Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 11.12.2020
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, X състав, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и
двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Светла Великова,
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
2508
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във
вр. чл. 145 от АПК.
Образувано е въз основа на жалба на „Бургеро“ ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „***, депозирана
чрез неговия процесуален представител адв. В.Д. *** срещу Заповед № 327 – ФК/
29.10.2020 г. издадена от Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за
приходите за налагане на принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – заведение за хранене „Бургеро“, находящо се в гр. Варна, ул. „***,
стопанисвано от „Бургеро“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
(четиринадесет дни), на основание разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Дружеството „Бургеро“ ЕООД намира издадената Заповед №
327 – ФК/ 29.10.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка за
незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, като представя подробни
аргументи в защита на своята позиция. Подчертава, че от съдържанието на
процесната заповед не става ясно за какъв вид услуги, решаващият орган приема,
че не е налице прилагане на ставка за 9 % ДДС – ресторантьорска, кетъринг
услуга или продажба на стока. Навежда твърдения, че предложената от дружеството
„Бургеро“ ЕООД услуга в действителност следва да бъде обложена със ставка 9 %
ДДС. Акцентира, че в процесната заповед не са изложени мотиви и обосновка
досежно продължителността на срока за налагане на ПАМ, като също така подчертава
че подобна заповед следва да се наложи само при установяване на деяние с висока
степен на обществена опасност, а в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които не са отчетени от решаващия орган. Допълва
се в жалбата, че бива нарушен принципа за съразмерност, регламентиран в
разпоредбата на чл. 6 от АПК и чл. 6 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, което би довело до накърняване правата и
законните интереси на дружеството в неоправдано висока степен. Поради
гореизложените съображения, дружеството „Бургеро“ ЕООД моли за отмяна на
процесната Заповед № 327 – ФК/ 29.10.2020 г. издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната
агенция за приходите.
В проведеното на 02.12.2020 г. открито съдебно заседание по
адм. дело № 2508 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна, Х състав,
дружеството „Бургеро“ ЕООД не изпраща законен представител, а се представлява
от своя упълномощен процесуален представител адв. В.Д. ***, който поддържа жалбата
на посочените в нея основания и моли за отмяна на оспорваната заповед за
налагане на принудителна административна мярка, както и присъждане на сторените
в производството разноски.
В
проведеното на 02.12.2020 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2508 по
описа за 2020 г. на Административен съд Варна, Х състав, за ответната
страна Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната
агенция за приходите не се явява представител, като в депозирани на 24.11.2020
г. в деловодството на Х състав на Административен съд Варна писмени бележки,
изготвени от ст. юрисконсулт Р. Г. се застъпва позиция за неоснователност на
жалбата и се моли да бъде потвърдена процесната за налагане на принудителна
административна мярка, обосновавайки се, че нарушението на разпоредби на ЗДДС е
категорично установено и, че процесната заповед ще спомогне да не бъде увреден
фиска, предвид наличието на непогасени публични задължения на дружеството.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Около 16:00 часа на 27.10.2020 г. Г.Б.Р.–
ст. инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“ в НАП започнал проверка на дружеството
„Бургеро“ ЕООД, което стопанисвало обект за хранене, с адрес: гр. Варна, ул. „***.
За целта, ст. инспектор Р., докато се намирал в административната сграда на ТД
на НАП – гр. Варна, влязъл в страницата на дружеството „Бургеро“ ЕООД в приложението Facebook/ Фейсбук
– www.facebook.com/Burgero Varna, избрал
някакви определени артикули от менюто и направил поръчка с цел контролна
покупка на посочения в страницата телефонен номер **********, като конкретно поръчал
2 броя бургери, 2 броя свински стек, 1 брой минерална вода, 1 брой десерт на
обща стойност 44, 75 лева.
Ст. инспектор Р. направил поръчката
от служебен телефон с номер 0884 721887, като посочил адрес за доставка: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128.
Към 17:15 часа ст. инспектор Р.
получил телефонно обаждане, че поръчката е доставена на заявения адрес, като
самият той получил доставката на поръчаните артикули от менюто. Самата поръчка
била доставена от лицето П.Т.Ш. – служител на дружеството „Фууд Драйв“ ООД, с
ЕИК: ***, като контролната покупка била заплатена в брой от ст. инспектор Р., а
респ. плащането било прието от П.Т.Ш., като за доставените артикули бил издаден
ФКБ № 0114530/27.10.2020/ 17:00 часа на стойност 47, 25 лева, където към поръчаните
храни в цената били включени и 5 бр. опаковки, всяка на стойност 0, 50 лева.
Органите по приходите установили от
издадения ФКБ, че храните, предназначени за доставка за консумация, извън заведението
в общ ценови размер на 44, 75 лева са били отразени като продажба в група „Г“,
а не в група „Б“, т.е. за стоки и услуги, продажбите на които се облагат със
ставка 9 % данък върху добавената стойност.
Данъчните органи квалифицирали извършеното деяние като
нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, като бил съставен на 03.11.2020 г. акт за установяване на
административно нарушение F 578199, а същевременно била
издадена и Заповед № 327 – ФК/ 29.10.2020 г. за налагане на принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – заведение за хранене
„Бургеро“, находящо се в гр. Варна, ул. „***, стопанисвано от „Бургеро“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни (четиринадесет дни), на основание
разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
В случая не е необходим някакъв подробен
и детайлен анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства,
доколкото дружеството не оспорва някакви фактически констатации на органите по
приходите. Възраженията, наведени в жалбата са изцяло от правно естество, като
съдът ще се опита да отговори на всички тях по – надолу в своето решение.
Все пак за пълнота на изложението,
следва да се има предвид, че давайки вяра и кредитирайки изцяло съставените от
ст. инспектор Р. протоколи за извършена проверка от 27.10.2020 г. и
представения ФКБ, издаден от „Бургеро“ ЕООД, съдът приема, че в действителност поръчаните
храни са отразени неправилно в данъчна група „Г“, тъй като същите категорично не
попадат в приложното поле на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, доколкото не
отговарят на легалните дефиниции за ресторантьорски и кетъринг услуги, дадени в
т. 61 и т. 62 на пар. 1 от ДР на ЗДДС. За процесната доставка не е приложима
намалената ставка на ДДС от 9 %, поради което и съдът приема, че със своето
поведение дружеството е извършило нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н
– 18/ 13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. В случая начина на отчитане на доставените артикули не
отговаря на разпоредбата на Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, което в случая е довело до ощетяване на фиска, тъй като е приложена
ставка от 9 % ДДС, а следвало доставените храни да бъдат обложени със ставка 20
% ДДС.
Съгласно изричния текст на разпоредбата
на чл. 22 от ЗАНН, уреждащ общите правила, относими и към принудителните
административни мерки, същите могат да имат за цел предотвратяване или преустановяване
на нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от
него. Законодателят изрично е предвидил, че принудителната административна
мярка задължително следва да е свързана с конкретно нарушение и неговите вредни
последици и не може да изпълнява цели, свързани с нарушенията „по принцип“ или „изобщо
за в бъдеще“. Следва да се подчертае, че принудителните административни мерки
нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции „предупреждаване
и превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите
правни субект“, които от своя страна са цел и задача на административно – наказателната
дейност.
Налагането на принудителната
административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, които са закрепени в ЗАНН. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един
случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването на търговския обект не
може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия вид. Още
повече, че съгласно промените в ЗДДС от 01.12.2020 г. доставените храни също
следва да бъдат облагани със ставка от 9 % ДДС, поради което и подобно
поведение на дружеството вече няма да представлява нарушение на данъчното
законодателство.
Изложените от органа по приходите
общи и бланкетно формулирани съображения за негативни последици за фиска и
опасност от настъпване на вреди, не отговарят на вида и характера на описаното
формално нарушение. Съдът намира още, че при издаване на обжалваната заповед
административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и
по – специално на правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Освен, че
ограничава правата на търговеца, това води и до пропуснати приходи за държавата
от данъчни и осигурителни плащания. В заповедта липсват мотиви, съдържащи
анализ и съпоставка на потенциалните вреди за търговеца и вредите за фиска с
ползата от налагането на мярката за конкретно определения срок.
В заключение действията на административния
орган по налагане на оспорената ПАМ не са насочени към постигане на
преследваната цел – да се предотвратят нови нарушения (при липса на всякакви
данни за допуснати досега такива) и да се преустанови констатираното формално
нарушение. При налагане на ПАМ, според съда административният орган не е
действал справедливо по смисъла на чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като правата и
законните интереси на задълженото лице се засягат в по – голяма степен от
необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на
чл. 6, ал. 2 АПК.
Още повече за допълнение на мотивите
следва да се отбележи, че в случая подобно поведение на дружеството не
съставлява към настоящия момент нарушение на ЗДДС, съгласно промените в ЗДДС,
влезли в сила на 01.12.2020 г.
Поради гореизложените съображения,
съдът намира, че Заповед № 327 – ФК/ 29.10.2020 г. издадена от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
Националната агенция за приходите за налагане на принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – заведение за хранене „Бургеро“,
находящо се в гр. Варна, ул. „***, стопанисвано от „Бургеро“ ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни (четиринадесет дни), на основание разпоредбите
на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност, следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора, ответната
страна Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати
на дружеството „Бургеро“ ЕООД парична сума в размер на 550 лева, представляваща
сторените от дружеството разноски в производството по адм. дело № 2508 по описа
за 2020 г. по описа на Административен съд Варна.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
327 – ФК/ 29.10.2020 г. издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите за
налагане на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
– заведение за хранене „Бургеро“, находящо се в гр. Варна, ул. „***, стопанисвано
от „Бургеро“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни (четиринадесет
дни), на основание разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
Националната агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „Бургеро“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „*** парична сума в размер на 550
лева (петстотин и петдесет лева), представляваща сторените в производството по
адм. дело № 2508 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: