Решение по дело №1262/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1256
Дата: 31 октомври 2024 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20245300501262
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1256
гр. Пловдив, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300501262 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 750 от 20.02.2024 г. по гр.д. № 13 470/2022 г. на РС – Пловдив е
постановено:
Признава за установено по отношение на Г. Е. Н., че А. М. Н. е собственик на ½
ид.ч. от находящ се в село У. ПИ с идентификатор ***.265 и на 1/2 ид.ч. от построената в
него жилищна сграда с идентификатор ***.265.1, както и на ½ ид.ч. от находящ се в
землището на село У. ПИ с идентификатор ***.72 – Лозе в местност „ П.х. „ с площ от 1 761
кв.м.;
Признава за установено по отношение на С. М. А. и М. М. А., че А. М. Н. е
собственик на ½ ид.ч. от горепосочените недвижими имоти и Осъжда С. М. А. и М. М. А.
да предадат на А. М. Н. като на собственик ½ ид.ч. от тях;
Отменя на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК Нотариален акт по обстоятелствена
проверка № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус С.Й., Нотариален акт №
***, том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус С.Й. и Нотариален акт по
обстоятелствена проверка № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/***г. на нотариус С.Й. - до
размер на ½ ид.ч. от горепосочените имоти.
Решението се обжалва от ответниците Г. Е. Н., С. М. А. и М. М. А. с оплаквания за
неправилност поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие
с материалния закон. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на исковете.
Възведени са следните оплаквания: Изводът на съда за неосъществяване от страна на
Г. на придобивния способ – давностно владение, е изграден на база показанията на
1
ангажираните от ищеца свидетели Д. и А. Н. / негова съпруга /, без да е отчетена тяхната
заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК и без същите да са съпоставени с
ангажираните от ответниците гласни /свидетели / и писмени доказателства, които
опровергавали твърденията на ищеца и на неговите свидетели. Поддържа, че ангажираните
от ответниците свидетели категорично установявали осъществявано от Г. и съпруга й М.
владение върху процесните имоти приживе на общите на страните наследодатели и
собственици на имотите М. и А., което продължило и след смъртта им спрямо ищеца / техен
син /, а след смъртта на неговия брат М., съпругата му Г. продължила да осъществява
еднолично владение върху имотите спрямо ищеца, както и спрямо останалите наследници на
М. - децата им М., Е., М. и А.. Счита, че осъществяваното приживе на общите наследодатели
– собственици на имотите, владение изключва необходимостта Г. и съпругът й М. да
демонстрират собственически намерения и спрямо ищеца. Не бил отчетен и безспорно
установения по делото факт, че ищецът от години е трайно установен в Т. и е посещавал
имотите само като гост на родителите си, брат си и ответниците, като още при заминаването
му се е знаело, че имотите са за останалия в България при родителите им негов брат М. –
което самият ищец многократно заявявал, както и че няма претенции за имотите. От страна
на въззивниците С. и М. са възведени още твърдения, че имат годен титул за собственост –
нот. акт за покупко – продажба, с продавачи трети за спора лица – М. и А. М.Н.,
легитимиращи се от своя страна като собственици с нот. актове за дарение с дарител Г. Н..
Така, С. и А. Н. като последващи приобретатели на имотите са ги придобили на правно
основание, годно да ги направи собственици и не са знаели, че продавачите им не са
собственици, поради което имат качеството на добросъвестни владелци, а като такива и на
собственици.
Въззиваемият е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че
изводите си съдът изградил на база съвкупната преценка на всички ангажирани по делото
доказателства, поради което не е налице твърдяното от въззивниците съществено
процесуално нарушение, довело да неправилна преценка на фактическата обстановка, а
оттам и до неправилни правни изводи. Поддържа, че в жалбата си въззивниците превратно
коментират показанията на ангажираните от тях свидетели. Оспорва твърденията в жалбата,
че е заявявал да няма претенции за имотите на родителите си и да е съгласен същите да
останат изцяло за брат му М.. Навежда доводи, че никога ответницата Г. не е своила
процесните имоти изцяло за себе си – видно от подадените от самата нея данъчни
декларации, в които ги е декларирала като съсобствени между нея, децата й и ищеца,
последният с квота ½ ид.част. Като така тя не е придобила правото на собственост върху
неговата ½ ид.ч. на основание давностно владение, съответно не е могла и да отчужди това
право на ответниците С. и М.. Исковете правилно са уважени, поради което решението
следва да бъде потвърдено.
В жалбата и в отговора не се заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от А. М. Н., ЕГН –
********** срещу Г. Е. Н. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и срещу С. М. А.,
ЕГН - ********** и М. М. А., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Предмет на исковете са два недвижими имота - ПИ с идентификатор ***.265 и
построената в него жилищна сграда с идентификатор ***.265.1 в село У.; ПИ с
идентификатор ***.72 – Лозе в местност „ П.х. „ с площ от 1 761 кв.м., находящ се в
землището на село У. - до размер на притежавана от ищеца ½ ид.ч. от същите.
Исковете се основават на твърдения, че правото на собственост върху процесните
имоти е принадлежало на родителите на ищеца М. А. Н. / поч. на *** г. / и А. М. Н. /
починала на *** г. /, като след смъртта им той в качеството на техен законен наследник се
2
явява собственик на ½ ид.ч. от имотите, а другата ½ ид.ч. е обща собственост на
ответниците Г. и М. - съпруга и дъщеря на починалия на *** г. негов брат М. М. Н., както и
на другите три деца на брат му – дъщеря му Е. М. П. и синовете му М. и А. М.Н.. През 2020
г. ответницата Г. се снабдила с конст. нотариални актове да е изключителен собственик на
имотите на основание наследство и давностно владение, въз основа на които ги отчуждила /
дарила / първоначално на синовете си А. и М., а те впоследствие ги продали на С. М. А.,
като продажбите осъществени по време на брака между С. и сестра на продавачите М..
Ищецът оспорва правото на собственост досежно неговата ½ ид.ч. от процесните
имоти да е придобито от ответницата Г. на посоченото в нот. актове основание, като
поддържа, че владение върху тази ½ ид.ч. тя не е осъществявала никога. Поддържа, че
отпреди 2000 г., както и след това / след смъртта на баща му М. през м. *** г. / майка му А. и
брат му М. със семейството си са живели в жилищния имот и са ползвали земеделския
такъв, като това положение се запазило и след смъртта на брат му през м. *** г. и след
смъртта на майка му през ***г. - в имота останали преживялата съпруга Г. и четирите им
деца. На осъществяваното от М. и Г., а след 2007 г. от Г. и племенниците му ползване на
общата вещ над правата им той не се е противопоставял поради близките им родствени
отношения и защото като трайно установил се в Т. от повече от тридесет години не е имал
необходимост да ползва имотите си постоянно в размера на правата си, а при завръщанията
си в България не е бил препятстван да отсяда в имота си за когато и за колкото време иска,
никой – и в частност Г., не е отричала правата му и не е заявявала претенции да е собственик
на неговата ½ ид.част. Така фактическата власт на Г. върху процесните имоти не е
трансформирана във владение, т.к. от субективна страна тя не е демонстрирала спрямо него,
а преди това спрямо родителите му че ги свои. Поради което ответницата Г. не е придобила
правото на собственост върху неговата ½ ид.ч. от имотите и като така не е могла да отчужди
това право в полза на синовете си А. и М., съответно последните да го придобият и да го
прехвърлят на ответниците С. и М.. Поддържа, че в рамките на 30 годишния период от
заминаването си за Т., се е завръщал и продължава да идва в България всяка година, винаги
със съпругата си се установяват в жилищния имот в село У. – в самостоятелна стая, и се
интересува от земеделските имоти.
Ответниците са депозирали отговори за неоснователност на исковете. Поддържали са,
че след заминаването и установяването на ищеца в Т. между него, брат му М. и техните
родители е имало уговорка, че след смъртта на последните имотите остават за М., който,
ведно със съпругата и децата си е останал да живее с тях и се е грижил за родителите. Тази
уговорка последният никога не е оспорвал, напротив винаги при завръщанията си в
България заявявал да няма претенции за тези имоти и че те остават за децата на брат му,
които чувства като свои, като при тези си завръщания – и приживе, и след смъртта на
родителите, той отсядал в жилищния имот в село У. като техен и на брат си гост.
Поддържат, че владението е установено още приживе на общата наследодателка А.,
първоначално от М. и съпругата му Г. съвместно, а след смъртта на М. през ***г. – само от
Г.. Така тя е придобила правото на собственост на основание давностно владение –
признато й с нот. актове от 2020 г., съответно валидно го е отчуждила и имотите
понастоящем са в патримониума на втория и третия ответник – съпрузите С. и М.. От страна
на последните се поддържа да са добросъвестни владелци на процесните имоти, т. к. са ги
придобили на правно основание, годно да ги направи собственици и не са знаели, че
продавачите им не са собственици.
Няма спор между страните и е установено / от предст. нот. актове от ***г., *** г.и ***
г. на Нотариус при РС - Пловдив и Решение на ПК – П. от 2000 г. /, че жилищният имот е
придобит възмездно от М. А. Н. по време на брака му с А. М. Н. /, а земеделския имот –
реституиран на М. Н. по ЗСПЗЗ.
Няма спор и е установено също така / удостоверение за наследници, изд. от Община
3
Р., област П. /, че общия наследодател М. Н. е починал на *** г. и е оставил наследници по
закон преживялата съпруга А. М. Н. и синовете си А. М. Н. / ищеца / и М. М. Н.. Последният
е починал на *** г. и е оставил наследници по закон преживяла съпруга Г. и деца М., Е., М.
и А. М.Н.. На *** г. е починала и общата наследодателка А. М. Н., оставяйки наследници по
закон сина си А. М. Н. / ищеца / и по право на заместване внуците си М., Е.,М. и А. М.Н. /
децата на починалия й преди нея син М. /. Така квотата на ищеца в оставеното от общите
наследодатели наследство е ½ ид.ч., а тази на Г. – 1/30 ид.част.
Като съсобствен при квота за ищеца в размер на ½ ид.ч. е деклариран от Г. по реда на
чл. 14 от ЗМДТ жилищния имот в село У. през 2008 г. / Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от
23.06.2008 г./, както и в следващата Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от сина й А. М.
на 19.06.2020 г..
С н.а. № *** от *** г. на нотариус С.Й., рег. № *** Г. Е. Н. е призната за собственик
на ½ ид.ч. от УПИ ***, кв. ***, съставляващ дворно място в село У. / сега ПИ с
идентификатор ***.265 / и на цялата построена в северозападната му част паянтова
жилищна сграда с площ от 61 кв.м. / заснета в КК с идентификатор***.265.1 /, състояща се
от приземен и първи жилищен етаж – на основание наследство и давностно владение,
осъществявано в периода *** г. – 02.07.2020 г..
С н.а. № ***от *** г. на същия Нотариус Г. Е. Н. е призната за собственик и на
другата ½ ид.ч. от гореописаното дворно място, съставляващо УПИ ***, кв. *** в село У. -
на основание наследство и давностно владение, осъществявано в периода *** г. –
20.07.2020 г..
С н.а. ***/*** г. и н.а. № ***/*** г. на нотариус С.Й., рег. № *** Г. е отчуждила /
дарила / така придобитите дворно място и жилищна сграда на синовете си А. и М. М.Н.,
които – съгласно н.а. № ***/*** г. на същия нотариус, са го продали на ответника С. А. по
време на брака му с ответницата М. А..
С н.а. № ***от *** г. на нотариус С.Й., рег. № *** Г. Е. Н. е призната за собственик на
процесния земеделски имот / лозе / - на основание наследство и давностно владение в
периода *** г. – 02.07.2020 г.; с н.а. № ***/*** г. на същия нотариус го е отчуждила / дарила /
на сина си А. М. Н., който го е отчуждил / продал на С. А. по време на брака му с
ответницата М. А.. - н.а. № ***/*** г. на нотариус С.Й..
С Декларация по чл.14 от ЗМДТ от 09.09.2020 г. имотът е деклариран като съсобствен
на А. и брат му М. М.Н., а с Декларация по чл .14 от ЗМДТ от 01.02.2022 г., подадена от
ответника С. – като негова и на съпругата му –ответницата М., собственост – на основание
казаните по горе н.а. за дарение и покупко – продажба.
Съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС, ОСГК, презумпцията по чл. 69 от ЗС намира
приложение само в случаите когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването й. В хипотеза, при която
фактическата власт е изначално установена като държане / какъвто е случая при
наследственото правоприемство, при което сънаследникът е владелец на собствените си
идеални части, а на идеалните части на другите наследници е само държател /, за да се
превърне държането във владение следва да се установи промяна в намерението – за своене
на имота, което открито да се демонстрира на съсобственика чрез недвусмислено отричане
на правата му. Трайно установената съдебна практика приема още да е възможно държането
на идеалните части на другите сънаследници/съсобственици да се трансформира във
владение въз основа на постигнати неформални уговорки между сънаследниците за това, че
владението се предоставя само на един или няколко от тях / по съображения, основаващи се
на техни лични взаимоотношения, в т.ч. и поради това, че те зачитат изразената приживе
воля на общите им наследодатели в този смисъл / и така, след изтичане на законовия срок,
единия само сънаследник да придобие по давност вещите/имотите, които е владял на
4
основание така постигнатото съгласие. Промяната в намерението / в първия случай /, както и
уговорката за доброволно предаване на владението / във втория / не може да се предполагат,
а следва да са несъмнено установени по делото.
Съгласно ТР № 11/21.03.2013 г. на ВКС, ОСГК нотариалния акт, с който се призвана
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179 ал. 1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, но при оспорване на признатото с
този акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да
намира приложение редът по чл. 193 от ГПК.
Неоснователно е възражението на ищеца за нищожност на нотариалните
удостоверявания по казаните н.а. № № ***/*** г., ***/*** г. и ***/*** г., основаващо се на
твърдения, че двама от ангажираните от молителката Г. в нотариалните производства трима
свидетели по чл. 587 ал. 2 от ГПК са дъщерите й и като така е налице хипотеза на чл. 576 вр.
чл. 575 от ГПК. Разпоредбата на чл. 575 от ГПК въвежда за нотариуса забрана / под страх от
нищожност / да извършва нотариални действия, които ползват страните или участващите в
нотариалното производство, когато последните са самият нотариус, неговият съпруг, лицето,
с което нотариусът е във фактическо съжителство, роднините на нотариуса по възходяща и
низходяща линия, роднините му по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до
първа степен, както и лицата, спрямо които нотариусът е настойник, попечител, осиновен
или осиновител или лице от приемно семейство. Следователно, възведената хипотеза на
нищожност в случая не е налице, като същевременно не е налице и друго основание за
нищожност на извършеното от нотариуса действие във връзка с безспорно установения от
приложените нотариални дела факт, че свидетели на Г. в производствата по чл. 587 от ГПК
по издаване на казаните констативни нотариални актове са били двете й дъщери. Законът не
предвижда забрана в производството по чл. 587 от ГПК свидетелите да са роднини на
молителя, а ГПК изчерпателно изброява случаите на недействителност / нищожност на
нотариалните действия и удостоверявания, и процесният не е сред тях.
Предвид изложеното, въззиваемия – ищец носи доказателствената тежест във вр. с
оспореното от него право на собственост на ответницата Г., признато й с казаните по горе на
№ № ***/*** г., ***/*** г. и ***/*** г., изд. в производство по чл. 587 от ГПК. В тази насока
от него са ангажирани следните доказателства:
Медицинска документация, удостоверяваща че е здравно осигурено лице в
РБългария, с непрекъснати осигурителни права, считано от 2000 г. и е провеждал
амбулаторно и болнично лечение в страната през 2010 г.,2013 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.,2018
г., 2019 г. ,2020 г. и понастоящем, както и че е инвалидизиран от ТЕЛК при МБАЛ П.,
считано от 2008 г. и последователно в годините след това, като негов личен лекар е д-р П.Т. с
практика в село У., считано от 2007 г.;
Показания на свид. А. М. Н. / съпруга на ищеца /, според които двамата братя със
семействата си са живели в жилищния имот в селото заедно с родителите М. и А.. След
заминаването за Т. свидетелката и съпруга й живели и живеят и в Т., и в България, като при
ежегодните си завръщания в България са установени в наследствената къща в село У. –
процесната, на долния етаж, състоящ се от три стаи, като тяхната стая е средната,
мебелирана от тях. Интересували се и от земеделските земи, възстановени на свекър й, в
процесния земеделски имот имат черешова градина. Никога не е имало изявления към
ищеца от страна на Г., а приживе от страна и на брат му М., че след смъртта на родителите
къщата и двора, както и земеделските имоти, те считат за техни, съответно, че ищецът няма
права върху тях. Никога М. и Г. не са отблъсквали ищеца от имотите му. Не е имало уговорки
между братята и родителите им, че имотите остават само за М., не е имало такива уговорки
и между двамата братя след смъртта на родителите. До смъртта си М. и семейството му
живеели в наследствения имот, т. к. не разполагали с друг, сега там живеят съпругата му Г. и
5
синовете им;
Показания на свид. С.Е. Д. / без родство /, според които тя живее в С., от 15 години е
приятелка на А., откогато познава и съпруга й А.. Знае, че те имат жилище и земеделски
земи в България, село У., многократно им ходила на гости в У., в къщата те имали своя стая,
мебели и друг багаж, показвали й снимки на черешовата им градина на „ Х. „. Стаята била
на долния етаж, горният бил „ ветрилник „ и негоден за живеене. От А. и А. свидетелката
знае, че имотите са от родителите на А. и са обща собственост между него и брат му, както
и че брат му е починал и там сега живеят съпругата му Г. и синовете й А. и М.. През 2015 г.
А. и А. били в България, в бащината къща на А.. Свидетелката и А. отишли на екскурзия в
Г., през това време А. бил приет в болница за операция по спешност, след това се
възстановявал в дома си в У. почти три месеца. Свидетелката депозира показания да е
прочела всички документи във връзка с които се води делото;
Приходни квитанции, изд. от Община Р. - П. за заплатени от ищеца данък сгради за
жилищния имот в село У. – от 13.10.2010 г., от 09.03.2012 г., от 09.04.2013 г., от 15.05.2014 г.,
от 27.04.2015 г., от 20.09.2016 г., от 06.04.2017 г., от 09.10.2018 г., от 09.04.2019 г., от
09.04.2020 г.;
От ответниците са ангажирани доказателства както следва:
Показания на свид. Ф.А.Ч. / без родство /, според които той е дългогодишен жител на
село У., познава братята А. и М.. А. заминал за Т. с първите изселници през 1989 г., а М. и
семейството му останали, живели с родителите си и се грижили за имота. След смъртта на
родителите и на М. в имота останала само Г. с четирите си деца. Само тя се грижила за
имота и за къщата, която трябвало да бъде съборена, защото е опасна дори за
преминаващите покрай нея. Синът на Г. говорил с фирма за събарянето й, но им поискали 20
-30 000 лева. Другият син на Г. – А., направил черешовата градина в „Х. „. Свидетелят е
виждал ищеца А. в селото, последно преди 2 години. Счита, че той е бил на гости на Г.. За
свидетеля собственикът е Г., т.к. тя и съпруга й М. са се грижили за „ старите „. Не знае дали
Г. е казвала на А. че тя е собственика, съответно че той не е. А. – сина на Г., е казвал на
свидетеля, че нещата между тях и чичо му А. са уредени и къщата е тяхна. Не депозира
показания да е наясно с отношенията между братята и техните родителите приживе във
връзка със собствеността на имотите;
Показания на свид. Р.Р. М. / без родство /, според които тя и ответницата М. са
приятелки от деца и досега. През последните 15 години свидетелката посещавала имота в
селото всекидневно, там живеели Г., синовете и дъщерите й, като последните 6, 7 години
М. и С. живеели другаде. Чичото А. живеел в жилищния имот в редки случаи и като гост на
Г., не е оставал в къщата повече от три дни. Съпругата му А. свидетелката също виждала, но
не в къщата, а в селото. Свидетелката знае от децата на Г., че къщата е на майка им и баща
им, защото те се грижили за „ старите “. Свидетелката не знае дали това е казвано и на
чичото А. и знае ли той, че имотите остават за брат му М. и неговата съпруга Г..
Свидетелката изрично заявява никога да не е разговаряла с ищеца А.;
Ценова оферта от „ Империал – Й. и А. „ ЕООД до ответника С. А. във връзка
запитване от последния относно събаряне на къща в село У. и извозване на строителните
отпадъци.
След преценка на така събраните доказателства поотделно, в съвкупност и във връзка
със становищата на страните, настоящата инстанция намира да е опровергана констатацията
на нотариуса по казаните нот. актове относно принадлежността на правото на собственост
върху процесните имоти на ответницата Г., на основание осъществявано от нея давностно
владение в периода 2000 г. – 2020 г..
По делото е установено, че фактическата власт върху имотите е установена от
ответницата Г. и покойния й съпруг М. като държане, което не е трансформирано във
6
владение за двамата по отношение на идеалните части на ищеца, нито считано от 2000 г.,
нито считано от 2007 г. - еднолично от Г.. Ангажираните от ищеца гласни и писмени
доказателства установяват, че той никога не се е отказвал от собствеността си, не е предавал
владението върху нея, не се е дезинтересирал от имотите си, посещавал ги всяка година в
периода 2000 г. – 2020 г. / признатия от нотариуса срок на владение / , ползвал ги е според
предназначението им, заплащал е дължимите данъци, и не е имало случай в рамките на
казания срок да е отблъскван от собствеността си. Тоест, липсва промяна в намерението на
съпрузите М. и Г. във връзка с осъществяваната от тях фактическа власт, както и само от Г.
след смъртта на М. - че своят процесната ½ ид.ч., което открито и недвусмислено да е
демонстрирано на собственика. Твърдения в тази насока, изразявани от и пред други лица / в
който смисъл показанията на ангажираните от ответницата свидетелите Ч. и М. /,
неадресирани и недостигнали до собственика не изпълняват фактическия състав на
владението. Същевременно, не се установява твърдяното от ответницата доброволно
предаване на владението върху имотите отпреди 2000 г. и 2008 г. от техните собственици /
общите наследодатели /, не се установява доброволно предаване на владението и след
тяхната смърт - от ищеца като сънаследник и собственик на ½ ид.ч. от имотите. Така
осъществяваната от М. и Г., а след 2007 г. само от Г. фактическа власт върху съсобствените
имоти над правата им на собственост в тях за периодите 2000 г. – 2020 г. е
нетрансформирано във владение държане, което е осъществявано в хипотеза на търпими за
ищеца действия поради близките им родствени отношения и поради това, че тези действия
не са съставлявали за него особени затруднения доколкото като трайно установил се в РТ. не
е имал необходимостта да ги ползва непрекъснато съобразно правото си на собственост в
тях.
Така са неоснователни поддържаните в жалбата възражения за процесуални
нарушения поради неправилна преценка на ангажираните по делото доказателства.
Свидетелите на въззивниците Ч. и М. не установяват – противно на поддържаното в
жалбата, осъществявано от Г. и съпруга й М. владение върху процесните имоти приживе на
техните собственици, те и общите на страните наследодатели М. и А., което да е
продължило и след смъртта им спрямо ищеца / техен син /, а след смъртта на неговия брат
М., от съпругата му Г. еднолично. Техните показания не установяват правно значими факти
и обстоятелства, сочещи на извод за осъществявано владение върху идеалните части на
ищеца, а субективните възприятия на свидетелите относно принадлежността на правото на
собственост на Г., както и че ищецът е в имота в качеството на неин и на племенниците си
гост са без значение. Показанията на свид. А. Н. – съпруга на ищеца, правилно се
кредитирани, т.к. се подкрепят и от другите ангажирани от ищеца доказателства - в т.ч. и
писмените, и не се оборват, нито разколебават от показанията на казаните свидетелите Ч. и
М.. Правилно са кредитирани и показанията на ищцовия свидетел Д.. Факта, че към датата
на депозиране на показанията свидетелката е запозната с нот. актове на ответниците / които
са и публично достъпни с оглед предназначението на вписването в АВ – СВ /, както и с
представената по делото медицинската документация относно заболяванията на ищеца и
провеждането от него лечение в България не е основание да не бъдат ценени.
Предвид изложеното установителният иск срещу Г. правилно е бил уважен.
Правилно е уважен и осъдителния иск по чл. 108 от ЗС срещу ответниците С. и М.. Те не са
придобили собствеността върху имотите, т.к. праводателите им не са били техни
собственици. Т.е. договорите за покупко-продажба по казаните н.а. от *** г. не са породили
вещно-транслативен ефект. Без значение за иска по чл. 108 от ЗС е имат ли тези въззивници
качеството на добросъвестни владелци , считано от 29.11.2021 г.. Дори и да се приемат за
такива, владението им е прекъснато преди изтичането на 5 годишния срок чл. 79 ал. 2 от ЗС
– с ИМ, предявена на 21.09.2022 г..
С оглед изложеното жалбата е неоснователна. Първоинстанционното решение се
7
потвърждава като валидно, допустимо и правилно.
На въззиваемият се присъждат разноски за настоящото производство –
възнаграждение за един адвокат, в пълния им заплатен размер от 1 300 лв. Възражението на
насрещната страна за прекомерност на възнаграждението съдът намира за неоснователно.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 750 от 20.02.2024 г. по гр.д. № 13 470/2022 г. на РС –
Пловдив.
Осъжда Г. Е. Н., ЕГН – **********, С. М. А., ЕГН – ********** и М. М. А., ЕГН –
********** да заплатят на А. М. Н., ЕГН – ********** разноски за въззивното производство
в размер на 1 300 / хиляда и триста / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8