№ 12729
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110131918 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес
от суброгиралия се застраховател срещу съпричинителя на вредата)
„Д З“ АД е предявило срещу С О осъдителен иск с правно основание чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 17664,52
лв., представляваща регресно вземане, равняващо се на половината от
изплатено по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
обезщетение и законна лихва върху него за застрахователно събитие,
настъпило на 11.05.2014 г. в гр. София, присъдено с влязло в сила решение по
в.гр.д. № 526/2018 г. по описа на САС, 12 състав, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 11.05.2014 г. в гр. София в срока на
застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с поведението на застрахования при ищеца водач на
автомобил за спешна помощ „Опел Виваро“, с рег. № СА .... СМ, вследствие
на което на трето лице – Е А М, е причинена средна телесна повреда. Твърди,
1
че произшествието е настъпило при еднакъв принос на ответника с този на
водача на автомобила, тъй като на пътния участък се е намирала
необезопасена отводнителна шахта с капак, разположен перпендикулярно на
пътното платно, което е допринесло за настъпване на събитието. Посочва, че
в производство по предявен от пострадалото лице иск за заплащане на
обезщетение за причинените й от произшествието неимуществени вреди по
в.гр.д. № 526/2018 г. по описа на САС, 12 състав, С О е участвала като трето
лице – помагач на страната на „Д З“ АД, като последният е бил осъден да
заплати обезщетение за причинените на пострадалото лице неимуществени
вреди в размер на 25000 лв., ведно със законна лихва, която към датата на
плащането е била в размер на 10329,05 лв., платени от ищеца в хода на
принудително изпълнение на 04.06.2018 г. Поддържа, че предвид еднаквия
принос за причинените вреди между водача и ответника, чието задължение
било да поддържа общинските пътища на територията на С О и да осигури
необходимите условия за безопасно експлоатиране на пътя, има право на
регресно вземане срещу ответника за половината от платеното обезщетение
за главница и законна лихва за забава, което претендира в пълен размер.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска, като
поддържа, че настъпването на ПТП не се дължи на негово противоправно
поведение, тъй като съоръжението за отвеждане на води на пътното платно
(шахта) е част от имуществото и е било поддържано и експлоатирано от трето
лице – „С В АД, по силата на концесионен договор от 23.12.1999 г., като
същото не представлява публична общинска собственост. Твърди, че
произшествието се дължи изцяло на поведението на застрахования при ищеца
водач на МПС, като това обстоятелство е установено с влязло в сила съдебно
решение по н.а.х.д. № 17392/2014 г. по описа на СРС. Оспорва твърденията за
настъпване на вредите в резултат на действия на служители на ответника и с
довод, че с постановените съдебни актове не е установена причина,
обуславяща основание за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от страна на
застрахования при ищеца водач на посочения автомобил, с оглед
постановеното решение на наказателния съд. Намира, че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерно завишен. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа исковата
2
претенция. Моли да се уважи. Претендира разноски. Представя списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът в о.с.з. оспорва исковата претенция. Поддържа отговора на
исковата молба. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на искаж
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се
установят следните факти:
1. да е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ищеца и осъдения като делинквент водач на МПС,
2. в срока на застрахователното покритие на който и
3. вследствие виновно и противоправно поведение и на ответника
(бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на общинските пътища)
4. да е настъпило застрахователно събитие,
5. като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на
причинените му от произшествието неимуществени вреди.
3
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване
на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
За да бъде отхвърлен иска, тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, респ. че соченото пътно съоръжение -
шахта, е било част от имуществото и е било поддържано и експлоатирано от
„С В АД по силата на концесионен договор от 23.12.1999 г. По наведеното
възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже наличието на
поведение на застрахования водач на МПС, което да е допринесло за
настъпване на вредите.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни
1. между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата са:
че към датата на ПТП е съществувало валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ищеца и
водача на автомобил за спешна помощ „Опел Виваро“, рег. № СА .... СМ,
2., 4. и 5. като в изпълнение на договорното си задължение на
04.06.2018 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на
пострадалото лице в размер на 25000 лв. за претърпени от нея неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 11.05.2014 г. в гр. София, както и сумата от
10329,05 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
11.05.2014 г. до датата на плащането – 04.06.2018г.
Следователно спорно между страните остава третата предпоставка за
уважаване на иска - виновно и противоправно поведение на ответника
(бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на общинските пътища), вследствие на което
да е настъпило процесното ПТП.
По делото е приобщено НАХД 17392/2012 по описа на СРС. По делото е
приета съдебно-техническа експертиза, която съдът напълно кредитира като
обективна, пълна и безпристрастна (л.84-101 от делото). В хода на
изслушване на вещото лице са представени симулации на компютър, с което е
показана кинематиката на ПТП (л.104-105 от делото).
От заключението на САТЕ и приобщеното дело се установи, че
процесното ПТП е станало на ул. Околовръстен път, като водачът на МПС се
е движил в най-дясна лента, а платното е било с 5 ленти за движение в посока.
Процесното ПТП е възникнало като вследствие на движение на МПС в най-
дясната лента в посоката за движение, в посока от кръговото на бул. Черни
Връх към разклона за бул. Симеоновско шосе, срещу магазин Домко, водачът
е преминал през необезопасена шахта, на която капакът не е бил здраво
закрепен, а свободен (мърдащ се капак). Вследствие на преминаване през
процесната шахта, МПС е отклонило посоката си на движение на ляво, при
което се е ударил в мантинелата, разделяща пътното платно на ул.
Околовръстен път на две посоки за движение.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е ясно къде е
4
мястото на процесното ПТП. Видно от приобщеното наказателно дело и двете
експертизи по делото, процесният автомобил се е движил по ул.
Околовръстен път, в най-дясна лента, срещу магазин Домко, в посока от бул.
Черни връх към бул. Симеоновско шосе. Мястото на случилото се е
достатъчно индивидуализирано, за да се кой е собственик или кой стопанисва
пътя.
От заключението на експертизата се установи, че водачът на МПС в
момента на ПТП се е движил със скорост от 126 км/ч. При тази скорост
опасната зона е 154 метра. Шахтата е могла да бъде видяна от водача, в
процесните условия, на 50 метра преди нея. Следователно опасността за
водача възникна на 50 метра преди шахтата. Заключението установява, че при
движение с разрешената скорост, каквато е на околовръстното шосе, в размер
на 90 км/ч, опасната зона е 91 метра. Следователно и при двете скорости на
движение, процесното ПТП щеше да настъпи, тъй като опасността за водача
възниква в неговата опасна зона. Не е по-рано за да промени движението си.
В отрито съдебно заседание, вещото лице установява, че ударът с шахтата би
бил предотвратим, т.е. автомобилът е имал възможност да спре при движение
64 км/ч.
От друга страна, от експертизата от ДП се установява, че при движение
от 79 км/ч е било технически възможно да се предотврати процесното ПТП
(л.50 от ДП). Това е съобразена скорост, доколкото е под разрешената.
Настоящият съдебен състав, не следва да коментира доколко е налице
чл.15 НК, респективно правилно приложение на материалния закон, както и
подсъдимия да разбере за какво е обвиняем, което е съществено процесуално
нарушение довело до ограничаване на неговите права (чл.248, ал.1 т.3 вр.
чл.249, ал.4 НПК), което винаги е основание за възобновяване по реда на чл.
380 НПК. Не следва да се коментира и правилното приложение на
процесуалния закона при осъждане по специалния състав по чл.21, ал.1 ЗДвП,
доколко са налице предпоставките за признаване за виновен по ал.2 на същия
член която е обща. В този смисъл т.7 ТР № 2/22.12.2016 по тълк.д.№ 2/2016
на ОСНК на ВКС. Съдът не ги коментира тези неща с оглед разпоредбите на
чл.413 НПК и чл.300 ГПК.
Въпреки това, от САТЕ по делото и САТЕ от ДП се установи, че
причината за процесната ПТП е именно шахтата. И двете експертизи
установяват, че при движение с над разрешената скорост, т.е. при 126 км/ч, но
без удар в шахтата и нейният капак, процесното ПТП нямаше да настъпи.
Така опасността за водача на МПС възниква и при разрешена и при
съобразена скорост, в неговата опасна зона. Следователно причина за
процесното ПТП е не скоростта на автомобила (в случая линейка, която е
карала човек след втори инсулт), а наличието на препятствие по пътното
платно, което не е било предотвратимо и непреодолимо от шофьора на
линейката. Като водач на МПС същият е бил длъжен да спазва правилата за
движение по пътищата, респективно скоростите, но същите не са в причинно-
5
следствена връзка със съставомерния резултат. Причината за отклонението от
посоката на праволинейно движение на линейката е ударът в необезопасена
шахта. И двете експертизи установяват, че ударът е щял да настъпили и при
разрешена и съобразена скорост, но ударът ще е с по-нисък интензитет.
Следователно като причина за процесното ПТП може да се изведе, не
скоростта на движение, а наличието на препятствие в пътната лента – капак
на шахта. Отговорен за процесното ПТП е именно собственика на тази шахта
или лицето, което е натоварено да поддържа пътищата или собственика на
пътищата. Няма как да се вмени във вина на водача на линейката, че същият е
бил длъжен да предвиди бездействието на лицето, което стопанисва пътя.
Никой не може да носи отговорност за бездействие на друго лице.
Не е спорно между страните, че вследствие на процесното ПТП са
настъпили вреди на Е А М – Л. Вредите са оценени на 25 000 лева. В
гражданското дело, в което са присъдени вредите на пострадалото лице,
ответникът е участвал като трето лице помагач, поради което е обвързан от
решението, на основание чл. 223, ал.2 ГПК. Ето защо това решение е
задължително и за третото лице и настоящият състав го зачита. Ето защо е
безпредметно да се коментира вида на вредите, размера на обезщетението и
спрямо кои лица е установено.
С оглед изложеното съдът, доколкото не е обвързан с акта по чл.413
НПК и чл. 300 ГПК (т.15 от ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС) досежно причинно-следствената връзка и следва да
установи това, то настоящият съдебен състав, приема, че причинна за
процесното ПТП и причинените съставомерни вреди се дължи именно на
наличието на шахта с необезопасен капак – мърдащ се. Следователно
собственикът на шахтата, лицето което я стопанисва или стопанина на пътя са
отговорни за ПТП. В този смисъл същите следва да понесат отговорността за
причинените вреди в резултат на ПТП.
Не се спори, че застрахователят на линейката е изплатила сума за
причинени вреди на увреденото лице в размер на 25 000 лева ведно със
законната лихва от деликта (л.26, 27 от делото). Доколко застрахователят е
бил длъжен да заплати на увреденото лице сумата е въпрос, който съставът по
гр.д. № 1198/2016 г. по описа на СГС и в.гр.д. № 526/2018 г. по описа на САС,
е следвало да се произнесе. Отношенията между застрахователя и увреденото
лице на са предмет на настоящото дело.
Въпреки това, с оглед разпоредбите на чл.413 НПК и чл.300 ГПК
настоящият съд приема, че застрахователят на линейката е бил длъжен да
заплати на увреденото лице застрахователната сума. Въпреки това съдът не е
обвързан от наличието на независимо съпричиняване, доколкото същото е
предмет на настоящото дело и не е било предмет на наказателното, нито в
гражданските. Ето защо настоящият състав сам изследва наличието на
съпричиняване от страна на ответника.
На основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) платилият застраховател има право
6
да търси регрес срещу причинителя на вредата. Доколкото по делото се
установи, че причинителят на вредата е лицето, което е собственик на
процесното шосе или лицето, което го стопанисва, то същото е длъжно да
поеме разходите, които застрахователят е направил.
Ищецът се позовава на независимо съпричиняване, но настоящият
състав установи, че причинно-следствена връзка между вредите и процесното
ПТП е не нарушената скорост, а липсата на необезопасен и мърдащ се капак.
Следователно деликвентът следва да поеме всички разходи, които
застрахователят е направил. В този смисъл Решение № 127/18.10.2019 г. по
т. д. № 2835/2018 на ВКС.
По делото ищецът не успя да установи кой е собственик на процесния
път. Въпреки това от служебно направена справка в публичните регистри на
кадастъра и isofmap, съдът установи, че пътното платно в процесния участък
на ул. Околовръстен път е собственост на държавата и общината – публична
собственост.. Двете най-десни ленти, от към тротоара са общинска публична
собственост, а трите ленти от ляво (за автомобилите с по-висока скорост) са
държавна публична собственост. От материалите по ДП и от двете САТЕ се
установи, че ударът в шахта и същата са се намирали в най-дясната лента за
движение. Следователно същата е публична общинска собственост. На
основание чл.19, ал.1, т.2 ЗП същото се управлява от С О. Следователно
същата отговаря за вредите, които е причинила на увреденото лице,
респективно като деликвент отговаря към застрахователя, който е заплатил
обезщетението. По делото не е налице независимо съпричиняване, доколкото
пряка причина за процесната ПТП е не нарушението на ЗДвП, а наличието на
необезапосена шахта, която опасност е възникнала в опасната зона на зона. В
този смисъл Решение № 127/18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 на ВКС.
По отношение на размера, който ответникът следва да заплати на
ищеца, следва да се признае само присъдената от съда сума от 25 000 лева
ведно със законната лихва от деликта. Доколкото липсва независимо
съпричиняване, то ответникът не следва да отговаря за половината от сумата,
а за цялата сума, тъй като причина за ПТП е именно процесната
необезопасена шахта и мърдащият се капак. Водачът не е могъл да предвиди,
доколкото препятствието е възникнало в опасната му зона, а и не е бил
длъжен да знае, че лицето, които е натоварено по поддържка и управление на
процесния път не е положил необходимите грижи, които законът повелява.
Ето защо отговорността на ответника е пълна до размера на причинените
вреди – 25 000 лева ведно със законната лихва от датата на деликта 11.05.2014
г. до окончателно изплащане на вземането.
По делото ищецът не е представил доказателства кога решението на
САС влиза в сила, т.е. дали изпълнителният лист е издаден на основание
влязъл в сила съдебен акт или осъдително решението на въззивния съд. При
липса на тези доказателства, които са в тежест на ищеца, съдът приема, че
изпълнителният лист е издадена но основание влязъл в сила съдебен акт.
7
Следователно съдът не признава сумите от 1 200 лева – разноски по
изпълнителното дело и 2 982.10 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Това е
така, тъй като тези разходи ищецът е направил по повод неговото бездействие
от влизане в сила на осъдителното решение на САС. Това не са обичайни
разноски по смисъла на чл.213 КЗ (отм). Същият не е следвало да изчака
образуване на изпълнително дело, а да заплати сумата от 25 000 лева ведно
със законната лихва от датата на деликта 11.05.2014 г. до окончателно
изплащане на вземането, още с влизане в сила на решението, а не образуване
на изпълнително дело. В този смисъл Решение № 127/18.10.2019 г. по т. д.
№ 2835/2018 на ВКС.
Исковата претенция е предявена за 17 884.52 лева, поради което искът
следва да бъде уважен напълно, като сума от 25 000 лева – главница ведно със
законната лихва от деликта до окончателното изплащане на вземането.
Ето защо следва да се осъди С О, Булстат ..., гр. София, ул. „.......... да
заплати на „Д З“ АД, ЕИК: ........., гр. София, бул. „........ сумата от 17664,52
лв. (седемнадесет хиляди лева и шестстотин шестдесет и четири лева и
петдесет и две стотинки), представляваща регресно вземане, изплатено по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” обезщетение и
законна лихва върху него за застрахователно събитие, настъпило на
11.05.2014 г. в гр. София, присъдено с влязло в сила решение по в.гр.д. №
526/2018 г. по описа на САС, 12 състав, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Сумата може да бъде платена по следната банкова сметка: IBAN:
BG79UNCR763********* в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр „Д З АД
По възраженията на ответника
Неоснователно е възражението на ответника, че не е ясно къде е
мястото на процесното ПТП. Видно от приобщеното наказателно дело и двете
експертизи по делото, процесният автомобил се е движил по ул.
Околовръстен път, в най-дясна лента, срещу магазин Домко, в посока от бул.
Черни връх към бул. Симеоновско шосе. Мястото на случилото се е
достатъчно индивидуализирано, за да се кой е собственик или кой стопанисва
пътя. Линейката се е движила в крайна дясна пътна лента, която е публична
общинска собственост.
Неоснователно е възражението за съпричиняване от страна на водача на
МПС, тъй като по делото се събраха данни чрез експертизи, че причинените
вреди не са в резултата на скоростта, а на шахтата. Скоростта има значение
при интензитета на вредите, но не е причина. Причина за отклонението на
линейката от посоката на праволинейно движение е именно препятствието на
пътя, а не загуба на контрол на автомобила, дължащо се на скоростта.
Неоснователно е възражението на ответника, че процесната шахта се
8
стопанисва от „С В АД. Видно от лист 121 от делото шахтата не е част от
мрежата на „С В АД. Същата не се поддържа от АПИ (л.131 от делото).
Следователно отговорен е лицето, който стопанисва пътя, а именно
общината, на основание чл.19, ал.1 т.2 ЗП. Съгласно даденото в Решение №
127/18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 на ВКС, регресните суброгационни
искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на
общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече
от момента, в който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати
обезщетенията на правоимащите лица. По делото се установи, че
изплащането е осъществено на 04.06.2018 г. (л.30 от делото), поради което
давността трябва да изтече на 04.06.2023. Исковата претенция е предявена
на08.06.2023 г.
Следва да се отчете, че Съгласно разрешението, дадено с определение
№ 15 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4042/2020 г., I г. о. (Съгласно
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г.), спират да текат от 13.02.2020 г. до отмяната на
извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение
на сроковете по НК и ЗАНН. Със Закона за изменение и допълнение на
ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като
отпадат "и други срокове", а в § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД
ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и
т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция, спрени от обявяването
на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник".
В този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60404 ОТ 17.11.2021 Г. ПО Ч. ГР. Д. №
3283/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
Следователно от 13.03.2020 г. до 28.05.2020 г., давността е спряла да
течен.
С оглед изложеното, съдът приема, че давността не е изтекла. На това
основание възражението на ответника за погасителна давност не е
основателно.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът претендира следните разноски, съгласно списък по
чл.80 ГПК (л.128 от делото) и представя доказателства за това, както следва:
706.58 лева за държавна такса – л.35 от делото
1000.00 лева за депозит за САТЕ– л. 81 от делото
20.00 лева за депозит за разпит на свидетел – л.64 от делото
450.00 лева юрисконсултско възнаграждение
Съдът приема възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно. Първо
9
обичаят в практиката е че за всеки иск под 1000 лева адвокатите се договорят
за възнаграждение в размер на 400.00 лева. Присъждането на юрисконсулско
възнаграждение в по-малък размер от адвокатския хонорари е нарушение на
чл.101 ДФЕС, тъй като ще намали пазара на адвокати и ще стимулира лицата
да наемат юрисконсулти. Освен това съгласно, чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба за
защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да
бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. В тази
смисъл възнаграждение за юрисконсулт в размер на 450.00 при материален
интерес над 13 000 лева не е прекомерно.
Общият размер разноски, които следва да бъдат признати на ищеца е в
размер на 2 176.58 лева.
Ето защо С О, Булстат ..., гр. София, ул. „.......... следва да бъде осъдена
да заплати на „Д З“ АД, ЕИК: ........., гр. София, бул. „........ сумата от
2 176.58 лева (две хиляди стоседемдесет и шест лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща разноски по гр .д. № 31918/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, Булстат ..., гр. София, ул. „.......... да заплати на „Д З“
АД, ЕИК: ........., гр. София, бул. „........ сумата от 17 664.52 лева
(седемнадесет хиляди лева и шестстотин шестдесет и четири лева и петдесет
и две стотинки), представляваща регресно вземане, изплатено по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” обезщетение и законна лихва
върху него за застрахователно събитие, настъпило на 11.05.2014 г. в гр.
София, присъдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 526/2018 г. по описа
на САС, 12 състав, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, на основание чл.213 КЗ
(отм.).
ОСЪЖДА С О, Булстат ..., гр. София, ул. „.......... да заплати на „Д З“
АД, ЕИК: ........., гр. София, бул. „........ сумата от 2 176.58 лева (две хиляди
стоседемдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
разноски по гр .д. № 31918/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Сумите могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN:
10
BG79UNCR763********* в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр „Д З АД
СУМИТЕ могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN:
BG52 SOMB ***********, при „Общинска банка" АД, с титуляр „З О З" АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11