№ 64
гр. В., 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110115744 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. С. М., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ул. „Г. Б.“ ****, срещу „Д. Р.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., р-н „В.“, бул. „А. С.“ ****, с която е предявен иск по чл. 34 ЗС за
делба на следния недвижим имот: Жилище - апартамент, находящ се в гр. В., община В.,
област В., район О., бул. В. В. № 79, ет. 1 /ет. 2 по док./, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор **** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, последното изменение, засягащо
самостоятелния обект от 28.11.2023г., разположен в поземлен имот с идентификатор
10135.1501.978, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ от 72,50кв.м. и
прилежащи части: изба, при съседни самостоятелни обекти: под обекта - ***** и *****, над
обекта - няма, основан на твърдения за възникване на съсобствеността ½ ид.част за
ищеца на основание договор за дарение по НА № 84/1993г. и ½ ид.част за ответника на
основание договор за продажба по НА № 35/08.03.2018г.
Приета е за съвместно разглеждане претенция на Е. С. М., ЕГН ********** срещу
„Д. Р.“ ЕООД с ЕИК ***** с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, за заплащане на сумата
от 400лева месечно за едноличното ползване на съсобствения имот, съобразно правата й в
съсобствеността, считано от постановяване на решението по допускане на делбата до
окончателното й извършване, с падеж до десето число на месеца, за който се отнася
плащането, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Страните са
съсобственици на процесния имот. С НА № 58/1937г. прадядото на ищцата - Т. Б. придобил
дворно място, находящо се в гр. В., кв. 444, парцел 2, с площ от 376,30кв.м, което
впоследствие застроил. По силата на съдебна делба по гр.д. № 392/1964г. по описа на
Варненски народен съд, наследниците на Т. Б. - Д. Б. /син/ и Д. Р. /дъщеря/ станали изкл.
собственици на следните вещи: синът придобил в дял първи – стая, кухня, хол, тераса,
клозет, входно антре и ½ ид. част от стълбището за етажа и от антрето, а дъщеря му дял
втори, състоящ се от 2 стаи, кухня, клозет, тераса и ½ от стълбището за етажа и от антрето.
1
Приживе Д. Р., поч. на 05.03.2004г. дарила на дъщеря си - М. Р. ¼ ид. част от собствения си
апартамент, находящ се в гр. В., ул.“К. М.“ 79, ведно с 74кв.м ид. част от дворното място. От
своя страна приживе през 1988г. М. Р., поч. 24.08.2015г., дарила на сина си - Д. М. ½ ид. ч.
от собствения си апартамент, находящ се в гр. В., ул.“К. М.“ 79, ведно с ¼ ид част от
дворното място. През 1993г. М. Р. дарила и на дъщеря си Е. М. ½ ид. ч. от апартамента,
находящ се в гр. В., ул.“К. М.“ 79, ведно с ¼ ид част от дворното място. През 2007г. Д. М.,
брат на ищцата, с договор за замяна, обективиран в НА №194/26.11.2007г. се разпоредил с
дела си, като го прехвърлил на „И. И С.“ ООД, с управител Л. С.. Впоследствие била
извършена и вписана апортна вноска в капитала на „В. И.“, в т.ч. имота, находящ се в гр. В.,
бул.“В. В.“ 79. С НА 35/08.03.2018г. „В. И.“ ЕООД прехвърлило на „Д. Р.“ ЕООД
притежаваните ½ ид. ч. от процесния имот. Излагат се още твърдения, че ищцата била
препятствана да ползва имота, съобразно квотата си в съсобствеността. Същата нямала
достъп до него. Ответникът сменил бравата на вратата на имота. Ищцата многократно
опитвала да разговаря и да се срещне с представител на ответното дружество, но без успех.
Ответникът настанил наематели, от които ежемесечно реализирал печалба, но ищцата не
получавала дял от нея. Тъй като страните не могат доброволно да уредят отношенията си по
повод прекратяване на съсобствеността, се отправя искане за съдебна делба.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът
се оспорва, като неоснователен. Не оспорва твърденията за възникнала съсобственост между
страните въз основа на твърдения за дарение и покупко – продажба при равни квоти.
Оспорва към настоящия момент да е налице съсобственост, предвид че ищцата от дълги
години пребивавала извън град В., не се е интересувала от имота от придобиването му от
свързаното с ответника ЮЛ. Оспорва се ищцата да е правила опити за срещи и разговори.
Твърди се, че на практика ищцата е лишена изцяло от достъп до имота, считано от
придобиването на имота от „И. И С.“ ООД на 26.11.2007г. След тази дата имотът се владеел
от свързани с ответника дружества повече от десет години, необезпокоявано от ищцата или
други трети лица. Ищцата не разполагала с ключ от имота. Твърди се, че през годините
посочените ЮЛ са своили имота като свой собствен и са направили подобрения в него на
приблизителна стойност от 30000евро. Предлага се страните да постигнат споразумение.
Оспорва се и претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК, като неоснователна. Заявява, че към
настоящия момент имота се отдава под наем на трети лица. В евентуалност, ако не бъде
уважено възражението за давност, делбата следвало да бъде допусната при сочените от
ищцата квоти. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.
Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва
въпросите за: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет
на делбата, основанието, на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се
извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността. Предвид
въведеното от ответника правоизключващо възражение за придобивна давност, то негова е
тежестта относно установяване твърдяното упражняване фактическа власт върху имота със
субективното намерение за неговото своене във въведения период.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници от Община В. с изх. №
АУ110118ОД/15.11.2023г. М. К. Р., починала на 24.08.2015г. е оставила за свои наследници по
2
закон – Д. С. М. /син/и Е. С. М. /дъщеря/.
С договор за дарение, обективиран в **** М. Р. дарява на сина си – Д. С. ½ ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор ****, находящ се в гр. В., бул.“В. В. “ 79, ет. 1, ведно с
¼ ид част от дворното място.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че по
силата на договор за дарение, обективирано в НА № 84, том XXI, дело № 5321/04.06.1993г.
ищцата Е. М. е придобила ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ****, находящ се
в гр. В., бул.“В. В. “ 79, ет. 1, ведно с ¼ ид част от дворното място.
С договор за замяна, обективиран в НА № 194, том IX, рег. 11307, дело №
1685/26.11.2007г. Д. С. е прехвърлил собствеността върху притежаваните от него ½ ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор **** на „И. И С.“ ООД, представлявано от управителя
Л. С..
Видно от представения дружествен договор, сключен на 05.08.2011г. в гр. В. между
Л. С. и „И. И С.“ ООД е учредено дружество с ограничена отговорност - „В. И.“ ООД, като
в капитала му е внесена и непарична вноска от „И. И С.“ ЕООД, а именно ½ ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор **** и ½ ид.ч от изба.
Страните не спорят, а и от представения НА № 152, том I, рег.№ 2662, дело №
151/08.03.2018г. се установява, че ответникът „Д. Р.“ ЕООД е придобил собствеността върху
½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ****, ведно с ½ от прилежащата изба от „В.
И.“ ЕООД.
Във връзка с установяване твърденията за осъществявано владение върху целия имот
от ответника, съотв. опровергаването им, по делото са разпитани свидетелите на ответника –
И. П. и И. А. /без родство и дела със страните/ и на ищеца- А. А. /без родство и дела със
страните/ и Д. Г. /братовчед на ищцата/. Съдът, кредитира показанията на свидетелите
относно релевантните за спора факти като обективно изложени, съответни на ангажираните
писмени доказателства, поради което и не намира основание за поставяне под съмнение
тяхната достоверност.
Св. И. П. твърди, че познава Л. С., като собственик на процесния имот, придобит от
него през 2007г., а св. е бил посредник по сделката, работейки тогава като брокер. Другата
страна по сделката – Д., заменил своята ид.част от имота за апартамент на ул.Б.“. Сочи, че
имотът бил тотална разруха и имал нужда от ремонт. Впоследствие такъв бил извършен,
като били ремонтирани стаите, банята, покрива и кухнята. В имотът били настанени
работници от 2007г., които работили във фирмата на С.. Преди година – две бил направен
голям ремонт, който бил значително по –скъп от първия. Сочи, че към настоящия момент в
имота живее жена, която плаща всички разноски вътре. Твърди, че по информация от Л. и Д.
знаел, че сестрата на последния не се интересувала от имота по повод на сделката до сега. В
имота е виждал само работници. Сочи, че вратата на жилището и тази на двора са винаги
заключени. Ключът от 2007г. до преди две-три години държал Иван, работник при С., който
настанявал работници. Свидетелят заявява, че е влизал в процесното жилище през 2007г. , а
след това през 2020г., като не е сигурен точно за годините.
Св. И. А. сочи, че е работила с Л. С. по повод на имоти във връзка със строителство.
Знае, че компанията му през 2007г. е придобила ½ ид.ч. от втория етаж, който тогава бил в
окаяно състояние. След закупуването му той ползвал имота основно за свои работници, на
които следвало да осигури квартира. Посещавала е имота през 2008г., когато трябвало да се
види какво представлява същия и от тогава не е влизала вътре в него. Достъпът до него бил
ограничен. След като го закупил С. направил ремонт и го пригодил за живеене. Когато
минавала в близост през последните години, установила, че дограмата на имота е
подменена.
Св. А. А. излага, че е посещавал процесния имот преди 7-8 години във връзка с
3
интерес от наемането му. Тогава влязъл в имота на М. – сина на хазяйката. На излизане
забелязал, че вратата на процесния имот е отворена, имало мебели и голяма стая с прозорци.
Попитал М. на кого е имота и му било отговорено, че е на негови братовчеди. По – късно
влязъл вътре, защото не било заключено. При второто му посещение на жилището, то било
затворено, но отключено. Това сочи, да е било след Пандемията, около 2021г. Сочи, че М. е
правил ремонти, първо на покрива, защото имало теч по цялата къща. Виждал е работници
на покрива два или три пъти. Твърди, че не е преговарял за наема на процесния имот, до
който е имало свободен достъп и не се е свързвал с друго лице, а е имал единствено
запитване към М..
Св. Д. Г. заявява, че притежава имот в гр. В., бул. В. В. № 79, като собственик е
неговата майка, а той го управлява. На другата част от имота собственик е ответника, в
съсобственост с братовчедка му – ищца по делото. Частта на страните вкл. три стаи, баня и
тоалет и две тераси. Сочи, че брата на ищцата – Д. се е продал собствените си идеалните
части от имота през 2007г. на инвеститора. Когато последният влязъл във владение през
2007г. той имал работници от строежите му, което продължило до 2016г. След 2016г. имотът
бил освободен от наемателите, имотът останал отключен. През 2017г. поради извършена
кражба свидетелят сменил ключалката на външната порта. Твърди, че ищцата никога не се е
дистанцирала от имота и му е казвала, че редовно си заплаща данъците за него. Поддържала
контакт с инвеститора, като договорката им била тя да бъде обезщетена от него. Към
настоящия момент ПУП на инвеститора не бил приет и се очаквали промени в района.
Твърди, че никога не е имало прекъсване на собствеността й, като тя е посещавала имота си
и след продажбата на ид.част от него. Достъп осъществявала чрез свидетеля и той я
информирал какво се случва там. Самият той поддържал общите части,а тя му делегирала
права да извършва действия и от нейно име. До 2016г. тя е имала достъп до жилището,
защото то било отключено. Твърди, че в началото на лятото през 2023г. с него се свързал
представител на „И. И С.“ ООД, като му казал, че ще ремонтират имота с намерение да го
отдадат под наем и той им направил ключове. Впоследствие имотът бил обявен за продажба
без знанието на братовчедка му, за което той уведомил брат й. Разбрал, че ищцата правила
опити да се свържи с инвеститора, но не успяла, като не била обезщетена по никакъв начин.
Сочи още, че е подържал и частта на инвеститора, тъй като имало течове от неговата част.
Възражението на ответника за придобиване на ½ ид.част от имота чрез давностно
владение осъществявано в периода от 2007г. и към датата на подаване на исковата молба,
съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно - обективният- да е упражнявана
фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и субективният-
тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права
върху имота. Или, за да докаже, че е придобил процесната ½ ид.ч. от имота по давност,
ответникът е следвало да установи, че е упражнявал фактическа власт- лично или чрез
другиго с намерение за своене. Понеже субективният елемент е по- трудно доказуем, като
част от вътрешния свят на човека, в чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция,
задължаваща съда при доказан факт на осъществяване на фактическа власт върху вещта, да
приеме за осъществен и предполагаемия такъв за наличие на намерение за държане на вещта
като своя. Тази презумпция дефакто ползва владелеца дори и в отношенията му с лице,
което е притежавало правото на собственост върху вещта към началния момент на
давностния срок и възлага на последния доказателствената тежест по установяване
основание за упражняваната фактическата власт, т.е. че вещта е била държана за другиго.
С ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че презумпцията по чл. 69 ЗС е
4
приложима и в отношенията между съсобственици, като се държи сметка обаче относно
основанието, на което е установена фактическата власт върху имота. И, когато то показва
съвладение /всяко от лицата, които придобиват владението има намерение да държи вещта
като своя обща заедно с останалите/ и съсобственикът е започнал да владее собствената си
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена, защото основанието на което
е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се
държат като собствени.
В конкретния случай твърденията на ответника са, че фактическата власт с намерение
за своене е установена още през 2007г. чрез свързани по между си лица – „И. И С.“ ООД, „В.
И.“ и Д. Р.“ ЕООД. Завладяването частта на съсобственика и промяната в анимуса трябва да
се манифестира пред него и чрез действия, отблъскващи владението му и установяващи
своене, освен ако това е обективно невъзможно, защото примерно невладеещият
съсобственик трайно отсъства, поради обективно препятствие, което той не е в състояние да
преодолее. В случая, макар и да се установява, че Е. С. М. не живее в имота и не го ползва,
няма данни ответникът да се е заявявал пред нея като едноличен собственик. От показанията
на св. Григоров се установява, че тя е посещавала имота си и след продажбата на идеални
части от него, както и че е правила опити да се свърже с инвеститора, след получената
информация през 2023г., че е имотът е обявен за продажба. Същият свидетел сочи още и, че
страните са имали уговорка по между си, ищцата да бъде обезщетена, което не е сторено. От
гласните доказателства категорично се установява и че до 2016г. достъпът до имота е бил
свободен, в него са били настанявани единствено работници, работещи във фирми на
инвеститора, като този достъп не е препятстван по никакъв начин. Показанията на
свидетелите на ответника не установяват противното, доколкото св. Петров сочи, че е
посетил имота през 2007г. и след това едва през 2020г., а св. И. А. само през 2008г. От
показанията им не би могло да се извлече информация и за извършвани действия по
осъществяване на фактическа власт върху вещта с намерение за своене от 2007г. до
настоящем. Липсват данни и за евентуално препятстване достъпа на ищеца до имота от
страна на ответника до 2023г. Следователно, обективно не са били предприемани действия
от ответника по заявяването му за едноличен собственик, препятствайки възможността
трети лица, в т.ч. и съсобственика да възприеме, че правата му се оспорват. Дори и да е
упражнявал еднолично фактическа власт върху имота, да е ползван и да са извършвани
подобрения в от него, то това само по себе си не доказва владение върху ид.части на другия
съсобственик. Демонстриране намерение да владее са действията му предприети през 2023г.,
когато е обявил имота за продажба, а впоследствие извършил сериозен ремонт с цел
отдаването му под наем на трето лице. Преди този момент заявяване собственически права
от ответника не е имало, нито с конклудентни действия по препятстване достъпа до имота,
нито вербално, в разговори помежду им по ясно демонстриране и заявяване на права върху
целия имот с отричане тези на другия съсобственик. Това, че свидетелите на ответника
сочат, че никой не е заявявал претенции към имота и че никой друг, освен ответникът не го е
ползвал, не може да обоснове извод, че другият съсобственик е загубил правото си на
собственост, респ. ответникът го е придобил по давност. Съдебната практика приема, че не
може правото на собственост да се загуби от простия факт на неупражняване правомощието
по неговото ползване. Действията по полагане на грижи за имота с цел прдотвартяване на
течове сами по себе си също не могат да се определят като такива по завладяване на целия
имот и демонстрация на намерение за своене, съчетано с отблъсване владението на другия.
Това са действия по реално ползване, които всеки от съсобствениците има право да
осъществява. Затова, манифестиране на претенция за изключителна собственост чрез
изменение на основанието на владението предполага активни действия по довеждане до
знанието на останалите съсобственици, а не пасивност, както в случая - възможност винаги
съсобственика да осъществи необезпокояван достъп до имота. Само тогава /при активни
5
действия/ може да се приеме, че това намерение не протича само в съзнанието на
съсобственика.
В заключение, не се установяват елементите от фактическия състав на придобивната
давност, поради което и следва да се приеме, че ответникът не е придобил по давност частта
от правото на собственост на ищеца върху имота, респ. тези на неговия праводател.
Налице е съсобственост между страните. Имотът следва да се допусне до делба, при
следните квоти: по ½ ид.част за ищец и за ответника.
По отношение претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, ако всички не ползват имота,
съгласно правата си, по искане на някой от тях съдът постановява кои имоти от кои
наследници ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните
следва да плащат на другите.
Настоящият съдебен състав намира, че по така заявеното искане, се доказа безспорно
самостоятелното ползване на имота, считано от лятото на 2023г., когато в имота е извършен
ремонт от страна на ответника, с цел отдаването му под наем. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство
или чрез трето лице, на което възмездното той я е предоставил.
Според заключението на назначената по съдебно - техническа експертиза, неоспорена
от страните, средната наемна цена за апартамента възлиза на 700лева месечно.
Следователно, според правата на ищеца в съсобствеността за ползването на делебения имот
от ответника, последният дължи обезщетение от 350лева месечно, като над тази сума
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли до заявения размер от 400лева.
Ответната страна е претендирала присъждане на разноски. Страните имат качество на
ищци и ответници един спрямо друг. Затова и законодателят е предвидил разноските да се
понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, но само по отношение на
държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар остават
за страните така, както са ги направили. Разноски на общо основание биха се дължали само
по отношение на други искове съединени с този за делба, какъвто не е настоящият случай.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена съдебна делба на
следния недвижим имот: Жилище - апартамент, находящ се в гр. В., община В., област
В., район О., бул. В. В. № 79, ет. 1 /ет. 2 по док./, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор **** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, последното изменение, засягащо
самостоятелния обект от 28.11.2023г., разположен в поземлен имот с идентификатор
10135.1501.978, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ от 72,50кв.м. и
прилежащи части: изба, при съседни самостоятелни обекти: под обекта - ***** и *****, над
обекта – няма, между съсобствениците и при квоти, както следва:
- ½ ид.ч. за Е. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Г. Б.“ ****, придобити на
основание договор за дарение, обективиран в ****
и
- ½ ид.част за „Д. Р.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н „В.“, бул. „А. С.“ ****, придобити на основание договор за продажба, обективиран в
6
НА ***
ОСЪЖДА „Д. Р.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н „В.“, бул. „А. С.“ **** да заплаща на Е. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Г. Б.“
**** сумата от 350лева месечно за ползването на делбения Апартамент с идентификатор
****, находящ се в гр. В., община В., област В., район О., бул. В. В. № 79, ет. 1, считано от
влизане в сила на решението в тази част до окончателното извършване на делбата, като
ОТХВЪРЛЯ искането за горницата над 350лева до претендираните 400лева месечно, на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен
срок от съобщението.
РЕШЕНИЕТО в частта по чл. 344, ал. 2 от ГПК има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-В. в едноседмичен срок от съобщението
по арг. от чл. 344, ал. 3, изр. 2-ро вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7