О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………………………………
гр.Варна, 13 септември 2021г.
Варненският административен съд, ХІХ - ти
състав, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен
съдия: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
като разгледа
докладваното от съдията частно адм. дело
№ 2010 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.41,
ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Изток инвест
3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от управителя М.Р.Д., чрез адв.М.Т., против действия за
обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства серия АА №0000762/09.08.2021г. на инспектори по
приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с решение
№ 191/25.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна.
В жалбата се изтъкват оплаквания за незаконосъобразност на наложените
обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК, поради неправилно приложение на
материалния закон и без да са налице предпоставки за упражняване на
правомощията по чл.12 ал.2 т.6 от ДОПК, които касаят само контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск, в чийто списък по чл.127а ал.7 от ДОПК не попадат превозваните врати и профили, собственост на „Изток инвест 3000“ ЕООД. Жалбоподателят
смята, че административния акт не е мотивиран и обезпечителните мерки са
наложени от служители, които не са били оправомощени със заповед на
териториалния директор на НАП – Варна. Сочи, че заповед №Д-1024/29.06.2018г. на
директора на ТД на НАП – Варна не съдържа правомощия на органите по приходите
от дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ да предприемат
действия за обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК във връзка с чл.111
от ДОПК. Иска се отмяна на наложените мерки и присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
След преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 09.08.2021г. в 16:15 часа и на основание чл.110,
ал.4 от ДОПК на фискален контролен пункт „ГКПП Пристанище Варна-запад“ е била
извършена проверка на МПС марка DAF с рег.№ В 0125 ВК и ремарке с рег. № В 1310 ЕН, при което е било
установено, че се превозват врати и аксесоари с общо бруто тегло 12 829
кг, произведени в Китай и декларирано от водача на товарното превозно средство,
че ще бъдат разтоварени в гр.Николаево, обл.Стара Загора.
С протокол № 0000762/09.08.2021г. в 16:15ч. са били
предприети действия за обезпечаване на доказателства - процесната стока,
изразяващи се в запечатване с 1бр. ТСК -
пломба № 0534279. В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно
пазене в описаното превозно средство, като за МОЛ и пазач на същата е назначен
водача Симеон Димитров Симеонов. Свалена е линейна пломба № СО02620 и е върната
на водача на превозното средство. Посочено е, че стоката е била отпечатана на
10.08.2021г. в рамките на 48 часа.
Действията по обезпечаване на доказателства по протокол
№ 0000762/09.08.2021г. са обжалвани пред директора на ТД на НАП-Варна, който с решение
№ 191/25.08.2021г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Относно твърденията
за нищожност на действията поради липсата на компетентност е прието, че същата
се установява от заповед
№ Д-1024/29.09.2018г. с която органите по приходите от Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ са оправомощени да предприемат действия за
обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК. Посочено е още, че действията
са предприети с цел да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също
и с цел установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по
документите, съгласно изискванията по чл.12 от ДОПК. Отбелязано е, че поради
невъзможността от изброяване и проверка на наличната стока са извършени
действията по обезпечаване на доказателствата на основание чл.40 ДОПК за срок
от 48 часа. Приети са за неоснователни оплакванията на дружеството за нищожност
на действията поради това, че стоките не съставляват стоки с висок фискален,
т.к. в случая действията не са извършени на основание чл.121а от ДОПК, а в
хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК, според която в случай че е невъзможно
действията по извършване на проверка да бъдат извършени своевременно, органът
по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират
подлежащите на обезпечаване доказателства, в срок до 48 часа.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 41, ал.3 от ДОПК и след изчерпване на задължителното административно
обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Действията на органите по приходите, предмет на настоящия
съдебен контрол, не са извършени по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК - в хода на фискален контрол върху стоки с
висок фискален риск, а в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК - в който смисъл е и
изявлението на решаващия орган в решение № 191/25.08.2021г., поради което
именно в този правен контекст следва да се разгледа спора относно тяхната
валидност и законосъобразност.
В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Доказателствените средства са предвидени и уредени
от закона източници на сведения за подлежащите на доказване факти. В
производствата по установяване на задължения, респ. по установяване на факти и
обстоятелства по ДОПК, това са обясненията и сведенията на лицата, документи,
книжа и др. носители на информация, както и заключенията на вещи лица.
Съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК, при извършване на
ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за
обезпечаване на доказателства чрез опис или
чрез изземване с опис на ценни
книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на
технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като вземе
необходимите технически мерки за запазване на автентичността ѝ. В ал.2 на същата разпоредба е предвидена
възможност органът по приходите да
запечата обекта или част от него (само където се намират подлежащите на
обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа), когато действията по ал.1 не могат да бъдат извършени своевременно за
целите на ревизията или проверката
Извън хипотезата на обезпечаване на доказателства
за целите на фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск (чл.127а,
вр.чл.121а, ал.3 от ДОПК), предприемането на действия за обезпечаване на
доказателства е допустимо само при осъществяване на данъчно-осигурителен
контрол, реализиран посредством извършване на ревизии и проверки (чл.110, ал.1 ДОПК). Обезпечаването на доказателствата по чл.40 от ДОПК представлява тяхното
предварително събиране (в хода на проверка), предхождащо образуване на
ревизионно производство или събирането им в хода на самата ревизия с цел да се
предотврати евентуална опасност от тяхното унищожаване, изчезване или
увреждане, когато тези доказателства са от съществено значение за установяване
на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.
В тази връзка запечатване на обекти или на части от
тях за срок от 48 часа е обосновано, само ако действията по чл.40, ал.1 ДОПК не
могат да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката, а
когато този срок е недостатъчен, за органа по приходите съществува предвидената
в ал.4 на същата разпоредба възможност да поиска от районния съд по
местонахождение на обекта продължаване на срока на запечатването.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че органите по
приходите, съставили протокол № 0000762/09.08.2021г. не са разполагали с
компетентност да извършват действия по обезпечаване на доказателства. Съгласно
чл.111 от ДОПК, при извършване на ревизия или проверка действията по чл.40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по приходите,
оправомощени със заповед на териториалния директор на НАП или упълномощено от
него лице. В случая със заповед № Д-1024/29.06.2018г. на основание чл.11, ал.1
от ЗНАП и чл.111 от ДОПК, директорът на ТД на НАП-Варна е оправомощил органите
по приходите от дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ да предприемат действия за обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК, поради което оплакването за нищожност на действията поради липса на
компетентност е неоснователно.
Основателно обаче е оплакването, че в протокол №
0000762/09.08.2021г. липсват мотиви за предприемане на действията. В същия само
са изброени документите, придружаващи стоката, нейният вид и тегло - пак според
придружаващите документи, установените след справка в ИМ на НАП факти относно
получателя на стоката, съответно за нейния превозвач, като липсва посочване, и
от съдържанието на протокола не става ясно, в каква връзка и за какви факти и
обстоятелства се извършва проверката, в хода на която се извършват действията
по чл.40, ал.1 ДОПК, и кои конкретни обстоятелства го налагат в хипотезата на
чл.40, ал.2 от ДОПК.
Опит за конкретизация и яснота за тези
обстоятелства, в контекста на изискването за мотивиране, е направен от
решаващия орган в решение № 191/25.08.2021г., според което действията са
предприети с цел да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също и с
цел установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по
документите. Липсват обаче мотиви кои конкретни обстоятелства обосновават
наличието на съмнение относно съответствието на стоката с тази по документите,
при положение че същата вече е била предмет на митнически контрол, допусната е
за свободно обращение на територията страната видно от декларация 21BG002002054450R1 като е била определена
митническата стойност на стоката и размера на митото.
Нищо от придружаващите стоката документи, респ.
друга информация станала известна на органите по приходите в хода на твърдяната
проверка по чл.110, ал.3 от ДОПК, не е обосновавало съмнение относно
автентичността на документите, с които е пристигнала стоката, както и за
наличие на несъответствие на стоката по
количество и вид, с описаната в придружаващите документи. Липсва твърдение, че
свалената от органите по приходите линейна пломба № СО02620 не съответства на
документите, издадени от „Пристанище Варна“ - Запад, и с поставянето на ТСК - пломба № 0534279 не е постигнато нищо друго, освен контрол и
„проследяване“ на съдържанието на стоката до пристигането ѝ в гр.Николаево,
завод - склад за врати.
Нещо повече, макар в протокол № 0000762/09.08.2021г.
да е посочено, че проверката се извършва по реда на чл.110, ал.4 от ДОПК,
съответно да се сочи, че действията са предприети на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, на практика органите по приходите са извършили действия по осъществяване
на фискален контрол върху процесната стока, без да са били налице основанията
за това.
Този извод недвусмислено следва от поставения на товарителницата
печат на НАП „Висок фискален риск“, както и от обстоятелството, че
„обезпечаването на доказателствата“ в случая е осъществено посредством
поставянето на техническо средство за контрол - обикновена пломба. Макар
пломбирането на товара да има за обективна последица неговото запечатване, тези
действия кореспондират с реда за осъществяване на фискален контрол по Наредба №
Н-2/30.01.2014г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ, а не с
хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК.
Техническите средства за контрол по смисъла на §1,
т.26 от ДР на ДОПК - каквото е използвано в случая, а именно пломба № 0534279,
е способ за контрол на стоки, регламентиран с Наредба № Н-2/30.01.2014г., за
използването на който правомощия имат само органите по приходите, оправомощени
да извършват фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, при това само
в хода на извършването на фискален контрол на стоки с висок фискален риск -
чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК, а в случая условията за извършване на такъв контрол
не са налице, т.к. процесните стоки - съгласно MRN 21BG002002054450R1 представляващи МДФ врати и елементи за тях, декларирани с
код по КН 44182080, не попадат в списъка по чл.127а, ал.7 от ДОПК и
следователно не подлежат на фискален контрол.
От цялата административна преписка не става ясно кои
от изрично регламентираните действия по чл.40, ал.1 от ДОПК (опис, изземване
чрез опис, копиране на информация) не е било обективно възможно да бъдат
извършени своевременно за целите на проверката, за да се приемат за обосновани
и законосъобразни наложените обезпечителни мерки.
По така изложените съображения настоящият съдебен
състав преценява, че действията на органите по приходите по обезпечаване на
доказателства, документирани с протокол сер.АА № 0000762/09.08.2021г. са
незаконосъобразни и следва да се отменят.
При този изход на спора в полза на дружеството
следва да се присъдят разноските за производството в размер на 550,00лв., от
които 50лв. за държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение, изплатено и
получено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021г.,
фактура № 0…344/01.09.2021г. и разписка към нея от същата дата.
Водим от горното, Варненският административен съд, ХІХ-ти
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул. „Самоковско шосе“
№ 7, представлявано от управителя М.Р.Д., действия за обезпечаване на
доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на
доказателства №0000762/09.08.2021г. на старши инспектори по приходите в дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 191/25.08.2021г. на
директора на ТД на НАП-Варна, а именно: стока,
представляваща МДФ профили с бруто тегло 12 829 кг, превозвана с МПС марка
DAF рег.№
В 0125 ВК и ремарке с рег.№ В 1310 ЕН, запечатана с 1бр. ТСК - пломба № 0534279.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., представлявано от управителя М.Р.Д., разноски за
производството в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
Определението съгласно чл.41, ал.3 от ДОПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: