№ 1343
гр. Варна, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501923 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 55889/26.07.2023г. от К. К. К. ЕГН **********, с адрес
**** срещу решение №2522/10.07.2023г., постановено по гр. дело
№20223110106488 на Варненския районен съд, с което е прието за установено
по отношение на въззивника, че дължи на „АПС Бета България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№ 81В, ап.3 сума в размер на 1200,00лв., представляваща дължима главница
по Договор за потребителси кредит №*** г., сключен между "Кредисимо"
АД, ЕИК ********* и К. К. К., като Кредитополучател, вземането по който е
прехвърлено от "Кредисимо" АД на "АПС Бета България" ЕООД с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г., ведно с
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 03.02.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, сума в размер на 355,80лв., представляваща дължима
договорна възнаградителна лихва върху главницата, дължима за периода от
1
31.01.2016 г. до 31.03.2017 г., сума в размер на 696,76лв., представляваща
дължимо обезщетение за забава за периода от 31.01.2016г. до 23.02.2021г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1274/2022г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 33-
ти състав.
В жалбата е изложено становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. За неправилен се счита извода на съда, че
между страните е сключен валиден договор за кредит. Поддържа се
възражението, че не е спазена процедурата по ЗПФУР. Липсват доказателства
как е подадено заявлението по образец, как е постигнато съгласие за
сключване на процесния договор. Въпреки, че е оспорен подписа на договора
за кредит, под който не фигурира име, а се предполага, че е на ответника, не
са ангажирани доказателства от ищеца, че подписа е на ответника.
На следващо място се посочва, че неправилно е прието от районния съд,
че въззивникът е надлежно уведомен за извършената цесия чрез особения
представител.
По изложените съображения моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „АПС Бета България" ЕООД, в който се застъпва
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и
законосъобразност на атакуваното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба чрез писмено становище. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „АПС Бета България” ЕАД срещу К. К.
К. искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по
2
отношение на ответника, че дължи сума в размер на 1200.00лв.,
представляваща дължима главница по Договор за потребителси кредит
№***г., сключен между "Кредисимо" АД, ЕИК ********* и К. К. К., като
Кредитополучател, вземането по който е прехвърлено от "Кредисимо" АД на
"АПС Бета България" ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия/ от 02.03.2021г., ведно с законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.02.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 355.80лв.,
представляваща дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата,
дължима за периода от 31.01.2016г. до 31.03.2017г., сума в размер на
696.76лв., представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от
31.01.2016г. до 23.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1274/2022г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, 33 - ти състав.
В исковата молба се твърди, че сключен е договор за потребителски
кредит № ***г. по електронен път по Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, по силата на който на „Кредисимо“ ЕАД е
предоставило на ответника кредит в размер на 1200 лева и последният се е
задължил да го погаси на 15месечни вноски от по 103.72лв. в срок до
31.03.2017г., при ГПР е 50.00 % и ГПЛ от 41.24 %.
По договора не постъпила сума за погасяване на задълженията.
С договор за продажба на вземане от 02.03.2021г. „Кредисимо“ ЕАД е
прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на „АСП Бета
България“ ЕАД, за който договор К. К. е уведомен по електронна поща чрез
имейл на 02.04.2021г.
Формулиран е петитум да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответника дължи сумата по издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба
ответника, с който заявява, че предявения иск е неоснователен. На първо
място се оспорва между „Кредисимо“ АД и ответникът да са във валидни
договорни отношения. Не са представени доказателства за спазена процедура
по ЗПФУР, няма подадено заявление по образец до сайта на кредитната
институция или по телефон, съгласно раздел III от общите условия. В
3
представения договор за кредит са положени два подписа, но не е
конкретизирано дали единия от двата подписа е положен от ответника. В
случай, че се твърди, че единият от подписите е на ответника, той оспорва
неговата автентичност. На следващо място не е получено съгласие от
потребителя /чл.18, ал.1, т.3 и ал.2, ал.3 ЗПФУР/ за сключването на договора
за кредит. В случай, че е направено електронно изявление то следва да е
подписано с електронен подпис, а при липса на такъв да бъде доказано
авторството му.
В отговора се възразява, че е предоставена фактически заемната сума в
брой или по банков път и по какъв начин е усвоена.
Въведени са и възражения за нищожност на договора за потребителски
кредит – неспазена писмена форма и шрифт 12, общите условия не са
подписани от кредитополучателя на всяка страница. Договорът за кредит не
съдържа ГПР и обща дължима сума. Определеният лихвен процент е
противоречащ на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на
законната лихва.
В отговора е направено възражение за погасяване на задълженията по
давност.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД.
По делото е приет неподписан договор за потребителски кредит №
***г., по силата на който на „Кредисимо“ ЕАД е предоставило на ответника
кредит в размер на 1200 лева и последният се е задължил да го погаси на 15
месечни вноски от по 103.72лв. в срок до 31.03.2017г., при ГПР е 50.00 % и
ГПЛ от 41.24 %.
В случая се твърди, че процесният договор е такъв за предоставяне на
4
финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Основното оплакване във въззивната жалба е по въпроса сключен ли е
между страните договор за кредит с посочените параметри и усвоявана ли е
по него заемната сума.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
делото липсва проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е
извършил кандидатстване за кредит на интернет адрес /сайт/ на „Кредисимо“
ЕАД или по телефон, съгласно чл.2, от раздел III от общите условия в
предвидената форма. Във формата съгласно цитираната клауза следва да се
попълнят задължителни полета касаещи индивидуализация на
кредитополучателя, имейл, телефон, посочва се желания размер на искания
кредит, срокът на кредита, наименование на кредитния продукт, условията
при които се ползва и начина на усвояване.
Искането за отпускане на кредит до кредитната институция
представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги , тъй като е
налице електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Доколкото липсва доказване на подадено такова искане в съответната
форма, съдът приема, че не може да бъде за установено, че автор по смисъла
на чл. 4 на някакво електронно изявление и документ за кандидатстване е
ответникът, който да е посочил в заявката си, всичките си
индивидуализиращи данни /три имена, адрес, ЕГН, телефон/ и имейл, а
адресат /чл.5 от закона/ на същото да е „Кредисимо“ ЕАД.
Според нормата на чл.8, ал.1 от Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги „потвърждаване на получаването на
електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от
адресата, освен ако страните са уговорили друго”. По делото обаче няма
никакви доказателства за получаването на електронно изявление за
кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по
5
електронен път /чрез имейл/ или по телефон с електронни изявления да е
изпратил проекта на договора за кредит и погасителния план на въззивника.
Категорично по делото не се установява и, че ответникът К. с
електронно изявление или чрез СМС от мобилен телефон да е приел за
окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения погасителен
погасителен план. Съгласно чл.18, ал.1, т.3 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че получил
съгласието на потребителя за сключване на договора.
Всички електронни документи /формата за кандидатстване, проектът на
договора и погасителния план, съгласието за приемането и окончателното
сключване на договор/ с доказано авторство от всяка една от двете страни
щяха да бъдат подписани с обикновен електронен подпис. Това е така защото
данните за потребителя, както и за доставчика сочат и индивидуализират
автора на електронното изявление. Законът за предоставяне на финансови
услуги от разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл.13, ал.2 и ал.3 от Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл.3, т.11 и
т.12 от Регламент /ЕС/ №910/2014 за да е валиден електронния документ.
Горното обуславя извод, че между страните няма постигнато
съвпадение на волите за сключване на договор за кредит с посочените в
исковата молба параметри.
На следващо място за да бъде прието, че договорът за кредит е сключен
е необходимо да се установи по несъмнен начин при спор между страните, че
заемната сума е предоставена и усвоена от кредитополучателя, доколкото
договорът за заем е реален такъв. По делото няма ангажирани доказателства,
които да водят до извод за реално предаване на сумата от 1200.00лв.
Предвид изложеното се налага крайният извод, че между страните не се
установява възникнала валидна облигационна връзка, от която да произтекат
права и задължения.
Следователно вземане за сумата от 1200.00лв., ведно с договорните
лихви и обезщетенията за забава не е съществувало в патримониума на
цедента „Кредисимо“ ЕАД, което да бъде прехвърлено на ищеца „АСП Бета
България“ ЕООД с договора цесия от 21.12.2015г., с приложене от
02.03.2021г.
6
По изложените съображения предявените искове се явяват недоказани
по своето основание и подлежат на отхвърляне, като първоинстанционното
решение следва да бъде изцяло отменено.
По разноските:
Не са сторени разноски, които да подлежат на присъждане на
въззивника, доколкото същият е бил представляван от особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №2522/10.07.2023г., постановено по гр.
дело №20223110106488 на Варненския районен съд И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№ 81В, ап.3 срещу К. К. К. ЕГН **********, с адрес **** искове с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 1200.00лв., представляваща
дължима главница по Договор за потребителси кредит №*** г., сключен
между "Кредисимо" АД, ЕИК ********* и К. К. К., като Кредитополучател,
вземането по който е прехвърлено от "Кредисимо" АД на "АПС Бета
България" ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/
от 02.03.2021г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 03.02.2022г., до окончателното изплащане
на задължението, сума в размер на 355.80лв., представляваща дължима
договорна възнаградителна лихва върху главницата, дължима за периода от
31.01.2016 г. до 31.03.2017г., сума в размер на 696.76лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.01.2016г. до 23.02.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 1274/2022г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 33 - ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8