№ 7529
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110144785 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД против Б. ИВ. С. ,в качеството му на
наследник на Й. Б. С. осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане на сумата за сумата в размер на 945,82лв.
,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018год. до 30.04.2019год. ,ведно със законната лихва от 29.07.2021год. ,до изплащане
на вземането ; 162,86лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019год. до 24.06.2021год. ;
25,74лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018год. до 30.04.2019год.,ведно със законната лихва от 29.07.2021год. до
окончателното изплащане на вземането ; 6,43лв.,мораторна лихва ,за периода от
01.07.2018год. до 24.06.2021год.
В исковата молба ищецът твърди, че наследодателя на ответника бил клиент на
топлинна енергия за битови нужди, като титуляр на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост , присъединен към абонатна станция. Твърди ,че с оглед на стъпилата
смърт на наследодателя ,ответника бил длъжен да уведоми продавача писмено ,в 30 дневен
срок ,чрез подаване на заявление за промяна на партида.Сочи,че е доставил топлинна
енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, в периода
м.05.2018год. м.04.2019год. ,както и услугата дялово разпределение 01.05.2018год. –
30.04.2019год. Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия
,както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с
обезщетение за забава . Претендират се и деловодни разноски .
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и съответно не е
направил възражения по исковете.В с.з. се явява лично като заявява ,че не оспорва исковата
молба,признава иска ,сочи че не е заплатил задълженията ,тъй като нямал възможност.
С определение 07.02.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис”ЕООД.
Същото изразява становище, че потребеното количество топлина енергия в имота е
начислявано съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти
1
законови нормативи.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения
между ищеца и наследодателя на ответниците за процесния имот и период, както и че е
доставил топлинна енергия и за ответниците ,като наследници на клиент на ищеца е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена и предоставената услуга дялово
разпределение в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните
факти е да докаже плащане на дължимата цена, което не се твърди по делото.
Предвид становищата на страните ,съдът приема ,че не е спорно по делото ,че за
процесния период Й. Б. С. е била собственик на недвижим имот ,който е бил топлоснабден ;
че за 01.05.2018год. – 30.04.2019год. е била доставена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя като тези отношения се презумират от закона.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения по
силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са доказани
,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент
№19,гр.София,ж.к.Стрелбище,бл.27,вх.Б,ет.2.
Съгласно Удостоверение за наследници от 01.10.2021год. е починала на
31.03.2020год. и е оставила наследници по закон – Б. ИВ. С..
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца ОФ от 31.07.2019год. ,за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2018год. – 30.04.2019год., на стойност 945,82лв. ,със срок за плащане
14.09.2019год.,както и справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение за
периода от 05.2018год. до 04.2019год. на обща стойност 25,74лв.
За определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните от издадените от
ищеца общи фактури,съобщения за които са приложени поделото,доколкото ответната
страна не оспорва количествата потребена енергия и изчисленията за тяхната стойност.
От третото лице –помагач са представени писмени документи ,съгласно които дялово
разпределение за аб.№101090 е изготвяно съобразно действащите нормативни актове
.Представена е индивидуална справка за отопление топла вода за клиент Й. Б. С. за периода
01.05.2018год. – 30.04.2019год.,от която се установява,че са начислявани разходи за
отопление,сградна инсталация и топла вода по показания на индивидуални уреди – четири
броя топлоразпределители и водомер.
Предвид изложеното съдът намира за несъмнено установено по делото, че като
собственик и съответно потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот,
през процесния периода е бил Й.С., която е починала след изтичането му и за възникналите
в негова тежест задължения отговарят наследниците му по закон ,а именно ответника Б. ИВ.
С..
Сумата от 945,82лв.,представляваща цена на доставената топлинна енергия за
2
периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. ,както и сумата от 25,74лв.,представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода м.05.2018год. – м.04.2019год. се дължат ведно със
законната лихва,считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.07.2021год. до
окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.
05. 2018 г. - 30. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2019год.
Или ответната страна е изпаднала в забава на 15.09.2019год. като ищецът има право да
претендира обезщетение от тази дата до датата на предявяване на иска.В случая той е
претендирал период на забава 15.09.2018год. до 24.06.2021год. ,което изчислено от съда
възлиза на 170,38лв.,т.е. в по-висок размер от претендирания от ищеца от 162,86лв.,поради
което и тази му претенция е изцяло основателна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 6,43лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски производство ,съразмерно с уважената част
от исковете.
Доказани разноски в общ размер от 200 лв. – 100лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер
на 199лв.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК има и ответната страна,но такава претенция не е правена от последната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. ИВ. С.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Стрелбище“ №
бл.27,вх.Б,ет.2,ап.19 в качеството му на наследник на Й. Б. С.,починала на 31.03.2020год.
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” №
23, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 945,82лв.
,представляваща цената на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018год. до
30.04.2019год. ,ведно със законната лихва от 29.07.2021год. ,до изплащане на вземането
сумата от 162,86лв. обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2019год. до 24.06.2021год. ,сумата от 25,74лв. ,представляваща цена за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018год. до
30.04.2019год.,ведно със законната лихва от 29.07.2021год. до окончателното изплащане на
вземането ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 199лв.,представляваща
деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 против Б. ИВ. С.,ЕГН : **********, с правно основание чл.86
от ЗЗД за заплащане на сумата 6,43лв.,мораторна лихва ,за периода от 01.07.2018год. до
24.06.2021год. като неоснователен.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, като
трето лице-помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4