МОТИВИ по Присъда № 20 / 2014
г. по НОХД № 459 / 2012 г. по описа на Военен съд Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимият *** *** /*** ***/ Г.Л.М.
е с постоянен трудов договор за кадрова военна служба на БА. Завършил ***
образование в *** Притежава диплома за завършено висше образование № *** г.
Заема длъжността ***. На 14.10.2004 г. бил запознат с длъжностната
характеристика и получил екземпляр от нея /т.2, л.42-43 д.п./. Има придобита
специалност по ***, считано от 01.10.1993 г. и втора специалност ***, считано
от 01.06.1996 г. /т.3, л.719-722 съд.дело/. Не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК. Не е бил съден и не е бил
осъждан за престъпление от общ характер /т.2, л.41 д.п./.
Подсъдимият *** /***/ В.В.В. е завършил ***
образование в *** по специалност *** Притежава диплома за завършено
висше образование № *** г. Заема
длъжността *** На 02.06.2008 г. бил запознат с длъжностната характеристика и
получил екземпляр от нея /т.2, л.59-63 д.п./. Има придобита специалност по
*** считано от 01.01.1996
г. /т.3, л.719 съд.дело/. Не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78 а от НК. Не е бил съден и не е бил осъждан за престъпление от общ
характер /т.2, л.57 д.п./.
С обвинителния акт, подсъдимите
са предадени на съд за престъпление по чл.123, ал.1 от НК и в нарушение на
т.2.4 от Правилника за добрата медицинска практика вр.чл.80
от Закона за здравето и нарушение на чл.12, ал.1, т.7 от Правилник за
устройството е дейността на ЦСМП.
По време на службата на първия,
подсъдимите извършил следното:
На 06.10.2008 г. сутринта
пострадалия *** Ц. Х.Ц. на 67 години, се почувствал здравословно не добре и
заедно със съпругата си свидетелят Д.Т.Ц. *** при личния си лекар свидетелят
*** Е.И.. Влезли в кабинета й около 08:00 часа. Пациента се оплакал от болки в
областта на шията и гърба. При прегледа, *** И. установила, че пациента няма
температура, белодробно нямал находки, дишането било нормално и кръвното
налягане било 160/100. След извършения преглед, не възприела пациента като
тежко болен. Тъй като ставало дума за болки в гръдния кош, назначила
изследвания на кръв, рентген на прешлени и консултация с кардиолог, като тези
прегледи се извършвали в поликлиниката. Тъй като резултатите излизали след
14:00 часа, *** И. назначила преглед на Ц. за следващия ден на 07.10.2008 г.,
за да може да ги види.
На 07.10.2008 г. *** И. видяла резултатите. Направило й впечатление,
че имало възпалителна активност. По тази причина, решила да търси причината в
бял дроб и коремни органи, за което назначила рентген на бял дроб и ехография
на коремни органи. Резултатите от тях показали : от рентгеновото изследване
увеличен контур в ляво в белия дроб. От ехографията нямало нищо. Получавайки
резултатите от кръвната картина и
находката от белия дроб, *** И. решила, че се касае на първо място за пневмония
и на второ място за карцином на белия дроб. По тези причини, решила че трябва
да се направи скенер на белия дроб, за което насочила пациента за
хоспитализация. Написала направление с насочваща диагноза.
Поради обстоятелството, че
пострадалия бил офицер от БА, на 08.10.2008
г. около 08:30 часа Д.Ц., заедно със съпруга си-пострадалия Ц.,*** в Спешно
отделение. Чакали реда си пред спешен терапевтичен кабинет, където бил дежурен
подсъдимият *** *** Г.М.. Денят бил доста натоварен, по отношение на пациенти и
недоволна от чакането, св. Д.Ц. се обадила по мобилния телефон на сина си св.
*** Х.Х.-*** във ***, на когото казала, че тя и баща
му се намирали във ***-*** и че баща му не се чувствал добре, и не им обръщали
внимание. Около 10:30 часа, св.*** Х. отишъл във ***-***, срещнал се с
подсъдимия *** *** М., като се представил и го помолил да обърне внимание на
баща му, като представил направление за хоспитализация от личен лекар, с
диагноза вирусна пневмония, неквалифицирана другаде и с отметка за планов прием
в болницата. Подсъдимият *** *** М. му обещал, че след като приключи прегледа
на пациента, който преглеждал в момента, ще обърне внимание на баща му. След
този разговор, св. *** Х. се върнал в службата си, където продължил да
изпълнява служебните си задължения. След като приключил прегледа на пациента, в
кабинета на подс. ****** М. влезнали пострадалия,
заедно със св. Д.Ц.. Медицинската сестра записала паспортните данни на пациента Ц. в журнала, попълнила
обменна карта талон. В този момент, в кабинета влезнал Началника на клиниката и
се поинтересувал за какво се касае. Подсъдимият *** М. му обяснил това, което
знаел, след което Началника наредил на Д.Ц. да излезе от кабинета, тъй като
такъв бил реда и имало негова заповед за това. Подсъдимият *** *** М. разпитал пациента за историята за
заболяването и оплакванията му, за което е дошъл, в случая за съмнение за
пневмония. Пациента се оплакал от главоболие, болки във врата, раменете и
ръцете. Попитал и за други оплаквания, независимо в какви органни
системи, на което пациента му отговорил, че преди ден-два е ходил на кардиолог
и му е установена хипертонична болест, като му била назначена терапия. Помолил пациента да се съблече, след което
извършил преглед, като му измерил температурата-36.6 градуса, нормална.
Преслушал сърцето, белия дроб и не установил патологични находки. Направил
кардиограма, която била нормална. Измерил кръвното налягане, което било
160/100. Констатирал, че тези резултати се връзвали с данните, че е открита
хипертония по-рано, която не била лекувана. В тази връзка, назначил на сестрата
половин ампула хлофазолин подкожно, заради повишеното
кръвно налягане и назначил изследвания-пълна кръвна картина, биохимия, ензими и
рентген на бял дроб, след което изпратил пациента на рентген. Резултатите от
извършения преглед, били отразени в книга за регистрация на амбулаторно болни,
в която пациента бил записан под № 6816. След около 15-20 минути, пациента се
върнал от рентгена обратно в кабинета на *** М.. Заключението от рентгена било, че е без данни
за огнищни изменения, т.е. нямало пневмония. Подс. *** М. изчакал да станат готови и другите
изследвания, които обикновено ставали за около 30-40 минути. След като
резултатите пристигнали, констатирал следното : хемоглобина бил в норма около
146, т.е. нямало анемия, хематокрита също бил в
норма, кръвната захар била леко повишено около 6.9, но не била взета на гладно,
а по обяд, креатинин бил нормален около 66,
чернодробните ензими също били нормални, ГОТ и ГПТ-33 и 35, елекролити-калий
и натрий, също били в норма, ензим креатин фосфокиназа, също бил нормален около 7. Единствено били
повишени левкоцитите 22.7, но това не било показател за хоспитализация по
национален рамков договор, където била фиксирана стойност на левкоцитите над
30 000. Отделно от това, подс.*** М. изпратил
пациента за консултация в съседен кабинет с невролог св. *** Х.М., за да обясни
оплакването на пациента от главоболие, болки в раменете, изтръпване на
пръстите. *** М. прегледал пациента и постановил диагноза шийна
радиколопатия, което означавало, че пациента е имал радиколит, причинен от ошипяване
на шийния отдел на гръбначния стълб. Издал рецепта
като изписал „целебрекс”-10 капсули и „мидокалм” от 150 мг една опаковка, дозировка сутрин и вечер
по една таблетка. Прегледа бил отразен в амбулаторен дневник под № 2894, след
което пациентът се върнал в
терапевтичния кабинет. От своя страна, подс. *** М.,
въз основа на всички данни от извършените прегледи, преценил че в момента
нямало данни за възпалителен процес, тъй като пациентът нямал температура,
нямал възпалително огнище, а за хипертонията бил получил лечение по-рано. Въз
основа на тези данни, подс. *** М. преценил, че няма
индикации за спешна хоспитализация, към момента на неговия преглед на пациента.
Със запис в обменната карта талон, насочил пациента за консултация с хематолог, чрез личен лекар, за да се уточни насоката на повишението на левкоцитите, като
предоставил на пациента всички документи по изследванията.
На 09.10.2008 г. здравословното състояние на пострадалия Ц.
продължавало да се влошава, въпреки предписаните лекарства, които св. Д.Ц.
започнала да дава на съпруга си. Това наложило той, заедно със съпругата си,
отново да отидат при личния лекар св. *** И. в ***, която била втора смяна.
Около 16:30 часа, *** И. извършила визуален преглед на пострадалия Ц., като
установила бледа кожа, бил изпотен, имал температура. При прегледа констатирала
асиметрия в шийната област, оток и зачервяване на
десен крак. Решила, че се касае за тромбофлебит. За
уточняване на формацията в шийната област, свалила
пациента на втория етаж при ендокриноложката, за да
изследва щитовидната жлеза. От кабинета взела направление за ехографския кабинет. От ехографията се видяла голяма
формация, произхождаща от щитовидната жлеза. Извикали по телефона хирург,
св.*** С.К., по повод състоянието на щитовидната жлеза и крака. След което *** И. се качила в кабинета си на
третия етаж, тъй като се била натрупала опашка от пациенти. Уговорили се със
съпругата на пострадалия Ц., след прегледа от хирурга, да отиде при нея за
личен коментар. От своя страна, *** К. в кабинета на ендокринолога,
в присъствието на съпругата, извършил визуален преглед на пострадалия Ц., при
който установил, че същия бил блед, интоксикиран, със
силно увеличена шийна област, с опиваща се формация в
десния лоб на щитовидната жлеза. При прегледа, намерил увеличена дясна подбедрица, не видял видими травматични изменения на подбедрицата, същата била с напрегната мускулатура. Описал
тези находки в документацията, които били съмнителни за флеботромбоза,
т.е. запушване на кръвоносен съд. Пациента му представил само документи от ехографско изследване. По време на прегледа, пациента не е
споделял за някаква травма. Последната диагноза на пациента била водеща и
подлежало изясняването на статуса по отношение на щитовидната жлеза. *** К.
препоръчал насочване за спешна хоспитализация по избор на пациента, след което
оформил амбулаторен лист и издал направление за хоспитализация, за планов
режим. Свидетелят Д.Ц. се срещнала с личния лекар *** И. и й казала, че имало издаден талон за
хоспитализация от хирурга. Споделила, че ще се приберат до в къщи, където щели
да изчакат да се прибере от работа синът им св.*** Х.Х.,
за да решат кога и къде да заведат болния.
На 09.10.2008 г. около 19:00
часа, св. Д.Ц. и съпругът й отново отишли във ***-***, в Спешно отделение. Шеф
на екипа „Спешна хирургия” във *** била св. *** И.Я.А.. Тя приела пострадалия
Ц. към 20:30 часа в кабинет № 020, в който се преглеждали болни с проблем в
корема. В кабинета влезли и близките на пациента. В кабинета също бил и св. ***
К.С.- ***, който прегледал пострадалия, написал предполагаема диагноза „артритис гено декстри”
и назначил рентгенография на дясното коляно във фас и профил. Записал пациента
под № 6986 в журнала. Не бил се запознавал с документацията на пострадалия, тъй
като такава не му била предоставена. За консултация, около 20:00 часа, бил
извикан от св.*** А.-шеф на екипа и подсъдимият *** В.В.-травматолог,
който на същия ден застъпил нощна смяна в 19:30 часа. В кабинета, *** В.
заварил *** А., дежурната хирургична
сестра, *** С., пациента и придружаващите го близки съпруга-свидетелят Д.Ц. и
син-свидетелят *** Х., с които се запознал лично. Констатирал, че пациентът бил
контактен, бил със запазено съзнание, поради което *** В., снел от същия
анамнеза. Попитал го дали има спешни наранявания по крайниците, за такива не му
било съобщено. Попитал пациента от какво се оплаква, като същият му отговорил,
че го боли дясното коляно. След това, подс. *** В., пристъпил към прегледа, който извършил,
спазвайки всички принципи за ортопедични прегледи-оглед за всякакви патологични
изменения по крайниците, извършил опипване на всички области на опорно
двигателния апарат. Проверил за болки, зачервявания, повишена локална
температура, отоци и наранявания. Констатирал болезненост в областта на
външната страна на коляното, в областта на страничните връзки на колянната става. Проверил и за вода в коляното, чрез
натискане върху капачето, като констатирал малък вътреставен
излив. Не констатирал големи „цикатриси”
т.е. белези на кожата, от които да е видно, че пациента е бил опериран. Пробвал
движенията на колянните стави. В резултат на
извършените тестове, констатирал че пациентът нямал ограничени движения,
съществени за неговата възраст. Направило му впечатление видимата деформация на
колянната става, което състояние било често срещано
при пациенти над 60 години. При извършения преглед не констатирал възпаление на
дясното коляно и бурсите /подувания на лимфните възли
около ставата, възпаления на вените/, които той в неговата практика е бил
виждал и е бил лекувал такива страдания. В следващия момент, на подс. *** В. му била представена и рентгенография на
дясното коляно, която била назначена предварително от св. *** С.. След като
разгледал снимката, констатирал видими деформации на колянната
става, със стесняване на ставната цепка и изразени остеофити,
т.е ошипяване. Не констатирал „остеомелит”
развитие на гноен процес в костите, изграждащи колянната
става. След като се запознал и със становището на дежурния рентгенолог, което
абсолютно съвпадало с негово мнение, поставил рентгенологична
диагноза-ганортроза. През целия преглед, който
извършил подс.
*** В., от близките на пациента не му е било споменато или представени
каквито и да е било други документи от предхождащ преглед. Диагнозата написал в
обменната карта талон в кабинета, в който извършил прегледа. Предписал
подходящо лечение за пациента за състоянието му в момента и коляното
му-противовъзпалителни /обезболяващи/ лекарства през устата и локално, както
назначил да се направи охлаждащ спирт риванолов
компрес. Посочил, че след седем дни, следва да бъде извършен контролен преглед
и дал на близките му, телефон за свръзка, след което напуснал кабинета. Повече
не бил потърсен нито по време на смяната, нито след това от пациента или от
неговите близки. След като отново не бил приет за лечение в болницата, пострадалия
Ц., заедно със съпругата си, се прибрали в дома си и започнали предписаното
лечение от подс.
*** В.. Здравословното състояние на Ц. обаче продължавало да се влошава.
На 11.10.2008 г. Ц.Ц. постъпил в спешно
отделение на болница „***”-*** в тежко увредено общо състояние, по данни на
близките. С него имало придружаваща медицинска документация от спешно приемно
отделение на ***-***. На болния били извършени консултации, по повод неясни
болки в коляното и общото му състояние.
Били поставени няколко работни диагнози. За обсъждане, били извикани за
консилиум : св. *** А.П.-травматолог и септичен хирург от Национална
кардиологична болница и гнойно-септична хирургия на институт „***”, св. *** М.
Б.-Й.-невролог от ***” и св. *** Т. В.-гнойно септичен хирург от Национална
кардиологична болница и гнойно-септична хирургия на институт „***”. Тримата
прегледали пациента, като решили, че се касаело за сравнително добро състояние
на пациента, контактен, адекватен, който давал неясни оплаквания, имал първична
рентгенография. От прегледа, установили че пациентът Ц. имал промени в ставата-артроза, с умерен оток, разляти
болки в коляното, ограничени движения, без видимо напрежение на кожата, без
зачервяване, без регионални увеличени лимфни възли с отчетливи пулсации на периферията.
От наличната рентгенография, имало наличие на гонартроза
на ставата със стеснена цепка, остеофити.
Преглеждащите пациента, трябвало да кажат има ли възпалителен момент. Тримата
специалисти излезли с едно общо становище, че в момента нямало активен остър
възпалителен процес /гнойно септично заболяване/, който да налага спешна
интервенция. Предварително пациентът бил консултиран и със съдов хирург на 3-та
градска болница. По време на прегледа от съдовия хирург, същият установил, че
пациентът не изпитвал силна болка. Нормално било за неговата възраст да има
такива оплаквания. След всички направени консултации св. *** Д.П.-ординатор в
болница „***” преценил, че се касае за септично състояние с първично огнище
някъде в долен десен крайник, с дадена насоченост с обезболяващи и
противовъзпалителна терапия. Пациентът бил хоспитализиран в реанимацията и била
започната антибиотична
терапия, които данни били отразени в епикризата.
Въпреки проведеното лечение-терапия и реанимационни
мероприятия, здравословното състояние на пациента непрекъснато се влошавало. На
13.10.2008 г. пациента *** Ц. Х.Ц.
направил екзитус леталис
/починал/ в реанимацията на болница „***”-***.
На 15.10.2008 г. била извършена аутопсия от св. *** С.П.- Началник
отделение „***” при ***”-***, за което изготвил аутопсионен
протокол № *** г. Като причина за смъртта, *** С. П. посочил гнойна колекция в
дясната колянна става от бурса
пателарис /гонит и бурсит/.
Видно от заключението на
изготвената и приложена към досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, в състав от пет вещи лица от 25.04.2009 г.,
обоснована по свидетелски показания и по писмени данни /т.3, л.96 - 104 д.п./,
причина за смъртта на Ц. Х.Ц. е „сепсис” /дисеминиран
гноен процес в организма/, причинен от стафилококус ауреус и ешерихия коли.
Причинителят на сепсиса е установен от материал, взет при аутопсията.
Заболяването, което е довело до смъртта на Ц., не е било диагностирано при
извършените прегледи в Спешното отделение на *** на 08.10.2008 г. и на 09.10.2008
г. Развитието на „сепсиса” от възпалението на дясното коляно, при възрастен
болен, с диабет, с установен висок брой левкоцити и ускорена утайка на
еритроцитите, не е оценено и болния неправилно не е бил настанен за болнично
лечение във ***. В съдебно заседание, вещите заявяват, че поддържат даденото от
тях заключение, което са изградили основно въз основа на медицинските документи
и разпитите на медицинските лица. Заявяват, че тяхното основно заключение е на
базата на аутопсионната находка, като причина за
смъртта. По време на съдебното следствие, след прочитане на експертното
заключение, в присъствието на вещите лица и след изслушване на тяхното становище, защитата на подсъдимия *** *** М.,
оспори част от заключението и по-конкретно, че не са били цитирани всички
лабораторни изследвания, извършени на 08.10.2008 г. от *** *** М., а са взети в
предвид единствено изследванията на левкоцитите.
Видно от заключението на
изготвената и приложена към досъдебното производство комплексна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, в състав от девет вещи лица от
02.08.2009 г., обоснована по писмени данни и по поставени допълнителни въпроси
към вещите лица /т.3, л.115 - 133 д.п./ е със заключение, че причина за смъртта
на Ц. Х.Ц. е „сепсис” /дисеминиран гноен процес в
организма/ причинен от стафилококус ауреус и ешерихия коли. Вещите
лица обръщат внимание, че в медицинската теория и практика е известно, че при
несвоевременно лекуван гнойник /гной в колянната става и мускулни обвивки/, може да причини смърт
от разпространяването на инфекцията в организма. При своевременна
хоспитализация, още на 08.10.2008 г. е можело да бъде правилно диагностициран, своевременно лекуван и евентуално да се
предотврати смъртта. Не бил диагностициран гнойника на дясното коляно приживе, поради което не е
проведена диагностична пункция на коляното. Подобна пункция би могла да играе и
терапевтична роля, но не е била предприета и от консултиращите в края на живота
му специалисти по травматология и гнойно-септична хирургия. При еднократен
резултат от завишена кръвна захар в гранични с нормата стойности, не е причина
да се приеме диагнозата, че пациента е в доказан диабет. Възможно е и при
най-бърза и прецизирана терапия, поради особености на инфекцията и на самия
болен, да настъпи смърт. В съдебно заседание, вещите лица заявяват, че
поддържат даденото от тях заключение. На мнение са, че пациента е следвало да
бъде хоспитализиран. По време на съдебното следствие, след прочитане на
експертното заключение, в присъствието на вещите лица и след изслушване на
тяхното становище, защитата на подсъдимия *** *** М. оспори част от
заключението и по-конкретно това по т.3 и т.4, като възразява, че тези
показатели следва да бъдат ценени не при приемането в болнично заведение, а
като показатели, значими към документацията.
Всички СМЕ, изслушани по
делото, са установили една и съща причина за смъртта на пострадалия Ц. Ц.,
базирайки се най-вече на заключението на патоанатома.
Горната фактическа обстановка,
съдът намира за установена основно от обясненията на подсъдимите, от
показанията на гр.ищец и ч.обв. *** А.Ц. и от гр.ищец
и ч.обв. *** Х.Х., от
показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство и съдебно
производство-*** Е.И., *** Х.М., *** С.К., *** И.А., *** К.С., *** Д.П., ***
С.П., *** П.А., *** А.П., *** М. Б.-Й. и *** Т.В.частично от показанията на
гр.ищец и ч.обв. Д.Ц. от приложените по делото
писмени доказателства-свидетелства за съдимост, длъжностни характеристики,
дипломи за завършено висше медицинско образование и свидетелства за медицинска
специалност, медицинска документация представена от св. Ц., медицинска
документация представена от св. *** И., медицински документи представени от
***-***, медицински документи представени от *** „***”-***, медицинска
документация представена от „***”, съдебно-медицински експертизи, писмо рег. №
*** г. на ***, ведно с приложените към него ксерокопие от свидетелство за
призната специалност на *** В., ксерокопие от диплома за призната специалност
на *** М., ксерокопие от свидетелство за призната специалност на *** М., писмо
рег. № *** г. на *** и от останалите доказателства по делото.
Представителят на държавното
обвинението пледира, че в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното
производство, са събрани безспорни и категорични доказателства за
престъплението, в което подсъдимите *** *** Г.М. и *** В.В.
са предадени на съд. В потвърждението на това, излага описаната фактическа
обстановка в обвинителния акт, въз основа на която иска съда да признае за
виновен в това, че на 08.10.2008 г. подсъдимият *** М., в независимо съпричинителство с *** В., в нарушение на т.2.4 от
Правилата за добра медицинска практика, вр.чл.80 от
Закона за здравето „Адекватна преценка на състоянието на пациента, въз основа
на историята на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ
медицински преглед”, не извършил адекватна преценка на състоянието на
пострадалия Ц. Ц., тъй като не
съобразил, че пациента е възрастен, болен с диабет, с установен висок брой
левкоцити и ускорена утайка на еритроцитите, което не му позволило да оцени
развитието на „сепсиса” от възпалението на дясното коляно и в нарушение
на чл.12, ал.1, т.7 от Правилник
за устройството и дейността на ЦСМП -
„Екипите за спешна медицинска помощ са задължени да предлагат спешна
хоспитализация, когато състоянието на пациентите, налага удължаване на
лечението”. Въпреки състоянието на
пострадалия-висок брой левкоцити в кръвта, ускорена утайка на еритроцитите,
висока стойност на кръвната захар, общото здравословно състояние и оплакванията
на пациента, *** *** М., не предложил хоспитализация и неправилно не го
настанил за болнично лечение във ***. На 09.10.2008 г. подсъдимият ***
В., също така в нарушение на т. 2 от същите правила, не съобразил, че пациента
е възрастен, болен с диабет, с висок брой левкоцити, ускорена утайка на
еритроцитите, също не оценил развитието на сепсиса, от възпалението на дясното коляно и в нарушение на чл.12, ал.1, т.7 от правилника
за устройство и дейността на ЦСМП, въпреки състоянието на пострадалия-висок брой левкоцити в кръвта, ускорена
утайка на еритроцитите, висока стойност на кръвната захар, общото здравословно
състояние и оплакванията на самият болен, *** В. не предложил хоспитализация и
неправилно не го настанил за болнично лечение във ***, като в резултата на
всички тези нарушения от двамата, била причинена смъртта на пациента Ц.,
който починал на 13.10.2008 г. от
сепсис. Обръща внимание на съда, че от аутопсионния
протокол било видно, че пациента е починал от сепсис, причинен от стафилококус ауреус и ешерихия коли. Сепсисът е довел до многоорганна
недостатъчност. Това заболяване не е било диагностицирано
при извършените прегледи в спешното отделение на *** на 08.10.2008 г. и на
09.10.2008 г. Пациентът неправилно не е бил настанен за лечение, което е
могло да уточни диагнозата и да се проведе успешно лечение, с което е щял да
бъде избегнат смъртния изход. Изтъква, че подсъдимите *** *** М. и *** В., в
момента в който са имали преки впечатления
от състоянието на пострадалия, са могли и са били длъжни да разпознаят,
че се касае за болен, намиращ се в
състояние, пряко застрашаващо живота му и е следвало болния да бъде
хоспитализиран, с оглед своевременно и адекватно провеждане на терапия в
болнично заведение. На мнение е, че хоспитализацията е била наложителна, тъй
като при всяко постъпване в болница на пациент, със застрашаващи живота
показатели, се започвало с вземане на кръв за изследване и едновременно с това
осигуряване на венозен път за вливане на течност, на електролити, кисели или
алкални продукти, съответно на получените резултати от изследванията, кръвозаместителни течности и др. Това би следвало да се
извърши, след като лицето бъде прието в болница. При задължително провеждане на
изследване, е било възможно да се постави точната диагноза, ако лекарите
разполагат с достатъчно време, докато изследванията за причинителя на
заболяването, изискват един по-дълъг период.
Акцентира, че адекватното лечение е следвало да се проведе във връзка с
изявените симптоми – температура, завишени левкоцити, с по-широк диапазон,
медикаментозни средства, от колкото в домашни условия. Възможно е било и антибиотично лечение, ако пациента е бил хоспитализиран.
Констатира, че се касае до стрептококова инфекция от група
микроорганизми-бактерии, които отделят токсини, способни да разрушат клетъчните
мембрани във всички органи на човешкия организъм. Прави бележка, че колкото
по-рано би било проведено лечението, в специализирано заведение, толкова повече
вероятността за добър изход е била по-голяма, след хоспитализиране на лицето.
Сочи, че твърденията на подсъдимите, че не са забелязали нищо животозастрашаващо, не означава че такова състояние не е
било на лице. Макар и съобщените симптоми да са характерни и за други
заболявания, които не застрашават пряко живота, не изключват автоматично
възможността, това да насочва към животозастрашаващо
състояние. Обръща внимание на съда, че при така изложената от него фактическа
обстановка, е на лице конкретна и несъмнена причинно-следствена връзка на
поведенията на подсъдимите и настъпилия резултат, което се потвърждавало и от
заключенията на вещите лица. По несъмнен начин е било установено, единството на
виновното нарушаване, чрез бездействия на правилата, регламентиращи
професионална дейност и наличието на причинна връзка между съставомерния
резултат - смъртта на пострадалия Ц. Ц. и посочените по-горе от него нарушения.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза, ако заболяването е било
своевременно и правилно диагностицирано, назначено
адекватно лечение в болнична обстановка, пострадалия при такова своевременно
лечение, със сигурност смъртния изход, би могъл да бъде предотвратен. Въз
основа на всичко което прокурора изложил, моли съда да признаете подсъдимите
*** *** Г.Л.М. и *** В.В. ***, за виновни по чл. 123,
ал. 1 НК, като за причини сочи, неспазване
приетите и утвърдени нормативни документи, неадекватна преценка на състоянието
на болния и за двамата подсъдими и при форма на вина непредпазливост. и за
двамата. Моли съда да наложите и на
двамата подсъдими наказание лишаване от
свобода към средния размер, при условията на чл.66 НК, при наличие смекчаващи
отговорността обстоятелства, чистото им съдебно минало, добри характеристични
данни и за двамата и отегчаващи обстоятелства относително завишена степен на обществена опасност на
деянието. По отношение на гражданските искове, моли да бъдат уважени, а разноските да бъдат поети
от подсъдимите.
Повереникът
на гражданските ищци и частни обвинители Д.Т.Ц. и *** А.Ц.Ц.,
а.. К. изтъква в пледоарията си, че с оглед събраните по делото доказателства,
съдът следва да приеме, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен
начин. Пледира двамата подсъдими да бъдат осъдени по така повдигнатите им
обвинения, особено на фона на зачестилите напоследък лекарски грешки, в
резултат на които са настъпили тежки последици за пациентите. Иска от съда да
бъде уважен и гражданският иск, за причинени неимуществени вреди в пълен
размер, поради непрежалима загуба на обичащ и любящ
баща и съпруг, който е бил опора на семейство. Иска съдът да лиши двамата
подсъдими да упражняват професия за максимален срок. Сочи, че с поведението си,
двамата подсъдими са нарушили т. 2.4 от Правилника за добрата медицинска
практика и чл. 80 от Закона за здравето, като не са извършили адекватна
преценка на състоянието на пострадалия Ц. и в нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 7
от Правилника за устройството и дейността на ЦСМП. И двамата подсъдими имали
нужните познания, което е видно от писмените доказателства.
Гражданският ищец и частен
обвинител Д.Т.Ц. е съгласна с изказването на повереника
си.
Гражданският ищец и частен
обвинител А.Ц.Ц. напълно подкрепя повереника
си.
Повереникът
на гражданският ищец и частен обвинител Х.Ц.Х., а.. С. в пледоарията си обръща
внимание, че престъплението професионална безотговорност, е с голяма обществена
опасност, престъпление, засягащо правата и интересите на голяма част от обществото.
Заявява, че едва ли може да добави нещо от фактическа страна, от това
което изложил представителя на държавното обвинение. Твърди, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка
е доказана по несъмнен и категоричен начин, от разпитаните свидетели, от
гласните доказателства, от извършените съдебномедицински експертизи. Бил
направен фактологически анализ, хронология на
загубата на един човешки живот, за времето от 06.10.2008 г. до фаталния изход
13.10.2008 г. Заостря внимание, че в един къс отрязък от време, в който е
изгубен човешки живот, въпреки усилията, положени от близките и роднините на
починалия Ц., да направят всичко възможно, той да получи адекватно, реално,
компетентно и квалифицирано лекарско лечение. Иска от съда, при анализ на
свидетелските показания, да заостри вниманието на показанията на свидетелите
*** Е.И., личния лекар на починалия, който е направил всичко възможно, да
установи действителното състояние на пациента и е констатирал, че има
възпалителен процес и показанията на
*** С.П., който е извършил аутопсията и констатирал причината за
смъртта. Изтъква доводи, че действията на двамата подсъдими могат да бъдат определени
и охарактеризирани като немарливо и повърхностно отношение, като са действали
повърхностно, без да дадат отговор от къде идва този възпалителен процес.
Предписали са домашно лечение на пациента, при установени над пет пъти
увеличени левкоцити. Счита, че следва да се даде вяра на деветорната експертиза
и че същата следва да се цени, тъй като се характеризира с категоричност и
обоснованост. Обръща внимание, че Направление № 7 за хоспитализация е
задължителен атрибут за болницата. Заостря внимание, че при едно навременно
лечение е могло да се избегне леталния изход. Моли съда да не кредитира
обясненията на подсъдимите, тъй като те били една защитна позиция за тях, като
са проявили една самонадеяност и немарливост, вследствие на което е настъпила
смъртта на пациента им. По отношение на наказанието иска то да бъде около
средния размер, при наличие на смекчаващите отговорността обстоятелства. Моли
съда да уважи предявените граждански искове, като разумна компенсация за
преживени болки и страдания.
Гражданският ищец и частен
обвинител Х.Ц.Х. напълно подкрепя изложеното от представителя на прокуратурата
и от повереника си. Моли съда за справедливост, тъй
като загубата на баща му бил една голяма морална загуба както за него, така и
за цялото семейство. Счита, че от страна на подсъдимите не е са били положени
никакви грижи за баща му. Моли съда да уважи предявените граждански искове и да
му бъде присъдени адвокатско възнаграждение, за наетите адвокати.
В съдебно заседание, защитникът
на подсъдимия *** *** Г.Л.М., а.. Г. моли съда да не уважава претенциите на
Военна прокуратура и на частното обвинение. Заявява, че не е чула изложение по
фактите, нито изложение по правото. Сочи, че прокурорът е изложил една
фактическа обстановка, неизменена с тази от обвинителния акт, която била приета
и от частното обвинение. Заостря вниманието, че твърдяното от прокурора и от
частните обвинители, че пострадалия на дата 06.10.2008 г. се почувствал зле, не
е описано в какво точно се е изразявало това негово състояние. Не спори, че
пострадалият е отишъл при личния си лекар, на когото се оплакал от силно
главоболие, болка в гърба между прешлените и му била назначена терапия, за
което има изготвени документи. Личния лекар изпратила пациента за консултация с
кардиолог. След като съобразила всички данни, личният лекар не могла да изясни
причините за болката в гърба. Назначила рентген на бял дроб и ехография на
коремни органи, за което имало изследвания. Личният лекар, след като се
запознала с резултатите, стигнала до диагноза бронхопневмония. Личният лекар е
нямала обяснения от къде са промените на резултатите в кръвта и белия дроб.
Решила, че при болнични условия, да се диагностицира
правилно и затова издала направление, за хоспитализация, с диагноза за съмнение
за бронхопневмония. Защитата констатира, че до този момент по фактическата
обстановка, всички страни нямат различие. Обръща внимание, че *** И. е издала
това направление за съмнение за бронхопневмония, след което пациента е бил
изпратен, за да се диагностира правилно в болнично заведение. Подсъдимият
****** М. извършил преглед на пострадалия Ц.. Защитата акцентира, че този
преглед не е отразен в обвинителния акт в необходимата пълнота, за което имало
налична медицинска документация. В тази връзка защитата счита, че няма
основания да не се кредитират обясненията на *** *** М., тъй като не се оборват
от нито едно доказателствено средство и визира
извършения преглед. Защитата излага съображения, че след всички извършени
прегледи на 08.10.2008 г., както от *** М., така и от други медицински
специалисти, при които е бил насочван пациента от подсъдимия, се стигнало до
извода, че единствени места, където са констатирани оплаквания на пациента било
силно главоболие, болка в гърба между прешлените, с ирадация
към дясната ръка и е предписано лечение. Защитата обръща сериозно внимание, че
по време на извършения преглед на пациента от *** М., са били извършени
допълнително още седем изследвания, които са отразени в амбулаторната книга и
не са описани в обвинителния акт. Прави се извода от страна на защитата, че
съобразявайки се с тези резултати, *** М. е преценил, че състоянието на
пациента не налага хоспитализация. Защитата акцентира, че клиничните пътеки се състоят от основни
компоненти, от индикация за хоспитализация и условия за хоспитализация, включително
хоспитализация при бронхопневмония, какъвто е настоящият случай. Защитата
изтъква, че критерии за хоспитализация, следва да е тежка пневмония, включваща
„честота на дишането повече от 300 удара в минута по време на прегледа, остра
дихателна недостатъчност, необходимост от механична вентилация, рентгенография
показваща двустранна локализация или ангажиране на множество лобове,
увеличаване размера на засенчването с над 50 % в първите 48 часа след
установяване на пневмонията, хиперлевкоцитоза над 30 000”. В конкретния случай, не са
били налице тази критерии за хоспитализация. Защитата обръща внимание, че
наличието на един или повече от критериите за тежка пневмония, е налагало
обсъждането за хоспитализация. Защитата констатира, че при тази медицинска
констатация и при съобразяване с нормативните критерии, какво бил могъл да
направи подсъдимия *** М., след като не е имал никакви индикации за спешна
хоспитализация и не е имал диагноза, по която да хоспитализира пациента.
Защитата прави извода, че всичко, което е трябвало да направи подсъдимия ***
*** М., го е направил. Защитата възразява по отношение на Правилника, на който
се позовава обвинението, че същия е издаден от Министерството на
здравеопазването, а не от Министерството на отбраната, които са различни
структури. Обръща внимание, че Правилника, който бил цитиран от прокуратурата,
регламентира устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ,
наричан „център”, който е лечебно заведение, в което медицински
специалисти с помощта на друг персонал,
указват спешна медицинска помощ на заболели пострадали лица в дома, на
местопроизшествие и по време на транспортиране им до евентуалната им
хоспитализация, които били линейките. Защитата прави извода, че това не е
структурата, в която е работил подс. *** *** М..
Обръща внимание на съда, че Правила за добра медицинска практика към 2008 г. е
нямало и такива не са били утвърдени с акт, който да има значение на нормативен акт. Въз основа на тези аргументи,
защитата твърди, че по никакъв начин не може да има основание за постановяване
на осъдителен акт, нито заради фактите, нито заради правото. Защитата счита, че
предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Защитата моли съда да постанови
съдебен акт, с който да оправдае *** *** М..
Подсъдимият *** *** Г.Л.М.
разбира в какво е обвинен и дава подробни обяснения. Не се признава за виновен,
че е извършил деянието, в което е обвинен. Моли съда да бъде признат за
невиновен.
В съдебно заседание, защитникът
на подсъдимия *** В.В.В., а.. Х. заявява, че ще
започне с факти, които смята че имат значение за правната квалификация по
обвинението, в което е обвинен неговия подзащитен.
Обръща внимание, че към момента на инкриминираното деяние, *** В. е бил
назначен с трудов договор, на длъжност хирург ортопед тра***толог, в диагностично оперативен център. Дейността на този
център и реда за указване на спешна медицинска помощ били регулирани със
Заповед на Началника на ***. По отношение на вътрешния ред на многопрофилната болнична база за активно лечение, също
имало правилник и този правилник също бил утвърден от началника на ***. Този
правилник и тази заповед на началника, са задължителни за *** В., в качеството
му длъжностно лице. Защитата констатира,
че на 09.10.2008 г. подсъдимият *** В. е бил дежурен в диагностично оперативен
център от 19:30 часа. Около 20:00 часа, *** В. е бил повикан от *** Я., която
по това време е преглеждала пострадалия в спешен хирургически кабинет, да даде
консултация по спешност, без да му е предоставена каквато и да е било
документация. Тъй като *** В. е бил подчинен на шеф екипа *** Я., е извършил
консултация, като е направил прави щателна анамнеза по сведения на болния, тъй
като са липсвали са данни и друга документация, за травма на коляното и
крайниците. При щателния медицински преглед, е установил, че липсват видими
травматични изменения на дясното коляно и подбедрица.
Установил е малък излив на дясно коляно, болезненост
по външен контур. Защитата изтъква, че липсвали са всякакви находки за наличие
на възпалителен процес на дясно коляно, нямало е силно зачервяване, няма оток,
няма силна болка, няма ограничени движения. Увеличени лимфни възли няма, и
повишение на температура, няма. Назначил и рентгенова снимка, на която се
установили шипове изменения, без данни за травматични изменения. Защитата
пояснява, че въз основа на този преглед и на рентгеновата снимка, *** В.
определил своята диагноза, гонартоза на дясно коляно,
с малък вътреставен излив.
Това било състояние на коляното, към момента на прегледа от *** В..
Правейки тази констатация, *** В.
назначил и лечение, а именно противовъзпалителни лекарства, студени и охлаждащи
компреси. На пациента му бил направен и спирториванолов
компрес. Подсъдимия определя и срок, в който пострадалия би могъл ако желае да
се яви, като му посочва 7-дневен срок. Оставил си е телефона. От този момент
нататък, *** В., не знаел какво се е
случило с пострадалия Ц.. Хронологично защитата сочи, че на 11.10.2008 г. преди
обяд, пострадалия е бил заведен от близките си в спешно приемно отделение в
болница „***”. Екипът, който е приел пациента, не е могъл да постави диагноза
и решил да направи няколко консултации с
невролог, инфекционист и хирург от Окръжа болница
***, където пациента бил откаран с линейка.
Консултацията с хирург била извършена
в 16:00 ч. и установява, че по отношение на десен долен крайник, нямало данни
за хирургично заболяване. Независимо от това, била извършена консултация и
преценка от специалисти, най-добрите в района на ***, гнойно септична хирургия
в ***, тъй като липсва такава клинична пътека в „***”. Прегледа бил извършен от консилиум от хирург, ортопед
травматолог и гнойно септичен хирург, които били лекари с дългогодишен опит и
единия от тях е шеф екип. Защитата
заостря внимание, че след като извършили прегледа, стигат единодушно до извода,
че има промяна в ставата, арторза с умерен оток,
различни болки в коляното, ограничени движения,
без видимо напрежение по кожата, без зачервяване и без увеличени лимфни възли, и определят, че това са
признаци на артрозно коляно. Защитата пояснява, че
този консилиум, два дни след прегледа от *** В., потвърждава неговата диагноза.
Преценката била, че болният не страда
от заболяване, което да изисква
оперативно лечение по спешност в ***, тъй като нямало данни за възпалителен
процес, за някакво гнойносептично заболяване. Не били
установени трите фактора, които сочат за наличие на някакво възпаление и
болният е бил върнат в „***”. В 18:00 ч. отново била направена консултация,
вече от хирург в „***”, *** Д., който е извършил повторен преглед и е със
становище, че за сега няма данни за хирургическо заболяване, т.е. към 18:00 ч.
на 11.10.2008 г., два дни след прегледа
на *** В., няма данни за такова заболяване. След това лечението продължило,
като се приема за водещо заболяване остра чернодробна недостатъчност. На
13.10.2008 г. около 13:10 ч. пациента е починал. Защитата сочи, че обвинението
най-вече се основавало на заключението на вещите лица, относно причината за
смъртта на пострадалия, а именно сепсис, който идвал от гнойно възпалена колянна става. Защитата акцентира, че този извод, на вещите
лица се основава, само и единствено на аутопсионната
находка, това което е видял патоанатома. Счита, че
това не е достатъчно, да се приеме този извод. Защитата пояснява, че вещите
лица не давали отговор за това, до колко в резултат на трупното разложение през
следващите два дни от смъртта, са се развили различни микроорганизми и до
колко, тези процеси са в основата на получените микробиологичните резултати. На
мнение е, че ако се приеме това заключение, то ще е в противоречие със
събраните по делото доказателства, а именно свидетелски показания на лекарите,
прегледали приживе пострадалия, лекари клиницисти,
лекували живи хора и които са виждали това заболяване и от друга страна група
лекари патоанатомите, които правели своите съждения
на база на това, какво са намерили два дни след смъртта в тялото на починалия.
Защитата сочи, че по делото има и медицинска документация, която била в
подкрепа на лекарите клиницисти. В тази медицинска
документация нямало доказателство, приживе по отношение на пострадалия, да е
поставена диагноза гнойно възпаление на колянна
става. Дори не била обсъждана такава диагноза. Защитата излага доводи, че към
момента на инкриминираната дата не са били приети Правилата за добрата
медицинска практика, по реда определен в чл. 80 от Закона за здравето. Такива
правила били утвърдени от Министъра на здравеопазването на 25.11.2013 г. и
всичко преди тази дата, не е правно регламентирано. По второто обвинение, че
*** В. е нарушен чл. 12, ал. 1, т. 7 от Правилника за устройството и дейността
на ЦСМП заявява, този правилник е на Министерство на здравеопазването, който
правилник касае линейките. Правната разпоредба касаела структурата на спешната
медицинска помощ, но не и структурата на ***, където *** В. бил служител.
Защитата поставя под внимание въпроса дали е могъл *** В., да настани някого за
лечение и отговаря, че към онзи момент, това е било в извън работно време 20:00
ч. и съгласно Правилата за вътрешен ред на ***-***, където е указано и описано,
че приемането по спешност на пациентите, се извършва по решение на шеф екипа,
от катедра спешна медицина. Защитата заостря внимание, че *** В. нито е бил шеф
екип към тази катедра, нито пък е имал данни, които да му дават насока, той да предприеме такива
действия. Пояснява, че *** В. не е виждал направление № 7, не е знаел къде е
бил лекуван пациента преди това. Подсъдимия е бил извикан, дал е заключение и е
бил освободен. В заключение защитата моли съда да приеме, че *** В. от обективна
и субективна стана, не е изпълнил немърливо правно
регламентираната дейност, да е упражнил професията си на хирург ортопед
травматолог немърливо по отношение на пострадалия Ц..
В тази насока, защитата моли съда да
постановите Присъда, с която да признаете
*** В. за невиновен. Същият не е осъществил с действията си, състава на чл.123, ал.1 НК, както от
обективна, така и от субективна страна. По отношение на гражданските искове,
моли съда ги отхвърли, като неоснователни и недоказани.
Подсъдимият *** В.В.В. разбира в какво е обвинен и дава подробни обяснения.
Не се признава за виновен, че е извършил деянието. Моли съда да бъде признат за
невинен.
Съдът, като прецени всички
събрани по делото преки и косвени доказателства, взети поединично и в тяхната
съвкупност, и по вътрешно убеждение, стигна до единствения извод, че с
действията си, подсъдимите *** *** Г.М. и *** В.В.,
не са осъществили състава на престъплението, наказуемо по чл.123, ал.1 от НК.
За да стигне до този извод, съдът взе предвид следното : Установено по делото
е, че подсъдимите притежават необходимата квалификация и професионален стаж в
своята област /т.2, л.42-44 д.п. за *** М. и т.2, л.59-63 д.п. за *** В./.
Установено е, че пострадалия Ц. Ц. на 06.10.2008 г. е посетил личния си лекар
*** И., тъй като се почувствал зле. Същият бил прегледан, като резултатите от
прегледа били отразени от личния лекар в съответните документи : в амбулаторен
лист /т.2, л.91 д.п./ и резултатите от изследвания /т.3, л.44 и 87 от д.п./.
Личният лекар назначил рентген на бял дроб и ехография на коремни органи и
заявил преглед на 07.10.2008 г., за да може да интерпретира резултатите от
изследванията /т.2, л. 88 и т.3, л.42 и 43 от д.п./. След като се запознала с
резултатите, *** И. нямала обяснения от къде са промените на резултатите в
кръвта и белия дроб, не могла да изясни причините за болката в гърба. Личният
лекар *** И. решила, че се касае за бронхопневмония, и че при болнични условия,
би могло да се диагностицира правилно и да се
локализира заболяването, за което издала направление на пострадалия за
хоспитализация, с диагноза за съмнение за бронхопневмония /т.2, л.76 д.п./. По
тази фактическа обстановка няма спор по делото.
Спорния момент, който би довел
до инкриминиране на деянието от подсъдимите е, дали са нарушили т.2.4 от
Правилата за добрата медицинска практика, вр.чл. 80
от Закона за здравето, като не са извършили адекватна преценка на състоянието
на пациента, въз основа на историята на заболяването, симптомите и при
необходимост съответстващ медицински преглед, не се съобразили, че пациента е
възрастен болен с диабет, с установен висок брой левкоцити и ускорена утайка на
еритроцитите, което не им позволило да оценят развитието на „Сепсиса” от
възпалението на дясното коляно и дали в нарушение на чл.12, ал.1, т.7 от
Правилник за устройството и дейността на ЦСМП - „Екипите за спешна медицинска
помощ са задължени да предлагат спешна хоспитализация, когато състоянието на
пациентите, налага удължаване на лечението”
въпреки състоянието на пострадалия-висок брой левкоцити в кръвта,
ускорена утайка на еритроцитите, висока стойност на кръвната захар, общото
здравословно състояние и оплакванията на самия болен, не предложили
хоспитализация и неправилно не го настанили за болнично лечение във ***.
Съдът кредитира обясненията на подс. *** *** Г.М., които кореспондират с показанията на
свидетелите, запознати със случая : *** Е.И.-личен лекар на пострадалия, ***
Х.М.-невролог, Х.Х.-*** във ***- син на пострадалия и
приложеното по делото Решение № *** г. на „*** /т.1, л.126-206 съд. дело/.
Въз основа на
тези гласни доказателства, се установява че на 08.10.2008 г. *** *** М., по
молба на *** Х., сина на пострадалия, който му представил направление за
хоспитализация с диагноза вирусна пневмония, е приел пациента Ц. Ц., в кабинета
си. Снел му анамнеза, при която установил, че пациента се оплаква от
главоболие, болки във врата, раменете и ръцете. Подсъдимият попитал пациента и
за други оплаквания, независимо от какво естество са, на което същият
отговорил, че скоро му открили хипертония. Подсъдимият *** *** М. премерил
кръвното налягане на пациента, което било 160/100. Измерил температурата-36.6
градуса, която била нормална. Преслушал сърцето, белия дроб и не установил
патологични находки. Направил кардиограма, която била също нормална.
Констатирал, че тези резултати се връзвали със заявеното от пациента, че му е
открита хипертония по-рано, която не била лекувана, като назначил половин
ампула хлофазолин подкожно, заради повишеното кръвно
налягане и назначил изследвания-пълна кръвна картина, биохимия, ензими и
рентген на бял дроб. Резултатите от извършения преглед, били отразени в книга
за регистрация на амбулаторно болни /т.1, л.20, 21 и 24 д.п./. Изпратил
пациента на рентген. Заключението от рентгена било, че пациента е без данни за огнищни изменения, т.е. нямало пневмония /т.1, л.30 и 31
д.п./. Въз основа на изследванията, *** М. констатирал следното : хемоглобина
бил в норма около 146, т.е. нямало анемия, хематокрита
също бил в норма, кръвната захар била леко повишена около 6.9, но не била взета
на гладно, а по обяд, креатинин бил нормален около
66, чернодробните ензими също били нормални, ГОТ и ГПТ- 33 и 35, елекролити-калий и натрий, също били в норма, ензим креатин фосфокиназа също бил
нормален около 7. Единствено били повишени левкоцитите 22.7, но това не било
показател за хоспитализация по национален рамков договор, където била фиксирана
стойност на левкоцитите над 30 000. Отделно от това, *** *** М. изпратил
пациента за консултация с невролог, за да обясни оплакването от главоболие,
раменете, изтръпване на пръстите. *** М.-невролог прегледал пациента и
постановил диагноза шийна радиколопатия,
което означавало, че пациента е имал радиколит,
причинен от ошипяване на шийния
отдел на гръбначния стълб. От своя страна, *** *** М., въз основа на всички
данни от извършените прегледи, преценил че в момента нямало данни за
възпалителен процес, тъй като пациента нямал температура, нямал възпалително
огнище, а за хипертонията пациента бил получил лечение. Въз основа на тези
данни, *** *** М. преценил, че към момента на прегледа, няма индикации за
спешна хоспитализация на пациента Със запис в обменната карта талон, насочил
пациента за консултация с хематолог чрез личен лекар,
за да се уточни насоката на повишението на левкоцитите, като предоставил на
пациента всички документи по изследванията. Обстоятелството, че при извършения
преглед от *** *** М., същият не е констатирал изменения в крайниците на
пострадалия, се потвърждава и от диагнозата на личния лекар В амбулаторния лист
от 06.10.2008 г. на името на Ц. Х.Ц., *** И. в графа „обективно състояние” е
отразила „крайници-без отоци” /т.2, л.91 д.п./. Отделно от това, в съдебно
заседание *** И. заяви, че в направлението, което е издала е отметнала, че се
касае за „планов” прием в болницата и в този случай, лекарят в болничното
заведение не бил задължен да направи хоспитализация, т.е. направлението не е
задължително, като същият е имал право на своя собствена преценка и диагноза.
Съдът кредитира обясненията на *** *** М. и въз основа на Решение № ***. на
***, в което „Индикации за хоспитализация и лечение” критерии за тежка
пневмония, с каквато диагноза е изпратен пациента, се хоспитализира при наличие
на един или повече от критериите за тежка пневмония, съчетани с посочен/и рискови
фактори, описани по-долу, налагащи обсъждане за провеждане на лечение в
интензивно отделение/сектор и определя много висок риск за фатален изход при
неадекватно поведение, където е отразено норма на левкоцитите над 30 000 /т.1, л.189 от съд. дело/. Всички тези
действия, от страна на *** *** М., доказват изпълнението на добрата медицинска
практика и загриженост към пациента.
Съдът
кредитира частично показанията на св. Д.Ц., с изключение на твърдяното от нея,
че *** М. преглеждал свои близки, че била казала че съпругът й имал ускорена
утайка и увеличени левкоцити, че дясната му ръка била парализирана и вратът му
се бил сковал, че *** М. я бил изгонил от кабинета си и не бил назначил никакво
лечение на съпруга й, и че не били изготвени никакви документи. Съдът намира,
че същите не следва да се ползват с кредит на доверие от съда в тази им част,
тъй като са недостоверни и противоречиви на безспорно установените факти по
делото. Това е така, защото по делото няма никакви данни, *** *** М. да е
преглеждал свои близки. Това е така, защото св. Ц. не е представила медицинска
документация на *** М., относно здравословното състояние на съпруга й. Не
отговаря и твърдяното от нея тъй като доц. *** Й.-Началник на клиниката лично е
помолил св. Ц. да напусне кабинета, тъй като такива са били правилата при
преглед, издадени от него и следвало да се спазват по негова заповед. Лишено е
от основание, тъй като при прегледа на пациента, не са констатирани от *** ***
М. парализа на дясната ръка и сковаване на врата, тъй като такива констатации
не са описани в медицинската документация. Не на намира опора заявеното от нея,
защото по делото са приложени писмени доказателства, в подкрепа на снетата
анамнеза и преглед на пациента от *** *** М.. Още повече, че св. Ц. не е
присъствала непосредствено при снемане на анамнезата и по време на прегледа на
съпруга й от *** М. и не е могла да възприеме обстоятелствата около тях.
Показанията на този свидетел в тази им част, съдът намира, че не следва да се
кредитират, изхождайки и от отношенията на св. Ц. с пострадалия Ц., с когото са
били съпрузи, което предполага даване на показания в полза на неин близък.
Поради тази причина, съдът не кредитира показанията на св. Д.Ц. в тази им част.
Съдът стигна до извода, че пострадалия е нямал
симптоми, сочещи за необходимост за хоспитализация, при данните, констатирани
от прегледа, извършен от *** *** М..
Поради изложените по-горе
съображения, съдът споделя напълно доводите, релевирани
от защитата на подсъдимия *** *** Г.М. в пледоарията си и ги намира за
правилни, обосновани и юридически издържани. На същата база, съдът намира
възраженията на прокурора, на поверениците на
гражданските ищци и частни обвинители, както и на самите тях, за несъстоятелни
и необосновани.
Съдът кредитира обясненията на подс. *** В.В.-травматолог,
които кореспондират с показанията на
свидетелите, запознати със случая : *** И.Я.А.-шеф на екип, *** К.С.-старши
хирург, Х.Х.-*** във *** – ***-син на пострадалия и писмените
доказателства. Въз основа на тези гласни доказателства, се установява че на
09.10.2008 г., св. *** Х.Х., заедно с майка си св.
Д.Ц., с неговия личен автомобил, докарали пострадалия Ц. ***, с направление за
хоспитализация /планово/ без дата, издадено от *** С.К.-хирург в ***, тъй като
не могъл да изясни цялото състояние на пациента, като се усъмнил в флеботронбоза-запушване на кръвоносен съд. /т.3, л.47
д.п./. Посетили кабинет № 020, в който се преглеждали болни, с проблеми в
корема. По това време, шеф на екипа била *** И.Я.А.. Пациентът бил прегледан от
*** С., който видял коляното на пациента, но нямало причина да го безпокои.
Въпреки това, го насочил за
рентгенография на дясното коляно, във фас и профил. Около 20:00 часа, *** В.
бил извикан от шеф екипа *** И.Я.А., за
консултация в техния кабинет, за да прегледа пациент. Пациентът бил придружаван
от съпругата му- св. Д.Ц. и синът му-св. *** Х.Х.,
които се намирали в кабинета, и с които *** В. се започнал лично. При визуалния
преглед, *** В. констатирал, че пациента е контактен, със запазено съзнание.
При това обстоятелство, *** В. попитал пациента, дали има наранявания по
крайниците, за каквито не му било съобщено. Попитал пациента, от какво се
оплаква и същият му отговорил, от болка в дясното коляно. След това, *** В.
извършил и преглед на пациента, изразяващ се в оглед за всякакви патологични
изменения по крайниците, опипване на всички области на опорно двигателния
апарат, проверил за болки, зачервявания, повишена локална температура, отоци и
наранявания. Констатирал болезненост в областта на външната страна на коляното,
в областта на страничните връзки на колянната става.
Проверил и за вода в коляното, чрез натискане върху капачето, като констатирал
малък вътреставен излив.
Пробвал движенията на колянните стави. Прегледа бил
извършен, в присъствието на близките на пострадалия Ц.. В резултат на
извършените от него тестове, *** В. не констатирал възпаление на дясното
коляно. Разгледал предоставената му рентгенова снимка на дясното коляно на
пациента, като констатирал ошипяване, без гноен
процес в костите, изграждащи колянната става и
поставил рентгенологична диагноза-ганортроза.
При прегледа на пациента от *** В., от близките на пострадалия, не било
споменато или представени каквито и да е било други медицински документи, от
предхождащ преглед. Диагнозата, *** В. написал в обменната карта талон в
кабинета, в който извършил прегледа /т.2, л.77 д.п./. Предписал
противовъзпалителни /обезболяващи/ лекарства през устата и локално, назначил
също да се направи и охлаждащ спирт риванолов
компрес. Посочил, че след седем дни, е желателно да бъде извършен контролен
преглед и дал на близките на пострадалия, телефон за свръзка /т.2, л.71 д.п./,
след което напуснал кабинета. Впоследствие пациентът Ц., не бил хоспитализиран
във ***-***. Съдът кредитира обясненията на *** В., че не е било в правомощията
му да хоспитализира пострадалия Ц. и въз основа на Правилник за вътрешния ред
на ***, *** от 23.01.2006 г. където в раздел ІІ, чл.5, ал.1 е записано, че
пациентите се хоспитализират след първоначален преглед в съответния кабинет и
задълбочена преценка за необходимостта от хоспитализация /т.1, л.131 г, по нохд № 269 то СВС/. Съдът кредитира обясненията на *** В. и
по отношение на поставената от него диагноза, при прегледа на пострадалия Ц.,
която се потвърждава с тази, извършена от специалисти от *** „***”-***, от която в графа „обективно
състояние” е видно, че „крайници-равномерен оток с минимално зачервяване в
дясно, запазени периферни пулсации”. Видно от епикриза
№ 20861 на Ц. Х.Ц., в която за дясната колянна става
е отразено : „силно стеснени ставни междини. Периартикулярни
остеофити. Остеосклероза на
ставните повърхности. Не се видяха данни за травматични промени. Заключение-артроза” /т.3, л.33 д.п./. Диагнозата на *** В.,
е била потвърдена и от извършения преглед в ***
„Н.И.***”-*** от св. *** А.П.-хирург и св. *** Т. В.-гнойно септичен
хирург, по повод на пациент, постъпил с неясни болки в коляното и общото му
състояние. След прегледа на пациента, двамата излезли със становище, че се
касае за сравнително добро състояние на пациент, контактен, адекватен, който
давал неясни оплаквания. Установили, че пациентът имал промени в ставата-артроза, с умерен оток, разляти
болки в коляното, без видимо напрежение на кожата, без зачервяване, без
регионални увеличени лимфни възли с отчетливи пулсации на периферията. Били на
мнение, че пациентът в момента нямал активен възпалителен процес, който да
налага спешна интервенция. Ако клиентът бил в усложнено състояние, то те биха
били го приели в ***-***. Въз основа на гореописаното, съдът стигна до извода,
че *** В. внимателно е подходил към лечението на пациента, предложил е и
контролен преглед и е предоставил на близките и телефони за улесняване на
пациента, при необходимост от консултация.
Съдът кредитира частично показанията на св. Д.Ц., с
изключение на твърдяното от нея, че *** В. не се бил съобразил с документите от
личния лекар и направлението за хоспитализация. Това е така, защото нито в
обясненията на *** В., нито в показанията на свидетелите : *** И.А., *** К.С. и
Х.Х. се твърди, че по време на снемане на анамнезата
и извършване на прегледа на пострадалия Ц., на *** В. са му били предоставени
медицински документи, което обстоятелство също би било отразено в обменната
карта талон. Това е така, защото *** В. е бил повикан за консултация на пациент,
като специалист ортопед и е снел анамнеза от пациента и е извършил обстоен
преглед, като резултатите е вписал в журнала на хирургическия кабинет. Съгласно
правилата за вътрешен ред на ***-*** е
указано, че приемането по спешност на пациентите, се извършва по решение на шеф
екипа, от катедра спешна медицина. Съдът стигна до извода, че *** В. с
поведението си, не е нарушил етичните норми, указани в Кодекса за професионална
етика, указал е компетентна лекарска помощ. Съдът стигна до извода, че
пострадалият Ц. е нямал симптоми, сочещи за необходимост от хоспитализация при
данните, установени по време на прегледа от *** В..
Поради изложените по-горе
съображения, съдът споделя напълно доводите, релевирани
от защитата на подсъдимия *** В.В. в пледоарията и ги
намира за правилни, обосновани и юридически издържани. На същата база, съдът
намира възраженията на прокурора, на поверениците на
гражданските ищци и частни обвинители, както и на самите тях, за несъстоятелни
и необосновани.
Предвид гореизложеното, съдът
поставя под съмнение истинността и
правдивостта на показанията на св. Д.Ц. и намира, че същите не следва да
се ползват с кредит на доверие от съда в частта им, че не е оказана медицинска
помощ на съпруга й, тъй като са противоречиви с обясненията на подсъдимите,
които с доброволното си волеизявление, възпроизвеждат релевантни за процеса
факти, както и със свидетелските показания и писмените доказателства.
Обект на наказателнопроцесуалните
отношения е онзи процесуален резултат, получаването на който е целта на
извършваните наказателнопроцесуални действия.
Свидетелските показания са именно такъв процесуален резултат, който участниците
в процеса желаят да постигнат, с оглед изясняване съществени за делото
фактически обстоятелства. Получаването на свидетелски показания, като средство
за възпроизвеждане на релевантни за процеса факти, е неразривно свързано с
разпита. Показанията на свидетелите : *** Е.И., *** Х.М., *** С.К., ***
И.Я. А., *** К.С., *** Д.П., *** С.П.,
*** П. А. *** А.П., *** М. Б.Й. и ***
Т. В., съдът ги намира за непротиворечиви, допълващи се взаимно и пресъздаващи
изложената по-горе фактическа обстановка, поради което същите следва да се
ползват с кредит на доверие от съда.
За да извърши оценка, въз
основа на всички събрани по делото доказателствени
материали, по точки 2-ра и 3-та от съдебномедицинската експертиза, в състав от
пет вещи лица и по точки 3-та и 4-та от съдебномедицинската експертиза, в
състав от девет вещи лица и в съответствие на чл.14, ал.1 от НПК, съдът взе
предвид следното: Експертизата не може да се разглежда като доказателство или доказателствено средство. Тя не е факт на обективната
действителност, свързан с обстоятелствата по делото и подлежащ на установяване
в процеса, а дейност насочена към изясняване на обстоятелствата по делото. По
своята процесуална същност, експертизата е способ за подпомагане оценката на доказателствените материали, когато за това са необходими
специални знания. Експертът изследва представените му фактически данни и дава
своето заключение, резултат от направените изследвания, основан на специални
знания извод. При така изложената фактическа обстановка и анализ на гласните и
писмени доказателства, съдът не приема заключението на вещите лица по точки
2-ра и 3-та от експертизата, в състав от пет вещи лица, че заболяването, довело
до смъртта на Ц. Ц., не било диагностицирано при
извършените прегледи в Спешното отделение на *** на 08.10.2008 г. от *** *** М.
и на 09.10.2008 г. от *** В., и че при установените в изследвания на кръвта :
висок брой левкоцити и ускорена утайка на еритроцитите, висока стойност на
кръвната захар, общото здравословно състояние, оплакванията на самия болен, се
е налагало настаняването му в болницата от екипа на Спешно приемно отделение на
***, тъй като тези изследвания от 06.10.2008 г. /т.2, л.74 д.п./, извършени от
*** И. в ***, не са били предоставени на подсъдимите за запознаване. Съдът не
приема заключението на вещите лица и по точки 3-та и 4-та от експертизата, в
състав от девет вещи лица, че приживе не бил изолиран стафилококус
ауреус, което било резултат на забавената диагноза и
отказ за болнично лечение на Ц. Ц. във ***, и че не била оказана необходимата
болнична помощ при възрастен пациент, търсещ я двукратно във ***. Заболяването,
не е могло да бъде сигурно диагностицирано при извършените
прегледи и изследвания във ***, тъй като е протекло без повишение на
температурата на пациента, силно изразена левкоцитоза,
активен възпалителен процес и други симптоми, които да налагат спешна
интервенция. В аутопсионен протокол № 43/2008 г. и
съпътстваща към него епикриза от външен оглед на
труп, е записано „без видими данни за травматични увреди. Обиколката на колената е по-голямо в дясното. По равно бедро и подбедрица” /т.3, л.52-53 д.п./. Още повече, че причинителя
на сепсиса е установен от материала, взет при аутопсията. Самото заключение на
вещите лица се обосновава на базата на аутопсионната
находка, като причина за смъртта на Ц. Ц..
Всичко това, изложено по-горе,
води съда до единствения категоричен извод, че с действията си, подсъдимите ***
*** Г.М. и *** В.В. не са извършили деяние,
съставляващо престъпление против личността, като са причинили смърт на*** Ц. Х.Ц. на 67 г., поради незнание или
немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи
източник на повишена опасност, наказуемо по чл.123, ал.1 от НК, за което са обвинени. Съдът счита, че фактическата обстановка по делото е правилно
установена в хода на съдебното производство. Извършени са всички възможни
процесуално-следствени действия, за изясняване на фактическата обстановка в
пълен обем. Всички доказателства са били събрани по реда и начина предвиден в
НПК.
За да е съставомерно
деянието по чл.123, ал.1 от НК, т.е. непредпазливо убийство, свързано с
дейности, които представляват повишена опасност за живота и здравето на
гражданите, се изисква деецът да не е предвидил това, което е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че допускайки отклонение от поведението /действието/, което
е длъжен да следва, може да причини вредни последици и това поведение да е в
причинна връзка със смъртта. Необходимо е смъртта да се дължи на незнание или немарливо изпълнение на
занятието. За дейностите, които представляват повишена опасност, се следва да
се създадат специални правила, които трябва строго да се спазват. Тези правила
уточняват дължимото поведение на лицето при извършването на такава дейност,
което следва да притежава необходимата квалификация и призната правоспособност.
Съдът счита, че в настоящия случай подсъдимите *** *** М. и *** В. притежават
съответната квалификация и призната правоспособност, същите са с дългогодишна
практика в сферата на медицината, познават естеството и характера на своята
работа, знаят правилата, които трябва да спазват, правомерно изпълняват
дейността си с повишена опасност, положили са необходимите грижи и внимание към
пациента, като не са проявили незнание или немарливост, при упражняването на
лекарската си дейност. Немарливостта е във връзка с резултата, когато той е
настъпил от неизпълнението на задължения. Под правно регламентирано занятие или
дейност, се разбира такова, за упражняването на което се изисква специални
знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверение по
съответния ред за упражняването на което лицето има съответното разрешение.
Такъв нормативен акт, който да важи и за инкриминираната дейност и за
инкриминирания период, в случая липсва. Твърдяните за
нарушени в обвинителния акт, Правила за добрата медицинска практика, към
инкриминирания период, е нямало и не са действали, а е съществувал проект, за
създаването на такива. Подсъдимите, извършвайки конкретните за всеки един от
тях анамнези и прегледи, не са могли да предвидят настъпването на общественоопасните последици, тъй като са нямали възможност
да предвидят такива и да вземат необходимите мерки в тази насока. Поради тези
причини, съдът не приема за обосновано обвинението за това, че в резултат на
деянията на подсъдимите *** *** М.
и *** В., са причинили смъртта на Ц.
Х.Ц., поради немарливо изпълнение на медицинска дейност, поради което съдът
постанови оправдателен диспозитив и за двамата
подсъдими.
Съдът, като взе предвид, че
деянието на подсъдимите не съставлява престъпление, и че същите са действали
правомерно, когато са изпълнявали задълженията си, намира че същите не следва
да носят и отговорност за причинените неимуществени вреди на гражданските ищци
и частни обвинители Д.Ц., А.Ц. и Х.Х.. Поради тази
причина, гражданските искове, предявени от тримата ищци срещу двамата подсъдими, съдът отхвърли като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид, че
деянието на подсъдимите не съставлява престъпление, и че същите са действали
правомерно, когато са изпълнявали задълженията си, намира че същите не следва
да носят и отговорност за причинените имуществени вреди на гражданския ищец Д.Ц..
Поради тази причина, гражданските искове, предявени срещу двамата подсъдими,
съдът отхвърли като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид, че
подсъдимите *** *** М. и *** В. са
признати за невиновни, намира че на основание чл.190, ал.1 от НПК направените
по делото разноски в размер на 11 253.10 лева, следва да останат за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното, от
събраните по делото доказателства и проверени непосредствено в съдебно
заседание, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
20 юни 2014 г.
гр. Пловдив