№ 3851
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110158245 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „*********“ АД твърди, че на 06.05.2021г. в с. Кокаляне,
***********, при движение по ул. „***************“, е настъпило пътнотранспортно
произшествие (ПТП), при което л.а. м. „Шкода“ попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили вреди по
предната дясна гума на автомобила. Сочи, че за процесното МПС бил сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка "Каско" с ищеца, застрахователна
полица № ********** и период на застрахователното покритие 27.03.2021г.-
26.03.2022г. Във връзка с подадено уведомление от застрахованото лице била
образувана ликвидационна преписка (щета) № **********/ 11.05.2021г., като
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 256,60 лева.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да вземе необходимите мерки за
осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни процесната дупка и
положи асфалт върху нея, както и до извършването на ремонтните дейности- да
постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други. Сочи, че
за процесния път е отговарял ответникът, тъй като същият е общински път. Твърди, че
на ответника била изпратена покана да възстанови изплатената като застрахователно
обезщетение сума с писмо – покана с изх. № 04054 от 10.08.2021г., но той не платил
претендираните от ищеца суми. Предвид изложеното, моли за уважаване на
1
предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът оспорва сключването на
договор за застраховка между ищеца и собственика на увредения автомобил, като сочи,
че застрахователната полица не е подписана от собственика на автомобила. Според
ответника застрахователният договор не съдържа информация относно покритите
застрахователни рискове. Същият застрахованият да е платил застрахователните
премии. В отговора са релевирани възражения, че застрахованият е нарушил
задължението си по ОУ, където е предвидено, че уведомлението за застрахователното
събитие следва да се подаде в 3- дневен срок от узнаване за същото, а в случая същото
е подадено пет дни след настъпване на застрахователното събитие. Ответникът
оспорва застрахователното събитие да е настъпило на посоченото място и при
посочените обстоятелства. Същият развива съображения, че водачът не е уведомил
органите на МВР за настъпилото събитие, с което е възпрепятствал тестването му за
употреба на алкохол и наркотични вещества, като установяването на употребата им
представлява общо изключение на изплащане на обезщетение. В отговора сочи, че по
делото не се установява поведението му да е виновно. Релевирани са доводи за
оспорване на причинно- следствена връзка между твърдяното събитие и вредите върху
МПС. Ответникът оспорва размера на вредите, като сочи, че няма доказателства, че са
взети предвид овехтяването и амортизацията на увредените части към датата на
застрахователното събитие. В отговора се навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на увреденото лице, който е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП и с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. В писмения отговор не се оспорва факта на извършено на 12.05.2021г
плащане на сумата от 256.60 лева.
В обобщение, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен и същият
следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представената комбинирана застрахователна полица № **********/
23.03.2021г., със срок на действие 27.03.2021г.- 26.03.2022г., за моторно превозно
средство (МПС)- л.а. м. „**************, е сключена застраховка „Каско“, клауза-
Пълно Каско.
По делото са представени общи условия по застраховка „Каско стандарт“, от
които се установява, че застрахователят е определил като покрит риск по клауза
„Пълно Каско“ щети, причинени от застрахователно събитие ПТП (събитие,
2
възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало повреда на ППС). Съгласно
чл. VI, т. 2, договорът влиза в сила в часа и деня, посочени в полицата за начало на
застраховката. Съгласно глава трета, чл. I, при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият е длъжен да уведоми застрахователят в 3- дневен срок от узнаването. В
този срок трябва са уведоми и компетентните държавни органи с цел издаването на
документ и ограничаване на вредите от събитието.
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил
застрахователя, за което е образувана щета № **********/ 11.05.2021г. Установява се,
че застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер 256,60 лева, за
което между страните не е спорно, че е платено.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на св. Л. Й.. Според показанията на свидетеля,
при управление на л.а. м. „***********, в посока към с. Кокаляне, автомобилът
попаднал в необезопасена дупка. Дупката била голяма, не била обозначена и се
намирала на завой.
Съдът счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля.
Същите са последователни, логични и кореспондират с обективните данни в
заключението на вещото лице.
Пред настоящата инстанция е назначена САТЕ, съгласно заключението на
която вредите по МПС се намират в причинна връзка с механизма на ПТП.
Действителната стойността на вредите е 256,60 лева.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ дава право на репариралия вредите
застраховател на увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента,
встъпвайки в правата на увредения- фигурата на суброгационната претенция.
Уважаването на иска се обуславя от доказване на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличие на застрахователно правоотношение между
застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2.
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите
вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника,
като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи
противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с
работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният
причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите. В настоящия случай, следва да се установи и
дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в
причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
3
Съобразно законовата дефиниция, дадена с разпоредбата на чл. 343 КЗ с
договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу
плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати
застрахователно обезщетение или сума. В конкретния случай страните са сключили
договора под формата на застрахователна полица, с оглед което е спазена предвидената
форма за действителност.
По отношение на наведеното възражение, че договорът не е подписан от
застрахования, следва да се посочи, че при преценката за валидността на
застрахователния договор следва да намери приложение въведеното правило в чл. 293,
ал. 3 ТЗ по отношение на търговските сделки, според което страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. В светлината на изложеното и след преценка
поведението на застрахователя (приемане на платената застрахователна премия,
образуване на щета и плащане на обезщетение) следва да се приеме, че
неподписването на полицата от застрахования не опорочава формата на договора. В
т.см. решение № 50 / 25.04.2012г. по т.д. № 95 / 2011г. по описа на ВКС, IІ т.о.,
решение № 115 / 23.07.2013г. по т.д. № 348/ 2012г. на ВКС, І т.о.
Противно на доводите на ответника в Общите условия детайлно са посочени
покритите застрахователни рискове и договорът отговаря на изискванията на чл. 345
ТЗ.
Неоснователно е и възражението, че не са представени доказателства за
плащане на застрахователната премия. Видно от застрахователната полица и Общит
условия, страните са договорили, че договорът влиза в сила на 27.03.2021г., поради
което плащане на премията е ирелевантно.
Следва да се посочи и, че е неоснователно възражението, че застрахованият е
уведомил застрахователят за настъпилото събитие след предвидения в Общите условия
3- дневен срок и не е уведомил органите на МВР за настъпилото събитие. В случая не
са наведени доводи, нито е доказано съществуването на пряка причинно- следствена
връзка между неизпълнението на задължението по застрахователния договор и
настъпването на застрахователното събитие.
От представените от ищеца доказателства, в това число уведомление за
настъпило застрахователно събитие, декларация и показанията на св. Й., както и от
заключението на САТЕ се установява, че в срока на застрахователното покритие
(06.5.2021г.) автомобилът е попаднал в дупка, намираща се на общински път, което
представлява покрит застрахователен риск.
Неоснователно е възражението, че не съществува причинна връзка между
механизма на деянието и вредите. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна
необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на
4
увреденото лице. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от
деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка
вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. В
обобщение, причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
деликвента. В т.см. решение № 9 от 02.02.2018г. на ВКС по гр.д. № 1144/ 2017г., III
г.о., ГК. Конкретиката на случая сочи, че съгласно заключението на вещото лице има
причинна връзка между механизма на деянието и вредите, поради което възражението
в тази насока е неоснователно.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, съдът
съобразява съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като
ползва заключение на вещо лице
Съгласно кредитираното от съда заключение на САТЕ действителната
стойност на щетите на лекия автомобил по средни пазарни цени към датата на
произшествието възлиза на 256,60 лева. При имуществена застраховка обезщетението
е до размера на застрахователната сума и в нейните рамки се определя стойностния
еквивалент на вредите, подлежащи на обезщетяване. За този еквивалент се вземат
предвид уговорките между страните в застрахователната полица. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойността на имуществото към
момента на застрахователното събитие. Действителната му стойност не може да
надвишава пазарната му стойност. В този смисъл е константната съдебна практика-
решение от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 109/
14.1.2009г. по т.д. № 870/ 2010г. на ВКС, І т.о.; решение № 115/ 09.07.2009г. по т.д. №
627/ 2008г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 79/ 02.07.2009г. по т.д. № 156/ 2009г. на ВКС, І
т.о.
Неоснователно е възражението, че при определяне размера на обезщетението
следва да се отчете овехтяването на вещта. При изчисляване на обезщетението не
следва да се прилага коефициент на овехтяване. В т.см. решение № 79 от 2.07.2009г. на
ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „ Размерът на застрахователното обезщетение се
определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй
като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6
от 2.02.2011г. на ВКС по т.д. № 293/ 2010г., I т.о.
5
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има
гаранционно-обезпечителен характер. Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице,
когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на
лице, при или по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49
ЗЗД. Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина-
действие или бездействие, а заради вината- действието или бездействието на лицата,
на които са възложили работа. За реализиране на тази отговорността не е необходимо
установяване на конкретната самоличност на преки я извършител, а на факта, че
същият е причинил вредите при или по повод работа, възложена м у от лицето, срещу
което е насочен а претенцията.
В случая по делото не се спори, че процесният участък представлява
общински път и се стопанисва от ***********, поради което и на основание чл. 19, ал.
1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно
ответната страна. Същата е била задължена и съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката
с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя
е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което
и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите
служители или други изпълнители. При това положение се налага извод, че ищецът
има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него
собственик на увреденото МПС срещу ответника.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на посочената
погоре дата е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу делинквента.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява
неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на
действия или бездействия, с които увреденият да е допринесъл за вредоносния
резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било
доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, като не е съобразил поведението си, включително
скоростта на движение, с конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на пътя,
каквото задължение същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е било
6
надлежно обозначено. В случая липсват както твърдения, така и събрани доказателства
дупката на пътното платно да е била сигнализирана, поради което и същият не е имал
задължение да съобразява поведението си на пътя с нея. Не се установява твърдяното
от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения
автомобил, тъй като не се доказва автомобилът да се е движил с превишена или
несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволила на водача да
забележи своевременно дупката върху пътното платно или да спре.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса, депозити за възнаграждение на вещо лице и свидетел, и
адвокатско възнаграждение в размер на 770 лева, която сума следва да му бъде
присъдена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***********, с адрес гр. София, ул. „**********, да плати на
„ЗАД *********“ АД, с ЕИК ************** сумата 256,60 лева (двеста петдесет и
шест лева 60 ст.), платено по застрахователна полица № ********** за настъпило на
06.05.2021г. застрахователно събитие, по повод което е образувана щета №
**********/ 11.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска- 11.10.2021г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***********, с адрес гр. София, ул. „**********, да плати на
„ЗАД *********“ АД, с ЕИК ******** сумата 770 лева (седемстотин и седемдесет
лева), представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, на
основание чл. 78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7