Р Е Ш Е Н И Е
№ / 11.2016г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито
съдебно заседание, проведено на втори ноември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Мариана ХРИСТОВА Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Г.С.,
като разгледа докладваното от съдия
Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №1064/2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба на О. Б. К., в
качеството му на управител на „ОЛЕГАТА" ЕООД, ЕИК *********, срещу решение №1022/16.03.2016г., постановено по гр. д.
№14059/15г. по описа на ВРС, XVII-ти с-в, с което е допусната съдебна делба на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №10135.2571.420, находящ
се в град Варна, к.к. „Чайка" (бивша местност „Каваклар"), целият с площ от 1378 кв.м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг
обществен обект, комплекс; стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
53500 (петдесет и три хиляди и петстотин); при граници: ПИ с идентификатори
№10135.2571.424, 10135.2571.421, 10135.2571.453, 10135.2571.452, 10135.2571.456,
при квоти: 778/1378ид.ч. за А.Д.А. и 600/1378ид.ч. за „Олегата”
ЕООД. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че не представянето на скици на двата поземлени и на
построените в него сгради е съществен пропуск по отношение събирането на
доказателства по делото и изясняване на фактическата ситуация. Твърди, че в процесния имот има изградени три сгради, правото на
собственост по отношение на всяка от които принадлежи на едно лице, предвид
което мястото има статут на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС, поради което
и делба на същото е недопустима съобразно разясненията, дадени в т. 3 на
Постановление № 4 от 1964г. на Пленума на ВС. По изложените съображения, моли
решението, постановено по гр.д. №14059/2015 г. на 17 - ти състав на ВРС да бъде
отменено, а на негово място да бъде постановено ново, с което предявеният от А.Д.А.
ЕГН********** иск за делба да бъде отхвърлен. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез
пълномощник.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор в предоставения ѝ от съда срок, но в о.с.з. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че делбата на дворното място е допустима, с оглед на което моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните
предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Образувано е по молба на А.Д.А. ***
срещу „Олегата” ЕООД с.Тополи, обл.Варна
за делба на съсобствен имот с идентификатор № 10135.2571.420,
находящ се в гр.Варна, к.к.”Чайка”(бивша
местност „Каваклар”), с площ от 1378 кв.м., на
основание чл.341 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС.
Ищецът твърди, че по силата на правни сделки и по давност, се легитимира като
собственик на 778/1378 кв.м. ид, части от имота, а
ответното дружество- на 600/1378 кв.м. Тъй като въпреки проведените разговори,
страните не могат доброволно да прекратят съсобствеността, ищецът моли съдът да
допусне делба при посочените квоти. В съдебно заседание поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника „Олегата” ЕООД
с.Тополи, обл.Варна, чрез който дружеството признава
иска и квотите в съсобствеността.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе
предвид доводите и възраженията на
страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представения по делото НА №119 от
30.06.2014г. се установява, че на същата дата дружество „Олегата”
ЕООД придобива от А.Д.А., ЕГН **********, И. Д. А. и Д. Д.А. ЕГН **********, 1
кв.м идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №10135.2571.420, находящ се в град Варна, кк
„Чайка" (бивша местност „Каваклар"), целият
с площ от 1378 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; стар идентификатор:
няма; номер по предходен план: 53500; при граници: ПИ с идентификатори
№№10135.2571.424, 10135.2571.421, 10135.2571.453, 10135.2571.452,
10135.2571.456. Сделката е обективирана в НА № 119
том I per. № 2715 дело № 119 от 2014 год. на Нотариус
№124 с район на действие района на ВРС.
Видно от сделката, обективирана
в НА №120 том I per. № 2716 дело № 120 от 2014 год.,
на същата дата - 30.06.2014г. дружеството придобива от А.Д.А., ЕГН **********,
И. Д.А. и Д.Д.А. ЕГН **********, 599 кв.м идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №10135.2571.420, находящ
се в град Варна, кк „Чайка" (бивша местност „Каваклар"), целият с площ от 1378.00 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг
обществен обект, комплекс; стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
53500 при граници: ПИ с идентификатори №№10135.2571.424, 10135.2571.421,
10135.2571.453, 10135.2571.452, 10135.2571.456.
Видно от съдържанието на КНА №193, том 1, per.
№8484, дело №153/2015 г., на 26.08.2015
г. А.Д.А., ЕГН ********** е признат за собственик на 778 кв.м идеални части от
описания по - горе недвижим имот, на основание придобивна
давност.
Предвид така коментираните писмени
доказателства, съдът намира за установено, че страните по делото са
съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №10135.2571.420, находящ се в град Варна, к.к.
„Чайка" (бивша местност „Каваклар"), целият
с площ от 1378 кв.м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг
обществен обект, комплекс; стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
53500 при граници: ПИ с идентификатори №10135.2571.424, 10135.2571.421,
10135.2571.453, 10135.2571.452, 10135.2571.456, при следните квоти: 600/1378 ид. части за „ОЛЕГАТА" ЕООД ЕИК ********* и 778/1378 ид. Части за А. Д. А..
За да се произнесе, настоящият състав
съобрази следното:
Делбеното производство е специално исково
производство, чрез което се търси защита и реализира по съдебен ред
субективното потестативно право на едно лице да иска
ликвидирането на съсобствеността и в реална собственост на лицата, участници в
делбата. За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата
между страните по делото, безспорно страната-ищец, която твърди, че е налице
съсобственост следва да установи по несъмнен начин този факт, както и
юридическото основание на нейното възникване. Потестативното
субективно право да се иска ликвидиране на съсобствеността на конкретен имот чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН
предполага съществуването на вещта и съпритежанието
й, от две или повече лица резултат на конкретен юридически факт сделка,
наследяване, адм. акт и пр. Следователно, наличието
на съсобственост определя основателността на иска за делба. И с решението си
съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива
като правни последици, които се ползват със сила на присъдено нещо.
Принципна постановка е, че имотът се допуска до делба
заедно с всички подобрения, т.е. с всички постройки които не съставляват
самостоятелни обекти на право на собственост – чл.92 ЗС.
Самостоятелните обекти се допускат до
делба само ако това изрично е поискано при предявяването на иска за делба. В
настоящия случай ищецът не е направил искане за включване в делбата на
изградените в мястото постройки.
Такова искане не е направил и
ответникът, но във въззивната жалба прави възражение,
че делба на мястото е недопустима съобразно разясненията, дадени в т. 3 на
Постановление № 4 от 1964г. на Пленума на ВС, тъй като в него съществуват три
сгради, правото на собственост по отношение на всяка от които принадлежи на едно
лице, предвид което мястото има статут на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС.
Доколкото
съобразно указанията, съдържащи се в т.
1 от Тълкувателно решение
№ 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд следва да обезпечи правилно приложение на императивните материалноправни норми,
то съставът при ВОС съобрази следното:
От заключението на СТЕ, изслушано в
о.с.з, проведено на 02.11.2016г., се установява, че при огледа на място,
извършен на 26.09.2016г., вещото лице е констатирало, че процесният
имот отговаря по местонахождение в к.к."Чайка",
като границите му са материализирани. В него има четири постройки- три сгради
/отразени в КК/ и малка тоалетна. Сграда с идентификатор 10135.2571.420.1-с
площ от 35кв.м, е действащ трафопост. Постройката е масивна/тухлена/ и е
отразена в плана от 1990г. Сграда с идентификатор 10135.2571.420.2 е с площ от
36 кв.м, и представлява паянтова жилищна/по КП-1990г./, тип дървено бунгало, с снова-
бетонна плоча /бивш-бункер/, и стени /дървени плоскости/, захванати на метални
профили. Покривът е дървен и покрит с вълнообразни етернитови панели /листи/.
Предназначението на сградата е „сезонна постройка”. Сграда с идентификатор
10135.2571.420.3, с площ от 19кв.м, е масивен гараж. Основата е бетонна плоча.
Сградата представлява сглобени панелни плочи. Предназначението на сградата е
-гараж.
С оглед заключението на вещото лице, съдът намира, че в съсобствения
имот са намират три постройки-1420.1- действащ трафопост; 1420.2-паянтова
жилищна сграда; 1420.3-сглобяем гараж.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, съдът съобрази следното:
С оглед така установения характер на
постройките, разрешенията, дадени в т. 3 на Постановление №4/1964 г. са неприложими.
За прецизност следва да се отбележи, че
т. 4 на Постановление № 4/64 г. е отменено с Постановление № 2 от 4.V.1982 г.
на Пленума на ВС. В т.1 „д” на Постановление № 2 от 4.V.1982 г. на Пленум на
ВС, е прието че е недопустима делбата на съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, т.е. когато парцелът е
общ, а сградите принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на
парцела. Прието, че в този случай, по силата на закона е създадено положение,
сходно с етажната собственост. Сградите са изключени от съсобствеността и
принадлежат на отделни съсобственици на парцела, върху който са построени и
който е общ. Парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно
свързана с отделните сгради, а съгласно 38, ал.3 ЗС не е допустима делбата на
общи части.
Настоящият случай обаче не попада в
предметния обхвата на цитираното Постановление. Съществуващите в мястото сгради
не са основни, нито жилищни такива. Те не представляват нито "Жилищна сграда", нито „жилище” по см. на т.29 и т.30 от
ПР на ЗУТ. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди за този имот да е
издаден ПУП на осн. чл. 16 от ЗУТ, нито, че
съществуващите постройки отговарят на предвижданията по регулацията. Видно от
заключението по приетата СТЕ, неоспорена от страните, и кредитирана от съда
като обективно и компетентно изготвена, процесният
имот се намира в КК Чайка, за която територия има /само/ одобрена КК и КР със
Заповед №РД—18-19/14.10.2008 на Изп. директор на
АГКК.
Действително, трафопостът е
действащ, но по отношение на него ще бъде учредена т.нар. "Сервитутна ивица".
Видно от писмото /стр.39/, издадено от Енерго –Про мрежи” АД,
трафопостът е собственост на същото дружество като е заведен в инвентарната
книга на „Енерго -Про
мрежи” АД с дата на капитализация 01.05.1974г. В писмото липсват данни
дружеството да е собственик на земята, върху която е изграден трафопоста.
Следователно, су установява положение, аналогично на
правото на строеж върху чужд имот. В този случай, отношенията между собственика
на постройката и на терена ще се уредят по правилото на чл. 64 ЗС,
приложимо към суперфициарната собственост, съобразно
което собственикът на постройката може да се ползва от земята, доколкото това е
необходимо за използването на сградата съобразно нейното предназначение.
Съгласно нормата на чл. 10 от отменения Закон за електростопанството,
за нуждите на електрификацията се използват безвъзмездно терени за прокарване,
скачване, преминаване и поддържане на въздушни и кабелни електропроводи. В действалият
след това / в периода 1999 г. - 2004 г.. Закон за енергетиката и енергийната
ефективност (отм.) - разпоредбите на чл. чл. 60 - 62
от същия, изрично е предвиждал, че около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като сервитутното
право възниква за съществуващите към влизане в сила енергийни обекти - по
силата на закона, а за новите енергийни обекти - по силата на закона с
отреждането на терена. Съгласно нормите на чл. чл. 61
и 62 ЗЕЕЕ
(отм.), представители на енергийните предприятия и длъжностни лица могат да
влизат и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани
с експлоатацията на енергийните обекти и собствениците на имоти, включени в сервитутните зони или граничещи с тях, не могат да
препятстват упражняването на учредените сервитутни
права. По изложените съображения, настоящият състав намира, че наличието на
трафопост-собственост на електроразпределителното дружество, не прави мястото
обща част, тъй като правата и задълженията във връзка с неговото ползване/ и
обслужване т.нар/ „сервитутно право/ подлежат на
уреждане по специалния ред, установен в
ЗУТ и ЗЕ.
По изложените съображения, съдът намира, че с
оглед събраните по делото доказателства, не се установява върху мястото да
съществуват самостоятелни сгради - обект на собственост, които са изключени от
съсобствеността, и да принадлежат на отделни съсобственици.
Делбата на процесния
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №10135.2571.420, находящ
се в град Варна, к.к. „Чайка" (бивша местност „Каваклар"), целият с площ от 1378 кв.м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана е допустима, следва да бъде допусната съобразно установените права
в съсобствеността, а именно: 600/1378 ид. части за
„ОЛЕГАТА" ЕООД ЕИК ********* и 778/1378 ид.
Части за А. Д. А.
Предвид
изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна има право на разноски, които съдът с
оглед представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, определя в размер на
625.00 лв./ шестстотин двадесет и пет/ лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1022/16.03.2016г., постановено по гр. дело №14059/2015г. по описа на ВРС,
17-ти състав.
ОСЪЖДА „Олегата” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление с.Тополи, обл.Варна, представлявано от О.
Б. К. – гражданин на Руска федерация, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.А. с ЕГН-********** ***
сумата от 625.00 /шестстотин двадесет и пет/ лв., на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване, при условията на на осн. чл. 280 ГПК в 1 месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: