РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300501850 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение 261618 от 31.05.2021г., постановено по гр. д. № 925 по описа за 2020г. на
Пловдивски районен съд, XXII гр. с., се осъжда М. Г. М., ЕГН ********** и А. Г. М., ЕГН
******** да заплатят на Г. А. М., ЕГН ********** и Н. П. М., ЕГН ******* сумата в размер
на 9660 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в
извършени за сметка на ищците строително-ремонтни работи по полагане на изолационна
система „Мапей“, грундиране, лепене на стиропор, полагане на мрежа и ъгли, грундиране и
мазилка на обекта в село С., ***, собственост на ответниците, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020г. до
окончателното плащане, както и разноски в размер на 1229, 07 лева, като отхвърля иска за
горницата над уважения размер от 9660 лева до пълния предявен размер от 12660 лева, като
неоснователен.С решението се осъждат Г. А. М., ЕГН ********** и Н. П. М., ЕГН
**********, да заплатят в условията на солидарност на М. Г. М., ЕГН ********** и А. Г.
М., ЕГН ***********, сумата в размер на 8970 лева, представляваща обезщетение за
ползване на собствения на ищците недвижим имот без основание за периода от 10.02.2015г.
до 30.09.2018г., а именно за целия първи жилищен етаж от къщата, находяща се в село С.,
***, гараж и дворно място с изградено барбекю, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на насрещния иск в съда – 10.03.2020г. до окончателното плащане,
1
както и сумата в размер на 1125, 11 лева – разноски в производството по съразмерност, като
се отхвърля иска за горницата над уважения размер от 8970 лева до пълния размер от 9000
лева, като неоснователен.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 6395/19.07.2021г. от Г. А. М.,
ЕГН ********** и Н. П. М., ЕГН ********** чрез адв. И. Д. от АК Пловдив в частта, с
която е уважен предявеният насрещен иск за сумата в размер на 8970 лева, представляваща
обезщетение за ползване без основание на техния недвижим имот в с. С. за периода от
10.03.2015г. до 30.09.2018г.Правят оплаквания, че в тази част решението е неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и противоречие със събрания по делото
доказателствен материал.Оспорват извода на районния съд, че е възникнало неоснователно
обогатяване за ответниците по насрещния иск, в резултат на ползването на недвижимия
имот, собственост на ищците по него, без основание.В тази насока поддържат, че
ползването на етажа от къщата е било на валидно правно основание, като отношенията
между страните имали характеристиките на договор за заем за послужване по см. на чл. 243
от ЗЗД.Развиват доводи в подкрепа на твърденията си.Молят за отмяна на
първоинстанционното решение в оспорваната част, вместо което да бъде постановено ново,
с което насрещният иск да бъде отхвърлен.Претендират направените разноски за двете
съдебни инстанции.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемите чрез пълномощника си адв. К. Г. -
Г. от АК Пловдив изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба в
обжалваната част по подробно изложени съображения.Молят решението на районния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна.Претендират направените във въззивното производство
разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери първоинстанционното решение в
обжалваната част съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси, е
ограничен от посоченото в жалбата.
Пред първоинстационния съд е бил предявен насрещен иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД, предмет на разглеждане в настоящето производство, за заплащане от ответниците по
този иск солидарно на сумата от 9 000 лева, като обезщетение за ползване на имота на
ищците по насрещния иск без основание за периода 10.03.2015г. до 30.09.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещния иск до окончателното
2
изплащане.
Обстоятелствата, на които се основава този иск, са изложени в насрещната искова молба:
Твърди се от ищците по него, че ответниците са техни син и снаха, като същите преди
сключването на брака им през 2013г. и след това до м. октомври 2018г., са живели на първия
етаж от къщата им в с. С., Община Р., Област Пловдив, на ул. ***.През всичките тези
години двамата, а след това и с първото им дете, самостоятелно обитавали целия първи етаж
от къщата, който е с отделен вход към етажа и по-голям по квадратура от приземния етаж,
на който те /ищците по насрещния иск/, се преместили и пригодили за живеене.Ответниците
ползвали и гаража към къщата, където държали колата си.Ползвали и двора на къщата,
където имало обособено външно барбекю и където ежедневно посрещали гости.През всички
тези години ответниците не им плащали нищо за ползването на имота, вкл. консумираната
от тях ел. енергия и вода.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответниците по насрещния иск са изразили становище, че
същият е недопустим, но неоснователен.Оспорили са твърдението, че ползваният етаж от
къща през процесния период, е без основание.Ищците по насрещния иск не твърдели, че са
ги канили да напуснат жилището или да заплащат наемна цена по време на ползването.От
своя страна ответниците поддържат, че ползването е било доброволно преотстъпено от
собствениците, тъй като Г. им е син, създал е семейство и родителите му безвъзмездно са им
предоставили за ползване етажа от семейната къща.Същевременно през целия период не са
претендирали заплащане на наемна цена.Ответниците по насрещния иск твърдят, че е
налице правно основание, тъй като са ползвали имота с изричното съгласие на
собствениците и отношенията между тях имат характер на заем за послужване съгласно чл.
243 от ЗЗД.До момента, в който имали добри отношения, ползвали необезпокоявано
предоставената им част от къщата, а след влошаване на отношенията им, те самостоятелно и
доброволно, без изрична покана и без претенции от страна на ищците по насрещния иск за
заплащане на наем, са освободили ползвания от тях етаж.
Между страните по делото не се спори, че ищците по насрещния иск са собственици на
процесната жилищна сграда, а ответниците по този иск са ползвали първия етаж от същата
през претендирания период.Спорът между тях се концентрира относно наличието или
липсата на правно основание за ползването.
За изясняване на спора в първоинстанционното производство е разпитан св. Г. Д., който
познавал ответника от доста време.Свидетелят е депозирал показания, че отношенията
между страните по делото са били добри, докато не ескалирали и се влошили.По думите му
Г. е правил подобрения на целия етаж – в кухнята, банята, тоалетната, поставяне на дограма,
изолация, парно, климатици, за да намали разходите за ток.Не е чувал от него, родителите му
да са искали месечен наем за това, че ползва етажа от къщата, въпреки че често сядал с тях
на една маса.Не е ставал свидетел Г. да е давал някакви пари на родителите си.След като
отношенията им се влошили и младите напуснали къщата, взели със себе си движимите
вещи.
В първоинстанционното производство е бил разпитан и св. Ж. В., който също познавал
3
страните по делото повече от 20 години и свидетелства, че отношенията им били
обтегнати.Когато правили изолацията на къщата М. и Н. също участвали.Доходите им не
били големи и теглили кредит за тази цел.От Н. е чувал, че с Г. са се разбрали да направят
заедно изолация на цялата къща и разходите за това си разделили на половина.Освен това
родителите помогнали на сина си и за котелното помещение.Свидетелят не е присъствал при
предаване на парична сума, но Н. и М. му казвали, че са дали пари на младите.Винаги
всичко правили общо.
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че ответниците не са доказали
твърдяното от тях основание за ползване на имота през процесния период по договор за заем
за послужване.Не бил установен временен характер на ползването.Свидетелят Д. установил,
че очакванията на ответника Г.М. са били, че този имот ще стане негов и затова правил
подобрения.Като краен резултат районният съд е приел, че ответниците в случая са се
обогатили, спестявайки разходи за наем, а ищците са се обеднили от невъзможността да
получат пазарен наем за ползването на имота им през процесния период.
Направените изводи от първоинстанционния съд не се споделят от настоящия състав
на съда, по следните съображения:
Въззивният съд с оглед установеното по делото от фактическа страна намира, че
ответниците по насрещния иск са доказли поддържаното от тях основание за ползване на
имота на ищците през процесния период, а именно устен договор за заем за послужване,
наличието на който обуславя неоснователност на предявения иск за заплащане на
обезщетение за ползване на имота без основание.За да достигне до този извод настоящият
състав кредитира като непосредствени и обективни показанията на разпитаните свидетели
по делото, даващи информация за действителните отношения между страните.Въз основа на
тях съдът приема, че ответниците по насрещния иск са били допуснати и са ползвали
процесния етаж от къщата на ищците с тяхно съгласие.В случая самите действия на
страните обективират подобно съгласие, което не е задължително да бъде изрично заявено, а
може да бъде изразено и чрез конклудентни действия.В тази насока самите ищци сочат, че
още преди сключването на граждански брак през 2013г., сина им и снаха им са ползвали
първия етаж от къщата им, а те от своя страна са пригодили за живеене и са се преместили
на приземния етаж.Освен това ответниците по иска са ползвали гаража и двора към
къщата.Свидетелите са установили, че първоначално отношенията между страните по
делото са били много добри, при извършването на ремонти действията им са били
съгласувани, поделяли са си разходите и са правили всичко общо.Не е имало спорове и
претенции между тях относно ползването на първия жилищен етаж.С оглед на това
въззивният съд приема, че фактическата власт е била упражнявана от ответниците на
основание договор за заем за послужване.Действително според показанията на св. Д.
ответникът Г.М. е имал очаквания, че този имот ще остане за него и с това съзнание е
правил подобрения.По делото няма данни обаче между страните да са водени разговори в
тази насока, а извършваните ремонтни дейности не сочат на намерение за своене на вещта,
нито могат да се определят като явна, открита, недвусмислена външна проява на евентуално
4
такова намерение, насочено към собствениците /в този см. определение № 113 от
26.03.2021г. на ВКС по гр. д. № 271/2021г., I гр. о./.
Настоящият състав на съда намира също, че определянето на срок за ползването, не е
задължителен елемент от фактическия състав на договора за заем за послужване, тъй като
разпоредбата на чл. 249, ал. 2 от ЗЗД допуска времето на ползване да не бъде
определено.Временният характер на ползването е част от естественото съдържание на този
договор, тъй като заемодателят винаги може да поиска връщане на вещта от заемателя /в
този см. определение № 280/10.04.2020г. на ВКС по гр. д. № 3711/2019г., III г. о.,
определение № 1037/11.09.2015г. на ВКС по гр. д. № 3107/2015г., IV гр. о. и др./.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а решението на районния съд в оспорваната част следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него да се постанови ново, с което искът по чл. 59 от ЗЗД да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на жалбоподателите
/ответници в първоинстанционното производство/, следва да се присъдят направените
разноски в първата инстанция в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за защита по насрещния иск и направените разноски пред настоящата инстанция общо в
размер на 959, 40 лева, включващи 179, 40 лева ДТ и 780 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261618 от 31.05.2021г., постановено по гр. д. № 925 по описа
за 2020г. на Пловдивски районен съд, XXII с., в частта, с която е осъден Г. А. М., ЕГН
********** и Н. П. М., ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. *** да заплатят в условията
на солидарност на М. Г. М., ЕГН ********** и А. Г. М., ЕГН *******, двамата от с. С., ***,
сумата в размер на 8970 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения на
ищците недвижим имот без основание за периода от 10.03.2015г. до 30.09.2018г., а именно
за целия първи жилищен етаж от къщата, находяща се в с. С., ***, гараж и дворно място с
изградено барбекю, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
насрещния иск – 10.03.2020г. до окончателното плащане на сумата, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Г. М., ЕГН ********** и А. Г. М., ЕГН
**********, двамата от с. С., *** против Г. А. М., ЕГН ********** и Н. П. М., ЕГН
**********, двамата от гр. П., ул. *** за заплащане солидарно на сумата от 8970 лева, като
обезщетение за ползване на собствения на ищците недвижим имот без основание за периода
от 10.03.2015г. до 30.09.2018г., а именно за целия първи жилищен етаж от къщата, находяща
се в с. С., ***, гараж и дворно място с изградено барбекю, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на насрещния иск – 10.03.2020г. до окончателното
плащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН ********** и А. Г. М., ЕГН ******************, двамата
от с. С., *** да заплатят на Г. А. М., ЕГН ********** и Н. П. М., ЕГН **********, двамата
от гр. П., ул. ***, сумата от 1000 лева - разноски за първата инстанция и сумата от 959, 40
лева – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6