РЕШЕНИЕ
№ 1952
Пловдив, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА |
При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20247180700683 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 268 от ДОПК.
Жалбоподателят В. Д. М., [ЕГН], [населено място], ж.р. „Тракия“ бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, е оспорил Решение № 25 от 15.02.2024 г. на Директор ТД на НАП – [населено място], с което е потвърдено Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0005396/05.07.2023 г., издадено от Т. И. – публичен изпълнител в ТД на НАП [населено място], в частта с която е отказано погасяване по давност на негови публични задължения.
Твърди се незаконосъобразност на така постановеното решение с доводи, че са погасени по давност публичните задължения, предмет на разпореждането, тъй като длъжникът не е уведомен надлежно за действията на публичния изпълнител, с които давността се прекъсва и започва да тече нова давност, съответно се спира и следва да изтече 10-годишна давност.
Претендират се разноски.
Представят се писмени бележки.
За ответната страна се взема становище за неоснователност на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в законоустановения за целта срок, поради което съдът я намира за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в това производство е решение № 25 от 15.02.2024 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. 94-00-1050/01.02.2024 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от В. М. против разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0005396/05.07.2023 г.
Спорният момент по делото касае факта дали е изтекла погасителна давност по отношение на процесните задължения.
За да остави без уважения жалбата, ответния АО е приел, че в конкретния случай е налице спиране на давността предвид налагането на обезпечителни мерки, съответно същата не е изтекла. По изпълнителното дело има наложени обезпечителни мерки - Постановление за налагане на ОМ с Изх. № [рег. номер]-022-0090187/29.12.2017г., Постановление за налагане на ОМ с Изх. № [рег. номер]-022-0034042/29.05.2018г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх. № [рег. номер]-****., които на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК спират давността. Съответно, по отношение на процесните публични задължения, не е изтекла 5-годишната давност. По отношение прилагането на абсолютната давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, следва да се отбележи, че 10-годишният давностен срок също не е изтекъл.
Относно прилагането на разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК е налице съдебна практика, която безспорно счита, че налагането па обезпечителната мярка изисква осъществяване на всички елементи от фактическия състав на правната норма, а именно: мярката е наложена, когато има издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки от компетентен орган, запорно съобщение, изпратено във връзка с постановлението, като изпратеното запорно съобщение е получено от органа/лицето, отговорен за изпълнението на наложената обезпечителна мярка. Връчването на ПНОМ на задълженото лице не е елемент от този фактически състав. Достатъчно е мерките реално да са наложени какъвто и настоящият случай. Наложените запори са връчени на банковата институция/вписани в Агенцията по вписванията и са породили правния си ефект, независимо от уведомяването на длъжника.
При настъпване на някое от основанията по чл. 172, ал. 1 ДОПК за спиране на давността давностен срок не тече. С отпадане на основанието за спиране давностният срок се възобновява, като продължава да тече неизтеклата до момента на спирането част от него. Периодът на спиране на давността не се включва в срока на давността т. е. с него тя се удължава. След отпадане на основанието за спиране давностният срок се допълва с период от време, равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до нейното спиране. В случая давността е спряна с оглед издадените ПНОМ и с оглед произведеното ограничително действие на наложените запори чрез връчени запорни съобщения. В този смисъл ако най - отдалеченото във времето публично вземане е това за вноски за здравно осигуряване, ДОО, УПФ, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., които стават изискуеми през 2014 г., а давността за тях започва да тече от 01.01.2015 г. Отчитайки спирането на давността, общата 5-годишна давност не е изтекла. Не е изтеклата и абсолютната 10-годишна давност съобразявайки § 29, т.1 от ПЗР на ЗМДВИП.
Неоснователни са доводите по жалбата, че по изпълнителното дело не са предприети действия, които да доведат да спиране/прекъсване на давността.
В нормата на чл. 202, ал. 1 ДОПК е регламентирано, че запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката.
В случая релевантните обстоятелства са получаването от банките на запорните съобщения. Законът не обвързва налагането на обезпечение (в контекста на спиране давността), със съобщаване за наложените мерки на задълженото лице. В случая се цели процесуална изненада, за да не може длъжникът да се разпореди с активите и по този начин да осуети изпълнението. Ето защо следва да се приеме, че давността е спряна с налагането на запорите, а това основание за спиране към момента не е отпаднало. Доколкото по делото липсват доказателства, че към настоящия момент обезпечителните мерки са отменени, то давността по отношение на спорните задължения не е изтекла.
Видно от административната преписка за всеки от запорите има издадени запорни съобщения, връчени на всички адресати, от които са получени потвърждения. Правната последица от налагането на тези обезпечителни мерки е спирането на давността. Тя спира за срока на действието на тези мерки. Тоест докато те не бъдат отменени, петгодишната давност е спряла. Каза се в случая не е изтекла и абсолютната давност.
По тези съображения жалбата следва да бъда отхвърлена.
Предвид изхода на делото, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски трябва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя, трябва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 268 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Д. М., [ЕГН], [населено място], ******., против Решение № 25 от 15.02.2024 г. на Директор ТД на НАП – [населено място], с което е потвърдено Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0005396/05.07.2023 г., издадено от Т. И. – публичен изпълнител в ТД на НАП [населено място], в частта с която е отказано погасяване по давност на негови публични задължения.
ОСЪЖДА В. Д. М., [ЕГН], [населено място], ******, да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
| Съдия: | |