Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
РАЙЧЕВА
АДЕЛИНА ИВАНОВА
в
присъствието на секретаря ЕМИЛИЯ НАЙДЕНОВА и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ
ВЕРГОВ, след като разгледа докладвано от съдията Емилия Петкова ВНОХД №116 по описа на АСНС за 2020г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
С
Присъда от 03.12.2019г. по НОХД №3616/2017г., Специализираният наказателен съд,
10-ти състав,
е ПРИЗНАЛ подсъдимия И.К.П., роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан,
живущ на адрес: с. П. И., общ. К., обл. Б., с ЕГН:**********,
за ВИНОВЕН в това, че от неопределена дата през м.октомври 2016г. до
10.06.2017г., в гр.Бургас, е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение от девет лица, с участници Г. Д.
К. (ЕГН:**********), Т.
С. Б. (ЕГН:**********),
Д. К.
К. (ЕГН:**********), Г.
Д. И. (ЕГН:**********),
Р. К. П. (ЕГН:**********), Ф.
И. Ч. (ЕГН:**********),
С.Т.Х. (ЕГН:**********) и Н. Ж. С. (ЕГН:**********),
като групата е създадена с користна цел (получаване на доходи от престъпна
дейност) и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354а, ал.1
и ал.2 и чл.354в от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, поради
което и на основание чл.321, ал.3, пр. 2 и пр.3 т.2 вр. ал.2 от НК вр. с чл.
303 ал. 2 от НПК, при условията на чл. 54 от НК, му е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ТРИ ГОДИНИ.
На
основание чл. 66 ал. 1 от НК първоинстанционният съд е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така определеното
наказание с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.67 ал. 3 вр. чл 42 а ал. 2 т.1 от НК, съдът е наложил през изпитателния срок на И.К.П. пробационна мярка за
контрол и въздействие - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с
периодичност два пъти седмично.
На основание чл.59 ал. 1 т.1 от НК, първостепенният
съд е ПРИСПАДНАЛ времето, през
което И.К.П. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
На основание чл.416 ал. 5 от НПК, съдът е
извършил ПРИХВАЩАНЕ на сумата в размер
на припадащата му се част от направените по делото разноски в размер на 2721,29
лв. (две хиляди седемстотин двадесет и един лева и 29 стотинки) от внесената
мярка за неотклонение за този подсъдим „Гаранция в пари“, в размер на
6 000 лв.(шест хиляди лева).
С Присъдата от 03.12.2019г.
Специализираният наказателен съд, 10-ти състав, Е ПРИЗНАЛ подсъдимия С.Т.Х., с ЕГН:**********,
роден на ***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работещ в ЕТ „Х. ****“ - с. Тр., за НЕВИНОВЕН в това - от неопределена дата през м.октомври 2016 г.
до 10.06.2017г., в гр.Б., да е
участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от
девет лица, с участници И.К.П. (ЕГН: **********),
Г. Д.
К. (ЕГН:**********), Т.
С. Б. (ЕГН:**********),
Д. К.
К. (ЕГН:**********), Г. Д. И. (ЕГН:**********),
Р. К. П. (ЕГН:**********), Ф.
И. Ч. (ЕГН:**********)
и Н. Ж. С. (ЕГН:**********),
като групата е създадена с користна цел
(получаване на доходи от престъпна дейност) и с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 и чл.354в от НК, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го е
ОПРАВДАЛ по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 321
ал. 3 пр. 2 и пр. 3 т.2 вр. ал. 2 от НК.
ПРИЗНАЛ е
подсъдимия С.Т.Х. (със снета по-горе самоличност), за ВИНОВЕН в това, че на 10.06.2017г. в с.Т.,
общ.К., ул."Н. Л." №*****, без
надлежно разрешително съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент
и на Съвета на ЕС и Приложение №1 към чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ДВ, бр.30/1999г., изм. бр. 63 от 2000г.,
бр.74, 75 и 120 от 2002г. и бр. 56 от 2003г.) "Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина", е държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - коноп (марихуана), с
нето тегло 0,125 грама, със съдържание на активен наркотично-действащ компонент
(тетрахидроканабинол) 6,60%, на стойност 0,75лв. (седемдесет и пет стотинки и
коноп (марихуана), с нето тегло 0,610 грама, със съдържание на активен
наркотично-действащ компонент (тетрахидроканабинол) 0,30%, на стойност 3,66лв.
(три лева и шестдесет и шест стотинки) – всичко - с общо нето тегло 0,735 грама
и обща стойност 4,41лв. (четири лева и четиридесет и една стотинки), като
деянието представлява маловажен случай, поради
което и на основание чл.354а ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК и чл. 303, ал. 2 от НПК, при условията на чл.
54 от НК, го е ОСЪДИЛ на
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. (хиляда лева), като на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ
частично - да е извършил престъпление по чл.354а ал. 2 т. 1 пр. 2-ро
вр. ал. 1 изр. 1, пр. 4 от НК - по първоначално повдигнатото му обвинение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
първостепенният съд е ОСЪДИЛ подсъдимия С.Т.Х. (със снета по-горе
самоличност), да заплати припадащата му се
част от направените по делото разноски в размер на 2721,29 лв. (две хиляди
седемстотин двадесет и един лева и 29 стотинки), както и 5 лв. (пет лева)
държавна такса за издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.
В
законоустановения срок по чл. 319 ал.1 от НПК срещу първоинстанционната присъда
е постъпил протест на прокурор от Специализираната прокуратура, в който се поддържат доводи за неправилност на
присъдата в оправдателните й части по отношение на подс. С.Х., както и в
осъдителната й част по отношение на признатия за виновен подсъдим И.П., като в
тази част се твърди явна несправедливост на наложеното му наказание (което се
преценява от прокурора за занижено), а също така се възразява срещу отлагането
на неговото изпълнение с изпитателен срок. Прокурорът предлага отмяна на
присъдата от 03.12.2019г. в оправдателните й части по отношение на подсъдимия С.Х.
и постановяване на нова, осъдителна такава, с която този подсъдим да бъде
признат за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 3 т.2 вр. ал. 2 от НК, като му
бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер, поискан от представителя
на Специализираната прокуратура в хода на съдебните прения пред
първоинстанционния съд.
Предлага се и изменяване на първоинстанционния съдебен акт, в частта му, в
която подс. С.Х. е признат за невиновен и е оправдан частично по първоначално
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а ал. 2 т. 1 пр. 2-ро вр. ал. 1 изр. 1, пр. 4 от
НК.
Иска се признаването на Х. за виновен по горепосоченото обвинение, възведено с
обвинителния акт, и налагането на наказание по вид и размер, които са били
поискани от представителя на СП в хода на съдебните прения пред СНС. Във
въззивния протест прокурорът предлага изменяване на присъдата и в частта й по
осъждането на подсъдимия И.П., чрез увеличаване на наказанието от 3 (три)
години лишаване от свобода – на 4 (четири) години лишаване от свобода, както и
отмяна на приложението на чл. 66 ал.1 от НК спрямо този подсъдим.
В
допълнително писмено изложение, депозирано в срока и по процесуалния ред на чл.
320 ал. 4 НПК, прокурорът е доразвил съображенията си, изразени във въззивния
протест, направил е анализ на доказателствата по делото (в частта им досежно
свидетелските показания), като е потвърдил исканията си към въззивната
инстанция, в аспектите, визирани по-горе.
В
срока по чл. 319 ал. 1 НПК първоинстанционната присъда е обжалвана от
подсъдимия И.К.П. – чрез защитника му
адв. М. М., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, както и
за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че обвинението спрямо П. за престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр.
3 т.2 вр. ал. 2 от НК, не е доказано по несъмнен начин, съобразно изискванията
на чл. 303 от НПК. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване от втората инстанция на нова, с която подс. П. да бъде признат за
невиновен и оправдан по възведеното му от Специализираната прокуратура
обвинение. В жалбата е направено и алтернативно искане – за отмяна на съдебния
акт на СНС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд,
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до ограничаване правото на защита на подсъдимите.
При спазване на 15-дневния срок за
обжалване по чл. 319 ал.1 от НПК (меродавна в случая е датата на пощенското
клеймо на изпращане на жалбата, която е 18.12.2019г.), срещу
първоинстанционната присъда от 03.12.2019г. е постъпила и въззивна жалба от
адв. А.Д. от САК – защитник на подсъдимия С.Т.Х., в частта й по признаването на
Х. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК и
осъждането му на наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Иска се отмяна на
съдебния акт на СНС в тази му част и постановяване от въззивната инстанция на
нова присъда, с която подс. С.Х. да бъде признат за невиновен и оправдан и за
това престъпление.
В
срока и по реда на чл. 320 ал. 4 НПК е постъпило допълнително писмено изложение от адв.
Ал. Д. към въззивната му жалба, в което са доразвити съображенията в нея. Сочи
се, че в къщата в с. Т., общ. К., обл. Б., на ул. „Н. Л.“ №*****, където
са били открити и иззети наркотичните вещества (марихуана), включени в
обвинението на Х. за престъплението по чл. 354а от НК, не е живял и имал достъп
само подсъдимият, а и майка му, баща му и по-малкият му брат, които също
обитавали жилището и прилежащите му помещения. Поради това защитникът твърди,
че не е доказано по несъмнен начин, че подс. С.Х. е извършител на
престъплението по чл. 354а ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, за което е признат за
виновен с присъдата от 03.12.2019г. Иска се отмяна на присъдата в осъдителната
й част спрямо подс. Х. и постановяване на нова, с която той да бъде признат за
невиновен и оправдан и за това престъпление.
В
протеста на прокурора и в жалбите на подс. П. и на адв. Д. (защитник на подс. Х.),
както и в допълнителните писмени изложения, не са направени доказателствени
искания.
В съдебното заседание пред въззивната
инстанция прокурорът от АСП поддържа протеста. Изразява становище, че
въззивните жалби са неоснователни. Прави кратък коментар на доказателствата по
делото (чрез тяхното изброяване), като сочи, че чрез тях повдигнатите с
обвинителния акт обвинения спрямо И.П. и С.Х. са доказани по несъмнен начин.
Апелира за уважаване на въззивния протест, така, както е предявен.
В
съдебното заседание на 12.06.2020г. упълномощеният защитник на подсъдимия И.П.–
адв. М.М. поддържа, че първоинстанционната присъда от 03.12.2019г. е
незаконосъобразна и неправилна. Прави коментар и анализ на доказателствените
източници, относими към твърдяната от държавното обвинение инкриминирана
дейност на подзащитния му, като сочи, че същите са недостатъчни за
постановяване на осъдителна присъда по
отношение на подс. П.. Сочи, че единствените уличаващи доказателства спрямо
подс. П., са показанията на полицейските служители П.
Д. и Н. А., както и тези на защитения свидетел с тайна
самоличност с идент. №249. Анализирайки тези доказателствени източници,
защитникът обръща внимание, че показанията на свидетелите Д. и А. почиват
единствено върху оперативна информация с неясен източник, а в другите си части
съдържат преразказ на СРС. В резултат на това, адв. М. прави извод, че
единственото доказателство срещу подзащитния му се явяват показанията на
защитения свидетел с тайна самоличност, а осъдителната присъда не може и не
следва да се основава само на това доказателство, предвид законовата забрана в
чл. 124 от НПК. Твърди също така, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, съдържащи се в изготвените от първостепенния съд мотиви
към присъдата, както и в самата присъда от 03.12.2019г., изразяващи се в
следното: на страница 17 от мотивите се съдържа абзац, относим към коментар на
съда на веществените доказателствени средства (ВДС) от експлоатираните по
делото СРС, които са „привнесени“ от мотиви към друг съдебен акт, по друго
наказателно производство (посочен е друг номер на ДП и на прокурорска преписка,
сочи се постановление на прокурор от СП за присъединяване на класифицирани
материали (по ВДС) от дата, значително предхождаща образуването на настоящото
досъдебно производство, както и „реализацията“ по него). Адв. М. сочи и за
допуснато противоречие между самата присъда от 03.12.2019г. на СНС, 10-ти
състав, и мотивите към нея, като в присъдата, при осъждането на подс. И.П. за
престъпление по чл. 321 ал.3, пр.
2 и пр.3 т.2 вр. ал.2 от НК, е посочено, че в процесната организирана престъпна
група е участвувал и подсъдимият С.Т.Х., който със същата присъда е бил
оправдан по идентичното му повдигнато обвинение (за престъпление по чл. 321 от НК).
Така се е получило противоречие между посочените в присъдата участници в престъпното
сдружение (като брой и индивидуализиран състав), и тези, посочени в мотивите
към първоинстанционния съдебен акт. Защитникът на подс. П. апелира за отмяна на
присъдата на СНС от 03.12.2019г. и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд, или (алтернативно) – за отмяна на присъдата
и постановяване от въззивния съд на нова, с която подзащитният му да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 321 ал.3, пр.
2 и пр.3 т.2 вр. ал.2 от НК.
В съдебното заседание пред втората
инстанция подс. И.К.П., в своя лична защита, твърди, че поддържа заявеното в
пледоарията на защитника му адв. М.. Моли да бъде оправдан.
Адв. Д. – защитник на подс. С.Х., в
пледоарията си пред въззивния съд, анализира доказателствата по делото, в
аспекта на подадения протест срещу оправдателната част от първоинстанционната
присъда спрямо неговия подзащитен – по обвинението за престъпление по чл. 321 ал.3, пр. 2 и пр.3 т.2 вр. ал.2
от НК, като стига до същите правни изводи, направени от адв. М. (защитник на
подс. П.), отразени по-горе. Сочи, че протестът на прокурора в тази негова
част, е неоснователен и моли да бъде оставен без уважение. Защитникът на подс. Х.
сочи още, че доказателствените източници, събрани по делото, не са достатъчни
да бъде постановена осъдителна присъда спрямо Х. и за престъплението по чл.
354а от НК, за което той е признат за виновен от първостепенния съд (макар и
след преквалификация на деянието по повдигнатото обвинение от такова по чл.
354а ал.2 т.1 предл. 2-ро вр. с ал.1 изр. 1-во, предл. 4-то от НК – в
престъпление по чл. 354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 от НК). Сочи, че в мотивите към
присъдата не са получили отговор защитните възражения, направени пред СНС – за
това, че до мястото, където са били открити (при претърсването и изземването)
инкриминираните наркотични вещества, достъп е имал не само подсъдимият С.Х., а
и други лица, в т.ч. – че къщата в с. Трояново и прилежащите й постройки
(където са били намерени наркотиците), е била обитавана не само от подзащитния
му, но и от цялото му семейство – майка, баща и по-малък брат. В заключение
адв. Д. апелира за потвърждаване на първоинстанционната присъда в оправдателна
й част спрямо подс. Х., както и за нейната отмяна в осъдителната й част,
касаеща същия подсъдим, и оправдаването на последния за престъпление по чл.
354а от НК.
В правото си на лична защита пред въззивния съд,
подс. С.Т.Х. заявява, че поддържа казаното от защитника си.
В правото си на последна дума подсъдимият И.П.
апелира да бъде оправдан, или (алтернативно) – делото да бъде върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
В правото си на последна дума подсъдимият С.Х. моли
да бъде изцяло оправдан.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.
314 ал.1 от НПК, въззивната съдебна инстанция извърши проверка изцяло на
правилността на първоинстанционната присъда от 03.12.2019г. по НОХД №3616/2017г.
на СпНС, независимо от доводите и основанията, посочени от страните.
При
извършената цялостна проверка на правилността на съдебния акт, въззивният съд
констатира, че при постановяването му, както и в мотивите към присъдата от
03.12.2019г., са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в липса на мотиви.
Както
е имал повод нееднократно да се произнесе Върховният касационен съд на РБ в
редица свои решения, липса на мотиви е налице както при пълното им отсъствие,
така и при схематична, повърхностна и противоречива конструкция. Такива мотиви
не позволяват да се разбере действителната воля на съда, което изисква отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
В
конкретния казус, в мотивите на СНС, 10-ти състав към първоинстанционната
присъда от 03.12.2019г., съдът се е задоволил схематично да изброи
доказателствените източници (като повечето от така изброените изобщо не засягат
инкриминираната чрез обвинителния акт деятелност на подсъдимите И.П. и С.Х., а
са относими към останалите обвиняеми – Г.
К., Т. Б., Д. К., Г. И., Р. П., Ф. Ч. и Н. С., които са сключили споразумение със СП, одобрено от
съда и влязло в законна сила). Липсва анализ на доказателствата по делото,
отговори на въпросите кои от тях се приемат от съда за достоверни и защо, кои доказателства или части от
тях не се кредитират и защо. В резултат на това, не може да се проследи
оценъчно-аналитичната дейност на първоинстанционния съд по доказателствата
(такава на практика липсва), а оттук – да се проследи формирането на вътрешното
убеждение на съдебния орган и действителната негова воля.
Така
например, не може да се установи защо,
при идентично съдържание на доказателствените източници, относими едновременно
и към двамата подсъдими П. и Х. (това са показанията на свидетелите К., К., И., Ч., Б., С., П., П. Д., Н. А. и защитен свидетел с тайна самоличност с идент.
№249), първият от тях - подс. И.П., е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 321 ал.3, пр. 2 и пр.3 т.2 вр. ал.2
от НК, а вторият – подс. С.Х., е признат за невинен, респ. – оправдан за същото
престъпление. Свидетелите Г. К., Т. Б., Д. К., Г. И., Р. П., Ф. Ч. и Н. С. отричат участието в ОПГ както на П., така и на Х..
Уличаваща доказателствена информация и за
двамата подсъдими Х. и П. се съдържа в показанията на
свидетелите-полицейски служители П. Д. Д. и Н. А. А., както и в тези на защитения свидетел с идент.
№249.
В
мотивите към присъдата не е коментирано, нито анализирано кои части от
показанията на свидетелите – полицейски служители Д.
и Ангелов се кредитират от съда и по какви причини, при положение, че техните
показания (в т.ч. – и приобщените такива от ДП, по реда и на осн. чл. 281 ал.4
от НПК), се основават на оперативна информация от неназовани (и непровирими)
източници, а останалата част от показанията им преставляват преразказ
(възпроизвеждане) на СРС, ВДС от които (представляващи първичните
доказателствени източници), са приложени по делото. Не е даден отговор, при
това положение, как се съотнасят към
останалите доказателства, показанията на защитения свидетел с тайна самоличност
с идент. №249, и дали в случая е приложима забраната на чл. 124 от НПК
осъдителната присъда да се основава само и единствено върху показанията на
свидетел, разпитан по реда и на основание чл. 141 от НПК. Горните липси на
доказателствен анализ са относими както към признатия за виновен и осъден за
престъпление по чл. 321 ал.3, пр.
2 и пр.3 т.2 вр. ал.2 от НК подсъдим И.П., така и за признатия за невинен и
оправдан за същото престъпление подсъдим С.Х..
На
второ място, следва да се посочи, че част от доказателствените източници изобщо
не са били обсъдени – по никакъв начин, като на стр. 28 от мотивите, абзац 4-ти
отгоре надолу представлява недовършено изречение, имащо следния вид:
„Показанията на свидетелите В. А. Дж., П. Д. А.,
Ст. К. К., Йо. И. Н., Йо. З. Ш., Д. А. Б., А. Ж. Г.“. И докато показанията на свидетелите Д. Б., А. Г. и Йо. Н. (които,
впрочем, са неотносими към инкриминираните деяния точно на подсъдимите И.П. и С.Х.),
са все пак отразени по някакъв начин в мотивите, макар и изключително
схематично и по начин, по който липсва разграничение между частите от тях,
които се кредитират и тези, които не, както и причините за това, то за
останалите свидетели, упоменати в горепосочения абзац – Вл. Дж., П. А., Ст. К. и Й. Ш., изречението е
останало недовършено и не става ясно каква е оценъчно-аналитичната дейност на
съда относно тези доказателствени източници.
Основателни
са възраженията на защитника на подс. П. – адв. М., за допуснати противоречия в
присъдата на първоинстанционния съд (от една страна) и между присъдата и
мотивите (от друга), в частта, в която подс. С.Х. е признат за невинен и е
оправдан по обвинението за извършване на престъпление по чл. 321 ал.3, пр. 2 и пр.3 т.2 вр. ал.2
от НК, като същевременно, с присъдата подсъдимият И.П. е признат за виновен за
същото престъпление, като в осъдителния диспозитив е включен и подсъдимият С.Т.Х.
като един от участниците в процесната организирана престъпна група. Докато
обаче това процесуално нарушение е отстранимо от въззивният съд (чрез съответен
оправдателен диспозитив), то другото, посочено от същия защитник в пледоарията
му пред втората инстанция процесуално нарушение – „привнасянето“ на цял пасаж
от мотивите по друго наказателно производство в мотивите към присъдата от
03.12.2019г. по настоящото дело, е недопустимо и още веднъж затвърждава извода
за повърхностност, схематичност и липса на дължимия от съда доказателствен
анализ в мотивите към съдебния акт.
Така, на
стр. 17, абз. 2-ри от мотивите към присъдата, при опита за коментар на
специалните разузнавателни средства, прилагани по делото (за които има
изготвени ВДС и писмени протоколи), първостепенният съд действително е
„привнесъл“ коментар на други такива, използувани очевидно по друго наказателно
производство, тъй като по делото няма описаното в този абзац на стр. 17
постановление по чл. 177 ал.3 от НПК на прокурор от 08.04.2015г., не се
установява искането за използуване на СРС и даденото разрешение да са били
направени по ДП №406/2013г. (пр. пр. №410/2013г.), както и посочената в този
абзац от мотивите дата на т. нар.
„реализация“ – 13.11.2014г., не съотвествува с тази по настоящото досъдебно
производство, която е около 2 години и половина по-късно – на 10.06.2017г.
Настоящото ДП е под №22/2017г. (по описа на ГД „БОП“ – МВР – гр. София), а
прокурорската преписка е №99/17г. (по описа на СП).
Малко
по-нататък в мотивите (в края на стр. 22 и началото на стр. 23), отново
първоинстанционният съд схематично е отразил, като част от доказателствената
съвкупност, веществените доказателствени средства от използуваните СРС, но
липсва надлежен анализ дали тези СРС са били законосъобразно прилагани по
делото, кои от тях са в подкрепа на обвинителната или на защитната тези, защо и
как се съотнасят към останалите доказателства. Коментарът на СНС включва общи
теоретични положения, които не са съотнесени към конкретния казус и отново не
може да се проследи оценъчно-аналитичната дейност на съда, в аспект - почива ли
присъдата – и в кои нейни части – и на наличните по делото ВДС от експлоатирани
СРС.
Допуснатото
в самата присъда несъответствие при текстовото изписване на състава на
престъплението по чл. 354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 от НК, със състава на
престъплението по този текст от НК, като е включен изразът „с цел
разпространение“ (какъвто престъпният състав на чл. 354а ал.3 от НК не съдържа,
тъй като той криминализира „простото“ държане на високорискови наркотични
вещества, без специалната цел – тяхното разпространение), е отстранимо
процесуално нарушение чрез евентуален съдебен акт на втората инстанция.
Не такова
обаче се явява посоченото от защитника
на подс. Х. – адв. Ал. Д. – че пъвроинстанционният съд не е дал никакъв отговор на възраженията на защитата на този подсъдим, направени в
хода на съдебните прения пред първата инстанция (залегнали и във въззивната
жалба до АСНС) – относно това, че до мястото, където са били открити (при
претърсването и изземването) инкриминираните наркотични вещества, достъп е имал
не само подсъдимият С.Х., а и други лица, в т.ч. – че къщата в с. Т. и
прилежащите й постройки (където са били намерени наркотиците), е била обитавана
не само от подзащитния му, но и от цялото му семейство – майка, баща и по-малък
брат.
Само за пълнота и прецизност на изложението – без това да представлява основание за отмяна на присъдата и връщане на
делото на за ново разглеждане, въззивният съд констатира, че присъдата
от 03.12.2019г., и в частта й по разноските, не може да бъде качествено
проверена от втората съдебна инстанция, доколкото в няколко съдебни заседания
по НОХД №3616/2017г. на СНС, първоинстанционният съд не е посочил на каква
стойност са направените разноски за транспортни разходи на свидетели и вещи
лица за явяването им по делото, а в съответните определения за присъждане на
такива разходи, се е задоволил да впише, че се изплаща от бюджета на СНС
стойността на автобусен билет в направления Бургас – София и обратно или
Пловдив – София и обратно, при положение, че в предходни съдебни заседания е
присъждал различни стойности на билетите в едни и същи направления, тъй като
очевидно стойността на автобусните билети е варирала. Така, в с.з. от
16.11.2018г. – за транспортни разходи на свидетелите Йо.
З. Ш., А. Ж. Г. и Д. А. Б. е изплатена
стойността на автобусен билет от гр. Бургас до гр. София и обратно за всеки от
тях, както и за транспортни разходи на свидетелката А.
Р. З. (стойността на
автобусен билет от гр. Пловдив до гр. София и обратно), без да е посочена каква
е тази стойност. По същия начин е процедирано и в с.з. от 22.11.2018г. –
относно изплатена сума за транспортни разходи на свидетелката Йо. З. Ш.; в с.з. от 21.01.2019г. – изплатените суми за
транспортни разходи на свидетелите А. Ж. Г., Д. А. Б. и А. Р. З.; в с.з. от
10.04.2019г. – изплатените суми за транспортни разходи на свидетелите Йо. Ив. С. и В. И. Ж. и в с.з. от
26.06.2019г. – за транспортни разходи на свидетеля Д.
К.
К. и на вещите лица Н.
Я. З., В. М. Н.-Б., Н. Т. Г.
и Н. В. К..
В заключение (извън констатациите във
връзка с частта от присъдата, касаеща разноските по делото в последния абзац от
настоящото решение), въззивният съд
държи да подчертае отново, че изготвените от първата инстанция присъда и
мотиви страдат от вътрешни противоречия и не съдържат анализ на събраните по
делото доказателства като задължителен стандарт на постановения съдебен
акт. Мотивите съдържат пестеливо
изброяване на доказателствата и доказателствените средства. Изводи за приетите
по делото факти липсват, а съдът е бил длъжен да обсъди и реши въпросите - има
ли извършено престъпно деяние (престъпни деяния) и извършени ли са от всеки от
подсъдимите виновно, което първостепенният съд не е направил. Отделните доказателства
не са проверени, нито съпоставени едни с други, липсват и мотиви защо при
противоречия между тях, се приемат с доверие едни, а се отхвърлят други. Тези
липси в мотивите към съдебния акт препятствува възможността на страните по
делото (както и на въззивната инстанция), да проверят правилността на
осъдителните и оправдателните изводи на първоинстанционния съд и начина на
формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защото съдебните актове трябва да
бъдат обосновани, ясни и убедителни, в противен случай те са произволни и
формални. Освен това, в мотивите към присъдата не са обсъдени възраженията и
доводите на страните, особено тези на защитата на подс. С.Х. досежно
авторството му в престъплението по чл. 354а от НК.
Тези пороци, според въззивния състав, се
приравняват на липса на мотиви. Върховният касационен съд е имал повод да
разясни, че липсата на мотиви на първостепенния съдебен акт е абсолютен порок,
предопределящ неговата отмяна от въззивния съд. (В този смисъл е например
Решение №20 от 02.06.2015г. на ВКС, 2-ро н.о., по н.д. №1686/2014г.)
Предвид
на отразените дотук съображения, въззивният съдебен състав, предвид допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила, следва да процедира съобразно
разпоредбата на чл. 335 ал.2 вр. с чл. 348 ал.3 т. 2 предл. 1-во от НПК, като
отмени Присъдата от 03.12.2019г. на Специализирания наказателен съд, 10-ти
състав, по НОХД №3616/2017г. и върне делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
Ето
защо и на основание чл. 335 ал.2 вр. с чл. 348 ал.3 т. 2 предл. 1-во от НПК от
НПК Апелативният специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда от
03.12.2013г. на Специализирания наказателен съд – гр. София, 10-ти състав, постановена
по НОХД №3616/2017г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на
първата инстанция за разглеждането му от друг състав на СНС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Страните
в процеса да бъдат уведомени за настоящото Решение писмено, по реда на чл. 340
ал.2 предл. 2-ро от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.