Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
Гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав,
в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова ,
като разгледа докладваното т.д. №1298 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
В исковата
молба се твърди, че по сключен Договор за кредитна линия № 812 от
18.05.2007г. между „И.“АД и „В.Ш.“ООД – в качеството му на кредитополучател /с
ново наименование – „Р.П.Л.“ООД/, са били предоставени оборотни средства в
размер на сумата от 600 000 щатски долара и срок на усвояването на кредита
до 25.05.2008г. при намаляващи лимити. В договора е установен срок за
издължаване до 26.05.2008 г., който е бил удължен с дванадесет месеца.
Вземането по кредита е било обезпечено от трети задължени лица, включително и
от ищците с учредяване на договорна
ипотека върху притежавано от тях недвижимо имущество с Нотариален акт от
23.05.2007г., с № 170, т. II, н.д.№
334/2007г. на нотариус П.С., с район на действие РС – Варна. Сочи се, че срокът
на договора бил двукратно продължен със сключването на анекси към него,
подписани само от кредитора и кредитополучателя, съответно анекс № 1 от
26.03.2008г., анекс № 2 от 15.05.2008г., както и анекс № 3 от 24.04.2009г., с
който крайният срок за ползване на кредитна линия е удължен до 25.11.2010г.
Ищците сочат, че поради неизпълнение задължението на кредитополучателя да
погасява дължимите от него суми по договора, за принудителното им събиране било
образувано изпълнително производство пред ЧСИ – Н.Д., с рег. № 807 и район на
действие ОС – Варна въз основа на издаден изпълнителен лист от 10.11.2010г. по
ч.гр.д.№ 17265/2010г. по описа на ОС-Варна. Вземането на кредитора по процесния
договор за кредитна линия, ведно с обезпеченията по него, било прехвърлено с
Договор за цесия от 14.06.2011г. в полза на ответното „Р.Б.“ООД – в качеството
му на цесионер и който заявил подновяване на ипотеката пред Службата по
вписванията към РС – Варна. В тази връзка излагат твърдения, че учредената от
ищците ипотека не обезпечава вземанията на кредитора – цесионер предмет на
принудителното изпълнение, доколкото са поели задължението да обезпечат
вземането по кредита в първоначално договорените му параметри, при срок на
усвояване на кредита до 25.05.2008г. и срок на погасяване до 26.05.2008г. при
установения кредитен лимит от 600 000 щатски долара. Сочи, че доколкото с
извършено плащане на 20.10.2008г. кредитополучателят е погасил начислените до
този момент дължими суми по кредита, то обезпеченото вземане с договора за
ипотека следва да се счита за недължимо като платено. Оспорва да са обвързани в
качеството им на ипотекарни длъжници относно вземанията, дължими съобразно
измененията в срока на действие на договора и размера на договорната лихва,
доколкото обезпечаването не е било обективирано в последващо изготвен
нотариален акт за договорна ипотека и надлежно вписано.
Претендират
да бъде признато за установено в отношенията между ищците и ответното
дружество, че в негова полза не съществува ипотечното право по отношение на
имотите – обект на договорната ипотека, поради новиране на договора за кредитна
линия и липсата на съгласие на ипотекарните длъжници за обезпечаване на това
новирано вземане.
При
условията на евентуалност ищците претендират да бъде признато за установено в
отношенията им с ответника, че не е налице валидно учредено в негова полза
ипотечно право въз основа на договора за ипотека, поради липса на съгласие за
учредяването му в полза на цесионера по договора за цесия с предмет прехвърляне
на вземането по кредита.
При
условията на евентуалност ищците претендират да бъде признато за установено в
отношенията им с ответника, че
ипотечното право в полза на ответното дружество не съществува, поради
погасяване на обезпеченото вземане чрез плащане.
По делото е
постъпил писмен отговор на исковата
молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва предявените
искове по допустимост и основателност. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Излага доводи, че в договора за ипотека изрично е предвидена
възможността за удължаване срока за
издължаване по договора за кредит, като е постигнато съгласие между
страните по него в този смисъл. Оспорва да се касае за новация по смисъла на
чл. 107 ЗЗД, доколкото сключените впоследствие анекси предвиждат промяна в
срока за ползване и изплащане на кредита, но не въвеждат промяна в общия размер
на дълга. Оспорва твърденията на ищците задължението им по кредита да е било
погасено чрез плащане.
По делото е
постъпила допълнителна искова молба
в установения срок за това, в който ищците заявяват, че поддържат първоначално
депозираната такава, като правят и искане за привличане на трето лице помагач в
производството – длъжника по договора за кредит – „Р.П.Л. България“ООД.
По делото е
постъпил отговор на допълнителната
искова молба, в който ответникът заявява, че поддържа изложеното в отговора
на исковата молба, като оспорва изложеното в допълнителната искова молба.
Предявени са обективно и субективно съединени от „К.“ЕООД,
Р.Й.Х. и К.Н.Х. против „Р.Б.“ООД установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид
изложеното от страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по
делото Договор за кредитна линия в щатски долари № 812/18.05.2007 г., същият е
бил сключен между ТБ“И.“АД – кредитодател и „В.Ш.“ООД – кредитополучател, с
предмет на договора – предоставяне на кредитна линия с намаляващ лимит в размер
на 600 000 долара, с предназначение на сумата по кредита за оборотни средства,
като е предвиден срок за усвояване на кредита до 25.05.2008 г. при намаляващи лимити.
В раздел ІV от договора е предвидено, че за обезпечаване изпълнението по
кредита кредитополучателят предоставя в полза на кредитодателя първа по ред
ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент №
26, находящ се в гр. Варна, ул. *******“, ведно с избено помещение и
прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, който имот е собственост на Р.Й.Х., както и втора по ред ипотека
на недвижим имот: апартамент А-П, находящ се на партерния етаж на сграда на
адрес - гр. Варна, ул. „*******, със застроена площ от 99.44 кв.м., заедно с
прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, който имот е собственост на „К.ФТ“ЕООД. Предвидени са и
други обезпечения на кредита, надлежно индивидуализирани в договора – чрез
учредяване на особен залог. В чл. 23 от договора е предвиден краен срок за
издължаването му – 26.05.2008 г.
В изпълнение на договора
за кредитна линия с намаляващ лимит в размер на 600 000 долара е подписан от
страните по него Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти от 23.05.2007 г. с № 170, т. ІІ, н.д. № 334/2007 г. на нотариус
П. С.рег. № 335 на НК и с район на действие РС-Варна, с който за обезпечаване
на цялото вземане на ТБ“И.“АД по отпуснатия в полза на „В.Ш.“ООД банков кредит
е учредена ипотека в полза на кредитора върху недвижими имоти, част от които са
- апартамент № 26, находящ се в гр. Варна, ул. *******“, ведно с избено
помещение, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, който имот е собственост на Р.Й.Х. и Х.Н.Х.,
както и втора по ред ипотека на недвижим имот: апартамент А-П, находящ се на
партерния етаж на сграда на адрес - гр. Варна, ул. „*******, със застроена площ
от 99.44 кв.м., заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, който имот е собственост на „К.ФТ“ЕООД.
По делото е приложен
последващо сключен Анекс № 1 от 26.03.2008 г. към Договор за кредитна линия в
щатски долари от 18.05.2007 г., с който страните по него са постигнали съгласие
за удължаване крайния срок на ползване – до 14.05.2008г., както и крайния срок
на погасяване – до 15.05.2008 г.
С последващ Анекс № 2 от 15.05.2008
г. към договора за кредитна линия, страните по него отново са договорили
промяна в крайния срок за ползване на кредита – до 25.05.2009 г. и в крайния
срок за погасяване на кредита на 26.05.2009 г., като е договорен и погасителен
план.
С последващ Анекс № 3 от 24.04.2009
г. към договора за кредитна линия, страните по него са договорили последваща промяна
в крайния срок за ползване на кредита – до 25.11.2010 г. и в крайния срок за
погасяване на кредита на 26.11.2010 г. В анекса е предвиден нов размер на договорната
лихва, както и издаване от кредитополучателя на нов запис на заповед в полза на
банката за сумата по отпуснатия кредит от 600 000 долара; договорен е съответно
и погасителен план. Предвидено е задължението на кредитополучателя да предостави
в полза на кредитодателя обезпечение на кредита чрез договорна ипотека върху
имотите – предмет на първоначално учредената такава.
По делото е представено
платежно нареждане от 20.10.2008г. за сумата от 599809.68 лв. с основание за
плащането – погашение на овърдрафт и наредител – „В.Ш.“ООД.
С договор за цесия от
14.06.2011 г. кредитодателят ТБ“И.“АД е прехвърлил в полза на ответното „Р.Б.“ООД
вземанията си към „Р.В.“ООД по процесния
Договор за кредитна линия в щатски долари и възлизащи в общ размер на 606
732.99 щатски долара, от които 570 785.83 щатски долара – главница и 35 947.16
щатски долара – законна лихва от 08.11.2010 г. до 13.06.2011 г., включително,
във връзка с които в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист от
10.11.2010 г. по гр.д.№ 17265/2010 г. по описа на РС – Варна, като е предвидено
в чл. 1, ал. 2 от договора прехвърлянето им, ведно с всички привилегии и
учредени обезпечения в полза на цедента, включително и чрез договорната ипотека
в Нотариален акт от 23.05.2007 г. с № 170, т. ІІ, н.д. № 334/2007 г. на
нотариус с район на действие РС-Варна.
Представена е Молба от „Р.Б.“ООД,
адресирана до Служба по вписванията – гр. Варна, с искане за подновяване на
вписването на договорна ипотека на основание чл. 172, ал. 3 ЗЗД и чл. 18 ПВп, учредена
с Нотариален акт от 23.05.2007 г. с №
170, т. ІІ, н.д. № 334/2007 г. на нотариус с район на действие РС-Варна, за
срок от 10 години, считано от датата на вписването на молбата, като имотите
обект на ипотеката са надлежно индивидуализирани. Видно от печата върху
молбата, същата е вписана с рег. № 9418 от 21.04.2017 г.
С Молба вх.рег. №
27349/23.11.2011 г. от „Р.Б.“ООД до Служба по вписванията – гр. Варна е заявено
на основание чл. 171 ЗЗД, във вр. чл. 17, б“а“ ПВп вписване на Договор за цесия
от 14.06.2011 г. и Анекс от 16.11.2011 г. към него по Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека от 23.05.2007г. по н.д.№334/2007 г., вписан
под Акт №161, т. Х, д. № 10305/2007г.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не е било оспорено
от страните и съдът кредитира като пълно и компетентно и в отговор по
поставените задачи и от което се установява, че при извършена проверка в
счетоводството на “И.“АД е отразено извършено плащане на сумата от 599 809.68
щ.д. въз основа на преводно нареждане с реф.№ К24131 от 20.10.2008г. за погасяване
на задължение по овърдрафт кредит, като сумата е преведена от сметка с титуляр
„В.Ш.“ООД. По допълнително поставени задачи от заключението по експертизата се
установява, че към дата на сключване на договора за цесия от 14.06.2011 г. непогасеното
задължение по процесния кредит възлиза на 606 732.99 щ.д. Според заключението непогасеното
задължение по кредита към датата на депозиране на исковата молба – 27.11.2019
г., възлиза на 1 096 340.39 щ.д. /с включена главница и лихви/, а към датата на
изготвяне на заключението – 02.03.2022 г. задължението по процесния кредит
възлиза на 1 217 315.29 щ.д., от които 570 785.83 щ.д. – главница, а останалата
част представлява начислени лихви и разноски във връзка с принудителното
събиране на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предмет на установяване
по предявените искове е съществуването на ипотечното право, учредено за
обезпечаване вземането, чийто правопритежател е ответното дружество и което е
възникнало по сключения договор за кредитна линия.
По делото не се спори, а
и се установи от събраните писмени доказателства, че между ТБ“И.“АД и „В.Ш.“ООД
е бил сключен Договор за кредитна линия в щатски долари № 812/18.05.2007 г.,
като условие по договора е обезпечаването на вземането чрез конкретно посочени
способи за това. В изпълнение на договора в полза на кредитодателя е учредена
договорна ипотека с Нотариален акт от 23.05.2007г. с рег. № 170,
н.д.№334/2007г. с обект на ипотечното право - недвижими имоти – надлежно
индивидуализирани, а именно - апартамент № 26, находящ се в гр. Варна, ул. *******“,
ведно с избено помещение и прилежащите идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот е собственост на Р.Й.Х.,
както и апартамент А-П, находящ се на партерния етаж на сграда на адрес - гр.
Варна, ул. „*******, със застроена площ от 99.44 кв.м., заедно с прилежащите
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
който имот е собственост на „К.ФТ“ЕООД и чиито собственици са ищците в
производството, а именно Р.Х., К.Х. и „К.“ЕООД. Установи се също сключването на
Анекс № 1 от 26.03.2008г., Анекс № 2 от 15.05.2008г. и Анекс № 3 от 24.04.2009г.,
които като неразделна част към процесния договор за кредитна линия преуреждат
отношенията между страните по него, касателно периода на ползване на
кредита и периода на погасяването му,
като с всеки следващ анекс съответният период е бил продължаван, като
последният предвиден такъв за ползване на кредита е до 25.11.2010 г.
Спорен между страните е
въпросът относно действието на ипотечното право в срока на договора, съобразно
допълнително сключените анекси.
По своя характер анексът
към договора за кредит представлява последващо съглашение между страните, с
което променят част от условията по него, като в случая е установена промяна в срока
му на действие при продължаване периода на отпускане и съответно погасяване на
кредита. В този смисъл подписваните впоследствие анекси се считат за неразделна
част от договора и с тях се договарят неуредени към момента на сключването му елементи,
нуждата от което не е съществувала към този момент, а е възникнала
впоследствие. Така, е било одобрено ползването на кредитната линия за период
по-дълъг от първоначално договорения и което може да бъде свързано с проучване
възможностите на страната-кредитополучател, както и поведението й на изправна
такава в договорните отношения. Доколкото не е налице промяна в останалата част
от съдържанието на договора, включващо правата и задълженията на страните и
дори размера на сумата по отпуснатия кредит, не се налага сключването на нов
договор, като в случая единствено е продължен срокът на действие на процесния
такъв.
Новация на задължението
по смисъла на чл. 107 ЗЗД е налице тогава, когато съществуващото непогасено по
договора такова бъде заменено с друго задължение, което страните приемат като непогасено
по договора, а старото се счита за несъществуващо. За да е налице такава
новация, необходимо е новото задължение да бъде различно и да не е свързано с
първоначално съществуващото, като с поемането му от една от страните се
преуреждат наново отношенията между тях. В този смисъл, една от предпоставките,
за да е налице новация на задължението на кредитополучателя, е съществуването
на непогасено такова към момента на сключването на процесния Анекс № 1, каквото
не се установи. От заключението по изслушаната експертиза се установи усвояване
на суми по кредита и последващото им издължаване и което е свързано с характера
на договора. С подписването на анексите не е договорено задължение различаващо
се с модалитети си с това, което е било поето от кредитополучателя при подписването
на договора. Видно от съдържанието на анексите, не е отразено останало
неизплатено задължение на кредитополучателя и предоговаряне на сроковете и
начина на изплащането му, в която хипотеза би могло да се касае за новирането
му и то при изрично постигнато съгласие между страните в този смисъл, което
трябва да е явно изразено, а не изведено по тълкувателен път.
За да обоснове пасивната легитимация
на ответника, ищецът е представил Договор за цесия от 14.06.2011г., по силата
на който ответното „Р.Б.“ООД е придобило от ТБ“И.“АД вземането на последното
към „Р.В.“ООД, което дружество е с предишно наименование „В.Ш.“ООД и е
кредитополучател по процесния договор за кредит. Начисленото към сключването на
договора непогасено вземане, което е било прехвърлено е посочено, че възлиза на
606 732.99 лв. По делото е безспорно, че договорът за цесия е породил правното си
действие и в тази връзка уведомяването на длъжника за сключването му, съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и заплащането на цената по него от цесионера.
От заключението по ССЕ се
установи, че към момента на изготвянето му задължението на кредитополучателя не
е било погасено, като безспорно е снабдяването на кредитора с изпълнителен лист
и образувано производство пред ЧСИ за принудителното му изпълнение.
По делото се установи и
обезпечаването на вземането по договора за кредит с учредената договорна
ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от 23.05.2007г. по н.д.№334/2007 г., вписан под Акт №161, т. Х, д. №
10305/2007г. С оглед материализирано в документа, ипотеката е предназначена да
обезпечи именно вземането на кредитодателя по процесния договор за кредит, каквото
се явява и вземането – обект на изпълнение в изпълнителното производство.
Ипотечното право е надлежно учредено в изискуемата за това нотариална форма и
при валидно постигнато съгласие между страните по договора за кредит и
собствениците на имотите, явяващи се ипотечни длъжници и в съответствие с
разпоредбата на чл. 167 ЗЗД. Не е необходимо допълнително изразено съгласие на
страните по договора за ипотека за обезпечаване на дълга, възникнал въз основа
на договора за кредит и допълнителните споразумения към него, доколкото не се
установи да е налице новация на задължението, с оглед изложеното по-горе в
мотивите.
Съгласно текста на
разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. В случая вземането
по кредита е било обезпечено с договорна ипотека, като с прехвърлянето му,
ипотечното право е преминало върху новия кредитор – цесионер – ответното
дружество.
Видно от Справка №
188688/18.02.2021г. от Служба по вписванията – Варна към АВ, по партидата на
лицето Р.Й.Х. – собственик на част от ипотекираните имоти, е отбелязано
Подновяване на договорната ипотека въз основа на Договор за цесия по молба с вх.рег.
№ 27349/23.11.2011 г., както и Подновяване на договорна ипотека по молба с
вх.рег.№ 9418/21.04.2017 г. В този
смисъл, спазени са изисванията на чл. 17а ПВп и чл. 18 ПВп за запазване
действието на ипотечното право спрямо ответника, в качеството му на кредитор.
При това положение,
настоящият съдебен състав приема, че ипотечното право съществува, като
обезпечава непогасеното кредитно задължение.
С оглед гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира предявения отрицателен установителен иск за
неоснователен, като такива се явяват и заявените при условията на евентуалност
искове, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските: С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноските за
производството следва да бъдат възложени на ищците, но доколкото по делото не
се установи ответникът да е сторил такива, не подлежат на присъждане.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Р.Й.Х.,
ЕГН ********** и К.Н.Х., ЕГН **********, и двете с адрес ***, против „Р.Б.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че в полза на ответното „Р.Б.“ООД, ЕИК *******, не съществува ипотечното право по отношение на имотите – обект на
договорната ипотека в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека от 23.05.2007г. по н.д.№334/2007 г.,
вписан под Акт №161, т. Х, д. № 10305/2007г., поради новиране на Договор за
кредитна линия в щатски долари № 812/18.05.2007 г. и липсата на съгласие на ипотекарните длъжници за обезпечаване на това новирано
вземане, както и иск за признаване за установено, че не е налице валидно учредено в полза на ответното „Р.Б.“ООД, ЕИК ******* ипотечно право въз основа на договор за ипотека в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека от 23.05.2007г. по н.д.№334/2007 г.,
вписан под Акт №161, т. Х, д. № 10305/2007г., поради липса на форма,
евентуално съгласие за учредяването му в
полза на цесионера по договор за
цесия от 14.06.2011 г. с предмет
прехвърляне на вземането по Договор за
кредитна линия в щатски долари № 812/18.05.2007 г., както и иска за признаване
за установено, че ипотечното право въз основа на
договор за ипотека в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 23.05.2007г. по
н.д.№334/2007 г., вписан под Акт №161, т. Х, д. № 10305/2007г., не съществува, поради погасяване на обезпеченото вземане чрез плащане.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 -
седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: