Определение по дело №183/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата си молба ищецът Д. А. Д. от Г. К. твърди, че на 10.10.2006 година в Г. К. ответникът К. К. Д. неотменимо и безусловно се задължил, без предявяване за заплащане и без протест, да му заплати на падежа 30.11.2006 година сумата от 30 000 лева, за което му издал Запис на заповед. Последният бил авалиран от втория ответник по делото „Х. – А.” Е. – Г. К.. Ищецът неколкократно неформално канил след падежа първия ответник да изпълни поетите задължения, но до момента същият не бил сторил това. Поради неизпълнение на задължението от ответника, ищецът депозирал заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Такава заповед била издадена под № 1289/15.11.2009 г. Въз основа на представените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 06.11.2009 година, постановени по ч.Г. дело № 1281/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд, било образувано изпълнително дело № 352/2010 година по описа на ЧСИ Р. С., с район на действие Окръжен съд – К., вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители с рег. № 812, срещу ответниците и длъжници по изпълнителното дело. Впоследствие ответниците депозирали възражение по чл. 414 от ГПК против заповедта, като съдът указал на ищеца да предяви иск относно установяване на вземането. Понастоящем солидарно отговорните ответници дължали на ищеца сумите, произтичащи от издадената Заповед № 1289/05.11.2009 година, съответно изпълнителен лист, законна лихва от 29.10.2009 година, както и разноски. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците К. К. Д. от Г. К. и „Х. –А.” Е., Г.К., че му дължат сумата в размер на 30 000.00 / тридесет хиляди / лева - дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2006 год., ведно със законната лихва от 29.10.2009 год. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 600.00 лева за държавна такса и 7 640.00 лева - адвокатско възнаграждение - съгласно Заповед № 1289/05.11.2009 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. Г. дело № 1281/2009 год . по описа на РС - К., въз основа на Запис на заповед, издаден на 10.10.2006 год., за неотменимо и безусловно задължаване за плащане, без предявяване за плащане и без протест от първия ответник, авалиран от втория ответник. Ищецът моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа иска така, както е предявен.

С отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК ответниците К. К. Д. от Г. К. и „Х. –А.” Е., Г.К. оспорват иска като неоснователен. Ответникът Д. прави твърдение, че не е подписвал процесния запис на заповед и не е поемал задължение да плати сумата по него. Твърди, че представеният запис на заповед не е оригинал, а представлява цветно ксерокопие, във връзка с което прави искане за оспорване истинността на този документ относно неговата автентичност. Прави възражение за погасяване на иска по давност.

В съдебно заседание ответникът К. К. Д. чрез представител по пълномощие оспорва иска като неоснователен. Моли да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „Х. –А.” Е., Г.К., представлявано от управителя К. К. Д., редовно призован в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по иска.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното като доказателство ч.Г.д.№ 1281/2009 г. на Кърджалийския районен съд се установява, че същото е образувано по подадено от ищеца Д. А. Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на запис на заповед от 10.10.2006 година, като съдът е постановил издаване на заповед № 1289 от 05.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу ответниците К. К. Д. и „Х. А.” Е., Г. К. за сумата 30 000 лева – главница, законна лихва от 29.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, разноски по делото в размер на 600 лв. за държавна такса и 7 640 лв. – адвокатско възнаграждение. С разпореждането си Кърджалийският районен съд е постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Видно от цитираното ч.Г.д.№1281/2009 г. на Кърджалийския районен съд, в изискуемия от закона срок ответниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение, като със съобщение до ищеца, получено на 06.07.2010 г., районният съд е указал на последния, че може да предяви вземането си в едномесечен срок. С определение № 2105/29.06.2010г., на основание чл. 420, ал.1, вр. чл. 414 и чл. 417 т.9 ГПК, е спряно принудителното изпълнение по изп.дело № 352/2010г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812, с район на действие ОС-К.. Видно от подадената искова молба вх. № 2511/03.08.2010г., в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането от 30 000 лева по запис на заповед от 10.10.2006 г., предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.Г.д.№ 1281/2009 г. на Кърджалийския районен съд, законна лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и разноски по издаване на заповедта за незабавно изпълнение – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

От гореизложеното следва, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за незабавно изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Със запис на заповед от 10.10.2006 година, ответникът Д. се задължил неотменно и безусловно, без предявяване за плащане и без протест да заплати на 30.11.2006 година сумата от 30 000 лв. на ищеца Д. А. Д.. Ответникът „Х. А.” Е., Г. К., представлявано от управителя си Д., авалирал изцяло настоящото задължение така, както е поето от длъжника. Документът е подписан от издателя й Д. и от авальора.

В хода на съдебното производство по искане на ответника Д., по реда на чл. 193 ГПК е открито производство по оспорване истинността на запис на заповед, издаден на 10.10.2006 година, приложен по ч.Г. дело № 1281/2009 година по описа на Районен съд – К., който документ се оспорва относно положените подписи срещу издателя К. К. Д. и срещу подпис на авальор: „представител на „Х. – А.” Е. – Г. К. - К. К. Д.”, както и относно обстоятелството, че не представлява оригинал на съставения документ. Във връзка с откритото производство е назначена съдебна комплексна /техническа и графическа експертиза/, от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда като доказателство се установява, че запис на заповед от 10.10.2006 година, приложен в посоченото ч.Г.д. е оригинален документ. Саморъчните подписи срещу „подпис на издател” и „подпис на авальор” в процесния запис на заповед са положени от К. К. Д..

П. тези доказателства по делото, съдът съобрази следното: записът на заповед като менителничен ефект представлява оборотна ценна книга от една страна и от друга абстрактна правна сделка, П. която издателят й поема безусловното обещание да заплати определена парична сума на посоченото в записа на заповед лице - поемател. На какво правно основание е поето това обещание за заплащане е без значение. В тази връзка, както в исковата молба не се съдържат твърдения на ищеца за връзка между записа на заповед и конкретна каузална сделка, сключена с ответника, така и ответниците в допустимите процесуални срокове не са релевирали твърдения за наличие на каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед. Доказателства за съществуването на някаква каузална сделка и за обезпечаването й с процесния запис на заповед няма по делото. Твърденията на ответника Д. са единствено, че не е поемал задължение да плати на ищеца процесната сума, че не е подписвал записа на заповед, както и че последният не е оригиналът на представения документ, в каквато насока е провел и доказването си. П. тези обстоятелства, изхождайки от релевираното от ищеца основание за възникване на вземането - запис на заповед от 10.10.2006 г., т.е. едностранна абстракта правна сделка, основателността на предявения установителен иск следва да бъде преценена само от гледна точка на валидността на менителничната сделка, от която произтича вземането. Така, процесният запис на заповед е редовен от външна страна от гледна точка на изискванията на чл. 535 от ТЗ, като съдържа всички необходими и съществени елементи по тази разпоредба. Същият също така е оригиналът на издадения документ и е автентичен такъв - носи подписите на лицето, което е поело задължението да плати и на авальора.

Не се установява също така искът да е погасен по давност, поради изтичане на тригодишния срок по чл. 531 ТЗ. П. падеж на 30.11.2006год., давността изтича на 30.11.2009г. На 29.10.2009 г. ищецът е подал до РС-К. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, с което е прекъсната давността, съгласно разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД. С подаване на заявление по реда на чл. 417 ГПК, кредиторът манифестира намерението си да осъществи принудително изпълнение срещу длъжника, като се ползва от облекчения ред на процесуалния закон за събиране на вземането си. В този смисъл, заявлението по чл. 417 ГПК следва да се квалифицира като предприемане на действие за принудително изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД. /Решение №94/ 27.07.2010 г. по т.д.№ 943/2009г. на І-во т.о. на ВКС/.

С оглед на изложеното, съдът намира предявеният иск за установяване съществуване на вземането в размер на 30 000 лева по запис на заповед от 10.10.2006 година, ведно със законната лихва, за основателен, а оспорване истинността на документа, за недоказано.

Следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за недоказано оспорването истинността на запис на заповед, издаден на 10.10.2006 година, приложен по ч.Г. дело № 1281/2009 година по описа на Районен съд – К. относно положените подписи от ответника Д. срещу „подпис на издателя” и „подпис на авальора: „представител на „Х. – А.” Е. – Г. К., представлявано от К. К. Д.”, както и относно обстоятелството, че не представлява оригиналът на съставения документ; както и да бъде признато за установено съществуването на вземане срещу К. К. Д. от Г. К. и „Х. –А.” Е., Г.К. в полза на ищеца в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 29.10.2009 година, по запис на заповед от 10.10.2006 година, въз основа на който е издадена заповед № 1289 от 05.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.Г.д.№ 1281/2009 г. на Кърджалийския районен съд.

П. този изход на делото следва да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца направените по делото разноски в размер на 4 287 лева, от които 607 лева – държавна такса за предявения иск и комисионни, 30 лв. – внесен депозит за вещо лице и 3 650 лв.– адвокатски хонорар.

Водим от изложеното и на основание чл. 194 ГПК и чл.422 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорване истинността на запис на заповед, издаден на 10.10.2006 година, приложен по ч.Г. дело № 1281/2009 година по описа на Районен съд – К. относно положените подписи от К. К. Д., с ЕГН * срещу „подпис на издателя” и „подпис на авальора: „представител на „Х. – А.” Е. – Г. К., представлявано от К. К. Д.”, както и относно обстоятелството, че не представлява оригиналът на съставения документ.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане срещу К. К. Д. от Г. К., Б. „. № **, вх. „*”, .*, ап. *, с ЕГН *, и „Х. –А.” Е. Г.К., със седалище и адрес на управление: Г. К., Б. „. Б.- С. П. Ц. на „.”, с ЕИК *********, представлявано от управителя К. К. Д., ЕГН * в полза на Д. А. Д. от Г. К., ул. „П. Д.” № **, с ЕГН * в размер на 30 000.00 лева, ведно със законната лихва от 29.10.2009 год. по запис на заповед, издаден на 10.10.2006 год., въз основа на който е издадена заповед № 1289 от 05.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д.№ 1281/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА К. К. Д. от Г. К., Б. „. № **, вх. „*", .*, ап. *, с ЕГН *, и „Х. –А.” Е. Г.К., със седалище и адрес на управление: Г. К., Б. „. Б. - С. П. Ц. на „.”, с ЕИК *********, представлявано от управителя К. К. Д. ЕГН * да заплатят солидарно на Д. А. Д. от Г. К., Кърджалийска област , ул. „П. Д.” № ** , с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 4 287 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :