Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
гр. Пловдив, 04 февруари
2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на двадесет и
втори януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев
административно дело № 2929 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на А.Д.Б., ЕГН **********, чрез адв. И.М.-пълномощник, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-002917 от
30.10.2020г. на Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“.
Твърди се
незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за
постановяването й в противоречие с нормите на ЗДвП. Претендира разноски.
Ответникът –
Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован,
с писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
30.10.2020г., а жалбата е подадена до съда на 11.11.2020г., според направеното
върху нея отбелязване/ и при наличието на правен интерес, а по същество за
основателна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Със заповед № 20-1030-002917/30.10.2020г., издадена от началник-група към ОДМВР-Пловдив, с-р "Пътна
полиция", на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е отнето свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя А.Б.. В мотивите на заповедта е посочено, че
контролните точки на Б. са отнети с влезли в сила наказателни постановления
(НП), конкретно посочени общо шест на брой, издадени в периода 2015-2019 г., а
именно: НП № 15-1030-006644/22.12.2015 г. на ОДМВР-Пловдив, сектор „ПП“, влязло
в сила на 13.02.2017 г., с което са отнети 6 к. т., (непредставено по делото
като унищожено, съгласно Молба-становище л. 11); НП № 15-5295-000060/27.04.2016 г., на
Престъпления по пътищата-Пловдив, влязло в сила на 13.02.2017 г., с което са
отнети 12 к.т. (непредставено по делото като унищожено, съгласно
Молба-становище л. 11);НП № 17-1030-008634/15.12.2017 г., на сектор ПП-Пловдив,
влязло в сила на 15.03.2018 г., с което са отнети 6 к. т. (л. 16, връчено на
07.03.2018г.); НП № 18-1030-005873/18.07.2018 г., на сектор ПП-Пловдив, влязло
в сила на 28.03.2019г., с което са отнети 6 к. т. (л. 15, връчено на 20.03.2019
г.);НП № 19-6207-000047/06.02.2019г., на РУ-Труд, ОДМВР-Пловдив, влязло в сила
на 19.03.2019 г., с което са отнети 8 к. т. (непредставено по делото като
унищожено, съгласно Молба-становище л. 11) и НП № 19-1030-008469/24.09.2019 г.,
на сектор ПП-Пловдив, влязло в сила на 14.01.2020 г., с което са отнети 6 к. т.
(л. 14, връчено на 05.01.2020 г.).
Съдът с
разпореждане от 13.11.2020г. изиска от ответния административен орган да
представи шест броя административнонаказателни преписки по цитираните в
обжалваната заповед НП. Във връзка с това по делото постъпи молба-становище
рег. № 103000-22024/17.11.2020 г. (л. 11) от началника на сектор Пътна
полиция-Пловдив, в което е посочено, че не може да представи НП №
15-1030-006644 от 22.12.2015 г., НП № 15-5295-000060 от 27.04.2016 г. и НП №
19-6207-000047 от 06.02.2019г. поради унищожаване или издаване от друг орган,
различен от представлявания.
По делото е
представена справка-нарушител/водач на А.Д.Б. (л. 17), видно от която той е
придобил първото си свидетелство за правоуправление категория „В“ на
20.02.1997г. Били са му предоставени 39 к. т. Записано е отнети точки от влезли
в сила НП- 39, общо отнети точки- 49.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Процесната
заповед е издадена от административен орган с териториална и материална
компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към
ОДМВР-Пловдив, с-р "Пътна полиция", на когото са делегирани
правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки с т. 7 от заповед рег. № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на
ОДМВР-Пловдив, вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи.
В хода на
административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение,
въпреки че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за започналото производство. По силата на чл.
157, ал. 4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен
сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение
води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл. 171,
т. 4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане
на наказания за извършени нарушения.
Обжалваната
заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното
издаване, включително в обстоятелствената й част се съдържа описание на
издадените наказателни постановления и отнетите контролни точки.
Без значение за
законосъобразността на оспорената ПАМ са твърденията за изтичане на абсолютна
давност. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни
наказания е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Отнемането на
контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а
възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП. В случая
институтът на погасителната давност по ЗАНН е неотносим. Самото отнемане на
контролните точки не съставлява административнонаказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от
изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват
правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за
извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно
НПК, докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида
принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел ІІ, глава ІІ и
ПАМ - в раздел ІІІ на същата глава. По своето правно естество заповедта за
налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от
нормите на АПК. Поради това, институтът на погасителната изпълнителска давност
по чл. 82, ал. 1 ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са
неотносими. Правилото на чл. 82 от ЗАНН регламентира погасяването по давност на
изпълнението на наложеното административно наказание, а не последиците от него.
Заповедта обаче
е постановена в несъответствие с материално-правните разпоредби на закона.
Съгласно чл.
171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което
не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Правилото на
последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети
всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството
за управление в съответната служба на МВР.
През различните
периоди на спорното правоотношение са действали отменената Наредба № Iз-1959 от
27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение. Съгласно и двете наредби, отнемането на контролни точки
се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Наказателните
постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на
съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл. 189,
ал. 14 (предишна ал. 6) от ЗДвП. Съответно по този ред на контрол подлежи и
точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова
обжалването на наказателно постановление дори и само в частта му, в която е
отбелязан броят на отнетите по силата на закона контролни точки се извършва по
реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.
В случая
обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по 6 броя
конкретно посочени наказателни постановления, издадени в периода от 2015г. до
2019г., като са посочени и съответните отнети контролни точки на водача.
Жалбоподателят оспорва отнемането на контролните точки с тези наказателни
постановления, поради което ответникът беше задължен да представи същите, ведно
с доказателства за тяхното връчване и влизането им в сила.
От
представените по делото наказателни постановления, единствено в НП №
17-1030-008634/15.12.2017 г., на сектор ПП-Пловдив, с което са отнети 6 к. т.;
НП № 18-1030-005873/18.07.2018 г., на сектор ПП-Пловдив, с което са отнети 6 к.
т.; и НП № 19-1030-008469 от 24.09.2019г., на сектор ПП-Пловдив, с което са
отнети 6 к. т. (л. 14, връчено на 05.01.2020 г.) е отбелязано връчване, но не и
дата на влизане в сила, но с тях са отнети общо само 18 контролни точки, т. е.
не всички 39 к. т. За НП № 15-1030-006644 от 22.12.2015 г. , НП №
15-5295-000060 от 27.04.2016 г. и НП № 19-6207-000047 от 06.02.2019г. изобщо не
са представени, като административният орган е посочил, че същите са унищожени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, органът е този, който трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест
негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които
обосновават налагането на ПАМ, което в случая не е сторено, предвид липсата на
три от наказателните постановления и неналичието на данни другите три кога са
влезли в сила. Ето защо, след като от представените по делото наказателни
постановления не се установява, че на жалбоподателя са отнети всички контролни
точки, то той не е имал задължението да върне свидетелството си за
правоуправление и не са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 4
от ЗДвП за издаване на процесната заповед.
Не може да се
приеме, че е изтекъл определеният срок за съхранение на
административнонаказателните преписки, защото това не съответства на
нормативната уредба и не може да доведе до дерогиране на установените в
процесуалния закон допустими доказателствени средства за установяване на факта
на съобщаване. Към датата на издаване на наказателните постановления, както и
към датата на тяхното унищожаване, в сила е Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157). Съгласно
чл. 30, ал. 3 от нея, наказателните постановления, в които наред с наложеното
наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до
възстановяване на отнетите контролни точки, но не по-малко от пет години. Щом
като контролните точки не са били възстановени на жалбоподателя, както приема с
издаването на процесната заповед административният орган, е налице негово
задължение да съхранява наказателните постановления и преписките по тях.
Неизпълнението на това му задължение лишава съда от възможността да установи
надлежно релевантните факти относно съдържанието на НП, тяхното връчване и
правните последици. (вж. решение № 3965 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
420/2017 г., VII о.).
Представената
по преписката справка картон на водач /л. 17-л. 20/ не е официален документ и
има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи
като доказателство за налични, респ. отнети брой контролни точки, нито служи
като доказателство за служебно възстановени контролни точки и не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила нито за административния орган, нито
за съда /в този смисъл е Решение № 15813/18.12.2018 г. по адм. дело № 5172/2018
г. на ВАС, І отделение; Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. дело №
1730/2017 г., VII о. /. Ето защо, не следва да бъде зачетено записаното в нея
служебно възстановяване на контролни точки, тъй като не са били налице
условията за това.
За да се наложи
ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП следователно е необходимо свидетелството
за управление на МПС, което временно се отнема да е валидно. В противен случай
се обезсмисля прилагането на ПАМ, тъй като невалидното свидетелство, т. е. това
с изтекъл срок не произвежда правно действие, съответно не удостоверява
правоспособността на водача и следва да бъде подменено. В случая, безспорно от
представената от ответника справка е видно, че свидетелството за управление на
МПС на жалбоподателя е със срок на валидност до 08.10.2020 г. Респ. към
30.10.2020 г. - датата на издаване на обжалваната заповед е невалидно и
съответно не поражда удостоверително действие. Предвид това, с изземването на
същото не се постига целеният от закона ефект на принудителната административна
мярка. Невръщането на СУМПС с изтекъл срок на валидност в случая може да е
основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност, респ. е
основание да не се издаде при подадено заявление ново СУМПС, преди водачът да
възстанови правоспособността си като водач на МПС, но не е основание за
издаване на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. С други думи,
административният орган е можел законосъобразно и в съответствие с целта на
закона да издаде заповед, с която да приложи ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП
спрямо жалбоподателя, само до изтичане срока на валидност на СУМПС на
последния, но не и след този момент.
С оглед на
изложеното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение второ от АПК, следва да бъде отменена.
При този изход
на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в
производството разноски за внесена държавна такса от 10 лв. Претендираният от
жалбоподателя размер от 700 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 04.11.2020г., с
оглед своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност, следва
да бъде намален от съда до размера, определен в
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и определен в размер на 500 лева. Съдът съобрази,
че делото не е с висока фактическа и правна сложност, както и това, че е
проведено едно заседание. За понесените от жалбоподателя деловодни разноски
следва да бъде осъдено юридическото лице – ОДМВР гр. Пловдив, към структурата
на което принадлежи административният орган – Началник Група, сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР – Пловдив, издал оспорения административен
акт.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Д.Б., ЕГН **********,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-002917 от
30.10.2020г. на Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив
да заплати на А.Д.Б., ЕГН ********** сумата от 510 / петстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :