Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 25.05.2018г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и
осемнадесета година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
нак.адм.хар.дело № 310/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Ц.П. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 17-0353-001342 от 24.11.2017г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Жалбоподателят, чрез пълномощник, излага подробни
съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда доводи и за съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство.
Административнонаказващият орган не изразява становище по
основателността и допустимостта на жалбата. Не се явява и не се представлява в
откритото съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно
постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно
и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна :
На 19.11.2017г., около 00,05 часа, разпитаните от съда свидетели -
очевидци : К.Д. и Т.И. ***), изпълнявали служебните си задължения в с. Владо Тричков на път II 16 – км. 68+413. Те забелязали лек автомобил марка „Форд”, модел
„Фиеста”, с ДК № ……, който решили да спрат и проверят. Колата се движела с посока
на движение от гр. Мездра към гр. София. При извършване на проверка на документите
на водача Ц.П., свидетелят Д. усетил, че същият лъха на
алкохол. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол в кръвта. На място бил съставен
акт за установяване на административното нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът е
подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Ц.П. се е запознал със
съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи
допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Не се е
възползвал от предоставената му възможност. Бил му е издаден и връчен талон за
медицинско изследване с направление ФСМП – Своге, чието предписание той не е
изпълнил и не е дал кръв. Издаденото наказателно постановление (НП) съдържа всички необходими елементи по
чл. 57 от ЗАНН, като е връчено на 27.11.2017г., а
жалбата е постъпила в РУ - Своге на 28.11.2017г.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното
постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите
констатации, отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните и относими
доказателства. Съдът
кредитира показанията на свидетелите …….. Техните показания са безпротиворечиви, логически
издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото. Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване
на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. По делото не беше
установено друго.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи :
Подадената жалба е
редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По делото безспорно
се установи, че на 19.11.2017г. водачът на моторно-превозно средство Ц.П. е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му.
Следователно
административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна
на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7,
ал. 1 от ЗАНН. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност
на П.. Наложеното административно наказание е предвиденото за това нарушение,
съобразно със закона, като е взето предвид, че то се характеризира с висока
степен на опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено
важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради
своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна
волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по
административен ред. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение
относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са
изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията.
Съгласно разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лева. При тази правна уредба
настоящият съдебен състав приема, че се касае до едно нарушение, при което
изпълнителното деяние на същото е отказ да бъде извършена проверка за употреба
на алкохол.
Този отказ може да бъде в една от двете посочени форми, или в двете
едновременно, както е в случая. Хипотезите на отказ са посочени алтернативно.
Предвид това съдът приема, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се съдържа състав на едно административно
нарушение с две форми на изпълнителното му деяние, при което е
неприложима разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.
Както наказателното
постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни
органи (видно от приложената към делото заповед на министъра
на вътрешните работи), спазени са формата и реда при
издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото
се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и
позволява индивидуализацията на деянието като административно нарушение
по ЗДвП. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП,
относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото
извършване, по идентичен начин, възпроизведени в съдържанието на двата акта.
Процесното НП, съответствайки в пълна степен с изискванията на чл. 57 от ЗАНН, съдържа : име
и длъжност на лицето, което го е издало ; дата на издаването и номер на
постановлението ; номер и дата на акта, въз основа на който се издава, името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя ; индивидуализация на нарушителя
; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено – в с. Владо Тричков на път II 16 – км. 68+413, и всички обстоятелствата, при
които е извършено. Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство. В АУАН не е налице погрешно
изписване на шестата цифра от ЕГН на жалбоподателя, тъй като изписаното число е
…, а не …. Но дори да е налице такава грешка, това не се отразява по
никакъв начин на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
тъй като както в АУАН, така и в НП е напълно ясна волята на издалите ги лица
относно личността на извършителя на административното нарушение.
В заключение, в производството пред
административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото
наказателно постановление. Административнонаказващият
орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е
установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата,
задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за
установени факти закона е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че Ц.П. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението за което е санкциониран административно. От субективна страна
деянието е извършени виновно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Потвърждава Наказателно
постановление № 17-0353-001342 от 24.11.2017г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на Ц.П. ***,
ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :