22.10.2020г., гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
ЧКАНД №938 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.2 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба от М.М.П. ***
– чрез адв.А.Г., против Определение №191/11.08.2020г., постановено по АНД
№268/2020г. по описа на Районен съд Харманли, с което е оставена без
разглеждане жалба срещу НП №3/20.01.2020г. на Кмет на Община Харманли и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че определението
било неправилно . Наказателното постановление било връчено по реда на чл.58,
ал.2 от ЗАНН на 18.05.2020г. и било счетено, че е влязло в сила на 26.05.2020г.
Пред РС Харманли административнонаказващият орган не установил с надлежни
доказателства релевантните факти. Представени били 3 броя протоколи, изготвени
на един и същи лист, от които ставало ясно, че длъжностни лица от общината
посетили адреса на нарушителя три пъти в рамките на една седмица, като същият
не бил открит на адреса. Не било установено дали органът е положил усилия дали
адресът на нарушителя е променян или да предприеме действия за връчването по
друг начин, а именно – по реда на чл.180 от НПК. Последната разпоредба била
приложима съгласно препращата разпоредба на чл.84 от ЗАНН и съдебните книжа
следвало да бъдат връчени на пълнолетен член на семейството или на
домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато е поето
задължение да ги предаде на адресата. Нямало данни да е осъществен контакт на
връчителя с жалбоподателя или с лицата, изброени в чл.180, ал.2 от НПК. В
същото време се заявява, че нарушителят не бил променял или напускал адреса,
както и че живеел там с баща си и баба си по бащина линия. Трите посещения били
извършени в работно време, когато и нарушителят, и неговите близки, били навън по
работа. Липсвали каквито и да е доказателства, че било налице продължително или
постоянно отсъствие на жалбоподателя от посочения от него адрес, както и такива
липсвали относно промяна на този адрес. Не били изпълнени предпоставките на
чл.58, ал.2 от ЗАНН и постановлението не било редовно връчено. Жалбоподателя
узнал за него на 14.07.2020г., когато на адреса получил Разпореждане за
присъединяване на ТД НАП Хасково. Така срокът за жалба започнал да тече на
15.07.2020г. и изтичал на 21.07.2020г., а жалбата срещу НП бил подал на
15.07.2020г., като така бил спазен седмодневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС Харманли за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба не представя
становище по частната жалба.
Съдът, като взе предвид изложените в
частната жалба доводи, обсъди приложените по делото писмени доказателства и
като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството по АНД №268/2020г. по
описа на Районен съд Хасково е образувано въз основана на подадена от М.М.П.
жалба, заведена в деловодството на съда на 15.07.2020г. С обжалваното определение
Харманлийски районен съд е оставил без разглеждане жалбата и прекратил
производството, тъй като е счел жалбата за просрочена при установеното от
представената преписка, че има съставени КП №№1-3 със съответни дати –
13.05.2020г., 16.05.2020г. и 18.05.2020г., относно ненамиране на нарушителя на
посочения от него адрес – ***. Посещенията били по различно време и така била
оформена разписка за връчване на НП №3/20.01.2020г. от 18.05.2020г. Отразено
било изрично, че адресатът не бил намерен
на посочения адрес, както и че новият му адрес не бил известен. Прието
било, че се прилага фикцията на чл.58, ал.2 от ЗАНН и срокът за обжалване
започвал да тече от 19.05.2020г., като изтичал на 26.05.2020г., тъй като
25.05.2020г. бил неработен ден. Така било преклудирано правото на обжалване и
жалбата била оставена без разглеждане, а производството било прекратено.
Обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН предвижда, че когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно чл.58 от ЗАНН препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение,
като нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в
7-дневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него
в двуседмичен срок от издаването му. Касационната инстанция приема, че в случая
не са налице изискванията за приложение на чл.58, ал.2 от ЗАНН, вследствие на което и
не може да се приеме, че жалбата е просрочена и като такава следва да се остави
без разглеждане. Действително, нарушителят не е открит на посочения в АУАН
адрес, но наказващият орган не е представил доказателства, а липсват и
твърдения в тази насока, че е положил усилия да открие новия адрес на
нарушителя или в случай, че установи, че адресът му не е променян - да
предприеме действия за връчване на наказателното постановление по друг начин. В
представената по делото пред районния съд административнонаказателна преписка
липсват доказателства, които да удостоверяват, че жалбоподателят към 18.05.20г.
е променил адреса и че новият адрес е неизвестен. Въз основа само на
установените три посещения, а още повече, че и трите са в работно време, не
може да се приеме, че са изпълнени предпоставките на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Липсват други
доказателства за продължителното или постоянно отсъствие на жалбоподателя на
посочения от него адрес или за промяна на адреса му. Няма данни да е извършвана
проверка в масивите на МВР за обстоятелствата, дали жалбоподателят е напуснал
пределите на страната, кога, в какво направление и дали се е завърнал, респ. да
е извършвана проверка, дали има регистриран различен постоянен и настоящ адрес
в страната, от този, посочен в АУАН и в процесното НП. От друга страна, по преписката
са представени доказателства, че на същия адрес живеят роднини на
жалбоподателя, както и че на същия адрес са връчвани други книжа за него. Няма
данни и връчителят да е направил опит НП да бъде връчено на друго лице, което
да се съгласи да предаде същото на адресата, напр. да бъде връчено на съсед,
който да е съгласен да го получи и предаде. В този смисъл касационната
инстанция счита, че АНО не е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, както неправилно е
приел районния съд в мотивите към обжалваното определение. Доколкото няма
редовно връчване на
обжалваното НП, то следва да се приеме, че жалбата против него е в срок, а Определение
№191/11.08.2020г. се
явява постановено в несъответствие и при неправилно приложение на закона и
следва да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание и на
основание чл.234, ал.1 във вр. с чл.236 и чл.221, ал.2, пр.2 от АПК във вр. с
чл.63, ал.2 от ЗАНН, Хасковски административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №191/11.08.2020г., постановено по
АНД №268/2020г. по описа на Районен съд Харманли и ВРЪЩА делото
на същия състав на Районен съд Харманли за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.