Р Е Ш Е Н И Е
№ 67/12.02.2019 г., гр. Монтана
В името на
народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Л***
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 557 по описа за 2018 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а
от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от Г.Н.Н. ***, против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0294-000186/05.09.2018
г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл. 171, т.2а, б“а“
от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН
му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно осем
месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели № М 0365 ВН.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, т.к. „ не е
посочено на кое МПС се прекратява регистрацията, както и че във връзка с
твърдяното нарушение на 02.09.2018 г. е издаден АУАН, но още не е издадено НП….
Самият АУАН няма доказателствена сила, доколкото неговите констатации са
оборими в едно съдебно производство. А това означава, че заповедта е издадена
преждевременно и от там без основание, което я прави незаконосъобразна. Твърди,
че „на въпросната дата не е управлявал посоченото
в заповедта МПС..“ В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощниците адв.Г.
и адв.Г*** поддържа жалбата и изложените в нея аргументи и искания и моли
заповедта да бъде отменена. Претендират разноски в производството.
Ответникът,
редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
съдът установи от фактическа страна следното:
Със
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 -0294 - 000186/05.09.2018
г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, на жалбоподателя, на
основание чл. 171, т.2а, б“а“
от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН
му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно осем
месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя
рег. табели № М 0365 ВН. Като фактическо основание за издаване на
заповедта е посочено обстоятелството“ Управлява собствения си лек автомобил „М***
Е 220Д“ с рег. № ***,
без да носи СУМПС, като при направена справка в ОДЧ се установи, че Н. е
неправоспособен водач. Повторно
управлява ППС без да е правоспособен водач“. За това нарушение е съставен и акт за установяване на
административно нарушение № Д 790543/02.09.2018 г. Н. е подал жалба до
началника на РУ Лом, административното
производство са събрани доказателства -
докладна записка, обяснения и сведения и справка за извършени нарушения от Н./
л.14-25 от делото/..
Заповедта
за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 31.10.2018 г./гърба
на л.7 от делото/. Недоволен от нея, на 02.11.2018 г./ пощенски плик с клеймо
от 01.11.2018 г./ подава жалба до Административен съд Монтана, а на 07.11.2018
г. подава същата жалба чрез ОД на МВР Монтана/ адм.д.№ 576/2018/.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интерес да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При
разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл. 168, ал.1 от АПК, на основанията по чл. 146 от АПК,
съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0294-000186/05.09.2018
г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, съдът констатира, че е
издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се налагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед №
301з-1411/07.06.2017 г. директорът на ОД на МВР Монтана, на основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, е оправомощил началниците на сектор ОП при РУ, в т.ч. и РУ Лом да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки/л.26 от делото/, а от удостоверение № УРИ
301-16329/04.09.2017г., се установява, че издателят О*** Т*** И. е преназначен
на длъжност началник сектор“Охранителна полиция“ към РУ Лом при ОД на МВР
Монтана/л.36 от делото/. От което следва, че заповедта е издадена от
компетентен административен орган.
Съдът
намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения
административен акт.
Съдът
приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е
посочено, че се издава поради това, че Н. “..Управлява собствения си лек
автомобил „М*** Е 220Д“ с рег. № М 0365 ВН, без да носи СУМПС, като при
направена справка в ОДЧ се установи, че Н. е неправоспособен водач. Повторно управлява ППС без да е правоспособен
водач“, посочен е и акт за установяване на административно нарушение, като са
описани установените с акта обстоятелства. Същата съдържа необходимите
реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон и неговата
цел. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона, издавайки законосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на
чл. 171, т.2а,
б“а“от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед/нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,
изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от
2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а)
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година..“. Следователно, за да бъде
законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните
предпоставки: водач, който управлява МПС
„не притежава свидетелство за управление…..след като е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс“.
По
делото няма спор, че Н. е наказан за
същото деяние лишен от правото да управлява МПС по административен ред, влезли
в сила НП № 17-0294- 001062/14.09.2017 г. и ЗППАМ № 17-0294-000136/11.09.2017
г./докладна записка на л.15 и приложена справка за нарушител на л.25 от
делото/. Оспорва се обстоятелството дали същият е управлявал МПС на 02.09.2018
г., като се твърди, че в хода на административно-наказателното производство,
при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения, които са достатъчно
основание за отмяна на оспорената ЗАПАМ. Като друг съществен порок се изтъква,
че в заповедта не е посочено регистрацията на кое ППС се прекратява, което е
самостоятелно основание за отмяна на оспорваната в производството ЗПАМ №
18-0294 – 000186/05.09.2018 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом.
На първо място следва да се посочи, че принудителната административна
мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ ЗДвП се налага за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при
липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1
от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори
от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните
състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на същата, което се установява от компетентните органа,
вкл. и с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена
сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, тежи върху
жалбоподателя.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП,
във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година..“.
В конкретния случай, видно от фактическото
описание на основанието за издаване на ЗППАМ, административният орган е приел
наличието на хипотезата управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач. В приложения АУАН деянието на водача на МПС е
квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП. От събраните в производството
писмени доказателства и гласни доказателства, настоящият състав намира за
безспорно установено посоченото в ЗППАМ, че Н. е извършил твърдяното нарушение “
Управлява собствения си лек автомобил „М*** Е 220Д“ с рег. № ***, без да носи СУМПС, като при направена справка
в ОДЧ се установи, че Н. е неправоспособен водач. Повторно управлява ППС без да е
правоспособен водач“. В административното производство са събрани достатъчно
доказателства, вкл. писменото обяснението на А*** А*** С*** , че е „накарала съпруга си да изкара
колата../л.16 от делото/, макар същата в с.з. да заяви, че това не било вярно,
но така я били накарали да напише. Очевидно същата като заинтересовано лице
излага защитна теза. В подкрепа оспорения факт, кой е управлявал ППС, са и
писмените обяснения на очевидката А*** К*** К*** , която твърди“ налетяха на
шофьора“/л.17 от делото/, писмени сведения от Р*** Б*** Ж*** и Р*** Р*** Ж*** „ помоли водача да
преустанови свиренето“, „ мерцедес,
черен на цвят, управляван от Г.Н...в продължение на няколко минути
подаваше предупредителни сигнали с
клаксона на автомобила..“/ л. 20 и л.21 от делото/. При така събраните
доказателства, настоящият състав намира за безспорно установено, че Н. е
управлявал лек автомобил „М*** Е 220Д“ с рег. № М 0365 ВН. Въпреки положените
усилия от страна на пълномощника на
жалбоподателя, не бяха оборени установените и посочените в ЗППАМ и АУАН фактически обстоятелства.
Настоящият състав не споделя
довода на защитата, че в хода на административното производство са допуснати
съществени нарушения, които да са основание за отмяна на ЗППАМ. Нито, че т.к.
в заповедта не е ясно посочено
прекратяване на кое МПС и чия собственост е, то това също е основание за отмяна
на същата. В заповедта ясно е посочено кое МПС е управлявал Н., а и е посочено,
че са отнети 2 броя табели с рег.№ 03 65 ВН, т.е. пределно ясно е за кое ППС е издадена
заповедта.
Събраните и представени доказателства, събрани в производството пред
административния орган, съгласно чл. 171, ал.1, изр. първо от АПК, имат
доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл.171, ал.2 АПК, по
искане на жалбоподателя бяха събрани и допълнителни доказателства, но същите не
обориха събраните от административния орган. На основание чл. 17, ал.2 от ГПК, във вр. с
чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с
чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189,
ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание
на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена
е нарушената законова разпоредба - чл. 150 от ЗДвП, съдържат се необходимите
индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43
от ЗАНН за съставянето му. При връчването му водачът е имал възражения, но
същите са оборени от събраните в производството доказателства. Не подлежи на
преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като
извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 17, ал.2 от АПК, във
вр. с чл. 179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт.
На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен
орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно
доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.
189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите
му. Тук за прецизност следва да се
посочи, че въпреки направеното искане и твърдение, че административният орган
до настоящия момент не е издал НП, този факт е ирелевантен за оспорената ЗПАМ. Налагането на принудителната
административна мярка с която както вече
беше посочено се налага за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон е различно от налагане на
административно наказание, за което административният орган издава НП.
В
ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за точно такова по
вид поведение. Извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока степен на
обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и
създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с
приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната
административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни
нарушения, още повече, че както е установено и правилно посочено нарушението е
повторно. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.
Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира
като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които
субектът - техен адресат, не желае да изпълни доброволно.
Изложеният довод, че това затруднява семейството, дори да е подкрепен с
доказателства, а и доколко е такова, не може да бъде приет за основателен.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице фактическите основания
за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя, тъй
като същият безспорно е управлявал МПС, при това нарушението е повторно..
Следователно,
с издаването на процесната заповед точно и стриктно е спазена целта на закона -
да се възпрепятства шофиране на МПС от неправоспособни лица, с оглед защита на
особено съществени обществени интереси - живота и здравето на гражданите и
опазването на имуществото както на самите тях, така и на държавата и общините.
Въз
основа на изложените съображения съдът приема, че заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0294-000186/05.09.2018 г. на началник сектор
към ОД на МВР Монтана, РУ Лом е валидна и законосъобразна, а жалбата срещу нея
е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Предвид
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от Г. Н.Н. ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0294-000186/05.09.2018 г. на началник сектор към ОД
на МВР Монтана, РУ Лом.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София, в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл. 137 от АПК.