№ 1303
гр. Варна, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. К.а
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20223100500413 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Образувано е по ВЖ вх.№52852/21.12.2021г., подадена от СДН СТРОЙ 2015
ЕООД, ЕИК *********, Варна, ЗПЗ, чрез управителя С. С. срещу решение
№1896/01.12.2021г., постановено по ГД №10390/2021г. на Районен съд –Варна, 41
състав, с което съдът е осъдил въззивното дружество да заплати на ВЕЛОКС
СИСТЕМС ЕООД, ЕИК *********, гр.Кърджали, сумата от 19 907.40 лева, заплатена
на отпаднало основание цена по неформален договор за доставка на тръби, за който е
издадена фактура №****г., развален по реда на чл.87 ЗЗД от ищеца поради
неизпълнение, ведно със законна лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се, че съдът не е попълнил делото с необходимите доказателства за
установяване на фактическата обстановка. Изтъква се, че съдът неоснователно е
отказал да допусне изслушването на законния представител на ищеца /управителя/ за
установяване, че договарянето на доставката е извършена между „Велокс системс“
ЕООД и трето лице П.Я.. Въведено е твърдение, че действително процесната сделка е
сключена между ищеца и третото лице като единствено плащането на доставката е
извършено чрез банковата сметка на ответното дружество. Въззивникът твърди, че
ответното дружество не е договаряло доставка на тръбите с управителя на „Велокс
системс“ ЕООД С.С.И.. Претендира се отмяна на постановеното решение и отхвърляне
на иска ведно с последиците от това.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ, подаден от насрещната
1
страна „ВЕЛОКС СИСТЕМС“ ЕООД, чрез управителя С.И.. Същият оспорва
основателността на ВЖ и претендира същата да бъде оставена без уважение.
Поддържа, че правилно РС е приел неизпълнение на неформалния договор от
ответното дружество /сега въззивник/, в резултат на което договорът е бил развален от
изправната страна. Твърди се, че ответното дружество не е изпълнило договора с
доставка на уговорените тръби както в срока, така и в допълнително предоставения
такъв. Претендира се потвърждаване на съдебното решение.
В съдебно заседание страните не изпращат представители. С нарочни молби
поддържат становищата си по спора.
За да се произнесе, съставът на Варненски окръжен съд съобрази следното:
Варненският районен съд е сезиран с искова молба от „Велокс системс“ ЕООД, с
ЕИК ********* и седалище гр.Кърджали срещу „СДН Строй 2015“ ООД, с ЕИК
********* и седалище гр. Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр. трето ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
19907.40 лв., представляваща заплатена на отпаднало основание цена по неформален
договор за доставка на тръби, за който е издадена фактура № ****г., който е развален
по реда на чл.87 ЗЗД от ищеца поради неизпълнение от страна на ответника, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 15.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 26.02.2021г. страните сключили неформален
договор, обективиран във фактура № **** година за доставка на Тръба безшевна Ф-
102 х 5 количество 431 кг с единична цена 1,5 лева без ДДС или 646,50 лева без ДДС,
Тръба безшевна Ф-204 х 8 количество 1858кг. с единична цена 1,5 лева без ДДС или
2787 лева без ДДС Тръба безшевна Ф-245 х 8 количество 5056кг. с единична цена 1,5
лева без ДДС или 7584 лева без ДДС Тръба правошевна Ф-530 х 10 количество 3980кг.
с единична цена 1,4 лева без ДДС или 5572 лева без ДДС, като върху сумата от
16589,50 лева е начислен ДДС в размер на 3317,90 лева. Уговорен е едномесечен срок
за доставка, считано от получаване на продажната цена. Продажната цена в общ
размер на 19907,40 лева с ДДС и е заплатена по банкова сметка на ответното
дружество. Макар изпратената нарочна покана до ответника, доставка не е извършена.
В изрична покана ищцовото дружество отправило изявление, в което ответното
дружество се уведомява в случай на неспазване на срока на доставка на описаните
материали, а именно 15.05.2021 година до обект на „Велокс системс“ ЕООД,
процесния договор ще се счита развален и следва да възстанови преведената сума в
размер 19 907,40 лева по банкова сметка. Тъй като ответникът не е заплатил сумата,
ищецът поддържа, че договорът е развален, поради което претендира връщане на
даденото по договора на отпаднало основание.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. След изтичане на
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен. Оспорва да е сключван договор за доставка на тръби
между двете дружества. Твърди, че е получил сумата от 19907.40 лева за трето за спора
лице П.Я. П., който договарял с ищеца. След получаване на сумата, ответникът
незабавно я предал на П.. Настоява за отхвърляне на иска.
2
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата
на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо,
като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните
от съда изводи. В случая оплакванията се свеждат до доводи за необоснованост на
решението при преценката за валидно възникнало облигационно отношение между
страните по спора.
В рамките на така очертаните въззивни предели, съдът намира следното:
Видно от представената по делото и двустранно подписана от представители на
страните фактура № 00000000****г., между „СДН Строй 2015“ ООД като изпълнител
и „Велокс системс“ ЕООД, като възложител, е възникнало облигационно отношение по
договор за доставка на стоки – тръби, надлежно индивидуализирани в договора.
Трайно е разбирането в съдебната практика, че двустранно подписаната фактура
удостоверява възникналата между страните облигационна връзка.
Възражения относно истинността на изявленията на страните по договора и
действителността на договарянето не са въведени в срока по чл. 131,а л.1 от ГПК.
Правоизключващото възражението на ответника за липса на действително
договорно правоотношение, основано на твърдения, че облигационната връзка е
възникнала не с ответника, a с трето за спора лице, е заявено извън срока за отговор.
По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. С оглед изискванията на концентрационното начало законът не допуска
страната да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност
(т. 4 от ТР 1/2013 на ОСГТК на ВКС). Като заявено след срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
възражението се явява преклудирано.
На следващо място, от представеното и неоспорено нареждане за кредитен
превод (л. 7 от първоинстанционното дело) се установява, че сумата от 19907.40 лева е
преведена по банкова сметна на ответника. Следователно задължението на
възложителя за заплащане на договорената цена е изпълнено със заверяване на
банковата сметка на изпълнителя, което обстоятелство не е било спорно.
Тъй като задължението за доставка е уговорено без срок, падежът е настъпил с
отправеното за целта искане за доставка с покана от 25.05. 2021г. (л. 9) от страна на
3
възложителя, и изтичане на предоставения за целта срок-04.06.2021г. на осн.чл. 69, ал.
1 от ЗЗД. Ответникът не твърдял да е изпълнил задължението си за доставка по
договора в предоставения срок. С оглед на това неизпълнение, за изправната страна по
договора е възникнало потестативното право да иска неговото разваляне, ведно с
връщане на даденото по облигацията на осн. чл. 55,ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Цитираната
по- горе покана от 25.05. 2021г. обективира и такова евентуално изявление за
разваляне в случай на неизпълнение.
При тези данни, настоящият състав приема, че по делото е установено
наличието на елементите от фактическия състав на основанието, от което ищецът
извежда кондикционната си претенция. Искът е основателен.
Като е достигнал до същия резултат, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират.
Водим от горното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1896/01.12.2021г., постановено по ГД
№10390/2021г. на Районен съд –Варна, 41 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4