№ 11786
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от С. Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело №
20211110164980 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
87479/15.11.2021 г., с която от името на т.с. ЕАД, ЕИК *********** против С.
Ф. А., ЕГН ********** и С. Н. Н., ЕГН **********, са предявени искове по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр.
с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за стопански
нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на
плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането
на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 3007571/30.01.2019 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Ф. А., ЕГН **********, С.
Н. Н., ЕГН **********, Тома Филипов Андонов, ЕГН ********** и Николай
Николаев Н., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 2368,27
лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г., за имот, представляващ апартамент №
32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, ет. 4, абонатен №
1
135927, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
30.01.2019 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 224,42 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 14.09.2016 г. - 23.01.2019 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 72,08 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за
периода 01.12.2015 г. - 30.04.2018 г., за имот, представляващ апартамент №
32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, ет. 4, абонатен №
135927, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
30.01.2019 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 13,49 лева,
представляваща лихва за забава за периода 30.01.2016 г. - 23.01.2019 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 17.07.2020 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е разпоредено, че С. Ф. А. дължи 8/12
части от горепосочените суми; С. Н. Н. дължи 1/12 част от горепосочените
суми; Тома Филипов Андонов дължи 2/12 части от горепосочените суми и
Николай Николаев Н. дължи 1/12 част от горепосочените суми /съобразно
волята на заявителя, обективирана в цитираното заявление и при спазване
нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК/.
Препис от заповедта е връчен по местоработата на длъжника Тома
Филипов Н., ЕГН ********** на 28.10.2020 г. – на основание чл. 49 ГПК във
вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго лице, съгласно да приеме съобщението
/така Определение № 7 от 5.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2496/2016 г., II т.
о., ТК/, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от
длъжника, поР. което издадената заповед за изпълнение е влязла в законна
сила, в частта относно вземанията претендирани от длъжника Тома Филипов
Н., ЕГН **********, на 01.12.2020 г. и въз основа на влязлата в сила заповед е
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, за сумите, претендирани от
Тома Филипов Н., ЕГН **********, а именно: сумата от 394,71 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл.
56, вх. Д, ет. 4, абонатен № 135927, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане;
мораторна лихва в размер на 37,40 лв. за периода от 14.09.2016 г. до
23.01.2019 г., върху главницата за доставена топлинна енергия; сумата от
12,01 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение а периода
2
от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, ет. 4,
абонатен № 135927, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва в
размер на 2,25 лв. за периода от 30.01.2016 г. до 23.01.2019 г., върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение; както и 17,26 лв.
разноски по делото.
Препис от заповедта е връчен по местоработата на длъжника Николай
Николаев Н., ЕГН ********** на 04.11.2020 г. – на основание чл. 49 ГПК във
вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго лице, съгласно да приеме съобщението
/така Определение № 7 от 5.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2496/2016 г., II т.
о., ТК/, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от
длъжника, поР. което издадената заповед за изпълнение е влязла в законна
сила, в частта относно вземанията претендирани от длъжника Николай
Николаев Н., ЕГН **********, на 05.12.2020 г. и въз основа на влязлата в
сила заповед е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, за сумите,
претендирани от Николай Николаев Н., ЕГН **********, а именно: сумата от
197,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл.
56, вх. Д, ет. 4, абонатен № 135927, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане;
мораторна лихва в размер на 18,70 лв. за периода от 14.09.2016 г. до
23.01.2019 г., върху главницата за доставена топлинна енергия; сумата от 6,01
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение а периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, ет. 4,
абонатен № 135927, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва в
размер на 1,12 лв. за периода от 30.01.2016 г. до 23.01.2019 г., върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение; както и 8,63 лв. разноски
по делото.
Препис от заповедта е връчен на С. Ф. А. на 10.11.2020 г., като в
законоустановения срок от името на същата е депозирано възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, поР. което с разпореждане №
3
20191384/28.09.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 5690/2019 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, заявителят е уведомен за възможността да предяви
иск за установяване съществуването на вземанията, претендирани от С. Ф. А.,
за които в производството по ч.гр.д. № 5690/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Препис от заповедта е връчен редовно на длъжника С. Н. Н., ЕГН
**********, чрез залепване на уведомление, и в едномесечния срок по чл.
414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за получаване на книжата, връчени по
този процесуален ред, длъжникът не е подал възражение, поР. което, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, с разпореждане № 20191385/28.09.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 5690/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
съществуването на вземанията, претендирани от С. Н. Н., за които в
производството по ч.гр.д. № 5690/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Препис от разпореждане № 20191384/28.09.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 5690/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и от разпореждане
№ 20191385/28.09.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 5690/2019 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, са връчени на т.с. ЕАД на 14.10.2021 г. Исковата
молба е подадена на 15.11.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – при
съобразяване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 вр. ал. 6 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „т.с.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
4
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия
през процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали
и в забава по отношение на последното.
Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния
период, поР. което и изпаднали и в забава по отношение изпълнението на
това си задължение, респективно дължат лихва за забава върху непогасената
сума, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че С. Ф. А., ЕГН **********, С. Н. Н., ЕГН
********** дължат разделно в полза на т.с. ЕАД, ЕИК *********** суми,
както следва: 1/ сумата от 1776,20 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г., за имот,
представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл.
56, вх. Д, ет. 4, абонатен № 135927, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 168,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода 14.09.2016
г. - 23.01.2019 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 54,06 лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.12.2015 г. - 30.04.2018 г., за имот, представляващ
апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, ет. 4,
абонатен № 135927, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 10,11 лева,
представляваща лихва за забава за периода 30.01.2016 г. - 23.01.2019 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на
17.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5690/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, като от С. Ф. А., ЕГН ********** се претендират 8/12 от
горепосочените суми, а от С. Н. Н., ЕГН ********** 1/12 от същите.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
5
исковата молба от страна на ответника С. Н. Н., чрез назначения му по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат Р. Т. от САК, с който се
оспорват предявените срещу този ответник обективно кумулативно
съединени искове. Оспорва се, че ответникът С. Н. Н. има качеството клиент
на топлинна енергия за посочения в исковата молба имот, като се излагат
съображения в подкрепа на това възражение. Оспорват се исковете и по
размер.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК от името на ответника С. Ф. А. е депозирана
молба вх. № 5975/13.01.2022 г., с която е направено искане за на ответницата
да бъде предоставена правна помощ по чл. 95 ГПК. С определение №
17949/15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 64980/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, съдът е предоставил на ответницата С. Ф. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, ап. 43,
правна помощ, изразяваща се в назначаването на процесуален представител
по делото – чл. 21, т. 3 ЗПП. С определение № 19220/29.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 64980/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съдът е назначил, на осн. чл. 95, ал. 2 ГПК, вр. чл. 21, т. 3, вр. чл. 23, ал. 3
ЗПП, за процесуален представител на ответника С. Ф. А. - адвокат Г. Х. Г.,
като е предоставил нов едномесечен срок за депозиране на отговор на
исковата молба.
След изтичане на така предоставения срок по чл. 131 ГПК, от името на
ответницата С. Ф. А., чрез адвокат Г. Г., е депозиран отговор на исковата
молба, с която се оспорват предявените искове. Оспорва се, че ответникът С.
Ф. А. има качеството клиент на топлинна енергия за посочения в исковата
молба имот, като се излагат съображения в подкрепа на това възражение.
Оспорват се исковете и по размер. Прави се възражение за погасяване по
давност на вземанията, заявени от ищеца с исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
6
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. – положителен установителен
иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството им „клиент на топлинна енергия“, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност
възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение, поР. което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат
доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в депозирания от името на
ответника С. Ф. А. отговор на исковата молба възражение за погасяване по
давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването
на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на
давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство
вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
7
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгР. с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгР., се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал.
1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването)
със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сгР.те, които поР. това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
8
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
9
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т.с." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятията по Закона за териториално
и селищно устройство № 107, том I, дело № 307/1979 г. се установява в
производството, че на 21.03.1979 г. Филип Н. Богданов, С. Ф. Богданова,
Тома Филипов Н. и Николай Филипов Н. са придобили собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. София,
ж.к. Разсадника, бл. 112, вх. Б, ет. 4, като Филип Н. Богданов е придобил ½
идеална част от имот /или 3/6 идеални части от същия/, а С. Ф. Богданова
/понастоящем С. Ф. А./, Тома Филипов Н. и Николай Филипов Н. – по 1/6
идеална част от имот.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 61, том XI, дело № 1678/1989 г. на нотариус Иванка
Гетова, се установява в производството, че на 04.04.1989 г. Филип Н.
Богданов е прехвърлил на дъщеря си С. Ф. А. свои собствен недвижим имот,
представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл.
112, вх. Б, ет. 4.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение изх. № 68-00-179/24.02.2015 г., издадено от ГИС-София ЕООД
се установява в производството, че сграда със стар адрес гр. София, ж.к.
Разсадника, бл. 112, вх. А, вх. Б, вх. В, вх. Г и вх. Д е идентичен със сграда с
настоящ адрес гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Г, вх. Д, вх. Е, вх. Ж и вх.
З. От горното се установява, че имот, представляващ апартамент № 32, със
10
стар адрес: гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 112, вх. Б, ет. 4 е идентичен с имот,
представляващ апартамент № 32 с актуален адрес: гр. София, ж.к. Илинден,
бл. 56, вх. Д.
Въз основа на събраните по делото и обсъдени по-горе писмени
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено,
че през процесния период собственици на процесния недвижим имот са били
С. Ф. А., Тома Филипов Н. и Николай Филипов Н. – като С. Ф. А. е
притежавала 4/6 идеални части от имота, а Тома Филипов Н. и Николай
Филипов Н. са притежавали по 1/6 идеална част от имота. Действително в
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 61, том XI, дело № 1678/1989 г. на нотариус Иванка
Гетова е посочено, че Филип Н. Богданов е прехвърлил на дъщеря си С. Ф. А.
целия свои собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 32,
находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 112, вх. Б, ет. 4 /с актуален адрес
апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д/, но от
представените по делото доказателства не се установява Филип Н. Богданов
да е бил собственик на целия имот, предмет на прехвърлителната сделка,
обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 61, том XI, дело № 1678/1989 г. на
нотариус Иванка Гетова.
Действително по делото е представено заявление – декларация от
17.02.2004 г., подадено от Величко Г. Стоев до т.с. ЕАД, с което лицето
Величко Г. Стоев е заявило пред т.с. ЕАД, че желае откриването на партида за
процесния имот на негово име. Същевременно, обаче, от събрания по делото
доказателствен материал, включително съдебни книжа и съдебни актове,
постановени във връзка с водени между С. Ф. А. и Величко Г. Стоев съдебни
спорове за собственост, с предмет процесния недвижим имот, и представения
по делото, подписан между С. Ф. А. и Величко Г. Стоев, протокол за
предаване на владението на процесния имот, представляващ апартамент № 32
находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, се установява в
производството, че на 12.08.2014 г. /тоест преди началната дата на процесния
период/ и въз основа на влезлите в сила съдебни решения по споровете,
водени между С. Ф. А. и Величко Г. Стоев, последният е предал на
ответницата С. А. владението върху процесния недвижим имот.
11
Предвид гореизложеното и при извършения анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав приема извод, че
през процесния период собственици на процесния недвижим имот са били С.
Ф. А., Тома Филипов Н. и Николай Филипов Н. – като С. Ф. А. е притежавала
4/6 идеални части от имота, а Тома Филипов Н. и Николай Филипов Н. са
притежавали по 1/6 идеална част от имота.
Не се установява по делото, да е настъпило правоприемство
/универсално и/или частно/ между което и да е от горепосочените лица и
ответника С. Н. Н.. Доказателства за установяване на горното обстоятелство
не се събраха по делото. По делото не се събраха доказателства, респективно,
не се установи по безспорен и категоричен начин в производството, че
ответникът С. Н. Н. е имал качеството клиент на топлинна енергия за имот,
представляващ апартамент № 32 находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл.
56, вх. Д, ет. 4, през каквато и да било част от посочения в исковата молба
период, поР. което и предявените срещу ответника С. Н. Н. искове, следва да
бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства се установи, че през процесния
период ответницата С. Ф. А. е притежавала 4/6 идеални части от процесния
недвижим имот представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. София,
ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, ет. 4, респективно се налага извод, че през същия
период ответницата А. е имала качеството клиент на топлинна енергия,
доставяна и потребена в имота.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2014 г. и 2016 г., като се
установи от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поР. което съдът приема за установено по делото, че през процесния
12
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2014 г. и 2016 г., както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2015 г. – м. 04.2018 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от Техем Сървисис ЕООД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се, че през процесния период в имота, представляващ апартамент
№ 32 находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, ет. 4 е имало
монтирани 4 бр. отоплителни тела с поставени на тях ИРРО с дистанционен
отчет, щранг – лира в банята, както и 2 бр. монтирани и узаконени водомери
за топла вода. Установява се още, че на 01.11.2000 г. е изключено
отоплението на стълбите, както и че за отчетен период 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. не е осигурен достъп за отчет на монтираните в имота водомери
за топла вода.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 32 находящ се в гр.
София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, ет. 4, през процесния период е
начислявана топлинна енергия за отопление на имот по реален отчет на
монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.
Установява се още, че за процесния имот, през заявения в исковата молба
период, е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е 202
кубически метра. Установява се също, че през процесния период в имота,
13
представляващ апартамент № 32 находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл.
56, вх. Д, ет. 4, е начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., същата е
начислявана по реален отчет на показанията на монтираните и узаконени в
имота 2 бр. водомери за топла вода, а за отчетен период 01.05.2017 г. –
30.04.2018 на база за две лица по 140 литра на ден за един човек, поР. липса
на осигурен достъп за извършване реален отчет на показанията на
монтираните и узаконени в имота 2 бр. водомери за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот в
размер на 693,22 лева, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на
стойност от общо 423,94 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 1251,09 лева. Установява се също, че през
процесния период фирма за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД
редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г. има сума за
доплащане в размер на 935,77 лева, която следва да бъде прибавена към
общия размер на доставената и потребена в имота топлинна енергия през
процесния период. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира
процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период,
като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция
спрямо проектните размери, както и че редовно е приспадана топлинна
енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка
на ищеца, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в
абонатната станция през процесния период е функционирал 1 бр. общ
топломер, както и че общият топломер в абонатната станция е от одобрен тип
и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
14
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период /01.05.2015 г. – 30.04.2018 г./, за
топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо
2368,25 лева.
Същевременно, по делото се установи, че ответницата С. Ф. А., следва да
отговаря за заплащането 4/6 части от стойността на потребената в процесния
имот топлинна енергия,
Следва да бъде взето предвид и установеното въз основа на
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза обстоятелство, че за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018
г. топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на
база - за 2 бр. лица /потребители/ по 140 литра на ден за един потребител, поР.
липса на осигурен достъп за извършване на реален отчен на монтираните и
узаконени в имота 2 бр. водомери за топла вода. Същевременно по делото не
са ангажирани доказателства, че през процесния период, посочения в
исковата молба имот е обитаван от два броя лица/потребители. Дори
напротив, от събраните по делото доказателства се установи в
производството, че за посочения от ищеца период единствено ответникът С.
Ф. А. е обитавала имота и е осъществявала фактическата власт върху него.
Това обстоятелство се установява от представения и приобщен към
доказателствения материал протокол за предаване на владението на
процесния имот, представляващ апартамент № 32 находящ се в гр. София,
ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, подписан между Величко Г. Стоев и С. Ф. А.,
съгласно който на 12.08.2014 г. фактическата власт върху процесния
недвижим имот е предадена на ответницата С. Ф. А.. Доказателствената
стойност на горепосчения документ не е оспорена, респективно оборена в
производството, като същевременно не са ангажирани и доказателства, от
които да се установява, че друго лице, освен ответницата С. Ф. А., е
упражнявало фактическа власт върху процесния имот, през заявения в
исковата молба период, респективно, че през периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. имотът е обитаван от 2 бр. лица. Предвид горното, настоящият
съдебен състав приема, че през посочения по-горе период единствено
ответникът С. Ф. А. е била потребител на топлинна енергия в процесния имот
и единствено тя е следвало да отговаря за заплащането на потребената в
15
процесния имот топлинна енергия. Не са ангажирани доказателства, че през
процесния период, посочения в исковата молба недвижим имот е бил
обитаван от двама души, респективно неправилно ищецът е начислявал
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за два броя лица, вместо
за едно лице, за което по делото безспорно се представиха доказателства, че е
потребявало топлинна енергия в имота през процесния период. Следователно,
неправилно ищцовото дружество е начислявало топлинна енерги за битово
горещо водоснабдяване на база - за 2 бр. лица /потребители/ по 140 литра на
ден за един потребител, а е следвало да изчислява същата на база за 1 брой
потребител, през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., за колкото по делото е
проведено пълно и главно доказване, че е бил ползвател на доставена до
имота топлинна енергия, през процесния период.
Предвид всичко гореизложено, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства, включително и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза е установено в производството, че периода 01.05.2015 г. –
30.04.2018 г., за топлоснабдения имот, потребената топлинна енергия е на
стойност от общо 1907,99 лева /като са взети предвид и изравнителните
сметки, касаещи посочения по-горе период, за които общо е налице сума за
доплащане от общо 935,77 лева, която е прибавена към общо дължимата
стойност на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2018 г./, като ответницата С. Ф. А. следва да отговаря за заплащането на
4/6 части от горепосочената сума, т.е. за сумата от 1271,99 лева, до който
размер искът за главница за цена на доставена и потребена в процесния имот
топлинна енергия, срещу ответницата С. Ф. А., се явава доказан по основание
и размер.
В проведеното по делото открито съдебено заседание на 17.10.2022 г., от
името на ответника С. Ф. А. е релевирано възражение за погасяване по
давност на претендираните от страна на ищцовото дружество вземания в
настоящото производство. Съдът намира, че така направеното възражение от
името на ответника е преклудирано и съдът не следва да се произнася по
същото. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131,
ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и
известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното
16
начало в процеса, страната не може да поправи пропуските, които поР.
собствената си небрежност е допуснала в производството. Да се допусне
противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния
закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез
концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на
исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за
спора факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника
с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и
погасителна давност /в този смисъл са задължителните за съдилищата
разрешения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Дори да се приеме, че в
депозирания от името на ответницата С. Ф. А., чрез назначения й по реда на
Закон за правната помощ процесуален представител в производството,
отговор на исковата, е релевирано възражение за погасяване по давност на
претенциите, заявени от ищцовото дружество с исковата му молба /каквото
действително не е направено, доколкото единственото посочване в тази
връзка е, че исковата молба не е датирана, поР. което процесуалният
представител на ответницата не може да прецени, дали и за какъв период, са
налице предпоставки на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, касаещ давността върху
периодични плащания/, то същото отново се явява преклудирано, доколкото
подадения от името на ответницата, чрез назначения й по реда на Закон за
правната помощ процесуален представител – адвокат Г. Х. Г. от САК, отговор
на исковата молба, е депозиран в съда след изтичането на срока по чл. 131
ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът С. А. Ф. дължи
на ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена в
процесния топлоснабден имот топлинна енергия, се явява основателен и
доказан до размера от 1271,99 лева и за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. и
следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 1578,85 лева, искът следва да се отхвърли. Върху
главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /30.01.2019 г./ до окончателното й
изплащане.
17
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 149,61 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 14.09.2016 г. – 23.01.2019 г., върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД,
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „т.с.“ ЕАД на клиенти в гр.
София, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на
директорите на „т.с.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„т.с.“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “т.с.” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
В раздел IX от горепосочените Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „т.с.“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на
„т.с.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР са уредени
въпросите свързани със заплащането на топлинната енергия и услугата за
дялово разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителни сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014
г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 33, ал. 2
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва,
18
само за задължения по чл. 32, ал. 2 и то само в случай, че същите не са
заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с цитираната разпоредба възникването
на задължения за обезщетение за забава върху вземането за потребено
количество топлинна енергия е поставено под условие, доказването на
сбъдването на което е в тежест на продавача – ищец в настоящото
производство. По делото не са представени доказателства за сбъдване на
условието по чл. 33, ал. 4 от обвързващите страните по спора Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „т.с.“ ЕАД на клиенти в
гр. София, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на
директорите на „т.с.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно ответникът С. Ф. А. е изпаднал в забава за изпълнението
на задължението за заплащане на сумата от 721,97 лева и дължи лихва за
тази забава за периода от 15.09.2016 г. до 23.01.2019 г., която съдът определя
в размер на 68,42 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен
калкулатор/, до който именно размер, искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, се явява основателен и доказан.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
Релевираното в проведеното по делото открито съдедно заседание, от
името на ответника С. Ф. А., възражение за погасяване по давност на
19
претенциите на ищцовото дружество не следва да бъде обсъждано, доколкото
същото не е своевременно релевирано, респективно е преклудирано по
изложени по-горе съображения.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан до размера от 68,42 лева и за периода 15.09.2016 г. – 23.01.2019 г. и
следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата над
уважения размер от 68,42 лева до пълния предявен размер от 149,61 лева и за
деня 14.09.2016 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 48,05 лева за периода 01.12.2015 г. до 30.04.2018
г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „т.с.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По делото се
установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в уговорените срокове
е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна енергия в сградата –
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поР. което и
претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение за периода
01.12.2015 г. – 30.04.2018 г. се явява основателна, като от страна на ответника
не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поР. което, съдът намира, че за
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в
размер на 54,06 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
представения и приобщен към материалите Договор рег. Индекс Д-0-
67/03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т.с. ЕАД и
Техем Сървисис ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
20
разпределение“/. Същевременно ответницата С. Ф. А., следва да отговаря за
заплащането на 4/6 части от потребена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, т.е. следва да отговаря за сумата от 48,05 лева. Предвид
горното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за
признаване за установено, че ответницата С. Ф. А. дължи в полза на т.с. ЕАД
сума, представляваща цена на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в процесния имот, се явява основателен и доказан за пълния предявен
размер от 48,05 лева и за периода 01.12.2015 г. – 30.04.2018 г. Върху
главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /30.01.2019 г./ до окончателното й
изплащане.
Релевираното в проведеното по делото открито съдедно заседание, от
името на ответника С. Ф. А., възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищцовото дружество не следва да бъде обсъждано, доколкото
същото не е своевременно релевирано, респективно е преклудирано по
изложени по-горе съображения.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 8,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 30.01.2016 г. – 23.01.2019 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поР. което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поР. което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и ищеца и ответниците.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
21
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 178,97
лева; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. №
5690/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 53,57 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допусната и приета в производството
съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 5690/2019 г. по описа
на СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева; 5/ за заплатен депозит за
особен представител, назначен на ответника С. Н. Н. в настоящото
производство в размер на 150,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. В тежест на
ответника С. Ф. А. не следва да се възлагат разноски за заплатен депозит за
особен представител на ответника С. Н. Н., доколкото същите са заплатени от
ищеца във връзка с предявните именно срещу ответника С. Н. Н. обективно
кумулативно съединени искове, по отношение на които съдът достигна до
извод за неоснователност и недоказаност на същите.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът С. Ф. А., ЕГН **********, с адрес: г*******************, следва
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца т.с. ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: **********, сумата от 53,70 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 5690/2019 г. по описа
на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу
ответника С. Ф. А..
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът С. Ф. А.,
ЕГН **********, с адрес: г*******************, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца т.с. ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: **********, сумата от 450,22 лева, представляваща разноски
22
в исковото производство по гр.д. № 64980/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника С. Ф. А..
От името на ответника С. Ф. А. не е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5690/2019 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, поР. което и такива не следва да му се присъждат в
това производство.
От името на ответника С. Ф. А. не е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 64980/2021 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, поР. което и такива не следва да му се присъждат в това
производство.
От името на ответника С. Н. Н. не е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5690/2019 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, поР. което и такива не следва да му се присъждат в
това производство.
От името на ответника С. Н. Н. не е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 64980/2021 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, поР. което и такива не следва да му се присъждат в това
производство.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото
производство, а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл.
78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с. ЕАД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ********** против С.
Ф. А., ЕГН **********, с адрес: г*******************, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че С. Ф. А., ЕГН
********** дължи в полза на т.с. ЕАД, ЕИК ***********, сумата от 1271,99
лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г., за имот, представляващ апартамент №
23
32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, ет. 4, абонатен №
135927, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
30.01.2019 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 17.07.2020 г. по гр.д. № 5690/2019 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 1271,99 лева до пълния предявен размер от 1578,85
лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с. ЕАД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
Ястребец № 23Б против С. Ф. А., ЕГН **********, с адрес:
г*******************, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр.
с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Ф. А., ЕГН **********, дължи в
полза на т.с. ЕАД, ЕИК *********** сумата от 68,42 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2016 г. - 23.01.2019 г., върху главницата за
цена на доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 17.07.2020 г. по гр.д. №
5690/2019 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 68,42 лева до пълния
предявен размер от 149,61 лева и за деня 14.09.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с. ЕАД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
Ястребец № 23Б против С. Ф. А., ЕГН **********, с адрес:
г*******************, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че С. Ф. А., ЕГН **********, дължи в полза на т.с. ЕАД,
ЕИК ***********, сумата от 48,05 лева, представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.12.2015 г. - 30.04.2018 г., за имот,
представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл.
56, вх. Д, ет. 4, абонатен № 135927, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
17.07.2020 г. по гр.д. № 5690/2019 г. по описа на СРС, 160 състав.
24
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т.с. ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против С. Ф.
А., ЕГН **********, с адрес: г*******************, иск с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че С. Ф. А., ЕГН ********** дължи в полза на т.с.
ЕАД, ЕИК *********** сумата от 8,99 лева, представляваща лихва за забава
за периода 30.01.2016 г. - 23.01.2019 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 17.07.2020 г. по гр.д. № 5690/2019 г. по описа на СРС,
160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на т.с. ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против С. Н.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Западен парк, бл. 121, вх. В, ап.
9, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149
и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С. Н. Н., ЕГН ********** дължи в
полза на т.с. ЕАД, ЕИК *********** суми, както следва: 1/ сумата от 197,35
лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г., за имот, представляващ апартамент №
32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. Д, ет. 4, абонатен №
135927; 2/ сумата от 18,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода
14.09.2016 г. - 23.01.2019 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 6,01 лева, представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.12.2015 г. - 30.04.2018 г., за имот,
представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, бл.
56, вх. Д, ет. 4, абонатен № 135927; 4/ сумата от 1,12 лева, представляваща
лихва за забава за периода 30.01.2016 г. - 23.01.2019 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 17.07.2020 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 5690/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА С. Ф. А., ЕГН **********, с адрес: г*******************
да заплати в полза на т.с. ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 53,70
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
25
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 5690/2019 г. по описа
на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу
ответника С. Ф. А..
ОСЪЖДА С. Ф. А., ЕГН **********, с адрес: г*******************
да заплати в полза на т.с. ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 450,22
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
64980/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете срещу ответника С. Ф. А..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
26