Р E Ш Е Н И
Е
№ 23.09.2020 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
петнадесети септември две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж.И.
Секретар:
В.П.
като
разгледа докладваното от съдия Ж.И.
гражданско дело № 89 по описа на
съда за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ищецът „Ш.” ЕООД твърди, че между него, като продавач,
и „В.“ ЕООД, като купувач, бил сключен неформален договор за продажба на стоки.
Продавачът „Ш.” ЕООД изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения договор
като продал и предал заявените от купувача стоки. Продадените стоки били
отчитани между страните периодично и за тях били издадени следните фактури:
• фактура № 612/19.12.2017 година за
сумата от 1298,47 лв., в която били подробно описани вида и количеството на
стоките;
• фактура № 669/12.01.2018 година за
сумата от 386,98 лв., в която били подробно описани вида и количеството на
стоките;
•
фактура № 670/12.01.2018 година за сумата от 462,72 лв., в която били подробно
описани вида и количеството на стоките;
•
фактура № 688/24.01.2018 година за сумата от 955,02 лв., в която били подробно
описани вида и количеството на стоките;
•
фактура № 722/15.02.2018 година за сумата от 54,72 лв., в която били подробно
описани вида и количеството на стоките;
•
фактура № 776/15.03.2018 година за сумата от 244,75 лв., в която били подробно
описани вида и количеството на стоките;
•
фактура № 854/26.04.2018 година за сумата от 737,85 лв., в която били подробно
описани вида и количеството на стоките;
•
фактура № 865/30.04.2018 година за сумата от 635,52 лв., в която били подробно
описани вида и количеството на стоките;
•
фактура № 886/10.05.2018 година за сумата от 85,44 лв., в която били подробно
описани вида и количеството на стоките;
•
фактура № 947/01.06.2018 година за сумата от 1028,86 лв., в която били подробно
описани вида и количеството на стоките;
•
фактура № 1028/05.07.2018 година за сумата от 815,81 лв., в която били подробно
описани вида и количеството на стоките;
•
фактура № 1078/27.07.2018 година за сумата от 424,42 лв., в която били подробно
описани вида и количеството на стоките;
•
фактура № 1127/16.08.2018 година за сумата от 20,18 лв., в която били подробно
описани вида и количеството на стоките;
•
фактура № 1232/18.09.2018 година за сумата от 1425,10 лв., в която били
подробно описани вида и количеството на стоките;
Всички заявени от ответника стоки били доставени на
адреса на управление на ответника, вписан в търговския регистър с куриерска
пратка, като получаването на стоката от купувача без възражения било
удостоверено в съответната товарителница. Купувачът трябвало да плати цената на
стоките едновременно с получаването им, но това не се случило и до момента.
Искането на ищеца до съда е да постановите решение, с
което да осъди „В.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Ш.” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 8575,84 лева (осем хиляди петстотин седемдесет и пет лева
и осемдесет и четири стотинки) - главници, представляващи неизплатена цена на
продадени стоки, както следва:
1. сумата от 1298,47 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 612/19.12.2017 година;
2. сумата от 386,98 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 669/12.01.2018 година;
3. сумата от 462,72 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 670/12.01.2018 година;
4. сумата от 955,02 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 688/24.01.2018 година;
5. сумата от 54,72 лв. цената на стоките
описани в данъчна фактура № 722/15.02.2018 година;
6. сумата от 244,75 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 776/15.03.2018 година;
7. сумата от 737,85 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 854/26.04.2018 година;
8. сумата от 635,52 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 865/30.04.2018 година;
9. сумата от 85,44 лв. цената на стоките
описани в данъчна фактура № 886/10.05.2018 година;
10. сумата от 1028,86 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 947/01.06.2018 година;
11. сумата от 815,81 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 1028/05.07.2018 година;
12. сумата от 424,42 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 1078/27.07.2018 година;
13. сумата от 20,18 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 1127/16.08.2018 година;
14. сумата от 1425,10 лв. цената на
стоките описани в данъчна фактура № 1232/18.09.2018 година;
ведно със законната лихва върху главниците за периода
от датата *** предявяване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане.Претендира разноски.
Сочи банкова сметка на „Ш.” ЕООД с IBAN: *** „Първа
инвестиционна банка“ АД.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „В.“ЕООД
не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, при
условията на чл. 50, ал.2 и ал. 4 ГПК, не е изпратил представител, като не е
направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. На ответника са
му указани последиците от това процесуално поведение с определението на съда за
насрочване на делото, връчено му също при условията на чл. 50, ал.2 и ал. 4 ГПК, на 18.08.2020 г. (л.132 от делото).
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
събраните по делото писмени доказателства (данъчни фактури, спецификации и товарителници,
установяващи сключените между страните договори за продажба, както и
предаването на стоките, предмет на договорите) и като отчете, че в
доказателствена тежест на ответника е да установи заплащането на цените на
закупените стоки (което той не стори), съдът намира, че предявените искове са вероятно
основателни.
Следователно са налице всички предвидени от закона
предпоставки (чл. 238, ал. 1 във вр. чл. 239, ал. 1 ГПК) за постановяване на
неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени, без да е необходимо излагане
на мотиви по същество (чл. 239, ал. 2 ГПК).
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски общо в размер на 1254,03 лева (343,03 лева – дължима държавна такса
съгласно чл. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК във
връзка с чл. 72, ал.1 ГПК, като ищецът е надвнесъл държавна такса и 911 лева –
адвокатско възнаграждение).
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове
или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното
дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о.,
ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I
т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Ето
защо на ищеца не следва да се присъждат направените разноски по изп.дело 9/2020
г. по описа на ЧСИ Ивелина Борисова.
Водим от горното и на основание чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „В.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Бургас,ул. Ален Мак № 2, ДА ЗАПЛАТИ
на „Ш.“ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление град Казанлък, бул. Освобождение № 37, сумата в общ размер на 8575,84 лева (осем
хиляди петстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки) - главници,
представляващи незаплатени цени на
продадени стоки, както следва:
1. сумата от 1298,47 лв. по данъчна
фактура № 612/19.12.2017 година;
2. сумата от 386,98 лв. по данъчна фактура
№ 669/12.01.2018 година;
3. сумата от 462,72 лв. по данъчна
фактура № 670/12.01.2018 година;
4. сумата от 955,02 лв. по данъчна
фактура № 688/24.01.2018 година;
5. сумата от 54,72 лв. по данъчна
фактура № 722/15.02.2018 година;
6. сумата от 244,75 лв. по данъчна
фактура № 776/15.03.2018 година;
7. сумата от 737,85 лв. по данъчна
фактура № 854/26.04.2018 година;
8. сумата от 635,52 лв. по данъчна
фактура № 865/30.04.2018 година;
9. сумата от 85,44 лв. по данъчна
фактура № 886/10.05.2018 година;
10. сумата от 1028,86 лв. по данъчна
фактура № 947/01.06.2018 година;
11. сумата от 815,81 лв. по данъчна
фактура № 1028/05.07.2018 година;
12. сумата от 424,42 лв. по данъчна
фактура № 1078/27.07.2018 година;
13. сумата от 20,18 лв. по данъчна
фактура № 1127/16.08.2018 година;
14. сумата от 1425,10 лв. по данъчна
фактура № 1232/18.09.2018 година;
ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба в съда – 06.01.2020 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА „В.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес *** управление
град Бургас,ул. Ален Мак № 2, ДА ЗАПЛАТИ
на „Ш.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление град Казанлък, бул. Освобождение № 37, сумата от 1254,03 лева, представляваща
направените разноски по делото.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на „Ш.” ЕООД с IBAN: ***
„Първа инвестиционна банка“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: