РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Благоевград, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210102362 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С.
К. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ул. „О., чрез пълномощника си адв. А. Р., АК-
Благоевград, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. против К. Р. Г., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. Б., ул. „А. и С. Л. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ул. „Х..
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което:
- да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца общо сумата от 10
420, 28лв. /десет хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и осем стотинки/, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на депозиране на настоящата
искова молба, до окончателното й заплащане, от които:
- сумата от 1000,00лв. /хиляда лева/, представляваща заплатена цена по Договор
за покупко-продажба на МПС от 31.03.2010г., нотариално заверен /рег. №3723/2010г./ от
нотариус Искра Кутева, нотариус с район на действие Районен съд- Благоевград, с pen №241
на НК на РБ за закупуване на лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рама
№WAUZZZ8H27K013971, с двигател №BWE005508, от което МПС ищецът е съдебно
отстранен по гр.д. №420/2017г., по описа на Районен съд- Благоевград, влязло в законна сила
на 05.01.2022г.;
- сумата от 8 442,37лв. /осем хиляди четиристотин четиридесет и два лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща присъдени на ищеца по гр.д. №420/2017г., по
описа на Районен съд- Благоевград- Й. П. Щ. пред двете инстанции, с Решение
№900385/11.03.2021г., постановено по в.гр.д. №74/2020г., по описа на Окръжен съд-
Благоевград разноски, заплатени от С. К. П. на 04.07.2023г. по изп.д.
№355/2022г., по описа на ЧСИ Г. Ц., с район на действие Окръжен съд- Благоевград и
per. №702 в КЧСИ;
- сумата от 977,91лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща присъдени на ищеца по гр.д. №420/2017г„ по описа на Районен
съд- Благоевград- Й. П. Щ. пред касационната инстанция, с Определение № 1 от
05.01.2022г., постановено по гр.д. №3279/2021г., по описа на ВКС разноски, заплатени от С.
К. П. на 04.07.2023г. по изп.д. №355/2022г., по описа на ЧСИ Г. Ц., с район на действие
1
Окръжен съд- Благоевград и per. №702 в КЧСИ.
- да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000,00лв.
/десет хиляди лева/, представляваща разлика между пазарната цена на продадения, с
Договор за покупко-продажба на МПС от 31.03.2010г., процесен лек автомобил към датата
на съдебната евикция /05.01.2022г./ и към датата на продажбата /31.03.2010г./, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба,
до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 31.03.2010г. между К. Р. Г. и С. Л. Г. от една страна
като продавачи, и С. К. П., в качеството на купувач, е сключен Договор за покупко-
продажба на МПС, по силата на който продавачите прехвърлят правото на собственост
върху своето МПС, придобито по време на брака им в законов режим на общност, а именно:
Вид „ЛЕК“, марка „.“, модел „.“, с рама №WAUZZZ8H27K013971, с двигател №BWE005508,
с държавен контролен № Е0930ВХ, за сумата от 1 000,00лв. /хиляда лева/, която сума е
платена напълно и в брой при подписване на договора. Договорът е сключен в писмена
форма, с нотариална заверка на подписите на страните с pen №3723 на нотариус И. К.,
нотариус с район на действие Районен съд- Благоевград, с peг. №241 на НК на РБ.
Поддържа се от ищеца, че на 04.12.2011г. е спрян за проверка от органите на „Пътна
полиция“. Доколкото са били налице данни за извършено престъпление, г-н П. доброволно е
предал своето МПС на органите, за което е съставен и подписан от страните Протокол за
доброволно предаване от 04.12.2011г. Образувано е ДП №646/2014г. на РУ на МВР- Петрич,
след отделяне на материали от ДП 309/2013г. на РУП Петрич. Установено е, че въпросният
автомобил е бил откраднат в периода от време между 18:00 часа на 15.02.2008г. и 07:30 часа
на 19.02.2008г. в град Васенберг, ФРГ, за което Й. П. Щ., род. на ****г., е подал сигнал на
19.02.2008г. до компетентните полицейски органи на провинция Северен Рейн Вестфалия.
Сочи се, че също така е установено, че процесният автомобил е бил регистриран на
21.01.2010г. в Република България в пункт на КАТ при РУ на МВР-Петрич от българската
гражданка А. Г. С. от гр. Петрич, която е представила документи, обективиращи „нов внос“
на процесното МПС в България от Република Австрия. В хода на ДП е установено, че
автомобилът е бил предмет на два договора за покупко- продажба в България- първият от
27.01.2010г. със страни А. С. като продавач и К. Р. Г., като купувач, и вторият- от 31.03.2010г.
между продавачите К. и С. Г. и купувачът- С. П.. Впоследствие, ДП 646/2014г. е спряно с
Постановление за спиране на наказателно производство на Районна прокуратура- гр. Петрич
от 06.06.2016г. По отношение на иззетия, в хода на производството като веществено
доказателство, автомобил и прилежащия към него контролен ключ, съхранявани и пазени в
ГПУ Петрич, прокуратурата е постановила, че следват да продължават да се съхраняват в
същото подразделение на МВР, до решаване от страна на граждански съд, на въпроса със
собствеността му, доколкото Й. П. Щ., род. на .г. също е заявил претенции по отношение на
правото на собственост върху процесния лек автомобил.
Твърди се, че Й. П. Щ. е депозирал искова молба до Районен съд- Благоевград против
С. К. П., за което е образувано гр.д. №420/2017г., по описа на съда. Същият е поискал от
съда да признае за установено по отношение на С. П., че е собственик на процесното МПС,
иззето като веществено доказателство по образувано досъдебно производство, по описа на
РУП- Петрич. Първоинстанционният съд е отхвърлил така предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Решението е потвърдено от Окръжен съд- Благоевград, но с
Решение №156 от 21.01.2020г., постановено по гр.д. №336/2019г., по описа на В КС, Второ
гражданско отделение е отменено изцяло въззивното решение и делото е върнато на ОС-
Благоевград за ново разглеждане от друг състав на съда. С Решение №900385/11.03.2021г.,
постановено по в.гр.д. №74/2020г., по описа на Окръжен съд- Благоевград. е ОТМЕНЕНО
Решение №352/11.01.2018г. на РС- Благоевград по гр.д. №420/2017г. и вместо това е
2
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение С. К. П., че Й. П. Щ. е собственик на лек
автомобил ... ......, c рама на №WAUZZZ8H47K000316 (оригинален), иззет като веществено
доказателство по образувано досъдебно производство по описа на РУП- Петрич и е
ОСЪДИЛ С. П. да заплати на Й. Щ.сумата от 8 442,37лв. /осем хиляди четиристотин
четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/, представляващи направени по делото
разноски пред двете инстанции. С Определение № 1 от 05.01.2022г., постановено по гр.д.
№3279/2021г.. по описа на ВКС , влязло в законна сила на 05.01.2022г. не е допуснато до
касационно обжалване въззивно Решение №900385/11.03.2021 г., постановено по в.гр.д.
№74/2020г., по описа на Окръжен съд- Благоевград и е ОСЪДЕН С. П. да заплати на Й. Щ.
сумата от 977,91лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща направени разноски в касационното производство.
Поддържа се, че от изложеното се установява, че в настоящия случай е налице
съдебно отстраняване на купувача- С. П., по сключения на 31.03.2010г. Договор за покупко-
продажба на МПС, т.е. е реализирана съдебна евикция, по смисъла на чл. 191, ал.1, във. вр. с
чл. 189, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Сочи се, че правото да се
развали договора по реда на чл.87 ЗЗД е част от очертаните в чл.189, ал.1 ЗЗД права на
купувача, поради което при липса на изрична разпоредба за разваляне на договора по право
при съдебно отстраняване на купувача, за да настъпи ефектът на развалянето,
добросъвестният купувач трябва да упражни потестативното си право на разваляне на
договора за продажба, независимо какъв е видът на евикцията - евентуална или реализирана.
Право на евинцирания купувач е да прецени с оглед неизпълнението на договора от
продавача, дали да упражни правото си на разваляне на договора или да уреди отношенията
си с продавача по друг начин във връзка със съдебното отстраняване, запазвайки
облигационната връзка. При пълна осъществена евикция, с оглед възмездния и двустранен
характер на продажбата, купувачът има правото да се освободи от облигационната връзка
като развали договора, за да отпадне основанието, на което е заплатената продажна цена.
Поддържа се, че исковата молба, с която се претендират последици от развалянето на
договор, съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление за разваляне на договора.
Предвид изложеното се сочи, че следва да се счита така депозираната искова молба за
изрично заявление за разваляне на сключения на 31.03.2010г. между К. Р. Г. и С. Л. Г. от една
страна като продавачи, и С. К. П., в качеството на купувач, Договор за покупко-продажба на
МПС.
Твърди се, че с влизане в сила на крайния съдебен акт по делото- Определение №1 от
05.01.2022г., постановено по гр.д. №3279/2021г., по описа на ВКС, влязло в законна сила на
05.01.2022г., с което не е било допуснато до касационно обжалване въззивно решение,
ищецът е бил съдебно отстранен, по смисъла на чл. 191 от ЗЗД.
Твърди се още, че С. П. е заплатил сумата от 1000,00лв. /хиляда лева/,
представляваща изплатената продажна цена на процесния лек автомобил, в деня на
сключване на Договора за покупко-продажба на МПС, че е бил осъден заплати на Й. Щ.
общо сумата от 9 420,28лв. /девет хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща разноски по делото, от които 8 442,37лв. с Решение
№900385/11.03.2021г., постановено по в.гр.д. №74/2020г., по описа на Окръжен съд-
Благоевград и 977,91лв. с Определение №1 от 05.01.2022г., постановено по гр.д.
№3279/2021г., по описа на ВКС. Във връзка със заплащане на дължимите разноски по делото
е образувано изп.д. №355/2022г., по описа на ЧСИ Г. Ц., с район на действие Окръжен съд-
Благоевград и per. №702 в КЧСИ, с длъжник С. К. П.. На 11.07.2023г. ищецът е заплатил и
последните такси по образуваното изпълнително производство, включително и такса за
прекратяване, в размер на 141,00лв. /сто четиридесет и един лева/.
Твърди се още, че претърпяната загуба за евинцирания купувач е отнемането на
вещта. Тази вреда може да се изчерпи с цената, която последният е платил, ако за същата
3
цена той може да си купи от пазара равностойна вещ, но когато през времето от покупката
до съдебното отстранение, цените на пазара са се повишили, вреда представлява
превишението- сумата, която евинцираният купувач трябва да добави към подлежащата на
връщане цена, за да купи равностойна вещ.
Поддържа се, че при евикция, неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е
в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарна цена, такава
каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото
неизпълнението е необходимо и достатъчно условия за извършването на съответния
допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда. Обезщетение за тази вреда
се дължи, тъй като тя е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да
бъде предвидена при пораждане на задължението.
Поддържа се от ищеца, че за него са настъпили вреди- претърпяна загуба, поради
значителната разлика между пазарната цена на процесния лек автомобил към датата на
съдебната евикция /05.01.2022г./ и към датата на продажбата /31.03.2010г./, в размер на 10
000,00лв. /десет хиляди лева/. По своята същност, тази сума представлява сумата, която
евинцираният купувач (г-н П.) трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да
купи равностойна вещ. Тази загуба, с оглед посоченото по-горе, представлява пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на
задължението, поради което ответниците дължат нейното заплащане.
Твърди се и че ответниците дължат процесните суми солидарно. За съпрузите се
поражда солидарна отговорност на задълженията, възникнали от съвместно разпореждане с
общите вещи, какъвто е настоящият случай, доколкото в договора за покупко-продажба на
МПС от 31.03.2010г. изрично е посочено, че: „..собственото си МПС, придобито по време на
брака им в законово режим на общност“. Тази солидарна отговорност на съпрузите обхваща
и задължението им за заплащане на обезщетение за вреди, възникнали от неизпълнение на
задължението да продадат своята обща движима вещ.
Твърди се, че ответниците следва да отговарят солидарно за процесните задължения.
С разпореждане № 2586/18.11.2023 г. съдията докладчик след като е извършил
проверка за редовност на поправената исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е
постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до
ответниците с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ
на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника К. Р. Г. е връчено на 12.01.2024г. лично. Видно
от данните по делото в указания едномесечен срок на 02.02.2024г. е постъпил писмен
отговор от ответника Г.. С писмения отговор се оспорват предявените искове като се
поддържа становище за неоснователност. Иска се привличането като трето лице помагач на
страната на ответника А. Г. С. с ЕГН ...., гр. П., ул.’’М., като се поддържа, че ответникът е
закупил лекия автомобил именно от нея. В срока за отговор ответникът Г. иска да бъде приет
за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск срещу А. Г. С. с ЕГН .,
гр. П., ул.’’М., с който се иска в случай, че бъдат уважени предявените от С. К. П. срещу К.
Р. Г. преки искове на С. К. П., то да се уважат исковете му срещу А. Г. С., а именно:
- да се осъди А. Г. С., ЕГН ********** да заплати на К. Р. Г., ЕГН *********, общо
сумата от 10 420,28лв.
/десет хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и осем стотинки/, ведно е
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на депозиране на настоящата
искова молба, до окончателното й заплащане, от които:
- сумата от 1000,00лв. /хиляда лева/, представляваща заплатена цена по договор
за покупко-продажба на МПС за закупуване па лек автомобил марка „.“, модел „.....“, е рама
4
№WAUZZZ8H27K013971, е двигател №BWE005508.
- сумата от 8 442,37лв. /осем хиляди четиристотин четиридесет и два лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща присъдени на С. К. П. суми за заплатени от
него разноски на Й. П. Щ. по гр.д. № 420/2017г„ по описа на Районен съд- Благоевград.
- сумата от 977,91лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща присъдени на С. К. П. суми за заплатени от него разноски на Й.
П. Щ. по гр.д. №3279/2021 г., по описа на ВКС.
- да се осъди А. Г. С., ЕГН ********** да заплати на К. Р. Г., ЕГН *********
сумата от 10 000,00лв. /десет хиляди лева/, представляваща разлика между пазарната цена на
продадения, с договор за покупко-продажба на МПС от 31.03.2010г„ процесен лек
автомобил към датата на съдебната евикция /05.01.2022г./ и към датата на продажбата
/31.03.2010./ и която сума е присъдена в полза на ищеца по главния иск С. К. П., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба,
до окончателното й изплащане.
Сочи се в писмения отговор от ответника Г., че действително от представените към
исковата молба писмени доказателства е видно, че е налице влязло в сила съдебно решение,
с което ищецът в настоящето производство е съдебно отстранен, но се поддържа, че същото
няма действие по отношение на продавача - Г., тъй като той не е бил привлечен като трето
лице-помагач в процеса и постановеното решение не го обвързва. Сочи се, че към исковата
молба не са представени доказателства, от които да се направи извод, че ищецът в
настоящето производство е изчерпал и направил всички възражения за отхвърляне на
предявения срещу него иск.
По отношение на предявените искове за заплащане на сумите от 8442,37 лв. и 977,91
лв., представляващи разноски, които ищецът е осъден да заплати по съдебното решение и по
изпълнително производство, се поддържа, че е неоснователен. Сочи се, че видно от
изложеното в исковата молба, че стойността на веща е 1000,00 лв. и разноски в посочения
размер са прекомерни. Ако ищецът в настоящето производство не е упражнил правото си да
направи своевременно възражение за прекомерност, то ответникът не следва да понася
отговорността за заплащането им.
Поддържа се и становище, че предявеният иск с правно основание чл.189, ал.1 във
връзка с чл.82 от ЗЗД е неоснователен. Съгласно чл.82 от ЗЗД обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. Сочи се, че безсъмнение в случая в резултат на съдебното
отстранение ищецът е лишен от движима вещ, която към момента на сключване на договора
за покупко-продажба е имала пазарна цена 1 000 лв. Касае се за движима вещ - лек
автомобил, която е амортизируема, ищецът е ползвал същата и към момента нейната пазарна
цена би била по-ниска.
На следващо място пазарната цена на дадена вещ се повишава или понижава не в
резултат на волята на която и да било от страните, а по силата на други обективни фактори,
поради което не може да се приеме, че продавачът следва да отговаря за това. Нещо повече,
в текста на чл.189, ал.1 от ЗЗД липсва изрично предвиждане, че купувачът може да
претендира повишената стойност на вещта, от която е бил отстранен.
Твърди се, че към момента на сключване на договора за покупко - продажба
обективно не е било възможно да се предположи, че трето лице ще заяви претенции върху
лекия автомобил, в резултат на което повече от 10 години по-късно купувачът ще претърпи
евикция.
Твърди се от ответника, че е придобил правото на собственост от А. Г. С., ЕГН ......,
5
гр. П... на 27.01.2010 г.. След като е закупил автомобила, същият е бил регистриран от
ОДМВР Благоевград, издаден е талон. Не се твърди в исковата молба, че при последващата
продажба, т.е. когато ищецът в настоящето производство е придобил правото на
собственост, да е имало проблем с регистрацията на автомобила.
Сочи се, че дори и да се приеме, че към настоящия момент лекият автомобил би имал
пазарна стойност 10 000 лв., и това, че ищецът е лишен от правото на собственост да
представлява пряка и непосредствена последица от неизпълнението, възникнало в резултат
на евикция, страните не са могли да я предвидят към момента на сключването на договора.
След като не е могъл да предвиди причината за настъпване на неизпълнението, то не следва
да носи и отговорност.
В случая неизпълнението е в резултат на евикция, осъществена повече от 10 години
по-късно от момента на сключване на договора за продажба и ако през този продължителен
период от време в резултат на промяна на обществено-икономическите условия се е
стигнало до драстична разлика в продажната цена и пазарната цена на леките автомобили,
както твърди ищецът, то това не е по вина на ответника и същия не следва да отговаря.
Твърди се, че ответникът е действал добросъвестно, предал е вещта, към момента на
сключване на договора за покупко-продажба, не са му били известни претенции на трети
лица, регистрирал е автомобила и са издадени надлежни документи за регистрацията. От
своя страна, купувача по договора - ищец в настоящето производство, е управлявал
необезпокоявано автомобила в продължение на 1г и 8 м от датата на покупката му.
Изпратеното съобщение до ответника С. Л. Ц. е връчено на 12.01.2024г. лично. Видно
от данните по делото в указания едномесечен срок на 09.02.2024г. е постъпил писмен
отговор от ответницата С. Ц.. Със същия се оспорват предявените искове като недопустими
и като неоснователни. Иска се привличането като трето лице помагач на страната на
ответника А. Г. С. с ЕГН ....., гр. П., ул.’’М.., като се поддържа, че ответникът е закупил
лекия автомобил именно от нея. В срока за отговор ответникът С. Ц. иска да бъде приет за
съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск срещу А. Г. С. с ЕГН . гр.
П., ул.’’М., без да е конкретизиран петитум.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответницата възразява срещу искането за солидарна отговорност от страна на ищеца
спрямо двамата като ответници. Сочи се, че макар и цитираният по- горе автомобил да е
придобит по време на законов режим на общност, с ответникът К. Р. Г. са разведени от
23.02.2016г. Сочи, че в момента с него не ги свързва нищо и счита, че не следва да са
обвързани солидарно във връзка с исковите претенции. Отделно от това сочи че за
проблемът с процесния автомобил разбрала едва, когато получила книжата по настоящото
дело. Никога във времето не е викана от разследващите органи, за да дава обяснения по
цитираните досъдебдни производтства, нито бившият й вече съпруг й е споменавал за
такива. Твърди се, че К. Р. Г. по занятие е търговец на автомобили, което е видно и от
дружествата, в които има участие - "А.......-Л. Г.-К. Г.", .......; "Д....... Още към онзи момент
2010 г., той осъществявал тази дейност и някои от автомобилите купувал в лично качество, а
не като юридическо лице, след което ги препродавал. В този смисъл се твърди, че
въпросният лек автомобил марка никога не е бил семеен автомобил, нито е ползван като
такъв, самата ответница дори не си го спомня конкретно, тъй като не е бил единственият,
който не е виждала, но поради обстоятелството, че имали сключен граждански брак, се
налагало да ходи при продажбата им.
На следващо място счита предявеният иск с правно основание чл. 191, ал. 1, във вр. с
чл. 189, ал. 1 от ЗЗД за неоснователен, от една страна тъй като не е налице
недобросъвестност. Поддържа, че въпросният автомобил не е нов внос, видно от данните по
делото, същият е придобит от А. Г. С.. Тя го е регистрирала на 21.01.2010г., като нов внос и
за целта са извършени необходимите проверки и на 27.01.2010г. К. Р. Г. го е закупил от нея и
6
договорът, който са сключили е породил своите правни последици. След това, когато са
продали автомобила на ищеца на 31.03.2010г. са били изцяло добросъвестни продавачи, тъй
като не се твърди по делото, че същият е бил откраднат в периода 27.01.2010г. - 31.03.2010г.
От друга страна, нормата на чл. 191, ал. 2 от ЗЗД определя, че продавачът не отговаря за
съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото. Сочи се, че ищецът е имал тази
процесуална възможност, но не се е възползвал от нея. Твърдените вредни последици не
могат да им бъдат вменени във вина /чл. 81, ал. 1 от ЗЗД/, тъй като е обективно невъзможно
да знаят за наличието на обстоятелствата, довели до отстраняването на купувача.
По отношение на претендираните разноски за образуваното изпълнително дело в
размер на 141, 00 лв. се твърди, че са изцяло поради виновно поведение на ищеца, който с
бездействието си е допуснал да бъде заведено изп.д.№ 355/2022г. и е недопустимо
претендирането им в настоящото производство.
По отношение на иска с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 3, във вр. с чл. 82 от
ЗЗД, счита същия за неоснователен поради напълно абстрактното описание на размера на
претендираната вреда. Сочи се, че ищецът е закупил процесния автомобил през 2010г. за
сумата от 1000 лв. Ползвал е безпрепятствено същия за период от година и осем месеца, през
което време вещта търпи и амортизация. Поради това, твърдението, че 13 /тринадесет/
години по-късно въпросното МПС струва точно десетократно повече, не почива на никаква
икономическа или житейска логика, а също така не се подкрепя и от конкретни факти,
довели до точния размер на формиране на претенцията.
Поддържа се, че изявлението, че с депозирането на процесната искова молба се
извършва разваляне на договора от 31.03.2010г. счита за недопустимо и в условията на
алтернативност за неоснователно. Налице е изтекла петгодишна давност, предвидена в чл.
87, ал. 7 от ЗЗД. Същата е започнала да тече на 04.12.2011 г., датата на която ищецът
доброволно е предал процесното МПС на органите на реда.
Отделно от това, счита исковете за недопустими и неоснователни поради изтичане на
абсолютната десетгодишна давност от моментът на изземване на вещта.
С определение № 408/25.02.2024г. съдът е конституирал като трето лице помагач на
страната на ответниците -К. Р. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б...., ул. „А..... и С. Л.
Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б......., ул. „Х....... лицето А. Г. С. с ЕГН ...., гр. П......,
ул.’’М...... и не е приел за съвместно разглеждане предявените от К. Р. Г., ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. Б....., ул. „А...... срещу А. Г. С. с ЕГН ....., гр. П...., ул.’’М.... и от С. Л. Г......,
ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б......, ул. „Х...... срещу А. Г. С. с ЕГН ...., гр. П...,
ул.’’М.... обратни искове.
С протоколно определение № 945/22.05.2024г. съдът е прекратил производството по
делото по отношение на конституираното трето лице помагач А. Г. С., като определението е
потвърдено с Определение № 959/03.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 750/2024г.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител младши адвокат К......, която поддържа
предявените искове, ангажира доказателства, по същество изразява становище за доказаност
и основателност на предявените искове, като се иска уважаването им, подробни
съображения излага в писмени бележки. Претендират се сторените по делото разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът К. Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител адвокат Немчева, поддържа подадения
отговор, по същество изразява становище за неоснователност на предявените искове, като
поддържа добросъвестност на ответника при продажбата. Иска се отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски с представен списък по
чл. 80 от ГПК.
7
Ответницата С. Ц., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат А., поддържа подадения
отговор, по същество изразява становище за неоснователност на предявените искове,
поддържа, че същата не следва да отговаря по тях, че е налице добросъвестност при
продажбата, подробни съображения излага в писмени бележки. Претендират се сторените
по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушано е
заключението по съдебно-оценитлна експертиза, като същите са приети и приобщени към
доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения и приет по делото Договор за покупко- продажба на МПС е,
че на 31.03.2010г. между К. Р. Г. и С. Л. Г...... от една страна като продавачи, и С. К. П., в
качеството на купувач, е сключен Договор за покупко- продажба на МПС, по силата на който
продавачите прехвърлят правото на собственост върху своето МПС, придобито по време на
брака им в законов режим на общност, а именно: Вид „ЛЕК“, марка „.....“, модел „А.. .“, с
рама №WAUZZZ8H27K013971, с двигател №BWE005508, с държавен контролен №
Е0930ВХ, за сумата от 1 000,00лв. /хиляда лева/. Изрично в договора се съдържа изявление,
че сумата е платена напълно и в брой при подписване на договора. Договорът е сключен в
писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните с peг №3723 на нотариус И.
К., нотариус с район на действие Районен съд- Благоевград, с peг №241 на НК на РБ.
Видно от приобщеното гр.д. № 420/2017г. по описа на РС-Благоевград и
съдържащите се в него писмени доказателства, както и представения и приет по настоящото
дело протокол за доброволно предаване е, че на 04.12.2011г. ищецът доброволно е предал
посоченото МПС на органите, за което е съставен и подписан от страните Протокол за
доброволно предаване от 04.12.2011г. Образувано е ДП №646/2014г. на РУ на МВР- Петрич,
след отделяне на материали от ДП 309/2013г. на РУП Петрич. Установява се още от същите,
че процесният автомобил е бил регистриран на 21.01.2010г. в Република България в пункт
на КАТ при РУ на МВР-Петрич от българската гражданка А. Г. С. от гр. Петрич, която е
представила документи, обективиращи „нов внос“ на процесното МПС в България от
Република Австрия. В хода на ДП е установено, че автомобилът е бил предмет на два
договора за покупко- продажба в България- първият от 27.01.2010г. със страни А. С. като
продавач и К. Р. Г., като купувач, и вторият- от 31.03.2010г. между продавачите К. и С. Г. и
купувачът- С. П.. Впоследствие, ДП 646/2014г. е спряно с Постановление за спиране на
наказателно производство на Районна прокуратура- гр. Петрич от 06.06.2016г. По
отношение на иззетия, в хода на производството като веществено доказателство, автомобил
е постановено същият да продължава да се съхранява в същото подразделение на МВР, до
решаване от страна на граждански съд, на въпроса със собствеността му, доколкото Й. П.
Щ., род. на ..г. също е заявил претенции по отношение на правото на собственост върху
процесния лек автомобил.
Установи се, че Й. П. Щ. е депозирал искова молба до Районен съд- Благоевград
против С. К. П., за което е образувано гр.д. №420/2017г., по описа на съда. Предявен е иск, с
който се иска да се признае за установено по отношение на С. П., че Й. П. Щ. е собственик
на процесното МПС, иззето като веществено доказателство по образувано досъдебно
производство, по описа на РУП- Петрич. Видно от приетото по делото заверено копие на
решение № 352/11.01.2018г., постановено по гр.д. № 420/2017г. по описа на РС-Благоевград
и от приобщеното дело, че първоинстанционният съд е отхвърлил така предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Решението е потвърдено от Окръжен съд- Благоевград, но с
Решение №156 от 21.01.2020г., постановено по гр.д. №336/2019г., по описа на ВКС, Второ
гражданско отделение е отменено изцяло въззивното решение и делото е върнато на ОС-
8
Благоевград за ново разглеждане от друг състав на съда. С Решение №900385/11.03.2021г.,
постановено по в.гр.д. №74/2020г., по описа на Окръжен съд- Благоевград. е ОТМЕНЕНО
Решение №352/11.01.2018г. на РС- Благоевград по гр.д. №420/2017г. и вместо това е
признато за установено по отношение С. К. П., че Й.П. Щ. е собственик на лек автомобил
******, c рама на №WAUZZZ8H47K000316 (оригинален) и с български ДКН ***, иззет като
веществено доказателство по образувано досъдебно производство по описа на РУП- Петрич
и е ОСЪДИЛ С. П. да заплати на Й. Щ. сумата от 8 442,37лв. /осем хиляди четиристотин
четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/, представляващи направени по делото
разноски пред двете инстанции. С Определение № 1 от 05.01.2022г., постановено по гр.д.
№3279/2021г.. по описа на ВКС , влязло в законна сила на 05.01.2022г. не е допуснато до
касационно обжалване въззивно Решение №900385/11.03.2021 г., постановено по в.гр.д.
№74/2020г., по описа на Окръжен съд- Благоевград и е ОСЪДЕН С. П. да заплати на Й. Щ.
сумата от 977,91лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща направени разноски в касационното производство.
Видно от приетата по делото сметка за размер на дълга по изп.д. № 355/2022г. по
описа на ЧСИ Г.Ц. е, че за събиране на присъдените в полза на Й. П. Щ. е образувано
същото, като изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, като
дължимите суми за погасени.
Видно от приетото по делото влязло в сила съдебно решение № 1484/23.02.2016г.,
постановено по гр.д. № 206/2016г. по описа на РС-Благоевград гражданския брак между
ответниците, сключен на 24.10.2009г. е прекратен с развод по взаимно съгласие.
По делото е допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице В. Н., прието като неоспорено от страните. Видно от
заключението вещото лице е заключило, че към 05.01.2022г. пазарната стойност на
автомобил с характеристиките на закупения е в размер на 9420, 00 лв.
Съдът кредитира, както заключението на вещото лице, като обосновано, компетентно
и пълно.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са при условията на обективно и кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 191, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 189, ал. 1 от ЗЗД- за претенцията за заплащане
на сумата от 10 420, 28лв. /десет хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и осем
стотинки/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
депозиране на настоящата искова молба, до окончателното й заплащане и чл. 189, ал. 1, изр.
3 вр. с чл. 82 ЗЗД- за претенцията за заплащане на сумата от 10 000, 00 лв.
Възраженията на ответниците са с правно основание чл. 191, ал. 2 от ЗЗД, на
ответницата по 87, ал. 5 ЗЗД за давност и по чл. 110 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване:
наличието на сключен договор за покупко-продажба, по силата на който ищецът е купувач, а
ответниците са продавачи на соченото МПС, осъществено съдебно отстраняване от вещта,
предмет на договора за покупко-продажба, да установи размерът на платената цена,
сторените от него разноски по делото за съдебно отстранение, че е заплатил претендитаните
в исковата молба суми - продажна цена за МПС и разноски, както и конкретния размер на
претенциите си. Да докаже твърдението си, че е налице вреда, изразяваща се в разликата
между пазарната цена на продадения лек автомобил към датата на евикцията и към датата на
продажбата, размера й, че същата е в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението
на задължението на продавача да прехвърли собствеността, че същата е пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и е могла да бъде предвидена при пораждане
на задължението. Следва да докаже и твърдението си за солидарно задължение на
9
ответниците.
Ответниците следва да докажат възраженията си, релевирани в писмените отговори,
вкл. и ответницата Ц., че исковете са погасени по давност. В тежест на ответниците е да
докажат възражението си по чл. 192, ал. 2 от ЗЗД, че ако са били привлечени в процеса за
евикция като помагачи, то биха могли да оборят претенциите на третото лице и че е имало
основание за отхвърляне на иска на третото лице срещу купувача. Да докажат възраженията
си, че ищецът не е претърпял вреди, че са били добросъвестни при сключване на договора,
че не е налице пряка е непосредствена последица, която да е била предвидима към
пораждане на задължението. Ответницата Ц. следва да докаже възражението си, че не е
налице солидарна отговорност между нея и втория ответник.
По иска с правно основание чл. 191, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 189, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, се предвижда възможността купувачът да развали продажбата по реда
на чл. 87 от ЗЗД, като продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена.
По безспорен начин по делото се установи, че между страните е бил сключен валиден
договор за покупко-продажба на МПС- Вид „ЛЕК“, марка „.“, модел „А4 КАБРИОЛЕТ 2.0“,
с рама №WAUZZZ8H27K013971, с двигател №BWE005508, с държавен контролен № ..., за
сумата от 1 000,00лв. /хиляда лева/. Изрично в договора се съдържа изявление, че сумата е
платена напълно и в брой при подписване на договора. Договорът е сключен в писмена
форма, с нотариална заверка на подписите на страните с peг №3723 на нотариус И. К.,
нотариус с район на действие Районен съд- Благоевград, с peг №241 на НК на РБ. Не се
спори между страните, а и се установява от материалите по приложеното гр. д. № 420/2079 г.
по описа на Районен съд – Благоевград, че с влязло в сила на 05.01.2022г. решение е уважен
предявен от Й. П. Щ. срещу настоящия ищец иск, като е признато за установено по
отношение С. К. П., че Й. П. Щ. е собственик на лек автомобил *****, c рама на
№WAUZZZ8H47K000316 (оригинален) и с български ****, иззет като веществено
доказателство по образувано досъдебно производство по описа на РУП- Петрич и е осъден
С. П. да заплати на Й. Щ. сумата от 8 442,37лв. /осем хиляди четиристотин четиридесет и
два лева и тридесет и седем стотинки/, представляващи направени по делото разноски пред
двете инстанции. С Определение № 1 от 05.01.2022г., постановено по гр.д. №3279/2021г.. по
описа на ВКС , влязло в законна сила на 05.01.2022г. не е допуснато до касационно
обжалване въззивно Решение №900385/11.03.2021 г., постановено по в.гр.д. №74/2020г., по
описа на Окръжен съд- Благоевград и е осъден С. П. да заплати на Й. Щ. сумата от 977,91лв.
/деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
направени разноски в касационното производство.
Тоест, налице е произнасяне на съд, който признал за единствен носител на правото
на собственост върху МПС-во предмет на процесния договор за покупко-продажба трето
лице по отношение на сделката. Или, доказа се, че ищецът бил съдебно евинциран. Този
факт не влияе върху действието на договора, по силата на който е придобито МПС, като
същият продължава и след влизане в сила на решението да е валиден и да обвързва страните
до момента. Право на евинцирания купувач е да прецени с оглед неизпълнението на
договора от продавача, дали да упражни правото си на разваляне на договора или да уреди
отношенията си с продавача по друг начин във връзка със съдебното отстраняване,
запазвайки облигационната връзка. В този смисъл и съобразно постановките на
Тълкувателно решение № 1 от 02.07.2021 г. по т. д. № 1/2019 г., ОСГТК на ВКС, договорът
за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата
на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е допустим.
Разпоредбата на чл. 189 ЗЗД постановява, че ако продадената вещ принадлежи изцяло
на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87, в който случай
10
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по
договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. Съдебната практика е
категорична, че продажбата на чужда вещ е действителен договор, който валидно обвързва
страните. Ето защо, при продажба на чужда вещ, развалянето на договора е предвидено като
правна възможност за купувача, която той чрез волеизявление има право да избере.
Материята на осъществената евикция се урежда с разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗЗД, която
не съдържа и от нея не може да се изведе правилото, че с факта на съдебното отстраняване
/влизане в сила на съдебното решение за уважаване на иска, с който третото лице е
предявило правата си срещу купувача/ настъпва разваляне на договора за продажба. В
посочената норма е предвидено единствено, че при вече осъществена пълна евикция на
добросъвестния купувач се признават освен правата по чл. 189, ал. 1 ЗЗД и допълнителни
права, произтичащи от водения процес по съдебно отстраняване, а именно: да иска от
продавача заплащане на разноските по делото и стойността на плодовете, които е осъден да
върне на третото лице. Правото да се развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД е част от
очертаните в чл. 189, ал. 1 ЗЗД права на купувача, поради което при липса на изрична
разпоредба за разваляне на договора по право при съдебно отстраняване на купувача, за да
настъпи ефектът на развалянето, добросъвестният купувач трябва да упражни
потестативното си право на разваляне на договора за продажба.
В случая с исковата молба ищецът изрично е заявил, че разваля сключения договор за
покупко-продажба с ответниците и претендира продажната цена по него, разноските по
воденото дело за евикция, както и обезщетение по чл. 82 ЗЗД.
Развалянето на договор, с който се прехвърлят вещни права върху движима или
недвижима вещ, поради евикция, е институт, който има своя специфика, поради което е
уреден различно от общата уредба на развалянето на договора в чл. 87 ЗЗД. Различни са
предпоставките за разваляне на договора на това основание - кредиторът /купувач по
договора/ няма задължение да дава подходящ срок за изпълнение на длъжника /продавача/ и
да му отправя предупреждение за разваляне на договора след изтичане на срока,
неприложима е разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, не е предвидена процесуална възможност
за длъжника да предложи изпълнение в течение на съдебния процес по иска за разваляне на
договора. Различни са и последиците - при развалянето на договора на това основание,
наред с отговорността на продавача, която той носи съгласно общите правила за
неизпълнение на своето договорно задължение, съгласно чл. 189, ал. 1, изр. второ и ал. 2
ЗЗД, той дължи на купувача връщане на всичко, дадено от купувача при сключването на
договора, включително връщане на цялата цена, дори когато вещта е била обезценена или
повредена, както и да заплати на купувача разноските по договора и направените
необходимите и полезни разноски за вещта. От своя страна обаче, купувачът не дължи
връщане на продавача на дадената от него насрещна престация, тъй като вещта - предмет на
договора, вече е отнета от купувача по съдебен ред. Част от последиците, уредени в
разпоредбата на чл. 189, ал. 1, изр. второ ЗЗД, почиват на принципа на неоснователното
обогатяване и за тях е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - такава
последица е връщането на продажната цена. Но отговорността на продавача по чл. 189, ал.
1, изр. 2 ЗЗД надхвърля границите на отговорността при иска за неоснователно обогатяване,
тъй като освен това, с което продавачът неоснователно се е обогатил /като е получил
продажната цена/, той дължи да възстанови на купувача всичко, с което купувачът е обеднял
във връзка със сключването на сделката, а именно заплащане на разноските за сключване на
сделката, както и направените от купувача след сключването на сделката и до евикцията
необходими и полезни разноски за вещта.
Според правилото на чл. 87 от ЗЗД, предупреждението, отправено от кредитора до
длъжника за разваляне на двустранния договор, следва да е писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма. Формата на изявлението за разваляне на договора по този начин е
обвързана от законодателя с формата на договора, като изрично за договорите за
11
прехвърляне, признаване, учредяване или прекратяване на вещни права върху недвижими
имоти е предвидено разваляне по съдебен ред. Договорите за покупко-продажба на движими
вещи по правило се развалят извънсъдебно. Договорите за покупко-продажба на
регистрирани автомобили не са включени в изрично посоченото изключение за специален
ред за разваляне на договора, респективно - не е предвидена друга форма, освен писмена, в
която изявлението за разваляне да бъде отправено до длъжника. В случаите, в които
изявлението за разваляне на договор за покупко-продажба на МПС е заявено пред съд с
искова молба, няма причина исковата молба да няма характер на предупреждение по
смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. С получаване на препис от исковата молба ответникът е
уведомен за волята на ищеца и договора се счита за развален и от този момент за ответника
възниква отговорността за неизпълнение по сключения договор. В този случай правото на
извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява с исковата молба с
петитума, на която се претендират последиците от развалянето. За да настъпи ефекта на
разваляне на договора трябва да се установени предпоставките по чл. 87 от ЗЗД.
Предвид изложеното е неоснователно стореното от ответницата С. Ц. възражение, че
е недопустимо (съответно неоснователно), с исковата молба да се разваля сключеният на
31.03.2010г. Договор за покупко-продажба на МПС.
Неоснователно е и стореното от нея възражение за изтекла петгодишна давност,
предвидена в чл. 87, ал. 5 от ЗЗД.
Материята на осъществената евикция, се урежда с разпоредбата на чл.191, ал. 1 от
ЗЗД, която не съдържа и от нея не може да се изведе правилото, че с факта на съдебното
отстраняване настъпва разваляне на договора за продажба. В посочената норма е
предвидено единствено, че при осъществена пълна евикция. на добросъвестния купувач се
признават освен правата по чл.189, ал.1 ЗЗД, и допълнителни права: да иска от продавача
заплащане на разноските по делото и стойността на плодовете, които е осъден да върне на
третото лице. Правото да се развали договорът по реда на чл.87 от ЗЗД е част от очертаните,
в чл.189, ал.1 от ЗЗД, права на купувача, поради което при липса на изрична разпоредба за
разваляне на договора по право при съдебно отстраняване на купувача, за да настъпи
ефектът на развалянето, добросъвестният купувач трябва да упражни потестативното си
право на разваляне на договора за продажба. В разглеждания случай именно с исковата
молба купувачът е упражнил това свое право.
От друга страна, съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, правото да се разваля договорът се
погасява с петгодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня в който вземането е станало изискуемо. В съдебната практика, намерила израз в
Решение №98 от 12.07.2017г. постановено по гр.д. №3871/2016г. на ВКС. IV-то отд.. както и
в Определение №10 от 07.01.2020 г. постановено по гр. д№ 2656/2019 г. 3 г.о. на ВКС, е
прието, че при осъществена евикция, т.е. отричане със СПН правото на собственост на
приобретателя по прехвърлителната сделка, началото на давността съвпада с осъществяване
на евикцията - с влизане в сила на съдебния акт, с който със сила на присъдено нещо се
отрича правото на собственост на приобретателя.
С оглед на това, меродавният начален момент, от който започва да тече погасителната
давност за упражняване на правото на ищеца да иска разваляне на договора поради пълна
евикция, е влизане в сила на крайния съдебен акт по делото за съдебно отстранение, а в
случая именно Определение №1 от 05.01.2022г., постановено по гр.д. №3279/2021г., по
описа на ВКС, влязло в законна сила на 05.01.2022г.
След като е установено, че това решение е влязло в сила на 05.01.2022 г., а
настоящата искова молба е подадена на 10.11.2023 г., то общия петгодишен срок не е
изтекъл и искът не е погасен по давност.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД основното задължение на продавача е да прехвърли на
купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се
12
задължава да му заплати. Предвид чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, за прехвърляне на собствеността
на регистрирани автомобили обикновената писмена форма на договора не е достатъчна, а е
необходима нотариална заверка на подписите на страните. Императивното законово
изискване е свързано с регистрационния режим на автомобилите и произтичащите от
регистрирането им последици, включително съответни данъчни задължения.
В случая, видно от представения процесен Договор с /нотариална заверка на
подписите/ за покупко-продажба на моторно превозно средство(МПС), между ответниците-
продавачи и ищеца-купувач е постигнато съгласие в установената от закона форма за
прехвърляне на правото на собственост на процесния лек автомобил. Покупко-продажбата е
транслативен способ за придобиване на право на собственост. За да настъпи
прехвърлителният ефект на сделката е необходимо продавачът да е собственик на вещта. В
противен случай, макар договорът да е действителен, същият не поражда целената правна
последица - преминаване на правото на собственост от патримониума на продавача в
патримониума на купувача. Това е така, защото никой не може да прехвърли повече права
отколкото сам притежава. От съвкупния анализ на представените по делото доказателства
става ясно, че към момента на извършване на сделката ответниците, които няма спор по
делото, че са били съпрузи към момента на сключване на договора, не е били собственици на
процесния автомобил. В тази насока е влязлото в сила съдебно решение, по което ищецът е
бил евинциран. От страна на ответниците не са направени никакви твърдения и оспорвания,
че с влязло в сила решение е признато, че трето лице е собственик на продаденото МПС.
Същите оспорват единствено, че не следва да отговарят за евикцията, тъй като са били
добросъвестни, не са знаели и те за правата на третото лице и че не са били привлечени по
делото за евикция.
Съгласно чл. 188 от ЗЗД продавачът носи отговорност, ако трети лица имат право на
собственост върху вещта. Въпросът дали продавачът е знаел, че продава чужда вещ, е
ирелевантен за отговорността му относно връщането на цената и разноските по чл. 189, ал. 1
от ЗЗД. Институтът на евикцията е уреден в чл. 187 и сл. От ЗЗД. Евикцията бива два вида –
евентуална(предстояща) и реална(осъществена съдебна евикция). Евентуална евикция е
налице, тогава, когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, но купувача все
още не е отстранен от вещта с влязло в сила съдебно решение по дело, инициирано от
действителния собственик. Този вид евикция е уредена в чл. 189 от ЗЗД и в тази хипотеза
добросъвестният купувач има следните права: да развали договора за продажба по реда на
чл. 87 от ЗЗД и да получи обратно от продавача цената, както и всички разноски по
договора, както и необходимите и полезни разноски. Реална евикция е налице тогава, когато
с влязло в сила съдебно решение купувачът е отстранен от вещта. Този вид евикция е
регламентирана в чл. 191 от ЗЗД, съгласно който ако купувачът бъде съдебно отстранен, той
може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на
третото лице, и заплащане на разноските по делото.
Безспорно, при реализирана евикция е налице неточно изпълнение на задължението
на продавача да прехвърли правото на собственост върху вещта, предмет на сделката, което
поражда правото на евинцирания купувач да развали договора.
По отношение на иска с правно основание чл. 191, ал.1, във вр. с чл. 189, ал.1 от
ЗЗД, моля, да съобразите следното:
За да се уважи предявеният иск следва да са налице следните предпоставки: да е
налице влязло в сила решение, с което купувачът е отстранен от вещта от трето лице, цената
да е била платена изцяло или отчасти от купувача по договора за продажба и тези на чл. 191
ал.2 от ЗЗД - продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в
делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска. В настоящия
случай са налице всички изброени предпоставки.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, съдебно отстраняване
13
на купувача е налице винаги, когато с влязло в сила съдебно решение правата на собственост
върху закупената вещ са признати на трето лице. Действителният собственик на вещта може
да предяви правата си чрез ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, а когато купувачът не
осъществява фактическата власт върху закупената вещ - чрез установителен иск за
собственост по реда на чл. 124, ал.1 ГПК. Когато предявеният срещу купувача
установителен иск за право на собственост върху вещта е уважен с влязло в сила решение,
то той е съдебно отстранен по смисъла на чл. 191 ЗЗД, независимо че не осъществява
фактическа власт върху имота и може да претендира обезщетение за вредите, които търпи от
неизпълнението. В този смисъл решение № 424 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1872/2010 г. ІV
г.о. ВКС; решение № 261 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 390/2012 г. ІІ г.о. ВКС; решение № 41 от
05.05.2015 г. по т.д. № 85/2013 г. І т.о. ВКС. Решение №305 от 07.02.2019г. по гр.д.
М1353/2018г. на Върховен касаиионен съд, 4-то гр. отд., както и Определение №71 от
14.01.2016г. по гр.д. №4955/2015г. на Върховен касационен съд, 3- то гр. отд.
Ето защо, предвид безспорно доказаната евикция на купувача по сделката, искът му е
основателен, тъй като по отношение на него е осъществена пълна евикция и продавачите са
в неизпълнение на задължението си да прехвърлят правото на собственост върху
продаденото процесно МПС, поради което дължат връщане на платената цена.
Когато съдебно отстраненият купувач е добросъвестен, т.е. по време на сделката не е
знаел за правата на третото лице, то той може да претендира освен връщане на цената и
всички действително претърпени вреди - чл.189 ал.1 ЗЗД или обезщетение в размер на
уговорената неустойка при евентуална евикция.
От посоченото по-горе следва, че приложима в казуса е разпоредбата на чл. 191, ал.1
от ЗЗД, която предвижда, че при съдебно отстранение, купувачът има право да бъде
обезщетен освен с размера на платената цена, разноските по договора, както и необходимите
и полезни разноски за вещта, в случая и с разноските по делото.
В настоящия случай не е налице спор между страните, че купувачът-ищец по делото
е бил добросъвестен купувач, т.е. към момента на сключване на договора, същият не е знаел,
че трети лица притежават право на собственост или други вещни права върху вещта.
Предвид това, не са налице основания за ограничаване на отговорността на продавачите. Не
могат да бъдат приети доводите на ответниците, че те не следва да отговарят за евикция
спрямо ищеца, т.к. са били добросъвестни към момента на продажбата и не са знаели за
правата на третото лице. Това възражение не намира опора в Закона. Единствено
недобросъвестността на купувача може да освободи продавача от отговорност. В същото
време купувачът не би могъл да упражни законоустановените си права чл. 188 - чл. 191 от
ЗЗД срещу първия продавач по веригата от продажби-А. С., а може да ги упражни
единствено спрямо продавачите по сключения от него договор.
С отговорите на исковата молба, ответниците са сторили възражение, че не следва да
отговарят за съдебното отстранение на ищеца от вещта, тъй като не са били привлечени като
трети лица - помагачи в процеса и постановеното решение не ги обвързва.
За да бъде приложена разпоредбата на чл. 191, ал. 2 от ЗЗД и продавачът да бъде
освободен от отговорност при евикция, обаче е необходимо наличието на две кумулативни
предпоставки, а именно: продавачът да не е участвал в процеса по съдебната евикция и да
докаже, че е имал достатъчно основания за отхвърляне на иска, т.е. за да бъде освободен от
отговорност, на първо място продавачът не трябва да е привлечен по делото за евикция и
заедно с това следва да установи, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Безспорно е между страните, че ответниците не са участвали в процеса по съдебното
отстраняване на ищеца, поради което те могат в настоящия процес да противопоставят само
възражения, че ако бяха привлечени за участие в делото по евикцията, то те биха
противопоставили успешно възражения и доказателства за отхвърляне на иска. Касае се
обаче за правоизключващи или правопогасяващи възражения, които купувачът е пропуснал
14
да направи във воденото срещу него производство. В случая в писмените отговори и в
цялото производство ответниците не са навели доводи в тази насока и не са ангажирали
доказателства, че делото е водено зле. Ответниците не ангажираха доказателства, въз основа
на които да се направи извод, че съдебната евикция е била реализирана, поради това, че
делото е било зле водено и, че са налице обстоятелства, които ако биха били установени,
искът за съдебно евинциране, би бил отхвърлен. Ответниците не сочат и не установяват
конкретни обстоятелства, при установяването на които, резултатът от спора за собственост
на продадения автомобил, би бил различен. От приобщеното производство по гр. д. №
420/2017 г. по описа на РС-Благоевград, съдът намира, че не могат да бъдат направени
изводи в горната насока. С оглед на това, съдът намира, че възражението е неоснователно.
Предид гореизложеното съдът намира, че договорът е развален, като ответниците
дължат връщане на платената цена и разноските по делото за евикция. Установи се, че С. П.
е заплатил следните суми, подлежащи на обезщетяване от страна на ответниците: 1000,00лв.
/хиляда лева/, представляващи изплатената продажна цена на процесния лек автомобил, в
деня на сключване на Договора за покупко-продажба на МПС и 9 420,28лв. /девет хиляди
четиристотин и двадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляващи разноски по
делото, изплатени на Й. Щ., от които 8 442,37лв. Присдени с Решение №900385/11.03.2021г.,
постановено по в.гр.д. №74/2020г., по описа на Окръжен съд- Благоевград и 977,91лв.- с
Определение №1 от 05.01.2022г., постановено по гр.д. №3279/2021г., по описа на ВКС.
Съгласно чл. 191, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 1 от ЗЗД при съдебно отстранение,
продавачите следва да заплатят на евинцирания купувач разноските по съдебните
производства, в които същият участвал. Представени са доказателства, че е образувано
изпълнително производство и сумата, дължима като разноски по посоченото изпълнително
дело, присъдени с влезлите в сила решения е изплатена.
Предвид изложеното искът за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите
от 8 442, 37лв. и 977,91лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Относно
стореното възражение, че не бил направил възражение за прекомерност съдът намира, че в
това производство не могат да се разглеждат сторените такива, а отделно от това съгласно
закона продавачите дължат връщане на разноските, които са платени, а в случая се установи,
че ищецът е заплатил именно посочените разноски.
Неоснователно е възражението на ответницата, че ищецът претендира и суми по
изпълнителното дело. Напротив видно и от предявения иск същият претендира единствено
разноските, които е осъден да заплати по делото за евикция.
Ответниците дължат и законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на
подаване на исковата молба-10.11.2023 г. до окончателното изплащане на същите.
По отношение на иска с правно основание чл. 189, ал.1, изр. 3, във вр. с чл. 82 от ЗЗД:
Претендира се плащане от страна на ответниците на ищеца на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между пазарната цена на
продадения, с Договор за покупко-продажба на МПС от 31.03.2010г., процесен лек
автомобил към датата на съдебната евикция /05.01.2022г./ и към датата на продажбата
/31.03.2010г./
Константната съдебна практика приема, че такава претенция е допустима.
При евикция продавачът дължи съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗЗД обезщетение на
купувача за причинените вреди. Обезщетението за вреди, извън посочените в чл. 189, ал. 1
от ЗЗД, съгласно същата разпоредба, се определя по общите правила за неизпълнение на
задължението - чл. 82 и чл. 83 от ЗЗД. Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението /виж в
този смисъл постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 294 от 13.10.11 г. по гр. д. №
15
1515/10 г. на III г. о. на ВКС/.
Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането
на негово благо и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени
загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични
блага – погиване или отнемане на вещи, намаляване на стойността им, понасяне на разноски
и др. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.
Вредата за евинцирания купувач е отнемането на вещта. Тя може да се изчерпи с цената,
която купувачът е платил, ако за същата цена той може да си купи от пазара равностойна
вещ, но когато през времето от покупката до съдебното отстранение цените на пазара са се
повишили, вреда е превишението – сумата, която евинцираният купувач трябва да добави
към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна вещ. При имуществените вреди
паричното обезщетение се определя като разлика между паричната равностойност на
имуществото на кредитора, както е увредено и паричната му равностойност, ако не беше
увредено.
Освен това, за да се уважи този иск, освен претърпяването на вредите, от купувача
следва да се установи, че те са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на
задължението на продавача да му прехвърли собствеността върху имота. Причинната връзка
между неизпълнението и вредата очертава границите на отговорността. Кредиторът може да
е понесъл всякакви загуби и да е пропуснал да реализира различни ползи, но обезщетение
длъжникът ще дължи само за тези от тях, които са в пряка причинно-следствена връзка с
неизпълнението. Вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то
е „необходимо" и „достатъчно" условие за настъпването й „в обичайна среда".
При евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в причинна
връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава каквато е
при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е
необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на
свободния пазар, който е обичайна среда. Обезщетение за тази вреда се дължи, тъй като тя е
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при
пораждане на задължението. Не буди никакво съмнение тезата, че неизпълнението от страна
на продавача на чужда вещ не може да повлияе в ни най-малка степен на промените на
пазарните цени. Правно релевантната причинна връзка обаче не се търси между
неизпълнението и промените на пазарните цени (такава няма), а между неизпълнението и
вредата.
Цените на пазара се променят под влиянието на различни икономически фактори,
които се изучават от икономическата наука, те са установими и са основа на всяка пазарна
прогноза. Промените на цените при плановата икономика се влияят в голяма степен и от
поведението на органа на планиране и поради това може да бъде защитавана тезата, че те са
непредвидими, но свободният пазар е предвидим в достатъчна степен според изискванията
на чл. 82 ЗЗД.
Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, това са вредите които кредиторът е
могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са
били известни на страните при сключването на договора и на тези обстоятелства, които е
могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до
размера им.
Наред с вредата от увеличената стойност на отнетата вещ евинцираният купувач
може да претърпи и други – непредвидими вреди от неизпълнението, но за тях продавачът
на чужда вещ отговаря само, ако е бил недобросъвестен.
Обстоятелството, че ищецът е ползвал МПС за известно време до съдебното му
отстраняване не изключва наличието на вреда, както е посочено по-горе вредата за него е
намаляването на имуществото му в резултат на съдебното отстранение и тази вреда се
16
измерва с паричната сума, която той трябва да плати на пазара, за да си купи равностойна
вещ. Вярно е, че увеличението на цената на имота е резултат на инфлационни процеси,
които не зависят от волята на длъжника, но длъжникът, който не изпълнява задължението си
отговаря не поради злата си воля, а поради неполагане на дължимата грижа. В горната
насока са и Решение № 190/12.08.2014 г. по гр.д. № 6532 по описа за 2013 година на ВКС,
четвърто гражданско отделение, Решение №296 от 5.11.2013г. по гр.д. №48/2013г., Решение
№ 60212 от 0710.2021г. по гр.д. №3155/2020г. на IIIг.о.; Определение №382 от 13.05.2022г.
по гр.д. №39б1/2020г. на ВКС, IV-то гр. отд.; Решение №298 от 30.12.2024г. по гр. д.
№78/2024г. на Окръжен съд - Шумен; Решение №309 от 17,01,2017г. по гр.д. №15736/2015 г.
на Възз. II-е състав на Софийски градски съд, недопустанато до касация с Определение
№509 от 02.08.2017г. по т. д. №991/2017г. на ВКС, II-ро търг, отд.; Решение №463 от
30.07.2018г. по гр.д. №317/2018г. на IXсъстав на Районен съд - Хасково; Решение №917 от
24.01,2019г. по в.т.д. №286/2018г. на Апелативен съд - Велико Търново и много други.
В настоящия случай се доказа, че евинцираният купувач - С. П. е платил при
сключване на договора за продажба, цена в размер на 1 000,00лв. /хиляда лева/. Посоченото
обстоятелство не се оспори от ответниците. Нещо повече, в отговора, депозиран от
ответника Г., чрез неговия процесуален представител, е посочено цит.: „Без съмнение в
случая е резултат на съдебното отстранение, ищецът е лишен от движима вещ, която към
момента на сключване на договора за покупко-продажба е имала пазарна цена 1 000 лв.".
От друга страна, от заключението по изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза се установи, че пазарната стойност на процесния лек автомобил, към датата на
влизане на съдебното решение, по силата на което ищецът е бил съдебно отстранен -
05.01.2022г. се равнява на 9 420.00лв. /девет хиляди четиристотин и двадесет лева/. Тоест,
разликата между покупната стойност и повишената стойност на МПС-то в случая е в размер
8 420,00лв. и тази сума представлява претърпяна от евинцирания купувач, претърпяна загуба
по смисъла на чл. 82 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена за сумата
от 8 420,00лв., представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат от развалянето
на договора за продажба, сключен между страните, изразяващи се в разликата между цената
на МПС към 31.03.2010г. и 05.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба-10.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 10 000, 00 лв.
Неоснователно е стореното от ответницата С. Ц. възражение за погасяване по
давност на претенцията за имуществена вреда, тъй като исковите претенции по чл. 82 ЗЗД се
погасяват с изтичането на петгодишна давностен срок, който към датата на завеждане на
исковата молба не е изтекъл, тъй като същият тече от датата на разваляне на договора. /В
този смисъл е Определение № 176 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2374/2014 г., III г. о.,
ГК. / Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се
погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на
престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова
вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието (т. 7 от Постановление № 1
от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС). А основанието отпада с разваляне на договора, което
става с влизане в сила на настоящото съдебно решение, което се илюстрира от
обстоятелството, че преди да развали договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, купувачът не
може да предяви иск за връщане на цената на отпаднало основание. Що се касае до
възражението за изтекла абсолютна погасителна давност, същото е неоснователно,
доколкото на основание чл. 112, т. 3 от ЗЗД.
Относно претендираното дължимите суми да бъдат заплатени солидарно от двамата
17
ответници и стореното възражение в писмения отговор от ответницата, че не е налице
основание за солидарно осъждане.
Не се спори по делото, че ответниците, към 31.03.2010г. са били в брак.
Солидарността според чл. 121 от ЗЗД произтича само от закона или от договора. Съгласно
императивната разпоредба начл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. Под „нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на
семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти,
материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на
които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. В
този смисъл Решение №342 от 4.01.2012г. по гр.д. №1358/2011г. на ВКС, IVг.о.
В тази връзка, по делото не се доказаха твърденията на ответницата С. Ц., че
процесният лек автомобил никога не е бил семеен. Не бяха ангажирани никакви
доказателства в тази насока, като е недопустимо това обстоятелство да се установява от
протоколи за разпит на свидетели по друго производство.
За съпрузите се поражда солидарна отговорност на задълженията, възникнали от
съвместно разпореждане с общите вещи, какъвто е настоящият случай, видно от
представения с исковата молба Договор за покупко-продажба на МПС от 31.03.2010г. В
същия изрично е посочено, че цит.: „..собственото си МПС, придобито по време на брака им
в законово режим на общност“.
Тази солидарна отговорност на съпрузите обхваща и задължението им за заплащане
на обезщетение за вреди, възникнали от неизпълнение на задължението да продадат своята
обща движима вещ.
Сумата от 1000, 00 лв. е получена от ответниците по време на брака им и на
основание продажба на МПС съпружеска имуществена общност. Следователно и самата
парична стойност на МПС следва режима на съпружеска имуществена общност, поради
което и Ц. отговаря за репарирането на същата, още повече, че е подписала договора за
покупко-продажба, следователно е приела и тя извършеното плащане. Без значение е в
случая настъпилите след получаването на сумата и след продажбата събития, вкл. и
прекратяване на брака между ответниците. Посоченото не променя основанието на
настоящата отговорност.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
сторените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете. Видно от данните по
делото същият е сторил разноски в размер на 816, 81 лв. –действително дължима и
заплатена държавна такса, 5 лв.-държавна такса за обезпечителна заповед, 2000, 00 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение и 800, 00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице.
Следователно ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от общо
3341, 58 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Предвид частичното отхвърляне на единият от исковете на ответниците се следват на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените разноски съразмерно на отхвърлената част. Видно от
данните по делото всеки от дватата е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на по 2000, 00 лв. предвид изложеното ищецът дължи на всеки от двамата сумата от
по 154, 75 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград,
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА К. Р. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ул. „А.“ №. и С. Л. Ц., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. Б., ул. „Х. да заплатят солидарно на С. К. П., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. Б., ул. „О., чрез пълномощника си адв. А. Р., АК-
Благоевград, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. общо сумата от 10 420, 28 лв. /десет хиляди
четиристотин и двадесет лева и двадесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящата искова молба-10.11.2023г., до окончателното й
заплащане, от които:
- сумата от 1000, 00лв. /хиляда лева/, представляваща заплатена цена по Договор
за покупко-продажба на МПС от 31.03.2010г., нотариално заверен /рег. №3723/2010г./ от
нотариус И. К., нотариус с район на действие Районен съд- Благоевград, с peг. №241 на НК
на РБ за закупуване на лек автомобил марка „.“, модел „., с рама №WAUZZZ8H27K013971, с
двигател №BWE005508, от което МПС ищецът е съдебно отстранен по гр.д. №420/2017г., по
описа на Районен съд- Благоевград, влязло в законна сила на 05.01.2022г.;
- сумата от 8 442,37лв. /осем хиляди четиристотин четиридесет и два лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за вреди -присъдени на ищеца по
гр.д. №420/2017г., по описа на Районен съд- Благоевград- Й. П. Щ. пред двете инстанции, с
Решение №900385/11.03.2021г., постановено по в.гр.д. №74/2020г., по описа на Окръжен
съд- Благоевград разноски, заплатени от С. К. П. на 04.07.2023г. по изп.д. №355/2022г., по
описа на ЧСИ Г. Ц., с район на действие Окръжен съд- Благоевград и peг. №702 в КЧСИ;
- сумата от 977,91лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща обезщетение за вреди-присъдени на ищеца по гр.д. №420/2017г„
по описа на Районен съд- Благоевград- Й. П. Щ. пред касационната инстанция, с
Определение № 1 от 05.01.2022г., постановено по гр.д. №3279/2021г., по описа на ВКС
разноски, заплатени от С. К. П. на 04.07.2023г. по изп.д. №355/2022г., по описа на ЧСИ Г. Ц.,
с район на действие Окръжен съд- Благоевград и per. №702 в КЧСИ.
ОСЪЖДА К. Р. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ул. „А.“ №. и С. Л. Ц., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. Б., ул. „Х. да заплатят солидарно на С. К. П., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. Б., ул. „О., чрез пълномощника си адв. А. Р., АК-
Благоевград, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т......2 сумата от 8 420,00 лв. /осем хиляди
четиристотин и двадесет лева/, обезщетение за имуществена вреда, представляваща разлика
между пазарната цена на продадения, с Договор за покупко-продажба на МПС от
31.03.2010г., процесен лек автомобил към датата на съдебната евикция /05.01.2022г./ и към
датата на продажбата /31.03.2010г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба-10.11.2023г., до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 8420, 00 лв. до
пълния претендиран размер от 10 000,00лв. /десет хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Р. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ул. „А.“ №. и С. Л. Ц., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. Б., ул. „Х. да заплатят поравно на С. К. П., ЕГН **********,
с поС.ен адрес: гр. Б***, ул. „О****, чрез пълномощника си адв. А. Р., АК- Благоевград, със
съдебен адрес: гр. Б***, ул. „Т****, * сумата от 3341, 58 лв. /три хиляди триста четиридесет
и един лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно на уважената чмаст от исковете.
ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б**** ул. „О**“ №* чрез
пълномощника си адв. А. Р., АК- Благоевград, със съдебен адрес: гр. Б***, ул. „Т* да
заплати на К. Р. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б*, ул. „А***** сумата от 154, 75 лв.
/сто петдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторени разноски
съразмерно на отхвърлената чмаст от исковете.
ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б***** ул. „О*“ №*, чрез
пълномощника си адв. А. Р., АК- Благоевград, със съдебен адрес: гр. Б*****, ул. „Т*** да
19
заплати на С. Л. Ц., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б*, ул. „Х**
сумата от 154, 75 лв. /сто петдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща сторени разноски съразмерно на отхвърлената чмаст от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
20