Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 21.10.2020 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 199/
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.А.М. от ***,
подадена чрез пълномощник, срещу РА № Р-1600091904958-091-001/ 24.02.2020г.,
издаден от Т. В. П. – *** при ТД на НАП – ***, възложил ревизията и П. Г. Д. – *** при ТД на НАП – *** –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 241/ 28.05.2020 г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, ***. В жалбата се
твърди, че това, което органите по приходите са приели за доход не е облагаем
такъв, а представлява собствени на М. М. и съпругата му спестявания от минали
години от трудови възнаграждения, обезщетение при пенсиониране като ***,
получени плащания за осъществена допълнителна дейност като тютюнопроизводител
през 1985 г.-2010 г., както и получени суми като дарение от баща му А. Х. М. и
други лица, които суми е декларирал, както и баща му е декларирал пред
ревизиращите. Сочи се, че жалбоподателят подробно е обяснил в представената
декларация и е направил примерни изчисления за получени от него доходи като
тютюнопроизводител и от земеделска работа и гледане на животни, като се твърди,
че сумите, с които е разполагал, са доказани. Излага съображения, че през
последните 25 години до 2010 г., той и съпругата му всяка година са гледали
тютюн, видно и от представени от фонд „Земеделие“ документи, като всяка година
са имали и доходи. Пояснява се, че през всичките тези години М. М. и съпругата
му са работили, а той е получавал и пенсия в приблизителен размер на *** лв.
Отглеждали са животни. Обработвали са и градина.
В жалбата се сочи, че трудностите с
установяване точно на получени плащания за тютюн са от това, че изкупчици на тютюна – ***, ***, ***, *** АД и други, са с
прекратена дейност. Твърди се, че жалбоподателят търси възможност да получи
такива данни, както и е поискал писмено
от ревизиращите да направят такива справки служебно. На следващо място се
посочва, че М. М. е поискал от ревизиращите да изискат движението по сметката
му в Банка ДСК Момчилград за периода преди 2013 година, за да се види с какви
суми е разполагал, като се твърди, че към 2005-2006-та години е имал не по
малко от *** лв. на влог. Жалбоподателят посочва, че тъй като справка не е изискана,
сам е поискал и ще плати за тази услуга да получи движението по сметката си.
Пояснява, че е разполагал и със сметки в други банки, както и че са държали
пари в брой и валута, поради несигурността и фалитите на банки. Твърди, че от справката ще се види и нещо особено важно -
какви суми са му били превеждани всяка година от фирми, изкупували тютюн и така
ще се докаже това, което е обяснил за тези доходи.
Посочва се, че неправилно не са приети за доход,
предадени количества тютюн от името на Х. Ю. Х., от чието име, но от името и с подписа на документите от жалбоподателя,
последният е предавал тютюн 2002-2003, 2004-та години, тъй като не е имал
договор, както се е изисквало понякога и договорите били ограничени от изкупчиците. Твърди, че за целта е представил декларация от свое име, както
и представя понастоящем декларация от самия Х. Ю. Х. В жалбата се сочи, че М.
М. е направил възражение, че само с негови и спестени от него и съпругата му
средства към 01.01.2013 г. са разполагали с над ***
лева, както и допълнително баща му е дарил сума в размер на *** лева, или сбора
на тези суми е *** лв. От тях следва да се извадят признатите от ОП за държани
в брой сума в размер на *** лв., както и налични парични средства в сметки по
РД и РА-*** лв. Освен изложеното, се заявява, че поддържа и внесените, с възражения
по РД, доводи за незаконност на ревизията поради изтекла давност. Искането е да
се отмени РА. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен
процесуален представител, който в представени писмени бележки посочва, че РА е
незаконосъобразен поради ненадлежно връчване на заповедта за възлагане на
ревизия на адрес, който не е посочен от жалбоподателя.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – ***, не се явява и не се представлява. От
пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото, приемане на
административната преписка по издаване на оспорения РА и становище за
неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като
алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същите
доводи и искания за относно деловодните разноски са изложени и в представена
писмена защита.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящият административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – ***, който със свое решение го е потвърдил в частта, с
която е установен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в
размер на 5 293,30 лв. – главница и 3 128, 24 лв. – лихва, като го е
отменил в частта относно установените вноски за здравно осигуряване в размер на
23,40 лв. – главница и 153, 03 лв. – лихва. Следователно жалбата, като подадена
в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА, който е потвърден с
решението на директора на ДОДОП – ***, е допустима.
Ревизионното производство е започнало със ЗВР
№ Р-16000919004958-020-001/ 26.07.2019 г., връчена на адрес: ***(л.783, т.II)
на 30.07.2019 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16000919004958-020-003/
28.11.2019 г., връчена на същия имейл адрес.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад, № Р-16000919004958-092-001/ 13.01.2020 г.
На основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е
връчено Уведомление, изх. № Р-16000919004958-113-001/ 26.11.2019 г. и искане за
представяне на документи и писмени обяснения, изх. № ***/ *** г., с които е
информиран, че основата му за облагане за периода: 01.01.2013
г.-31.12.2013 г. и 01.01.2015 г.-31.12.2015 г. по
ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. От М.М. не са представени доказателства в посочения срок и ревизиращият
екип е пристъпил към определяне основата за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ
и осигурителен доход за установяване на задължения за ЗОВ за 2011 – 2016 г. по
реда на чл.122, ал.2 и чл.124а от ДОПК, след анализ на всички относими към лицето обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.
Установено е, че за периода: 01.01.2013 г.-31.12.2013
г., както и от 01.01.2015 г.-31.12.2015 г. М.А.М. е
осъществявал дейност като физическо лице на различни основания – работил по
трудови правоотношения, извършвал услуги по граждански договор, регистриран
земеделски производител на на непреработена
земеделска продукция (тютюн), отдавал под наем собствени недвижими имоти. В
качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.6 от ЗДДФЛ и на
основание чл.8, ал.1, чл.13 и чл.14 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за
облагаемите си доходи, получени през данъчната година от източници в България и
от чужбина.
За изясняване на факти и обстоятелства от
значение за данъчното облагане на жалбоподателя, в хода на ревизията са
извършени процесуални действия по събиране на доказателства, имащи отношение
към определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. На ревизираното
лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с
които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение
към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка
на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани
финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и други за
ревизирания период. От страна на ревизираното лице са представени документи и
обяснения.
Извършена е съпоставка на получените от
лицето доходи/ приходи за посочения период с извършените разходи и придобито
имущество. Установено е, че за ревизирания период М. М. живее в едно
домакинство със съпругата си Н. С. М., като никой от тях не дава конкретни
данни за размера на извършените разходи на всеки един от тях за издръжка на
домакинството. Предвид това за начално салдо на 01.01.2013
г. е приета сумата от 0,00 лв. При извършената съпоставка между доходи и
разходи за 2013 г. е установено превишение от ***
лв., посочено в таблица към РД (л.110 ). Констатирано е, че жалбоподателят
грешно е декларирал целия размер от *** лв. на получените доходи от отдаване
под наем на недвижими имоти, вместо ½ част ( *** лв.) поради съсобственост
при условията на СИО. Това е взето предвид при определяне на данъчната основа
по чл.17 от ЗДДФЛ, като към декларираните от М. М. доходи от трудови
правоотношения в размер на *** лв., доходи от друга стопанска дейност – ***
лв., са включени дължимите доходи за отдаване под наем на недвижими имоти в
размер на *** лв., получен е облагаем доход от *** лв. (превишение
от ***+(*** лв.+*** лв.+*** лв.).
От облагаемия доход е приспадната сумата за ЗОВ и е получена годишната данъчна
основа за облагане от дейност като ЕТ – *** лв., като е определен ДДФЛ по чл.17
от ЗДДФЛ върху тази основа – *** лв. Приспаднат е внесеният данък – *** лв. и е
получен данък за доплащане в размер на *** лв.
След получаване на РД М.М.
е подал жалба срещу него, като е приложил доказателства за налични доходи. С РА
№ Р-1600091904958-091-001/ 24.02.2020г., издаден от Т. В. П. – *** при ТД на
НАП – ***, възложил ревизията и П. Г. Д.
– *** при ТД на НАП – *** – ръководител на ревизията, ревизиращият екип е приел
като доказателство за получени доходи преди ревизирания период преведени суми,
като обезщетение при пенсиониране, от ОДМВР – Кърджали, в размер на *** лв.
(преведи на 26.07.2005 г. по сметка на лицето в ДСК, ***) и получени премии от
ДФЗ в размер на *** лв. (получена през 2009 година), или в общ размер на ***
лв. Посочената сума е приета за налична към 01.01.2013
г. Направена е нова съпоставка между доходи и разходи за 2013 г., като е
установено превишение в размер на *** лв. Данъчната
основа по чл.17 от ЗДДФЛ е определена като от декларираните от лицето доходи от
трудови правоотношения и друга стопанска дейност, както и доходи от наем и
установеното превишение, са приспаднати внесените
осигурителни вноски за ДОО и ЗО. Установена е годишна данъчна основа ***, от
която е приспаднат внесения от М.М. данък по ЗДДФЛ и
е получен данъкът за доплащане в размер на *** лв.
При така установените факти АС – Кърджали
приема, че жалбата е неоснователна.
Всички актове в ревизионното производство са издадени от надлежно
упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото Заповед
№ РД-09-1801/ 28.09.2018 г. на директора
на ТД на НАП – ***, издадена на основание
чл. 11, ал. 3 във връзка с чл.
11, ал. 1 от ЗНАП, във вр.
с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК,
Заповед № РД-09-01/ 03.01.2017 г. на
директора на ТД на НАП – ***, ведно с приложения №№ 1 и 2 към същата.
В жалбата е изложен довод, че ЗВР № Р-16000919004958-020-001/
26.07.2019 г. не е връчена по надлежния ред на М.М.,
тъй като той не е заявил електронния адрес: ***, на който е извършено връчване
на ЗВР. За да се произнесе по направения довод АС – Кърджали съобрази следното:
От прието като доказателство Заявление за
ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез ПИК се установява, че М.А.М.
на 29.05.2019 г. е поискал издаване на персонален идентификационен код, чрез
който да ползва електронните услуги, предоставяни от НАП, включващи: достъп до
информация, подаване на искания за издаване на документи от значение за
признаване, упражняване или погасяване права или задължения на хартиен носител
и подаване декларации, документи или данни. В това заявление е посочил
електронен адрес за кореспонденция: ***. По заявлението е издадено разрешение,
№ ***/ *** г. От разпит на Н.Х.О. – управител на осигурителна каса „***“ се
установи, че М.М. и съпругата му Н. М. са я потърсили
за съдействие при подаване на годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ. Като след
оказаната от нея услуга, тя е получила документи от НАП – ***, за което е
уведомила М. М. по телефона. След това е дошла съпругата му и са свалили
данните на флашка. Свидетелката пояснява, че това е
станало около месец юни миналата година, т.е. 2019 година. При така
установените факти, касаещи връчване на ЗВР, АС – Кърджали приема, че заповедта
за възлагане на ревизия е връчена на заявен от жалбоподателя електронен адрес,
като той е бил уведомен за получените документи и е представил тези, с които е
разполагал. Необходимо е да се посочи, че всички документи, издавани в
ревизионното производство, включително и РД, РА и решението на директора на
ДОДОП – ***, са били връчвани на посочения електронен адрес, като М.М. своевременно е узнавал за тях и упражнявал правото си на
защита, депозирайки жалби и доказателства. Поради изложеното ЗВР, както и
всички последващи документи, са били връчени на
жалбоподателя законосъобразно в съответствие с разпоредбите на чл.29, ал.4 от ДОПК и чл.30, ал.6 от ДОПК, на заявен от него електронен адрес, след изпращане
на съобщение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, удостоверено
чрез представена от НАП – *** разпечатка на записа в електронната система.
Следващият довод за незаконосъобразност на
ревизионният акт е, че същият е издаден след изтичане на предвидената в ДОПК
давност за установяване на публични задължения. В представени писмени бележки
на пълномощника на жалбоподателя се споменава за това, че доверителят му не е
бил наясно със срока по чл.109 от ДОПК. АС – Кърджали приема изложените доводи
за неоснователни поради следните съображения:
На първо място, съдът приема, че не е изтекла
давността за установяване на задълженията за ДДФЛ, тъй като в чл.171, ал.1 от ДОПК е предвидено, че Публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая са
установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2013 г. Съгласно чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ те трябва да се внесат (платят) до 30
април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, т.е. до 30.04.2014
г. Съобразно правилото в чл.171, ал.1 от ДОПК, давността за тези задължения
започва да тече от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение. Следователно, давността по чл.171,
ал.1 от ДОПК за тези задължения започва да тече от 01.01.2015
г. и изтича на 01.01.2020 г., от което следва че
същите не са погасени по давност.
Относно твърдението в писмените бележки на
пълномощника на жалбоподателя, че доверителят му не е знаел за срока по чл.109
от ДОПК, без да са изложени конкретни доводи за издаване на РА в нарушение на
този срок, следва да се посочи следното: Разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК е
със следното съдържание: Не се образува производство за установяване на
задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането
на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена
декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени
от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено
подаването на декларация. Този срок не е давностен, а
е преклузивен. С изтичането му се препятства
възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения за
съответния данъчен период. Според правилата за броене на сроковете, за
установяване на задължения по ЗДДФЛ за 2013 г., декларация за която се подава
до 30.04.2014г. (чл.53 от ЗДДФЛ), срокът
започва да тече от 01.01.2015г. и изтича на
31.12.2015г. Според съдебната практика, началният момент на ревизионното производство
е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. С факта на
връчването на ЗВР се свързва образуването на ревизионното производство, което е
определящо за приложимия процесуален ред за извършване на ревизията и за
компетентността на участващите в производството органи по приходите. ЗВР е
съобщена на М.М., на посочен от него електронен
адрес, на 30.07.2019 г. преди изтичане на преклузивния
петгодишен срок по чл.109, ал.1 от ДОПК за образуване на ревизионно
производство. Следователно, не съществува посоченото основание за
незаконосъобразност на РА.
РА е издаден от компетентни органи по
приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на
административно производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на
ревизионното производство. Изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса.
Изводите в РА, че жалбоподателят не е
разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера на
извършените от него разходи през 2013 година, са съответни на събраните
доказателства. Правилно е установено, че съществува основанието по чл.122,
ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
В жалбата се сочи, че необосновано не са
взети предвид декларацията на М.М. и неговият баща А.
М. за дарение на парични суми, също така, че не са съобразени и представени
протоколи за предаден тютюн от Х. Ю. Х. Същите доводи са били изложени и в
ревизионното производство, като е даден отговор както в РД, РА, така и в
решението на директора на ДОДОП – ***.
При преценка на тези събрани доказателства АС
– Кърджали взе предвид, че в приетите писмени доказателства – заверени копия от
приемателна бележка, приемателен протокол (л.65-69 д.) като производител,
съответно – предал продукцията е вписано името на лицето Х. Ю. Х. Поставени са
подписи, за които не е направено искане да се установи дали са на жалбоподателя
М. М., както се твърди в жалбата. Освен това не става ясно на какво основание Х.
Ю. Х. е предавал тютюн от свое име, но за сметка или в полза на М.М. Твърдението в жалбата, че били ограничавани
тютюнопроизводителите да сключват договори, остана недоказано.
Относно становището в жалбата, че
неоснователно не са взети предвид посочени от М.М.
суми, за които твърди, че са му били дадени от неговия баща А. М. следва да се
има предвид, че не е установено по безспорен начин дали и откъде последното
лице е разполагало с тези суми, както и по какъв начин ги е предало на
жалбоподателя. От изложеното следва извод, че РА, с който е установено
задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013
г., е законосъобразен. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да се
отхвърли. В същата не са посочени конкретни съображения за
незаконосъобразността му, а са изтъкнати доводи, наведени и при оспорването на
РА по административен ред пред директора на ДОДОП – ***, на които е отговорено в решението на този административен орган.
При този изход на правния спор е основателно
своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на деловодни разноски.
На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДОДОП – ***
сумата в размер на 751,08 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160,
ал.1, предл.4-то от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата
на М.А.М. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу РА № Р-1600091904958-091-001/
24.02.2020г., издаден от Т. В. П. – *** при ТД на НАП – ***, възложил
ревизията и П. Г. Д. – *** при ТД на НАП
– *** – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 241/ 28.05.2020 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. ***, в
частта с която е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на
5 292,30 лв. – главница и 3 128,24 лв. – лихва.
Осъжда М.А.М. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати
на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" *** при ЦУ на
НАП сумата от 751,08 лв. (седемстотин петдесет и един лева и 8 стотинки).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: