. № ***, за обект находящ се в гр. В., м-ст Св.Н., ул.“Арх.К. Я.“ № 9А, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
26.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 39,74лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 27.05.2019г. до 22.01.2021г., за което
вземане е издадена заповед № 415/27.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 858/2022г. на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: С ответникът са в договорни отношения по продажба на
ел. енергия. Същият има качество на потребител аб. № *** и кл. № ***, за обект находящ се
в гр. В., м-ст Св.Н., ул.“Арх.К. Я.“ № 9А. Отношенията между страните се регламентират от
ОУ на ДПЕЕ на „Е.- П. П.” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от
регулаторния орган КЕВР. Твърди, че ответната страна не е изпълнила договорните си
задължения по чл.17, т.2 от ОУ за заплащане на потребената ел. енергия, за което е издадена
фактура с №********** от 07.05.2019г. на обща стойност 286,81лв. Съгласно чл. 38
ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението в срок, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. За събиране на вземането си
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
858/2022г. по описа на ВРС. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез адв. Ст.И.. С
него искът се оспорва като неоснователен по основание и размер. Оспорва
1
доказателствената стойност на представената фактура, доколкото същата е издадена от
ищеца и не е подписана от ответника. Оспорва се облигационното правоотношение между
страните, с твърдение, че ответникът не е бил собственик или ползвател на обекта на
потребление за периода 21.03.2019г.-02.05.2019г., доколкото е придобил собствеността
върху пр.имот след 22.03.2019г. През процесния период собственик на имота и потребител
на ел.енергия била Н. И. или С. Ш., на която първата учредила срочно право на ползване.
Твърди, че с ответника ищцовото дружество е встъпило в облигационно правоотношение
едва на 03.05.2019г., ето защо той не се явявал потребител на ел.енергията за процесния
период. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба.
Ответникът чрез процесуален представител поддържа депозирания отговор.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва
за забава, дължими за потребена и неплатена ел.енергия. Правният интерес от търсената
защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. №
858/2022г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1
ГПК, връчена на длъжника и срещу която същият е възразил в законоустановения
едномесечен срок.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че с ответника се намират в договорни отношения за
доставка на ел. енергия в посочения период и обект на потребление, че в качеството му
доставчик на ел.енергия е доставил посоченото във фактурата количество ел. енергия за
периода 21.04.2019г.- 02.05.2019г., което е отчетено при изправност на средството за
търговско измерване и че съобразно одобрените и приети общи условия фактурираното
количество ел. енергия, съответства на доставеното и потребено количество електроенергия
съобразно редовните отчети, както и неговия размер. По претенцията за заплащане на
обезщетение за забава: наличие на главен дълг, падеж на задължението и размер на
вземането. Ответната страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ищеца да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е. - П. П.” АД, приети и одобрени с решение № ОУ-
061/07.11.2007г. на ДКЕВР, издадена от ищеца фактура с № **********/07.05.2019г. за
сумата от 247,07лева, за обект находящ се в гр. В., , м-ст Св.Н., ул.“Арх.К. Я.“ № 9А,
справка потребление към 25.02.2022г., извлечение от сметка към 22.01.2021г., извлечение
за фактури и плащания към 24.02.2022г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от
17.12.2018г.
Между страните се спори за процесния период да са били в твърдяното договорно
правоотношение по доставка на ел. енергия в посочения обект, както и ответникът да има
изобщо качество на потребител.
В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия" се определя като
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за
домакинството си. В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия" се
определя като физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия
за домакинството си. С ТР 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС се прие, че ЗЕ свърза качеството
на длъжник за цената на доставена топлинна енергия с качеството на собственик на имота,
2
респ. носител на ограничено вещно право на ползване. В настоящия казус също е приложим
ЗЕ, доколкото той урежда договора за продажба на ел. енергия и то по сходен с този за
топлинната енергия, начин. Законът свързва качеството на задължено да плаща цената на
потребяваната ел. енергия на първо място с качеството на собственик на имота /така
решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III ГО/.
Доколкото всички представени по делото от ответното дружество и съставени от него
документи, са били оспорени от ответната страна, то дружеството е следвало да установи, че
ответникът е собственик или ползвател на имота. По повод на това доказване, ищецът е
ангажирал писмени доказателства.
От справка №1509298/17.11.2022г. на СвП- В. се установява, че на 10.09.2018г. Ж. С.
М. е придобил ½ ид. част от собствеността върху имота обект на потребление, както и че на
01.04.2019г. с постановление на ЧСИ Захари Д., е придобил и другата ½ ид. част от
собствеността върху същия имот, като постановлението за възлагане е влязло в законна сила
на 22.03.2019г. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за
възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Т.е
считано от 22.03.2019г. ответникът е изключителен собственик на целия имот.
Не се споделя възражението на ответника, че не той, а др. лице - Н. И. или респ. С. Ш.,
на която първата учредила срочно право на ползване, следва да отговаря за процесното
задължение. В тази връзка са и ангажираните св. показания на св. М. Д., който
непосредствено пред съда заяви, че до месец май 2019г. в имота е живяла др. жена, а не
ответникът. Съдът кредитира като достоверно това твърдение, но отношенията между
ответникът и това лице не са предмет на изследване на настоящия спор и те следва да бъдат
уредени между тях по друг ред. В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на
енергия” се определя като физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
ел. енергия за домакинството си, а от ангажираните доказателства безспорно се установи, че
именно ответникът е собственик на процесния имот на потребление. Регламентацията на
договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание
чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ,
публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се установи, че СТИ е било
метрологично годно и че е отчитало редовна консумация на електроенергия, като
съобразно чл.17, т.2 и чл. 26 от ОУ, потребителят заплаща стойността на консумираната ел.
енергия и дължимата сума за извършения пренос. Електромерът е отчитан редовно всеки
месец, от което в.л. обосновава извод, че начисленото за периода количество ел. енергия
касае реално отчетено потребление. Отчетеното количество ел. енергия е реално доставимо
и потребимо от битов абонат. Съгласно чл.18а от ОУ дължимите от потребителя суми се
съобщават на потребителя чрез фактурата, която следва да съдържа изрично посочените в
ал.2 реквизити, в това число и срок на плащане. Така, вземането на ответника става
ликвидно и изискуемо, считано от изтичане на определения във фактурата срок за нейното
плащане. В случая за процесния период е издадена фактура с № **********/07.05.2019г. за
сумата от общо 247,07лева.
В заключение, всички оспорвания на ответника са недоказани. Няма данни, СТИ да е
било неизправно и както в.л. е отразило, количеството ел. енергия посочено в издаваните
фактури съответства на редовните отчети на СТИ. Съобразно действащата цена за отчетните
периоди, установява се и че това количество е правилно остойностявано, а и принципно
спор по този факт не е въвеждан в предмета на спора. Липсват твърдения, респ. ангажирани
доказателства за плащане. Затова и искът за главница се явява доказан по основание и
размер.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
3
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 38 ОУ предвижда,
че потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Както се посочи, съгласно чл.
18а ОУ в издаваната от ищеца фактура, реквизит е и посочването на срок на нейното
плащане. Или, страните са договорили, че след изтичане на определения срок за плащане,
длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като определен за
плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода, считано от падежа на
фактурата до 22.01.2021г. в размер на 39,74лева, който е съответен за периода, изчислен от
съда чрез програмен продукт „Апис Финанси“. Искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 275лева, от които 100лева юк. възнаграждение, 75лева
платена ДТ, 100лева депозит вещо лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева. Съобразно изхода на спора,
посочените разноски в общ размер от 275лева следва да се възложат в тежест на ответника.
Предвид т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца
и сторените от него разноски в заповедното производство от 75лева. От тях 25лева платена
ДТ и 50лева юк. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Е.-П. П." АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., В. Тауърс- Г, бул. “Вл.
В.” № 258 съществува вземане срещу ответника Ж. С. М. ЕГН ********** с адрес гр.В.
ул.“Арх.К. Я.“ № 9А за сумата от 247,07лева, представляваща цена на консумирана и
неплатена електрическа енергия за остойностяване, за която е издадена фактура от
07.05.2019г., за аб. № *** и кл. № ***, за обект находящ се в гр. В., м-ст Св.Н., ул.“Арх.К.
Я.“ № 9А, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 26.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от
39,74лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 27.05.2019г. до
22.01.2021г., за което вземане е издадена заповед № 415/27.01.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 858/2022г. на ВРС, 19 състав, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. С. М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.-П. П." АД, ЕИК ***
сумата от 275лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. С. М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.-П. П." АД, ЕИК ***
сумата от 75лева, представляващи направени в производството по ч.гр.д. № 858/2022г. по
описа на ВРС съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5