№ 51
гр. Царево, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20222180100074 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „**“ ЕАД с ЕИК **, чрез
юрисконсулт Ив. Н. против ЕМ. ИЛ. Ч. с ЕГН ********** от гр. София, иск
по чл.422 вр.чл. 415, ал.1 ГПК за приемане на установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000.00 лв., представляваща
главница по Договор за паричен заем с № **г.; договорна лихва в размер на
125.40 лв. за периода от 27.12.2018 г. до 08.08.2019 г.; лихва за забава в
размер на 178.13 лв. за периода от 28.12.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда и законна лихва от подаване на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ **г. по описа на РС-
Царево.
Ищецът твърди, че на ** г. между „**" АД /Заемодател/ и ЕМ. ИЛ. Ч.
/Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № **, съгласно който
Заемодателят предоставил на Заемателя парична сума в размер на 1000 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора. Съгласно клаузите на договора, ЕМ. ИЛ. Ч. /Заемател/ се е
задължил да върне заемната сума от 1000 лева ведно с договорната лихва в
размер на 125,40 лв., в срок до 8.08.2019г. на 17 равни двуседмични
1
погасителни вноски в размер на 66,20 лева всяка.
Излага, че на 1.07.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „**" АД и „**" ООД, по силата на което вземането на „**"
АД, произтичащо от договор за паричен заем № **/** г. е прехвърлено в
собственост на „**" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „**" АД /сега
„**" ЕАД/, ЕИК ** е правоприемник на „**" ООД, ЕИК **. „**" АД е
упълномощило „**" АД /понастоящем „**" ЕАД/ в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента
и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Сочи, че по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ЕМ. ИЛ. Ч., е било изпратено от страна на „**"
АД чрез „**" ЕАД Уведомително писмо с изх. № **/** от ** г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на адреса на
длъжника, посочен в договора за паричен заем, като писмото е върнато в
цялост като неполучено. Прилага към искова молба копие от уведомлението
за извършената цесия от страна на „**" АД чрез „**" ЕАД с изх.№ **/** от **
г., за връчване на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Излага, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 8.08.2019 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем. На длъжника е начислена лихва за забава върху неплатената
главница в размер на действащата законна лихва за периода от 28.12.2018г.
до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 178,13
лева.
Сочи, че за вземанията си по договора е подал заявление за издаване на
заповед за парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което
е образувано ч.гр.д.№ **г. по описа на съда. Длъжникът е възразил срещу
издадената заповед, което обуславя правния му интерес от предявяването на
настоящата искова молба.
С оглед на изложеното, ищцовото дружество моли да се приеме за
установено, че има изискуемо и непогасено вземането към ответника за
сумите, както следва: сумата от 1000.00 лв., представляваща главница по
Договор за паричен заем с № **г.; договорна лихва в размер на 125.40 лв. за
2
периода от 27.12.2018 г. до 08.08.2019 г.; лихва за забава в размер на 178.13
лв. за периода от 28.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда и
законна лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ **г. по описа на РС-Царево. Претендира
разноските в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕМ.
ИЛ. Ч. чрез адв.Х., с който взема становище за допустимост, но
неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен. Оспорва
изложената от ищеца фактическа обстановка, като твърди, че е погасил
задълженията си по процесния договор. Твърди, че й е извършвал плащания,
съгласно указаното от Ищеца - по посочения номер на задължението
10790551, като преводите са били извършвани през **. Оспорва претенциите
за лихви, като прави възражение за изтекла погасителна давност за договорна
лихва в размер на 125.40 лева за периода от 27.12.2018г. до 08.08.2019г.,
както и възражение за изтекла погасителна давност за лихва за забава в
размер на 178.13 лева за периода от 28.12.2018г. до датата на подаването на
заявлението в съда, на основание чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Прави възражение за
нищожност на договорената лихва в размер на 35% фиксиран годишен лихвен
процент по чл.6 от Договора и на годишния процент на разходите по заема в
размер на 40,50 % по чл.8 от Договора като прекомерни и противоречащи на
добрите нрави по смисъла на чл.9 и чл.26 от ЗЗД. Ангажира писмени
доказателства. Претендира присъждането на направените по делото разноски.
В с.з. за ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява. Дружеството чрез процесуалния си представител ю.к.Н. е депозирало
нарочна молба, с която заявява, че поддържа исковете и моли същите да
бъдат уважени изцяло. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответникът ЕМ. ИЛ. Ч., редовно призован, не се явява и не се
представлява. Ответникът чрез процесуалния си представител адв.Х. е
направил искане с писмения отговор делото да се гледа в негово отсъствие,
като моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
3
следното:
Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1,
т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По допустимостта:
Заявлението е депозирано в РС-София на дата 05.05.2021г., въз основа
на което е било образувано ч.гр.д.№ **г. по описа на РС-София. Въз основа
на Определение №**г. производството пред СРС е било прекратено и делото
изпратено по подсъдност на РС-Бургас, където е било образувано под номер
ч.гр.д.№ **г. С Определение № **г. производството пред БРС е било
прекратено и делото изпратено по подсъдност в РС-Царево, където е
образувано под номер ч.гр.д.№**г. и е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № ** за сумите по предявените обективно съединени
искове. Заповедта е връчена на длъжника ЕМ. ИЛ. Ч. (ответник по
настоящото дело) на 20.01.2022г., при което в срока по чл. 414 ГПК
длъжникът (ответник по настоящото дело) е оспорил вземанията,
депозирайки писмено възражение на 27.01.2022г. Последното, от своя страна,
е обосноваващо за допустимостта и правния интерес на предявените
понастоящем установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По основателността:
По делото е представен Договор за паричен заем с № **, сключен на **
г. между „**" АД /Заемодател/ и ЕМ. ИЛ. Ч. /Заемател/, съгласно който
Заемодателят е предоставил на Заемателя парична сума в размер на 1000 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора. Съгласно клаузите на договора, ЕМ. ИЛ. Ч. /Заемател/ се е
задължил да върне заемната сума от 1000 лева ведно с договорната лихва от
35% в размер на 125,40 лв., в срок до 08.08.2019г. на 17 равни двуседмични
погасителни вноски в размер на 66,20 лева всяка. Договорът за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Крайния срок за погасяването на задълженията по
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно: на
4
дата 08.08.2019г.
По делото са представени Приложение 1 от 01.07.2019г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „**" АД и „**" ООД, по силата на което вземането на „**"
АД, произтичащо от договор за паричен заем № **/**г. е било прехвърлено в
собственост на „**" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. „**" АД
/сега „**" ЕАД/, ЕИК ** е правоприемник на „**" ООД, ЕИК **, видно от
представените доказателства.
„**" АД е упълномощило „**" АД /понастоящем „**" ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия.
„**" АД чрез „**" ЕАД е изпратила до ЕМ. ИЛ. Ч. на адреса му,
посочен в договора за паричен заем,, Уведомително писмо с изх. № **/** от
** г. за станалата продажба, като писмото е било върнато в цялост като
неполучено, видно от представеното по делото .чрез известие за доставяне на
Български пощи.
Приложеното към искова молба копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „**" АД чрез „**" ЕАД с изх.№ **/** от ** г.,
е връчено на ответника на 20.04.2022г. ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
От страна на ответника са извършени плащания по договора в общ
размер на 900.00 лева, както следва : на дата 04.02.2022г. – 300 лева; на дата
02.03.2022г. – 300 лева и на дата 04.04.2022г. – 300 лева, видно от
представените по делото 3 /три / броя разписки за извършени плащания през
Изи пей /л.41-л.43/. С така направено плащане в хода на исковото
производство ответникът е извършил частично погасяване на задълженията
по договора в размер общо на 900 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по
чл.415, ал.1 от ГПК , предмет на иска са сумите,за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.417от ГПК, поради което е процесуално допустим. С
установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков
5
ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за
изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на
този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, като подаването на възражение не води
автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази
пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива
изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на ищецът
е да докаже факта, от който произтича вземането, а ответника - възраженията
си срещу вземането.
С оглед на събраните доказателства по делото съдът намира за доказано
твърдението на ищеца, че ответникът е заемополучател по Договор за паричен
заем с № **, сключен на ** г. между „**" АД /Заемодател/ и ЕМ. ИЛ. Ч.
/Заемател/. Налице е сключен в писмена форма договор за кредит, по който
заемодателят „**" АД е изпълнил задължението си и е предоставил на
ответника сумата от 1000 лева, поради което е налице валидно възникнало
облигационно отношение между „**" АД и ЕМ. ИЛ. Ч. по договор за заем. По
този договор заемополучателя-ответник в настоящото производство е
следвало да изпълнява точно задължението си да погасява в срок дължимите
вноски.
Вземането на „**" АД, по договора за паричен заем № **/**г. ведно с
всички привилегии и обезпечения договора е било прехвърлено на
01.07.2019г. в собственост на „**" ООД, като ответникът е уведомен за
цесията с получаването на исковата молба по настоящето производство.
Срокът на договора е изтекъл на 08.08.2019г. Ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора както към 08.08.2019г./датата на падежа/, така и
към 05.05.2021г. /датата на инициирането на заповедното производство/.
В хода на исковото производство ответникът е извършил плащания в
размер общо на 900 лева, с което е погасил частично задълженията си по
договора.
Неоснователно е поддържано от ответника възражение, че клаузите,
касаещи определянето на договорната лихва в размер на 35% в процесния
договор за заем – чл.6 от договора, и определянето на ГЛП в размер на 40.50%
6
-чл.8 от договора, са прекомерни и противоречащи на закона и добрите
нрави и като такава нищожни на основание чл.9 и чл.26 от ЗЗД, като
съображенията на съда са следните:
Договорната свобода (чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните по договора
свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват единствено с
повелителните норми на закона и с добрите нрави. Санкцията при
несъобразяване е в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който нищожни са договорите,
които накърняват добрите нрави. Добрите нрави, в качеството им на морални
норми, наситени с нравствено-етично съдържание, са въздигнати от
законодателя в критерий за оценка на сделките. Тези норми, доколкото не са
правни такива, са неписани и неконкретизирани, съществуват като
общоприети, принципни положения на обществения живот или произтичат от
такива. Не всяко нарушение на битуващите морални и етични догми се счита
за “накърняване на добрите нрави”, по смисъла на цитираната норма, а само
онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените нравствено-етични
правила за поведение.
Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената
парична сума. При преценка дали уговорения размер на договорната лихва
противоречи на добрите нрави, защото значително надхвърля нормалния и
справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е
предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както и
адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил,
прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя,
следва да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на
кредитодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и
възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с
лихва.
Към датата на сключване на процесния договор са били приети
разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според
които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Договорения ГПР от
40.50% между страните, не е прекомерен, тъй като не надхвърля посочения
размер в чл.19 от ЗПК размер, поради което клаузата за уговорения между
7
страните ГПР не е нищожна като противоречаща на добрите нрави по
смисъла на чл.9 и чл.26 от ЗЗД. Уговорената в процесния договор
(необезпечен) възнаградителната лихва е в размер от 35.00%, който размер е
близък до трикратния размер на законната лихва, приет в практиката на ВКС
като праг, над който може да се приеме, че договорната лихва е прекомерна и
противоречи на добрите нрави. Тук е мястото да се посочи, че доколкото
процесният договор за кредит е високорисков, тъй като е от категорията на
т.нар. „бързи кредити“, то е нормално възнаградителната лихва да е в
уговорения в размер, незначително надвишаващ трикратния размер на
законната лихва в съответствие с принципа на свободата на договаряне,
регламентиран в нормата на чл. 9 от ЗЗД. Изложеното обосновава извод, че
така уговорената договорна лихва не накърнява добрите нрави, поради което
не е налице за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователно е поддържано от ответника възражение, че по
отношение на дължимите по договора договорна лихва за периода от
28.12.2018г. до 08.08.2019г. и лихва за забава за периода от 28.12.2018г. до
датата на подаването на заявлението в съда, е изтекла кратката тригодишна
погасителна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД. В случая падежът на първата
вноска по договора е на 27.12.2018г., като длъжникът е изпаднал в забава на
28.12.2018г., от която дата започва да тече тригодишния давностен срок и
същия изтича на 28.12.2021г.
Заявлението за издаване на заповед по ч.гр.д.№ **г. на СРС обаче е
подадено преди да изтече краткия тригодишен давностен срок по чл.111 б. „в”
от ЗЗД, а именно : заявлението е подадено на дата 05.05.2021г., а
тригодишния давностен срок изтича на 28.12.2021г., поради което всички
вземания за договорна лихви за периода от 27.12.2018г. до 08.08.2019г.,
както и за лихва за забава за периода от 28.12.2018г.до 05.05.2021г. са
дължими.
По делото е безспорно, че в хода на исковото производство ответникът е
направил три плащания, всяко от които в размер на 300 лева, или общо е
заплатил 900 лева, която сума обаче не е достатъчна да покрие задълженията
на ответника по договора в размер на 1303.53 лева, от които главница -1000
лева, договорна лихва – 125.40 лева и лихва за забава -178.13 лева. В този
случай, съгласно постановките на Тълкувателно решение № 3/2017 г. от
8
27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС,
приложимо е правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницата, а когато задълженията са от един и същи вид – то най-
напред се погасява най-обременителното от тях. Така с извършеното от
ответника първо частично плащане на 04.02.2022г. в размер на 300 лева, е
погасена изцяло лихвата за забава в размер на 178.13 лева, както и част от
договорна лихва до размера от 121.87 лева, като остатъка от нея е в размер на
3.53 лева / 125.40 лв.– 121.87лв. = 3.53 лв. /. С извършеното от ответника
второ частично плащане на 02.03.2022г. в размер на 300 лева, е погасен
изцяло остатъка от договорната лихва в размер на 3.53 лева, както и част от
главницата в размер на 296.47 лева. Така след 02.03.2022г. дължимия
остатък от главницата възлиза на 703.53 лева / 1000 лв.-296.47 лв.= 703.53
лв./. С извършеното от ответника трето частично плащане на 04.04.2022г. в
размер на 300 лева, отново е погасена част от главницата в размер на 300
лева, като след 04.04.2022г. дължимия остатък от главницата възлиза на
403.53 лева /703.53 лв.-300 лв.= 403.53 лв./. С оглед на изложеното,
претенцията за заплащане на главница следва да се уважи до размера от
403.53 лева, а за разликата над уважения размер от 403.53 лева до
претендирания размер от 1000 лева следва да се отхвърли като погасена в
хода на делото, а претенциите за заплащане на лихва за забава в размер на
178.13 лева и заплащане на договорна лихва в размер на 125.40 лева следва да
се отхвърлят изцяло като погасени в хода на процеса. Претенцията за
заплащане на законна лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението -05.05.2021г. до заплащането му изцяло следва да се уважи, като
същата следва да се начисли както следва: за периода от 05.05.2021г. до
02.03.2022г. върху главница в размер на 1000 лева, за периода от 03.03.2022г.
до 04.04.2022г. върху главница в размер на 703.53 лева, а за периода от
05.04.2022г. до окончателното заплащане на задължението – върху главница в
размер на 403.53 лева.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
9
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК право на
разноски се поражда само за ищеца. Вярно е, че в хода на исковото
производство ответникът е заплатил част от задълженията си по договора,
поради което част от претенциите са отхвърлени като погасени в хода на
процеса, но с поведението си ответникът е станал причина за завеждането на
делото. Така на ищеца в заповедното производство следва да се присъдят
разноски за заплатена държавна такса в размер на 26.07 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, платимо от
ответника. В исковото производство ищецът е направил разноски за
доплатена държавна такса в размер на 113.93 лева. На ищеца в исковото
производство следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ, чийто размер съдът определя на 100.00 лева с
оглед предмета, цената на исковете, фактическата и правна сложност на
делото и броя на проведените заседанията. Така ищецът е направил разноски
в исковото производство в размер общо на 213.93 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че ищцовото дружество „**“ ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на
управление: **, има вземане спрямо ответника ЕМ. ИЛ. Ч. с ЕГН
********** с постоянен адрес **, за сумата от 403.53 лева, представляваща
остатък от главница по договора за паричен заем № **/**г., както и законна
лихва от датата на подаването на заявлението -05.05.2021г. до окончателното
плащане на задължението, дължима както следва: за периода от 05.05.2021г.
до 02.03.2022г. -върху главница в размер на 1000 лева, за периода от
03.03.2022г. до 04.04.2022г. -върху главница в размер на 703.53 лева, а за
периода от 05.04.2022г. до окончателното заплащане на задължението – върху
главница в размер на 403.53 лева, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №**г. по ч.гр.д.№ **г. по описа на РС-
10
Царево.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на „**“ ЕАД с ЕИК ** срещу ЕМ. ИЛ. Ч. с
ЕГН **********, за заплащане на главница за разликата над уважения размер
от 403.53 лева до пълния претендиран размер от 1000 лева, както и за
заплащане на договорна лихва в размер на 125.40 лв. за периода от
27.12.2018 г. до 08.08.2019 г. и за заплащане на лихва за забава в размер на
178.13 лв. за периода от 28.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ЕМ. ИЛ. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес **, ДА
ЗАПЛАТИ на „**“ ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: **,
сумата в размер на 76.07 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр. дело № **г. на РС-Царево, както и сумата в размер на
213.93 лева, представляваща разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.г.д. **г. на ЦРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
11