Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
26.02.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 3486
по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 12.04.2017г., постановено по гр.д. № 39239/2012г. Софийски
районен съд, 30 състав отхвърлил предявения от А.М.Т., ЕГН **********, срещу Р.Д.Ч.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 000
лв., претендирана като дължима по сключен между страните договор за заем от 08.05.2012г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответницата
сумата 1 600 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата А.М.Т., която го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В противоречие със събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд приел, че процесният договор не е подписан от
ответницата. За да обоснове този извод, съдът кредитирал заключението на
изслушаната тричленна СПЕ, с която било установено, че подписът в договора за
заем не е положен от ответницата, а е имитиран. Районният съд в противоречие с
процесуалния закон не обсъдил всички събрани и относими доказателства. Не било
обсъдено в съвкупност с останалите доказателства постановлението от
28.11.2014г. на СРП по ДП № 15258/2013г. на 04 РУ-СДВР, пр.пр. 35052/2012г. на
СРП, от което било видно, че по досъдебното производство е извършена тройна графическа
експертиза, съгласно която подписът за „заемател“ в договора е положен от Р.Ч..
Освен това в първата инстанция било прието заключение на единична СПЕ, съгласно
което подписът в договора е положен от ответницата, като било установено, че са
вкарани елементи на забавяне, характерни за имитация. В нарушение на
съдопроизводствените правила СРС не допуснал поисканата от ищцата повторна тричленна
експертиза, въпреки че тричленната СПЕ била своевременно оспорена от ищцата и
били налице предпоставките на чл. 200 и чл. 201 ГПК. Съмнението за правилността
на заключението на тричленната СПЕ се о обосновавало с представеното
постановление на СРП, както и от единичната СПЕ. Съдът постановил необосновано
решение, като основал извода си на заключението на тричленната СПЕ, изолирайки
останалите изготвени във връзка с казуса общо четири експертизи. Неправилен бил
и изводът на СРС, че по делото не е доказано реалното предаване на заетата сума
на заемателя, тъй като в изречение последно на договора изрично било посочено,
че същият служи за разписка за платената сума. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявения
иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Р.Д.Ч. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Не
претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК,
намира за установено следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
сумата 25 000 лв.
Ищцата твърди, че на 08.05.2012г. сключила с ответницата договор за паричен
заем, по който при сключването й предала сума в размер на 25 000 лв.
Ответницата се задължила да й върне заетата сума в едномесечен срок, който
започва да тече от подписване на договора. Срокът изтекъл на 08.06.2012г., но
въпреки отправените покани, до завеждане на исковата молба в съда ответницата
не изпълнила задължението си по договора. Искала е от съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата 25 000 лв.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата
е оспорила предявения иск с възражение, че договор между страните не е
сключван, не е подписвала такъв договор и не е получавала такава сума от
ищцата. След узнаване за претенциите на ищцата във връзка с наложен
обезпечителен запор, ответницата сезирала СРП с жалба вх. № 35053/11.10.2012г.
за евентуално осъществено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. Искала е от съда
да отхвърли предявения иск.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемът за потребление е
договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от
същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е реален договор –
същият се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато
съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем, а едва когато въз основа
на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.
Ако съгласието предхожда предаването, договорът възниква сукцесивно –
фактическия му състав е завършен едва с предаването. Съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за заем, вкл. реалното
предаване на заетата сума от заемодателя на заемателя.
В случая по делото е приет договор за паричен заем от 08.05.2012г.,
съгласно който А.М.Т., като заемодател, дава в заем на Р.Д.Ч., като заемател,
сумата от 25 000 лв. Заемателят се задължава да предаде цялата сума в деня
на подписване на договора. Страните се
споразумяват, че датата, до която сумата е на разположение на заемателя, е 08.06.2012г.,
след която се счита, че заемателят е изпаднал в забава за връщането й. Съгласно
последното изречение от договора, същият служи за разписка за платена сума.
С оглед своевременното оспорване от ответницата на автентичността на
документа в частта му за положения за „заемател“ подпис, СРС е допуснал
изслушване на съдебнопочеркова експертиза. Съгласно заключението от
14.03.2014г. на вещото лице Велчев, подписът, положен за „заемател“ в договора
за заем е положен от Р.Ч. /уточнение в открито съдебно заседание/, с вкарване
на елементи на забавяне, характерни за имитация. Вещото лице е посочило
ползвания сравнителен материал, вкл. две заявления за издаване на лична карта
от 20.12.2010г. и 17.11.2011г. За да обоснове заключението си това вещо лице е
приело: Подписът, положен за „заемател“ в договора, е с усложнена конфигурация
и изключително труден за възпроизвеждане. Положен е с променлив темп на
движение, като се започва със сравнително бърз темп, при който се наблюдава и
рефлекторно движение, след дъгата темпът необяснимо се забавя, без вдигане на
пишещото средство, след което се преминава в ъгловатост и чупливост, а при
следващо изпълнение на сложната част на буква Ч темпото отново се увеличава,
след това се забавя и до края на подписа темпът е висок. Нарушената динамика в
областта на най-лесно изпълнимите елементи е вероятно на стремеж за внасяне на
допълнителни елементи. Подписите в документите, използвани за сравнителен
материал, са с относителна вариационност, имат сравнително опростена конфигурация
и са лесни за възпроизвеждане. Положени са с висок темп на движение, при висока
степен на свързаност и без признаци на забавяне. При сравнителното изследване
на подписа – обект на експертизата и подписите, използвани за сравнителен
материал вещото лице, след сравнение на обема на съвпадащи и различаващи се
признаци, изхождайки от методиката и установеното в практиката, че при
подражание на почерк и подпис има повишен зрителен контрол и пълно подражание в
началото и намаляване на контрола в края допуска, че подписът за „заемател“ е
положен от Р.Ч., с вкарване на елементи на забавяне, характерни за имитация. Не
се касае за автоподлог. Според обясненията на вещото лице в отрито съдебно
заседание, автоподлог е налице когато едно лице се подписва по различен начин, с
различна конфигурация, но със запазване на елементите, които съществуват в
основния му подпис.
Заключението е оспорено от ответницата и е допуснато изслушване на повторна
СПЕ в разширен състав от три вещи лица.
Съгласно заключението от 29.09.2014г. на вещите лица Бенчев, Илиев и
Златев, подписът за „заемател“ в договора не е положен от Р.Ч., а е имитиран.
Вещите лица са посочили сравнителния материал, който са ползвали за изготвяне
на заключението, като изрично са посочили, че освен документи, находящи се по
досъдебното производство, образувано по жалбата на ответницата, са ползвали и
подписите – образци, използвани от вещото лице от единичната експертиза. За да стигнат до това
заключение, трите вещи лица са приели: Подписът – обект на експертизата, е със
смесена транскрипция, със средна степен на обработеност, с равномерен натиск, с
неувереност на движенията при изпълнение на елементите от транскрипцията
вследствие забавения темп на изпълнение. Подписите – сравнителен материал са с
висока степен на обработеност, смесена транскрипция, темпът на изпълнение е
висок. При изследване на подписа – обект на експертизата с помощта на
видеоспектрален компаратор са констатирани особености /изобразени с червено
багрило на Приложение - сн. 1 и сн. 2 към заключението/: наличие на вълнообразност
на движението при изписването на първи и втори елемент на Р и първи елемент на
Ч; наличие на точки на необосновано спиране на движението; необосновано
прекъсване на движението и дописване на съединителен щрих, които признаци са
характерни за имитация на подписа посредством един от способите –
възпроизвеждане чрез гледане и възможно с предварителна подготовка /тренировка/
или чрез копиране на просвет. При
извършеното сравнително изследване на обекта на експертизата с подписите –
сравнителни образци, вещите лица
установяват различия в общите признаци – степен на обработеност, размер, темпо
на изпълнение, а също и в частните признаци /обозначени на сн. 1 и сн. 2 със
синьо багрило/: форма на движение при изписването на първия елемент на буквата
Ч – в подписа – обект ъгловата; долната част на щриховите елементи – в подписа-обект
ъгловати; надредовия елемент – надредовата част в подписа-обект е
правилнейно-възвратна; продължителност
на движението при изписване на примката на парафа – в подписа-обект е
увеличена, и на третия щрихов елемент – в подписа-обект е намалена по
вертикала; разместване на движението по вертикала при изписването на елементите
от щриховата част – в подписа-обект е стъпаловидно. Констатираните различия в
графическите признаци са характерни и устойчиви и оценени в съвкупност с
посочените признаци, като необичайна вълнообразност на линията на движение при
изписването на буквите от монограмната част, наличие на точки на спиране,
прекъсване и дописване на движението, равномерният натиск и забавеният темп,
дават основание за извода, че подписът за „заемател“ в договора не е положен от
Радостна Ч., а е имитиран – вероятно чрез т.нар. „зарисуване“ с предварителна
подготовка /тренировка/
Заключението на тричленната СПЕ е оспорено от ищцата в съдебното заседание
на 07.10.2014г. при изслушването й с довод, че вещите лица са ползвали като
сравнителен материал документи, съставени след договора, и тъй като може да е
налице промяна в подписа на ответницата. В това заседание не е направила
искания във връзка с оспорването.
С молба от 12.11.2014г. ищцата е заявила искане за допускане на повторна
тройна експертиза, като вещите лица ползват за сравнителен материал
документите, подписани от ответницата във връзка с издаването на документи за
самоличност. В проведеното на 16.02.2015г. съдебно заседание искането е
оставено без уважение като преклудирано, доколкото не е направено едновременно
с оспорването на тричленната СПЕ.
Не е спорно и по делото се установява, че по подадена от ответницата жалба
вх. № 35052/11.10.2012г. е образувано ДП № 15258/2013г. на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №
35052/2012г. на СРП, срещу А.М.Т. за това, че на 08.05.2012г. в гр. София, в
съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, чрез другиго – чрез неустановеното
лице, съставила неистински частен документ – договор за паричен заем от
08.05.2012г., като на този договор бил придаден вид, че в подписа на графа
„заемател“ е подписано от Р.Д.Ч. – престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 НК. Не се спори, че след извършени по ДП графически експертизи,
с постановление от 28.11.2014г. наказателното производство е прекратено.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че при доказателствена тежест за ищцата
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същата не е доказала между страните
да е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за заем от
08.05.2012г., поради което предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. Въззивният съд
споделя извода на първоинстанционния, че следва да се кредитира повторното
заключение та СПЕ, изготвено от три вещи лица, които са дали категорично и
обосновано заключение, че подписът за „заемател“ в договора не е положен от
ответницата, а е имитиран. Заключението на първоначалната единична СПЕ съдържа
вътрешни противоречия /и след направените от вещото лице в открито съдебно
заседание уточнения/. В него вещото лице Велчев едновременно твърди, че
подписът-обект е с усложнена конфигурация и изключително труден за
възпроизвеждане, едновременно с това – че подписите – сравнителни образци имат
сравнително опростена конфигурация и са лесни за възпроизвеждане, а даденото
заключение не е категорично – вещото лице допуска, че подписът е положен от
ответницата, с вкарване на елементи на забавяне, характерни за имитация.
Доводите в жалбата въззивният съд намира за неоснователни. Съгласно
уредбата в действащия ГПК, не всяко
оспорване на представеното експертно заключение води до възлагане на допълнително
или повторно заключение; Допълнително или повторно заключение от друго или
повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно
констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално
заключение. В случая заключението от
29.09.2014г. е повторно, а ищцата го е оспорила с твърдение, че вещите лица не
са ползвали като сравнителен материал документите, подписани от ответницата във
връзка с издаване на документи за самоличност преди 08.05.2012г В заключението
ясно е посочено, че при изготвянето му вещите лица са ползвали и сравнителния
материал, ползван от вещото лице Вълчев, т.е. и документите във връзка с
издаване на документи за самоличност на ответницата. Това изрично е посочено от
вещите лица и при изслушване на заключението в открито съдебно заседание на 07.10.2014г.
Ищцата е оспорила повторното заключение на трите вещи лица при изслушването му,
но искането си за изслушване на повторна тричленна експертиза е направила след
това заседание и същото правилно е оставено от районния съд без уважение. Че
евентуални искания във връзка с оспорване на заключение на вещо лице следва да
бъдат направени едновременно с оспорването е видно от разпоредбата на чл. 200,
ал. 3, изр. 1 ГПК. Отделен въпрос е, че заключението на тричленната експертиза
е пълно, ясно и обосновано, и с оглед довода, с който ищцата го е оспорила, дори
искането да беше заявено в срок, би било неоснователно.
Не съставлява основание за допускане на повторна тричленна СПЕ и
представеното в открито съдебно заседание на 16.02.2015г. постановление на СРП.
Влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателно производство не е
задължително за гражданския съд – съгласно чл. 300 ГПК, задължителна е само
влязлата в сила присъда на наказателния съд, и то само относно посочените в
същата разпоредба въпроси. Съдът не може да основе решението си на дадено по
друго дело заключение на вещо лице, още по-малко – на заключение по досъдебно
производство, което не е събрано в състезателен съдебен процес. В този смисъл
неоснователен е доводът на въззивницата, че в настоящия казус били извършени
общо четири графически експертизи. В настоящото производство в съответствие с
принципите за устност и непосредственост са приети заключения на единична и
повторна експертизи, на които съдът следва да основе правните си изводи.
Предвид съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход, разноски на въззивницата не се следват, а от въззиваемия не
се претендират, поради което разноски за настоящата инстанция не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.04.2017г., постановено по гр.д. № 39239/2012г. на Софийски
районен съд, 30 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.